№
гр.
Варна, 08.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и първи януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония
Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13440 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на
искова молба с вх. № 61836/23.028.2019 г. от „В.и
к." ООД ***,
ЕИК *********
представлявано от
Валентин Вълканов-Управител срещу Р.М.А., ЕГН **********, с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване
за установено,
че Р.М.А., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги дължи на „В.и к." ООД сумата от 1052,80 лв./хиляда петдесет и два лева и осемдесет ст./ за ползвани
и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1734878 за периода от
05.12.2017 г. до 05.12.2018 г. за имот, находящ се в гр.
В., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 25.06.2019
г. до окончателното й изплащане,
и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че признаване за установено,
че Р.М.А., ЕГН ********** дължи на „В.и к.“ ООД сумата
от 94.86 /деветдесет и четири лева и
осемдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, дължима за периода от 03.02.2018 г. до 20.06.2019г.,
за които суми е издадена заповед № 4951от 26.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 9929/2019 г. по
описа на ВРС.
С
уточняваща молба ищецът сочи, че сумите са начислени служебно на основание чл.
34а, ал. 5 от Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ във връзка с чл. 39, ал.6 от същата
наредба, във връзка с чл.39, ал.5, т.1, предл. второ от същата наредба, тъй
като потребителят не е изпълнил задължението си да извърши периодична проверка на индивидуалния водомер,
регламентирано в чл. 34а, ал.2 от Наредба №4 от 2004 на МРРБ, във вр. с чл. 11,
ал. 5 от същата наредба.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. №
9929/2019 г. на ВРС.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер, като излага следното: Оспорва изцяло
представените от ответното дружество писмени доказателства, представляващи
извлечения от счетоводните му книги.
Възразява
по отношение на дължимите суми за периода 05.12.2017 год. до
05.12.2018 год., тъй като същите се основават на оспорените
счетоводни документи. Възразява,
че дължи посочената в исковата молба сума за периода 05.12.2017 г. до
05.12.2018 год., тъй като през този период не е ползвал вода, търсената сума не
е била начислена на база реален отчет на водомера. Твърди, че тази вода е
служебно начислявана и не е действително ползвана в обекта, предвид това, че
съпругата му е със сериозно заболяване и се извършвали прегледи,
хоспитализация, изследвания на територията на Р Германия, като ответникът бил
неотлъчно до/с нея.
В
случай, че съдът приеме, че е налице Договор между страните, то твърди, че съгласно
чл. 20 от приложимите Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, изразходваните количества вода се отчитат от водомер, монтиран
от ВиК оператора. В тази връзка оспорва, че монтираният водомер е метрологично
изправен, тъй като по делото не са представени доказателства за извършвани
първична и последваща проверка за точността на отчитане. Оспорва изправността
на доставчика по правоотношението, по отношение на поетите от него задължения
по силата на обвързващите страните ОУ, в т.ч. за отчитане показанията на
средството за измерване при уговорените правила, условия и срокове, като сочи
че съгласно клаузата на чл. 21, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител при липса на такъв,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора. Твърди, че Общите условия не са приети от ответника, като потребител
с писмен договор. Твърди, че за да възникне правото на ответника да начислява
служебно суми за доставена вода, следва да е налице следният фактически състав:
1. Да е налице
договор, сключен при общи условия между потребителя и ВиК оператора;
2.
Потребителят
на питейна вода да не предоставя достъп на длъжностното лице на ВиК оператора в
продължение на повече от една година;
3.
Отказът
следва да е установен в протокол, който следва да е подписан от длъжностното
лице, както и от един свидетел;
Като
в конкретния случай възразява, че са налице
предпоставките за възникване на правото на ищеца за служебно начисляване на
суми. Твърди, че не е отказвал достъп на длъжностното лице до водомера,
за който му е открита партида. Дори и да е налице отказ от страна на
потребителя за предоставяне на достъп, то този отказ не е установен, съгласно ОУ, действащи
между страните. Твърди, че начисленото количеството доставена вода и свързаните
с нея услуги не са изчислени, съгласно общите условия на ответника, и
по-конкретно на чл. 49 от Общите условия, съгласно който, при доказан
отказ на потребителя да предостави достъп на служители на ищеца, разходът
за вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода
до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Сочи, че служебно начислените суми за извършени за
период от повече от 1 година, при максимално допустим такъв от 6 месеца.
Отделно
от горното твърди, че в процесния имот водопроводният кран, непосредствено
преди водомера, не притежава пропускателна способност, която да позволи
преминаването на претендиралото от ответника количество доставена вода. Ето
защо за процесния период ищецът не е доставил вода в посочените от него
количества. Не са предоставени и свързаните с това услуги, поради което
потребителят не дължи тяхното заплащане.
Оспорва метрологичната
годност на водомера. Оспорва
техническата изправност на водомера, измерващ потребяваното
количество вода. Твърди, че същият е неизправен, поради което отчита по-голямо
потребление от реалното. Отделно от това не е преминал през последваща
метрологична проверка, поради което и начисленото количество доставена вода се
явява неточно измерено.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и
чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщеното към настоящото дело
ч.гр.д.№ 9929/2019 г. е видно, че същото и образувано по заявление с вх. №
46107/25.06.2019 г. и е издадена Заповед № 4951/26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, по силата на
която е разпоредено Р.М.А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД сумата от 1052,80 лв./хиляда петдесет и два
лева и осемдесет ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1734878 за периода от 05.12.2017 г. до 05.12.2018 г.
за имот, находящ се в гр.В., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 94.86 /деветдесет и
четири лева и осемдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, дължима за периода от 03.02.2018 г. до 20.06.2019г., ведно
със сумата от 25.00 лв./двадесет и пет
ст./ заплатена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение,
представляващи разноски по настоящото производство за образуването му, на
осн.чл.78 от ГПК.
По делото са представени Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване
и канализация – Варна, ООД.
Представени са и справки за недобора на частен абонат с клиентски и абонатен №1734878, с адрес на потребление: град В. за периода 03.01.2018 г. до 20.06.2019 г. с титуляр Р.М.А., ЕГН **********,
съгласно която са дължими суми за ВиК услуги за „Битови
нужди“ по водомер №0005436 в размер на 1080,51 лв., както и законната лихва
върху тази сума, считано от падежа на всяко от фактурите до 20.06.2019 г. в
размер на 94,86 лв.
Представен е карнетът за обекта на потребление с
адрес гр. Варна, 406-2-34, от който е видно, че за периода от 05.02.2018 г. до
05.12.2018 г. са записвани еднакви показания в размер на 30 куб. м. На
03.01.2019 г. е отбелязано – НЕОБИТАЕМ – в Германия. На 07.08.2019 г. е
отбелязано СК – 5 куб.м, а на 03.09.2019 г. е отбелязано СК – 10 куб.м.
На л. 66 от делото се намира Уведомително писмо
№1000 003534 от 03.08.2015 г. до Р.М.А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с кл. и аб.
№1734878 за водомер №0005436. Свалени са показания от 1220 куб.м. Брой живущи –
4. Протоколът е подписан на подписаният. Подписът не е оспорен от ответника в
съдебно заседание, като същият е посочил „Има подпис на подписаният, аз мисля,
че са едностранно изготвени документи. Оспорвам ги. Моля да не се приемат,
едностранно изготвени.“ На въпрос на съда, в случай, че подписът на
„Подписаният“ е за доверителя му“ проц. представител
на ответника заявява, че не вижда подпис. Поради което съдът намира, че не е
оспорен подписът под „подписаният“ по отношение на авторството, доколкото
оспорването следва да е конкретно и ясно.
От депозираното от Община Варна писмо се заявява,
че общински жилищен имот,находящ се адрес: гр.В. е
обитаван от Р.М.А., ЕГН **********. Наемът за 2017-2018 е платен, като за периода от 05.12.2017 г. до
05.12.2018 г. няма сключен договор за наем с друго лице за този имот.
С писмото са представени заверени за вярно
документи, представляващи част от преписка във връзка с отдаване под наем на
процесния обект на потребление на ищеца от които се установява, че със
Заявление вх. №АУ044040/19.05.2017 г. ответникът, заедно със своята съпруга – С.
Р. А. е отправил искане да му бъде продължен срокът на заповедта за
настаняване и договора за отдаване под
наем на общински жилищен имот, находящ се на адрес: гр. В.. Подадено е
заявление от съпругата на ответника С. А., с която представя споразумителен протокол и моли да бъде отменена Заповед №
193/29.06.2017 г., с която е прекратено наемното правоотношение за процесния
обект на потребление. Вследствие е издадена Заповед № 147 от 27.11.2017 г. за
настаняване на Р.М.А., ЕГН ********** и съпругата му в общински жилищен имот с
адрес: гр.В.. Подписан е договор №147/27.11.2017 г. за наем на общинския
жилищен имот за една година при месечен наем от 72,21 лв. На 15.10.2018 г. е
подадено ново заявление от Р.М.А. за продължаване на срока за настаняване.
Подадено е заявление на 19.12.2018 г., с което се моли да бъде удължен срокът
за представяне на доказателства по дадени указния от кмета на Община Варна. От
разпечатката за извършените плащания се установява, че последното плащане за
имота е за месец декември 2018 г. в размер на 27,82 лв.
По делото е представено и Споразумение по чл. 40,
ал.2 от ОУ във връзка с чл. 365 от ЗЗД, от което е видно, че между ищцовото
дружество и ответника е постигната договорка за разсрочено плащане на
задължения на последния към ищцовото дружество в общ размер на 16035,27 лв., дължими
за периода от 22.10.2009 г. до 12.07.2017 г., които е следвало да бъдат
заплатени в периода от 12.07.2017 г. до 01.01.2020
г., ведно с текущите задължения за имота.
Представено и Решение на АС Варна, с което е
потвърдена Заповед №141/28.05.2019 г. на Кмета на Община Варна, с която е
прекратено наемното правоотношение за процесния недвижим имот. Същото е със
заличени данни, но не е оспорено, че касае процесния имот и ответника, освен
това е представено ведно с преписката. Обжалваната заповед не е представена.
От справката за потреблението през последните
12/24/36 месеца, издадена от Енерго-Про Продажби за обект с титуляр Р.М.А., ЕГН
**********, на адрес: *** се установява, че за месец март, април, май,
септември, октомври и ноември 2018 г. в имота няма потребление, а за месеците
юни, юли и август 2018 г. в обекта има потребление на електрическа енергия.
От ответника са представени и медицински документи,
касаещи съпругата му, от които е видно, че същата страда от заболявана
колянната, за което е извършвано лечение. Документите
обаче не касаят процесния период, а последващ такъв, поради което са неотносими.
От направената справка в НБД е видно, че лицето Ж. К. И., С. К. А. и Ж.
К. А. са едно и също лице, както и че същата има настоящ и постоянен адрес:***.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството е по
реда на чл. 415 от
ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума, представляваща паричната равностойност на служебно начислено количество ВиК услуги за
имот на потребление с адрес: гр. В. с титуляр Р.М.А., ЕГН ********** на осн. чл. 34а, ал. 5 от Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ във
връзка с чл. 39, ал.6 от същата наредба, във връзка с чл.39, ал.5, т.1, предл.
второ от същата наредба, тъй като потребителят не е изпълнил задължението си да
извърши периодична проверка на
индивидуалния водомер, регламентирано в чл. 34а, ал.2 от Наредба №4 от 2004 на
МРРБ, във вр. с чл. 11, ал. 5 от същата наредба.
От ответника не само, че не се оспорва, но и се
твърди, че процесният водомер не е метрологично годен, че същият не отчита в
норма.
Въз основа на общите правила
на договорното право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на
договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в
случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.
Съгласно
пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
В
чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват,
публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.”
Чрез
приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават
правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги.
Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.
Отношенията
между В
и К операторите и потребителите
на В и К услуги се регулират още от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите
и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване
към водоснабдителната система
по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за
присъединяване към водоснабдителната система
по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен
договор за присъединяване.
От изложеното до тук става ясно, че и преди
влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В
и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за
заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на
присъединяването на обекта към водопреносната и
канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума
на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В
този смисъл по делото е релевантно
установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за
претендирания период.
Видно от събраните по делото доказателства партида с номер1734878 се води на името на ответника Р.М.А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***. Същият,
видно от изисканите от Община Варна заявление, заповеди и договори за наем е
настанен наемател на процесното общинско жилище за процесния период. Призовката
по делото с книжата е получена от съпругата на ответника именно на процесния
адрес на 28.09.2019 г., което води до извода, че ответникът и съпругата му са
живели в имота.
Въз основа на това съдът приема, че в качеството
си на наемател на жилище, находящо се на адрес: град Варна, ж.к.
“Вл.Варненчик“ бл.406, вх.2 ап.34, присъединено
към ВиК мрежата и ползващо услуги от ищеца в качеството
му на оператор
на ВиК услуги /обстоятелство, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла
на пар.1 т. 2
от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на
ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото
ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи
условия, да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при
Общи условия /чл.
11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.
Съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите.
Съгласно чл. 34а, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна
собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка на по искане и за сметка на потребителите от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор по реда на ЗИ.
Според ал.5 на същия член, когато длъжностно лице
на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно
ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай, че
след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г.
В тази връзка съдът намира, че видно от представеното уведомително писмо
е, че то е връчено срещу подпис, въпреки че не е отбелязано име на получателя.
Съдът счита, че най-вероятно, тъй като не е отбелязано друго име, различно от
това посочено за абонат – Р.М., то следва да се приеме, че е получено именно от
него. В съдебно заседание, в което този документ беше приет, ответникът оспори
същия, но не конкретизира какво точно оспорва. След изрично запитване на съда
по отношение на подписа, положен за долуподписаният процесуалният представител
на ответник не заяви, че оспорва същия да е на доверителя му. Поради изложеното съдът намира,
че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да даде предписание за
подмяна на водомера в процесния обект на потребление с оглед изтеклата му
метрологична годност и е нарушена фабричната пломба.
Отделно от горното не се оспорва, а напротив твърди се от ответника, че
водомерът в обекта на потребление е повреден и с изтекла метрологична годност.
Или дори и да се приеме, че предписание не му е връчвано, същият е бил наясно,
че метрологичната годност на водомера му е изтекла и е следвало да изпълни
задълженията си по чл. 11, ал.5 и чл. 34а, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г.
След изтичане на тримесечния срок на предписанието,
което видно от писмото е дадено на 03.08.2015 г. ответникът е започнал да
начислява служебно количество вода на потребителя съобразно с разпоредбите на чл.
39, ал. 6, във вр. с чл. 34а, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
От представеното споразумение по чл. 40, ал.2 от ОУ
във връзка с чл. 365 ЗЗД е видно, че същото е сключено между страните в
настоящото дело за незаплатени сметки за ВиК услуги на ответника за периода от
22.10.2009 г. Към него е представена справка на недобора на абоната, от която е
видно, че до 06.07.2017 г. въпреки даденото предписание за минаване на
периодична проверка и констатирана премахната пломба отчетът е продължил да се
извършва на база показания на водомера, или не е прилаган чл. 34а, ал. 5 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Видно от представения карнет отчитане на служебно
количество е правено от 03.01.2018 г., като не е ясно до тогава как е воден
отчетът, тъй като карнетът започва от тази дата.
Отделно от това процесният период е 05.12.2017 г.
до 05.12.2018 г., или повече от две години след датата на връчване на
предписанието.
В случая съдът намира, че възраженията на
ответника, че апартаментът не е обитаван, тъй като той и съпругата му са били
извън страната за лечение, са на първо място ирелеванти
за основанието, на което се претендира процесната сума, а освен това останаха
недоказани, тъй като представените документи касаят период, следващ процесния.
Освен това от представената справка от Енерго-Про Продажби АД се установява, че
в периода от 28.06.2018 г. – 28.08.2018 г. в имота е имало потребление, което
изключва тезата за пълна необитаемост на жилището.
Освен това отново задължение на абоната е да подаде
заявление до ВиК дружеството, за временно преустановяване на доставката на
питейна вода след такса и при условията на чл. 41 и 42 от Общите условия.
Неизпълнението на всички гореизброени задължения на
абоната не следва да бъде тълкувано в негова полза и да влече изгодни за него
последици. Същият, считано от 2015 г. е имал продължителен период от повече от
две години на разположение да изпълни задълженията си по чл. 11, ал.5 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. с или без изрично предписание от ВиК оператора. Още
повече, че му е предоставен период от близо две години, в който отчетът е
извършван по редовен отчет.
Поради изложеното до тук съдът намира, че ответникът дължи
равностойността на начислените му служебно количества вода за исковия период.
Доколкото се дължат главните вземания, съдът намира, че са дължими и акцесорните вземания за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
На основание изложеното по-горе съдът намира исковата претенция за
изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в
производството по ч.гр.д.№ 9929/2019 г. на ВРС. По делото са представени
доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
в размер на 225,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 75,00
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. В производството по
ч.гр.д. №9929/2019 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв. и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 50,00 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и вр. с чл. 86
от ЗЗД,
в отношенията между страните, Р.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов, в
качеството си на потребител на ВиК, с адрес на
потребление: гр.
В., с клиентски и абонатен номер 1734878, следните суми:
сумата от 1 052,80 лв. /хиляда петдесет и два лева и осемдесет
стотинки/ за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида
за периода от 05.12.2017 г. до 05.12.2018 г., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 25.06.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, на осн. чл. 34а, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., във вр. с чл.
11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
сумата от 94.86 /деветдесет и четири лева и осемдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима за
периода от 03.02.2018 г. до 20.06.2019г.,
за които суми е издадена заповед № 4951от
26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д №9929/2019 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин
Вълканов сумата от 225,00 (двеста двадесет и
пет) лв., представляваща разноски в производството, както и сумата от 75,00
(седемдесет и пет) лв. (, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 9929/2019 г. на ВРС, на
осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИСИ от решението да се върчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: