Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 866
07.12.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1045 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Б., гражданин на М., с посочен по делото адрес: РПЦ – Харманли, гр.Х., ж.к.„Д.“ №***, против Решение №УПХ 143/29.10.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Административният акт не съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Бил заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в М., щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в М. и това била причината да напусне страната. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София под вх.№105400-1277/12.10.2020 г. и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№1072/16.10.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 15989/16.10.2020 г., М.Б., гражданин на М., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 15989/16.10.2020 г. като М.Б., гражданство М., етническа принадлежност ***, роден на *** г. в М., гр.К., със същия постоянен адрес, със **** образование, професия - *****, религия - ****, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите, брат и сестра на чужденеца, всички с местонахождение в М..
Под рег.№УП 15989/26.10.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.Б. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ 143/29.10.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Б..
На 03.11.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 06.11.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ (в редакцията до изменението, обн.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.) Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-225/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която Е. М. Г., младши експерт в РПЦ – Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, (в приложимата редакция, до изменението, обн.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ (в приложимата редакция, до изменението, обн.ДВ бр.89 от 16.10.2020 г.), при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на М.Б. е извършена на 16.10.2020 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 29.10.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
В Държавен вестник бр.89 от 16.10.2020 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, който на основание чл.5, ал.5, изр.второ от Конституцията на Р.България влиза в сила три дни след обнародването му, и в §55 от Преходните и заключителни разпоредби на който е предвидено, че започнатите до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1
– се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените
от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно
наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на
посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво
приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в
обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не
са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно
мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – М., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказал, че напуснал М. легално
през февруари 2020 г., със самолет от К., с редовни документи за И., Т., където
останал около седем месеца. На 19.09.2020 г. влязъл нелегално в Б. от Т., през
ГКПП, укрит в товарен камион. Пресякъл България и стигнал до сръбската граница,
където при проверката на камиона бил заловен от граничните полицаи. Споделил,
че напуснал М. главно заради лични и икономически причини. В М. се занимавал с
търговия, но му се наложило да вземе заем от банка за своя бизнес. Впоследствие
фалирал и нямало как да си връща парите. Това обаче било наказуемо в неговата
родина и затова се притеснявал да не бъде осъден и вкаран в затвора. Бил
най-големият син и помагал финансово на семейството си, но след като бил
разорен, не можел да помага. Решил да напусне М. и да отиде във Ф., за да живее
нормално, и да си намери работа, с която да може да си върне парите на банката,
и в същото време да помага на семейството си. Заявил, че след като си оправи
заема от банката, можело и да се върне в страната си.
Интервюираният изрично е заявил, че не е бил
арестуван или осъждан в държавата си по произход, не е имал проблеми заради
изповядваната религия, нито заради принадлежността си към етническата група ***.
Заявил, че не е членувал в политическа партия или организация, нито в
религиозна организация, общност, секта, не е бил заплашван и не му е било
оказвано насилие.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Оспорващият е споделил пред органа проблеми от социално-икономически характер, но така изтъкнатите обстоятелства не са релевантни за производството по предоставяне на закрила. Същите са в сферата на личните проблеми, които ЗУБ и международните правни актове не третират като относими в производството по предоставяне на международна закрила.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват
т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-559/16.10.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в М.. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в М. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№ МД-559/16.10.2020 г., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б., гражданин на М., против Решение №УПХ 143/29.10.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: