Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
17.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №338 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на „Донидо машин индъстри“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Ю.“ №.., представлявано от Н. Г. Г., подадена от пълномощника му адвокат Г.С., против Решение №1012-26-122-1 от 17.03.2020 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Задължителни предписания №ЗД-1-26-00718101/11.02.2020 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се сочи, че оспореното Решение било издадено по повод на Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00718079/11.02.2020 г., а повод за съставянето на ревизионния акт било непризнаването от страна на проверяващите органи на обстоятелството, че служителят Е. Р. С. е с възобновени осигурителни права на 26.08.2019 г. – началната дата за болничен за временна нетрудоспособност. Твърди се, че дружеството подало Декларация Образец 1 за възобновяване на осигурителните права на Е. Р. С. с дата 24.08.2019 г. На 26.08.2019 г. – понеделник, Е. Р. С. представял болничен лист с №Е20196972669. Спазвайки законовите и нормативни изисквания, работодателят посочвал като ден на възобновяване на осигуряването 24.08.2019 г. – Декларация №1, клетка 14. В разрез със законовата и съдебната практика проверяващите органи на ТП на НОИ поддържали мнението, че към 26.08.2019 г. Е. Р. С. нямал възобновени осигурителни права, тъй като 24 и 25.08.2019 г. били почивни, неработни дни – събота и неделя.
Излагат се
съображения, че разбирането на административния орган за „осигурено лице“ по
смисъла на нормативните текстове на чл.10 и чл.40 от КСО, и §1, ал.1, т.3 от ДР
на КСО, тълкувало неточно и превратно законовите разпоредбиq и противоречало на съдебната практика,
според която фактическото полагане на труд през един работен ден, предхождащ
непосредствено началния ден на ползвания отпуск поради временна
неработоспособност, не било предвидено никъде като предпоставка за изплащане на
паричните обезщетения при възникнал осигурителен риск по съществуващо
осигурително правоотношение. Развиват се доводи, че съжденията на
административния орган противоречали на чл.47, ал.1 от Наредбата за парично
обезщетение и помощи от ДОО, както и че изводът за извършване на трудова дейност
не следвал единствено от водене на счетоводството, съставяне и представяне на
счетоводни документи.
Заявява се, че постановеното Решение, както и дадените Задължителни предписания, били незаконосъобразни, постановени в противоречие със съдебната практика, поради което се претендира същите да бъдат отменени изцяло, а преписката да бъде върната на Териториално поделение Хасково на НОИ за постановяване на законосъобразни административни актове.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя излага и допълнително съображение за оспорване на акта, като твърди, че видно от адм.дело №379/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, ТП на НОИ по собствена инициатива били оттеглили ревизионния акт, който следвало да е водещ по правната си значимост, а самостоятелно и извън ревизионния акт, предписанията към осигурителя не следвало да имат значение.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и приема оспорвания административен акт за законосъобразен. Излага доводите, че задължителните предписания се издавали и обжалвали в самостоятелно производство, отделно и независимо от това по издаване на ревизионния акт за начет, и оттеглянето на последния било без значение в случая.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От Началника на сектор КП до Началника на отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково е подаден Сигнал №1043-26-49/13.01.2020 г. (л.110), с който го уведомява, че във връзка с извършен последващ контрол на изплатените парични обезщетения от ДОО по представено удостоверение Приложение №9 към болничен лист №Е20196972669 от осигурителя „Донидо машин индъстри“АД за лицето Е. Р. С., се констатира, че по данни от декларация Образец №1 лицето е ползвало 30 дни неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж през 2019 г., на лицето е изплатен болничен лист с период от 26.08.2019 г. до 30.08.2019 г. включително, по данни от Декларация Образец №1 към началото на болничния лист лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство. Моли се за извършване на проверка на осигурителя, дали лицето е извършвало трудова дейност, която да е основание за възникване на осигуряването, съгласно чл.10, ал.1 от КСО, за да има право на парично обезщетение.
Със Заповед №ЗР-5-26-00704507/17.01.2020 г. (л.112) на Ръководител на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Донидо машин индъстри“ АД. Заповедта е връчена на 11.02.2020 г. на Л. Г. Г. – упълномощен представител (л.117) на дружеството, срещу положени подпис и печат.
С писмо изх.№1043/26-49-1/17.01.2020 г. (л.45) старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.108 от КСО е изискал от представляващия „Донидо машин индъстри“ АД изброени документи, за извършване на проверка в дружеството по повод изплащане на парични обезщетения на лицето Е. Р. С..
Като част от административната преписка по делото са представени Трудов договор №51/04.06.2018 г. (л.55), сключен между „Донидо машин индъстри“ АД като работодател и работника Е. Р. С., на длъжност шлосер, считано от 05.06.2018 г. и Заповед №17/05.03.2019 г. (л.56) за прекратяване на трудовото правоотношение между същите страни, считано от 05.03.2019 г.
Видно от Трудов договор №19/05.03.2019 г. (л.57), същият е сключен между „Донидо машин индъстри“ АД като работодател и работника Е. Р. С., на длъжност шлосер, считано от 05.03.2019 г., със срок до завършване на определена работа.
Със Заповед №59/16.09.2019 г. (л.59), на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, трудовото правоотношение между същите страни е прекратено, считано от 16.09.2019 г.
Представени са присъствените форми за звено „Производство“ при работодателя „Донидо машин индъстри“ АД съответно за месеците от 07.2018 г. до 09.2019 г. вкл. (л.100-109; л.60-81); Справка на НАП от 04.06.2018 г. (л.82) за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КС за работодател „Донидо машин индъстри“ АД, за заверени уведомления за сключени след 01.01.2003 г. договори за Е. Р. С. – ..; Служебна бележка №404/05.06.2018 г. (л.83) за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 05.06.2018 г. на Е. Р. С. – ..; Длъжностна характеристика (л.84) на същата длъжност, както и заповеди (л.85-99) за разрешаване на работника Е. Р. С. на неплатен отпуск за конкретни периоди по подадените от него молби.
Със Заповед №ЗР-5-26-00717098/10.02.2020 г. (л.111) на Ръководител на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.107 от КСО е възложено извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на „Донидо машин индъстри“ АД. Заповедта е връчена на гл.финансов директор на дружеството на 11.02.2020 г.
Извършилият частичната ревизия Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково е съставил Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00718079/11.02.2020 г. (л.129), с който е установил начет на „Донидо машин индъстри“ АД в размер на 93.20 лв. главница и 4.02 лв. лихва, или общо 97.22 лв., за фонд на ДОО – Фонд общо заболяване и майчинство, от неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване.
В съставения Анализ (л.125-126) към Ревизионния акт се съдържат констатациите, че Е. Р. С. фигурира във фишовете за работна заплата, присъствена форма, в осигурителя „Донидо машин индъстри“ АД, съответно:
за м.01.2019 г. с отработени 21 дни и 1 дни платен годишен отпуск;
за м.02.2019 г. с отработени 18 дни и 2 дни платен годишен отпуск;
за м.03.2019 г. с отработени 7 дни и 13 дни платен отпуск;
за м.04.2019 г. с 5 дни в платен отпуск и 15 дни в неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж;
за м.05.2019 г. с 10 дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж, 3 дни болнични от работодател и 7 дни болнични;
за м.06.2019 г. с отработени 7 дни и 13 дни болнични;
за м.07.2019 г. с отработени 19 дни, 2 дни платен отпуск и 2 дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж;
за м.08.2019 г. с отработени 10 дни, 2 дни платен годишен отпуск, 3 дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж, 2 дни неплатен отпуск без осигурителен стаж, 3 дни болнични от работодател и 2 дни болнични;
за м.09.2019 г. с 9 дни неплатен отпуск без осигурителен стаж.
От направената справка в регистъра на осигурените лица за същото лице се установило, че е в неплатен отпуск в осигурителя през 2019 г., както следва: 15 работни дни за м.04, 10 работни дни за м.05, 2 работни дни за м.07 и 3 работни дни за м.08. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година, както и е констатирано, че Е. Р. С. е с прекъснат ден в осигуряването от дата 22.08.2019 г., т.е. последен ден в осигуряване – 21.08.2019 г.
Установено е, че към началната дата на временна неработоспособност поради общо заболяване – 26.08.2019 г. Е. Р. С. е неосигурено лице за съответния риск „общо заболяване и майчинство“, съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО и неоснователно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на наетото по трудово правоотношение лице Е. Р. С. въз основа на подадено от осигурителя удостоверение, приложение №9 с вх.№Р14-26-000-00-**********/03.09.2019 г. е с неверни данни, поради което на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО се съставя ревизионният акт за начет на осигурителя „Донидо машин индъстри“ АД, отговорен за подаване на документа с невярно съдържание.
По съответствието на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с първичните счетоводни документи в Анализа се съдържа констатация, че информацията е подадена коректно, с изключение на м.08.2018 г. (необходима корекция) и м.09.2019 г. (необходимо заличаване на данни). Посочено е също, че по време на частичната ревизия се е установило основание за даване на задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
От старши инспектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00718101/11.02.2020 г. (л.124) на осигурителя „Донидо машин индъстри“ АД да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за наетото по трудово правоотношение лице Е. Р. С. с:
1. Корекция на данни за м.08.2019 г. – като се посочи в т.12 Вид осигурен – код 01; в т.16/1/ Отработени и други дни с осигурителни вноски – 12; в т.16/5/ Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж – 3; в т.21 Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски – 639,56 лв.; в т.15 Последен ден в осигуряване – 21.
2. Заличаване на данни за:
2.1. м.09.2019 г. – като се посочи в т.12 Вид осигурен – код 01;
2.2. Удостоверение Приложение №9 с вх.№Р14-26-000-00-**********/03.09.2019 г. (представяне) към болничен лист №Е20196972669, с период на временна неработоспособност от 26.08.2019 г. до 30.08.2019 г. (вкл.).
Съгласно отбелязването под текста, Задължителните предписания са връчени на Л. Г. Г. срещу подпис на 11.02.2020 г.
Под вх.№1012-26-122/21.02.2020 г. е регистрирана подадената до Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково жалба (л.131) от „Донидо машин индъстри“ АД срещу Задължителните предписания.
В жалбата се твърди, че последен ден в осигуряване на Е. Р. С. е 21.08.2019 г., подаден е Декларация приложение 1 „Данни за осигуреното лице“. Възобновяване на осигуряването е от 24.08.2019 г., което означавало, че считано от 24.08.2019 г. били възобновени, както фактическото изпълнение на задълженията по трудово правоотношение (заплащане на трудово възнаграждение и съответно престиране на работна сила), така и задължението за внасяне на съответните вноски от работодателя – осигурител. От обстоятелството, че 24.08.2019 г. е било почивен ден, в който Е. Р. С. е освободен от задължението си реално да престира работна сила по трудово правоотношение, не следвало извода, че осигуряването не е възобновено и съответно нямал право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20196972669.
С Решение №1012-26-122-1 от 17.03.2020 г. (л.139-140) Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил, на основание чл.117, ал.3 от КСО, жалбата на „Донидо машин индъстри“ АД с вх.№1012-26-122/21.02.2010 г. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00718101/11.02.2020 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
Изложил е мотиви, че в случая липсва спор относно фактите за наличие на сключен между работодателя „Донидо машин индъстри“ АД и работника Е.Р. С. трудов договор и разрешените платени и неплатени отпуски. Спорът се отнася до извода на контролния орган за липсата на качеството „осигурено лице“ на Е. Р. С. поради обстоятелството, че осигурителният му статус не попада в обхвата на легалната дефиниция в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. С Решението се споделят изводите на контролния орган, че „без данни за реално осъществявана трудова дейност от лицата представлява противоречие със законовите изисквания съгласно чл.40 от КСО, §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.10 от КСО“. Посочено е, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването – денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й, тоест лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го такова, за да придобие право на парично обезщетение. Приет е за безспорен факта, че Е. С. не е отработил дни, преди възникване на временната работоспособност, за да попадне в обхвата на чл.10 от КСО.
Решението е изпратено на адреса на „Донидо машин индъстри“ АД и видно от Известие за доставяне (л.141) е получено срещу подпис на 27.03.2020 г.
Жалбата (л.2-5) срещу решението е подадена чрез куриерска фирма на 08.04.2020 г., видно от съхранената товарителница (л.28) на „Европът“ с баркод 3127518.
По делото са представени също подаденото от „Донидо машин индъстри“ АД до старши инспектор по осигуряването при НОИ – ТД Хасково жалба – възражение (л.173-174) срещу Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00718079/11.02.2020 г. и Анализа към него; изготвеното относно това възражение Мотивирано заключение изх.№1012-26-97-1/28.02.2020 г. (л.165-166) на старши инспектор по осигуряването; Разпореждане №РЖ-5-26-00729137/28.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково (л.167), с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено на осигурителя „Донидо машин индъстри“ АД да внесе сумата по Ревизионния акт за начет; жалбата на дружеството срещу това Разпореждане (л.161-164); постановеното по нея на основание чл.117, ал.3 от КСО Решение №Ц1012-26-23-1 от 09.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково (л.157-158), с което жалбата е отхвърлена.
Извършена е служебна справка в деловодната система на Административен съд – Хасково, от която се установява, че по жалба на „Донидо машин индъстри“ АД срещу Решение №Ц1012-26-23-1 от 09.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е било образувано адм.дело №379/2020 г. по описа на съда, прекратено с влязло в сила Определение от 09.06.2020 г. (л.155) поради оттегляне на оспорения административен акт.
Представено е също Решение №Ц1012-26-23-9 от 07.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково (л.153-154), с което по подадена от „Донидо машин индъстри“ АД жалба се отменя Разпореждане №РЖ-5-26-00729137/28.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено на осигурителя „Донидо машин индъстри“ АД да внесе сумата по Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00718079/11.02.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Решението на Директора на ТП на НОИ гр.Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3.
Като правно основание за постановяване на Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00718101/11.02.2020 г. е посочена нормата на чл.108, ал.1,
т.3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния
осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият
Задължителните предписания старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково
има качеството на контролен орган.
Обжалваното Решение е постановено при спазване на
изискуемата форма и съдържа изложени фактически и правни основания за
издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност
да бъде преценена законосъобразността му.
В жалбата срешу него не са наведени твърдения за нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на акта и съдът не
констатира допуснати съществени такива.
Настоящият съдебен състав споделя заявеното от
пълномощника на ответника становище, че издаването и обжалването на
задължителни предписания става в самостоятелно производство. В конкретния
случай фактическите констатации за издаване на Задължителните предписания са
направени по повод извършвана ревизия, в ревизионното производство по издаване
на Ревизионен акт за начет, но същите фактически установявания са изложени
подробно като мотиви и в Задължителните предписания. Тъй като по делото липсват
данни за съображенията, поради които издаденото от Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №РЖ-5-26-00729137/28.02.2020
г., с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено на осигурителя „Донидо
машин индъстри“ АД да внесе сумата по Ревизионния акт за начет е отменено, то
съдът счита, че следва да изложи самостоятелни съображения относно установените
със Задължителните предписания факти и правната им интерпретация в процесното
Решение.
Както е констатирано и от Директора на ТП на НОИ –
Хасково в обжалвания акт, спор по фактите няма. Между страните е безспорно, и е
удостоверено с писмени доказателства по делото, че Е. Р. С. работи по трудово
правоотношение с работодателя „Донидо машин индъстри“ АД, като сключения между
тях Трудов договор №19/05.03.2019 г. е прекратен на 16.09.2019 г.
Няма спор, че работникът Е. Р. С. е ползвал
разрешен неплатен отпуск в размер общо на 27 работни дни за периода от началото
на м.януари до края на м.юли 2019 г., както и че за м.август 2019 г. на същия със
заповеди на работодателя (л.96-97) е разрешено ползването
на неплатен отпуск от 2 работни дни – на 08.08 и 09.08.2019 г. и 1 работен ден
на 21.08.2019 г., с което броят на работните дни в неплатен отпуск през
календарната година става 30.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО,
времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година се
зачита да осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Няма спор
също, че със заповед на работодателя (л.98) на Е. Р. С. е разрешен неплатен отпуск от 2 работни
дни – на 22.08. и 23.08.2019 г. (съответно четвъртък и
петък), за които дни осигуряването на работника
се прекъсва на основание разпоредбата на чл.10, ал.2 от КСО, според която осигуряването
се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж,
независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена. Няма спор и относно представения от работодателя болничен лист №Е20196972669, с период на временна
неработоспособност от 26.08.2019 г. до 30.08.2019 г.
За да издаде към осигурителя „Донидо машин
индъстри“ АД Задължителни предписания за подаване в ТД на НАП Пловдив, офис
Хасково, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за наетото по
трудово правоотношение лице Е. Р. С. с корекция на данните за м.08.2019 г. и
заличаване на такива за м.09.2019 г., контролният орган на ТП на НОИ – Хасково
е приел, че тези данни са неправилно подадени, тъй като към началната дата на временна
неработоспособност поради общо заболяване – 26.08.2019 г., Е. Р. С. е
неосигурено лице за съответния риск „общо заболяване и майчинство“. Именно това
обстоятелство оспорва дружеството – жалбоподател, по съображения, че след
прекъсване на осигуряването за дните 22.08. и 23.08.2019 г., същото е възобновено от 24.08.2019 г. (събота) и към 26.08.2019 г. (понеделник) Е. Р. С. не е неосигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“.
Съдът намира изложените в жалбата съображения в
тази насока за основателни.
Административният орган неправилно е приложил
закона, като е извел извод за качеството неосигурено лице на работника към
26.08.2019 г.
Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част
първа от КСО, е дефинирано легално в §1, ал.1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според която такова е „физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. …“
В чл.10, ал.1 от КСО е регламентирано, че осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
В чл.4 от КСО са изброени лицата, задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този
кодекс, между които в т.1 са посочени и „работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране
…“,
В цитираната разпоредба на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО не е конкретизирано какво се има предвид под „извършване на трудова дейност“ и различните хипотези на такава, но с оглед предвиденото в нормата на чл.10, ал.1, вр. чл.4, т.1 от КСО следва да се приеме, че понятието е идентично с упражняване на трудова дейност, началото на което се поставя с реалното постъпване на работа на работника или служителя. Прекъсването на осигуряването по смисъла на чл.10, ал.2 от КСО за дните 22.08 и 23.08.2019 г. на работника Е. Р. С. не означава, че е прекратено трудовото му правоотношение, или същият не упражнява трудова дейност от следващия прекъсването ден. Независимо, че 24.08. и 25.08.2019 г. са почивни (неработни) дни, то от тях се възобновяват както задълженията на работника по трудовото правоотношение, така и задължението за внасяна на съответните осигурителни вноски за лицето. Съответно, макар да не е престирал труд в почивните дни, при наличието на действителен трудов договор, осигуряването на Е. Р. С. се явява възобновено и към 26.08.2019 г. същият има качеството осигурено лице по смисъла на закона за риск „общо заболяване и майчинство“ (по сходен случай в този смисъл – Решение №4754/13.04.2018 г., постановено по адм.дело №14416/2017 г. на ВАС, VI о.). Както се сочи и в жалбата, в нито една от относимите законови или подзаконови разпоредби не е въведено изискването преди възникването на временната неработоспособност, удостоверена с болничния лист, работникът да е „отработил“ ден, за да попадне в обхвата на чл.10 от КСО, а наведеният в проверяваното решение довод в този смисъл не намира нормативна опора.
По изложените съображения, подадените от дружеството – жалбоподател в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, данни в Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за наетото по трудово правоотношение лице Е. Р. С. за месеците 08 и 09.2019 г. са били коректни и за контролния орган на НОИ не са били налице предпоставките чл.108, ал.1, т.3 от КСО да отправя задължителни предписания за тяхната корекция, респ. заличаване. Съответно като е отхвърлил жалбата срещу тези Задължителни предписания, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Като допълнително съображение за отмяна на Решението и потвърдените с него Задължителни предписания следва да се посочи, че няма житейска и правна логика административният орган да не разпорежда на осигурителя внасянето на сумите, установени с Ревизионен акт като начет от неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, а въз основа на същите фактически установявания да разпорежда на дружеството корекции в декларираните данни за във връзка с осигурителния статус на работника.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се дължат, платими от ответника, поисканите и действително извършени разноски за производството – 50 лв. внесена държавна такса и 400 лева реално заплатено (л.181-182) адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-122-1/17.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-26-00718101/11.02.2020 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение – Хасково, да заплати на „Донидо машин индъстри“ АД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Ю..“ №.., разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: