Решение по дело №15795/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3486
Дата: 26 юли 2024 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20231110215795
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3486
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря И* ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110215795 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 6584/02.11.2023г. по д.№ 8085/2023г. по описа на
Административен съд София-град, IVкас.състав, е отменено Решение №
2856/15.06.2023г., постановено по НАХД № 6477/2023г. по описа на Софийски
районен съд и делото е върнато за ново разглеждане.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „********” ЕООД, представлявана от
управителя К*** И* Г*, срещу наказателно постановление № 6/03.04.2023г.,
издадено от Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно
развитие /АУЕР/, с което за нарушение на чл.34, ал.8 от Закона за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № РД-16-
1117/14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми
източници /Наредбата/, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл.64,
ал.1 ЗЕВИ. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление
жалбоподателят „********” ЕООД, в качеството си на производител на
енергия от възобновяем източник с обща инсталирана мощност над 30 kW, не
изпълнил задължението си да подаде в законовия срок заявление за издаване
/и прехвърляне/ на гаранции за произход за м.декември на ел.енергия,
произведена за м.декември 2021г.
Жалбоподателят „********” ЕООД оспорва НП като твърди, че при
издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните
1
правила и материалния закон – била нарушена разпоредбата на чл.58 ЗАНН
/обжалваното НП не било връчено по надлежния ред/, констатациите не
отговаряли на фактическите обстоятелства, не бил изследван въпросът какво е
количеството ел.енергия за процесния период, както и вида на необходимото
заявление за гаранция /за издаване или за издаване и прехвърляне на гаранция,
или за прехвърляне на гаранция/. Прави възражение за прилагането на чл.28
ЗАНН – наличие на хипотезата за маловажен случай. Моли съда да отмени
наказателно постановление № 6/03.04.2023г., издадено от Изпълнителния
директор на АУЕР, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Агенцията за устойчиво енергийно развитие не се явява
в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено:
При извършена проверка на Заявление за издаване /издаване и
прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена през м.август
2022г., с Вх.№ 01-25678/06.12.2022г. от главен експерт в отдел „Контрол
повъзобновяеми източници на енергия“ в Дирекция „Контрол и информация“
в Агенцията за устойчиво енергийно развитие било установено, че
жалбоподателят „********” ЕООД не изпълнил задължението си да подаде в
законовия срок /30.09.2022г./ изискуемото заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход за енергията, произведена от енергиен
обект ФтЕЦ „Естреа-Добрич“ /с.Добрич, община Елхово, обл.Ямбол/, УПИ
IIІ-113, 114, 117, кв. 17, с обща инсталирана мощност 0, 1656 MW.
Констатирайки административно нарушение свидетелката Г. П. К.-В. – главен
експерт в отдел „Контрол по възобновяеми източници на енергия“ в Дирекция
„Контрол и информация“ в АУЕР съставила акт за установяване на
административно нарушение № 4/05.01.2023г., надлежно връчен на
нарушителя на датата на съставяне, като субсумирала нарушението под текста
на чл.34, ал.8 ЗЕВИ и чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № РД-16-1117 /14.10.2011г.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си да възрази в момента
на връчване на АУАН, както и да депозира писмено възражение в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН Изпълнителният директор на АУЕР издал
наказателно постановление № 6/03.04.2023г., с което за следното нарушение:
За произведената през м.декември 2021г. енергия от възобновяем източник
задължение за подаване на заявление в АУЕР най-късно до 31.01.2022г. -
наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500лв., на
основание чл.64, ал.1 вр. чл.34, ал.7 ЗЕВИ.
От правна страна
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в
2
предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
По отношение на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН - в
случая изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез
бездействие, което бездействие е започнало след изтичане на
законоустановения срок, който видно от обжалваното НП е – не по-късно от
31.01.2022 г. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез
бездействие, което продължава да се осъществява до момента, в който
търговецът е подал със значителна забава заявлението с Вх.№ 01-
25678/06.12.2022г. На последната дата /06.12.2022г./ е прекратено
противоправното бездействие. Двете дати 01.02.2022г. и 06.12.2022г. /начална
и крайна/ на изпълнителното деяние аргументират извода, че срокът от една
година от извършване на нарушението, считан от 06.12.2022г. до датата на
съставяне на АУАН /05.01.2023г./ не е изтекъл.
Съобразно разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗЕВИ гаранция за произход се
издава на производител за произведено стандартно количество енергия от 1
MWh, важи за срок 12 месеца от производството на съответната единица
енергия и съдържа най-малко следната информация: възобновяемия източник,
използван за производство на енергията; началната и крайната дата на
производство на енергията от възобновяеми източници; вид на произведената
енергия; наименование, местоположение, вид и обща инсталирана мощност на
енергийния обект, където енергията е била произведена; използвани схеми за
подпомагане; дата на въвеждане на енергийния обект в експлоатация; дата и
място на издаване; уникален идентификационен номер, а съгласно ал. 8 на
цитираната норма за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1
ЗЕВИ, производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги
прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител.
Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. гаранции
за произход на произведената енергия от възобновяеми източници се издават
въз основа на заявление от производителя, независимо дали той подлежи на
лицензиране по Закона за енергетиката. Съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата
заявлението се подава в АУЕР по образец съгласно приложението след
изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не по-
късно от: т.1 - десет календарни месеца след месеца, в който енергията е
произведена - от производителите по чл.24, т.1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници; т.2 - един календарен месец след месеца, в който
енергията е произведена - от производители извън тези по т.1. В случая,
предвид обема на производствената мощност, а именно с оглед наличието на
обща инсталирана мощност 0, 1656 MW /165,6 kW/, т. е. над 30kW, срокът за
подаване на заявлението за издаване на гаранции се определя по правилата на
чл.4, ал.3, т.2 от Наредбата, тъй като енергийният обект не попада в тези по
чл.24, т.1 ЗЕВИ, респективно срокът е до края на календарния месец, следващ
този, през който е произведена енергията. Следователно за енергията,
произведена през месец декември 2021 г., едноличният търговец е следвало да
подаде заявление в срок до 31.01.2022 г.
В случая видно от Писмо Изх.№ 9265/13.12.2023г. на ЕКОНТ-Русе,
пратка с товарителница № 5300361271640/31.01.2022г., за която се твърди във
въззивната жалба, че изискуемото заявление е внесено в АУЕР, е получена от
АУЕР на 01.02.2022г.
Съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата подадените пред АУЕР заявления се
проверяват за съответствие с изискванията на чл.4 в 10 дневен срок от
постъпването им и ако се установи, че заявлението или приложенията към
него не отговарят на изискванията, вкл. и когато не е платена такса за
разглеждане на заявлението, на заявителя се изпраща съобщение да отстрани в
7 дневен срок допуснатите нередовности. Само при условие, че
нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок преписката се прекратява
от Изпълнителния директор на АУЕР, за което заявителят се уведомява.
Липсват доказателства за неизпълнение на подобно евентуално
3
нарушение на относимите разпоредби на Наредбата, поради което съдът
приема, че не са налице констатирани нарушения на чл.4 от Наредбата.
Въззиваемата страна е депозирала писмо Изх.№ 00-01-1 /11.03.2024г.,
с което твърди, че към обжалваното наказателно постановление Заявление за
издаване /и прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена
през м.август 2022г., с Вх.№ 01-25678 /06.12.2022г., не е относимо. Релевантно
към случая било Заявление за издаване /и прехвърляне на гаранции за
произход на енергията Вх.№ 01-25685/06.12.2022г.
Видно, обаче, от обжалваното наказателно постановление № 6
/03.04.2023г., нарушението е аргументирано със Заявление за издаване /и
прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена през м.август
2022г., с Вх.№ 01-25678/06.12.2022г.
Нещо повече – макар че в акт за установяване на административно
нарушение № 4/05.01.2023г. като нарушение е посочено неподаването на
заявление за издаване /и прехвърляне на гаранции за произход на енергията,
произведена през м.август 2022г., в обжалваното НП като констатирано
нарушение е посочено неподаването на заявление, но за м.декември 2022г.
Констатираното нарушение е съществено, тъй като затруднява и препятства
правото на защитата на жалбоподателя. Независимо от това съдът приема, че
административнонаказващият орган едва с писмо Изх.№ 00-01-1/11.03.2024г.
на АУЕР е констатирал допуснатото от него съществено нарушение.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
6/03.04.2023г., издадено от Изпълнителния директор на Агенцията за
устойчиво развитие, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.

Предвид горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6/03.04.2023г., издадено от
Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво развитие, с което за
нарушение на чл.34, ал.8 ЗЕВИ вр. чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № РД-16-
1117/14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми
източници, на „********” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Българска морава“ № 99, ет.5, ап.18,
представлявано управителя К*** И* Г*, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл.64,
ал.1 ЗЕВИ
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
4
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5