РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1607
Гр. Пловдив, 22 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело №
2162 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 ал.1 във връзка ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ.
Постъпила
е жалба от В.Е.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № РД-09-278/07.03.2018
г. на кмета на община Марица, в частта, в която е наредено премахването на
строеж: „Работилница за тапициране и ремонтна мебели“ в имот с идентификатор находящи
се в УПИ VII-714 от кв.63 по плана на с. Скутаре, съответстващ на ПИ №
66915.502.714 по КК на с. Скутаре, община „Марица", област Пловдив с
извършител М.А.Н. с адрес: ***.
По отношение
на оспорената заповед за премахване в частта относно „Пристройка към двуетажна
жилищна сграда“, същата е влязла в сила с определение № 1906 от 28.09.2018 г.
по адм.д. № 2162/2108 г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено
с определение № 14975 от 04.12.2018 г. по адм.д.№ 14212/ 2018 г. на ВАС.
Твърди се в
жалбата, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена. Според жалбоподателя неправилно е посочен събственикът на имота и на
постройките в него. Твърди, че собственикът на постройките е той, а не
посочената М.Н.. Поради това не е преценил кой е реалният извършител на
строежа, което от своя страна води до съществени процесуални нарушения. Твърди,
че никога не е бил уведомяван за издадената заповед, въпреки че е собственик и
строител на постройките.
Отвентикът
по жалбата – кмет на община Марица намира жалбата за неоснователна, поради
което моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че не са налице изтъкнатите в
жалбата възражения за незаконосъобразност на издадения административен акт.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – М.А.Н. намира жалбата за недопустима, а по същество за неоснователна.
Счита, че съдът следва да провери достоверността, респ. нищожността на
представения пред ВАС нотариален акт, легитимиращ жалбоподателя като собственик.
Счита, че жалбоподателят следва да докаже съществуването в материалния свят на
недвижимата вещ, за чиято собственост претендира. Подробни съображения по
същество развива в представено писмено становище.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, макар и не адресат на оспорената заповед, доколкото от
изслушаната експертиза на вещото лице във връзка с допустимостта, приета в с.з.
на 22.04.2019 г., се установява, че описаният в НА № 50, том III, рег.№ 2316, нот.дело № 379/2004 г. на нотариус рег.
№ 135, имот от ½ идеална част от сграда, построена по време на брака му,
представляваща „Масивна сграда с площ 168,46 кв.м., находяща се в УПИ VII- 714 – общински от кв.63 по плана на с.Скутаре,
община Марица, съответства на отразената в кадастралната карта на с.Скутаре
сграда с идентификатор 66915.502.714.2, описана в заповедта за премахване. При
оглед на място се установява, че друга подобна сграда няма, а от събраните
доказателства може да се направи извод за наличие на идентичност между двете
сгради – посоченият за премахване строеж и описаната в НА масивна сграда с площ
168,46 кв.м. Относно съображенията на заинтересованата страна за
недействителност на издадения нотариален акт, представен пред ВАС от
жалбоподателя, същите не са предмет на висящото пред съда производство, а се
разглеждат при друг процесуален ред, за който компетентен не е настоящият съд. Не
е предвидена и възможност за косвен съдебен контрол. Ето защо не следва да
бъдат коментирани.
Жалбата е
подадена в срок, предвид липсата на
данни за връчването на заповедта на жалбоподателя.
Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима.
По
съществото на спора.
От изложените
в заповедта за премахване мотиви и събраните по делото писмени доказателства се
установява, че съгласно заповед № РД-09-1 от 17.03.2011 год., издадена от
главния архитект на Община „Марица", се отказва узаконяване по искане на М.А.Н.
на незаконни строежи представляващи пристройка
с площ от 9,55 кв.м., пристроена към законно построена двуетажна масивна
жилищна сграда, които пристройка и жилищна сграда са отразени в кадастралната
карта на с. Скутаре като двуетажна еднофамилна жилищна сграда с пълен
идентификатор № 66915.502.714.1, находяща се в с. Скутаре, община
„Марица", област Пловдив, ЕККАТЕ: 66915, с административен адрес ул. „***,
КК на с. Скутаре, одобрена със заповед № РД-18-36 от 06.03.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 71 кв.м., и работилница за тапицерия и ремонт на мебели,
представляваща постройка, отразена в кадастралната карта на с. Скутаре като
селскостопанска сграда с пълен идентификатор № 66915.502.714.2, находяща се в
с. Скутаре, община „Марица", област Пловдив, ЕККАТЕ: 66915, с
административен адрес ул. „***, КК на с. Скутаре, одобрена със заповед №
РД-18-36 от 06.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от
168 кв.м., които незаконни строежи са извършени в общински поземлен имот с
пълен идентификатор № 66915.502.714 находящ се в с. Скутаре, община
„Марица", област Пловдив, ЕККАТЕ: 66915, с административен адрес ул. „***,
КК на с. Скутаре, одобрена със заповед № РД-18-36 от 06.03.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 1 011 кв.м., с трайна
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: индивидуално
застрояване, стар идентификатор: пл. № 714, кв.63, п.7, при граници на
поземления имот: 502.935, 502.710, 502.1177, 502.1175;
Срещу
горепосочения административен акт по жалба на В.И. пред Административен съд -
Пловдив е образувано адм.д. № 890/2012 г., Първо отделение, III състав,
приключило с Определение № 717 от 20.03.2012 г., с което съдът прекратява
производството и изпраща жалбата на началника на РДНСК - Южен централен район
по подведомственост.
Началникът
на РДНСК ЮЦР на основание & 184, ал.4 от Закона за изменение и допълнение
на ЗУТ и чл.216, ал.5 ЗУТ във връзка с чл. 216, ал.1 от ЗУТ се е произнесъл със
заповед № ДК-10-ЮЦР-32 от 08.05.2012 г., с която оставя в сила заповед №
РД-09-1 от 17.03.2011 год. издадена от главния архитект на Община Марица.
Заповедта на началника на РДНСК ЮЦР е била оспорена от В.И. пред
Административен съд - Пловдив, за което е образувано адм. дело № 1647/2012 г.,
V състав, респ. обжалвана и от М.Н., за което е образувано адм. дело №
2683/2012 г., VI състав.
По адм. дело
№ 2683/2012г. по описа на VI състав на Административен съд -Пловдив е
постановено съдебно решение № 2546 от 27.12.2012г., с което се отменя заповед №
ДК-10-ЮЦР-32 от 08.05.2012 г. на началника на РДНСК- Пловдив, ЮЦР.
С Решение на
Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1647/2012 по описа на V състав заповед
№ ДК-10-ЮЦР-32 от 08.05.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР е потвърдена, а решението
е влязло в сила.
Поради това,
че двете решения на съда са окончателни, по искане на В.И. е образувано адм. дело № 3773/2013 г. по реда на чл.239, т.4 АПК пред
Върховен административен съд за отмяна на неправилното измежду две влезли в
сила, противоречащи си съдебни решения. ВАС е приел, че не е налице хипотезата
на чл.239, т.4 АПК, т.к. няма идентичност между страните, участвали по делата,
по които са постановени двете решения. Няма идентичност на искането и
основанието, посочено в жалбата на В.И., по която е образувано адм. дело №
1674/2012 г. и в тази на М.Н., по която е образувано адм. дело № 2683/2012 г.,
въпреки че се иска отмяна на една и съща заповед на началника на РДНСК ЮЦР. С
жалбата на М.Н. се иска отмяна на заповедта на началника на РДНСК ЮЦР поради
това, че е издадена в производство, образувано по недопустима жалба на В.И.. С
жалбата си В.И. иска освен отмяна на заповедта на началника на РДНСК ЮЦР, така
и отмяна на оставената с нея в сила заповед на главния архитект на Община
Марица, с която е постановен отказ за издаване на акт за узаконяване на
незаконни строежи. По изложените съображения с Решение № 7583 от 04.06.2013 г.
по адм. дело № 3773/2013 г., Върховен административен съд на основание чл.244,
ал.1 АПК е отхвърлил искането на В.И..
Съдебния
състав по адм. дело № 2683/2012 по описа на VI състав на Административен съд -
Пловдив е отменил заповед № ДК-10-ЮВД-32 от 08.05.2012 г. на началника на РДНСК
ЮЦР, като е приел, че право да обжалват
решенията за строеж, респективно актовете за узаконяване имат само лицата по
чл.149, ал.2 ЗУТ. Категорията заинтересовани субекти обхващат случаите на нов
строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Така по
отношение на М.Н., заповед № РД-09-1 от 17.03.2011 г., издадена от главния
архитект на Община Марица е влязла в сила.
Освен това
при извършена проверка от служители от Дирекция „УТ" при община Марица е
съставен констативен акт № 44/22.03.2004 год., с който е установено
извършването на незаконен строеж, представляващ „Пристройка към двуетажна
жилищна сграда" и „Работилница за тапициране и ремонт на мебели",
находящи се в УПИ VII-714 от кв.63 по плана на с. Скутаре, съответстващ на ПИ №
66915.502.714 по КК на с Скутаре, община „Марица", област Пловдив. От
събраните по преписката документи се установява следното: УПИ VII-714 от кв.63
по плана на с. Скутаре, съответстващ на ПИ № 66915.502.714 по КК на с. Скутаре,
община „Марица" е общинска собственост и същия е актуван като такъв с акт
за частна общинска собственост № 1533 от 30.05.2011 г., вписан в Службата по
вписванията - гр. Пловдив под № 11, том 57 на 16.08.2011 г.
С КА от 2004
г. е констатирано, че строежите, извършени в общинския имот, са собственост на М.Н.,
съгласно НА №91, том 12, дело 5228/1997 г. Съгласно описаното, процесният
строеж е масивна сграда, представляваща работилница с тухлени стени, върху
бетонови основи, колони, греди и плоча, без покрив. Посочено е, че за работилницата има одобрени
проекти от 21.10.1993 г. и издадено разрешение за строеж № 252/21.10.1993 г. от
главния архитект на общината, но е построена в отклонение от издадените
строителни книжа. Извършеното строителство на „Работилница за тапициране и
ремонт на мебели" с площ 168 кв.м., е изпълнено в отклонение от одобрените
проекти и разрешение за строеж в общински имот, в нарушение на чл. 154, ал.2,
т.4 от ЗУТ.
Констатира
се, че строежът е пета категория, съгласно Наредба №1/30.07.2003 год. на МРРБ,
както и че процесният строежът „Работилница за тапициране и ремонт на
мебели" не попада под разпоредбите на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и за същия
главния архитект на Община Марица е издал мотивиран отказ за узаконяване,
обективиран в нарочна заповед № РД-09-1 от 17.03.2011 г., влязла в сила.
Констативен
акт № 44/22.03.2004 год. е бил съставен в присъствието на М.Н., която го е
подписала без възражения и е уведомена за образувано производство по реда на
чл.225-а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконните строежи.
Посочва се в
заповедта, че във връзка с изложеното безспорно са установени незаконни строежи
по смисъла на чл.225-а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.225, aл.2, т.2 и т.З
и на основание § 127, ал.15 Закона за устройство на територията подлежи на
премахване по реда на чл.225-а от ЗУТ.
В настоящото
производство по отношение законността на строежа се изслуша съдебно-техническа
експертиза от 03.06.2019 г., с която се установява, че за строежът е издадено
разрешение за строеж № 252 от 21.10.1993
г. Констатирано е, че разрешената сграада е на два етажа с височина 6 м., като
всеки от етажите е с височина от 3 м. Констатирала е значително разминаване в
проектите в размерите на сградата, дадени като обща дължина по фасадите и
сумата от размерите на котираните светли размери плюс дебелина на стенитевътре
в помещенията, както и несъответствие между архитектурния и констуктивния
проект, които вещото лице подробно е описала в заключението си. Така на място
измерванията показват, че дължината на сградата е увеличена в сравнение с
одобрените проекти с 3,00м. в южна посока. Не е изпълнена чупката по проект в
югозападния ъгъл на сградата, където е трябвало да се развие външната стълба.
Практически сградата е изпълнена с правоъгълна форма, без чупки, с размери
8,00/ 21,00 м Външна стълба е изпълнена извън таки конфигурация като права
стълба пред южната фасада на сградата, с качване в посока юг на терена на север
до нивото на плочата на кота +3,00м. Вещото лице приема за съществени
отклоненията о одобрените проекти в изпълнените размери на застрояването, а по
отношение на вътрешните промени на сградата с разместване ан помещения – за несъществени,
за които биха могли да се изготвят екзекутиви.
При така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, а административното производство за проведено
при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
В случая
заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на община Марица, съгласно изискването на чл.225а,
ал.1 ЗУТ, тъй като изграденият строеж е пета категория.
За
производството е бил съставен КА № 44 от 22.03.2004 г., който е връчен на собственика
на строежа и носителя на правото на строеж – М.Н.. Този КА не е връчен на
жалбоподателя, тъй като същият се легитимира с нотариален акт по чл.483, ал.1 ГПК от 12.05.2004 г. по-късно като собственик на ½ ид.ч. от описания
строеж.
Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос.
Констатациите
на издадената заповед и КА се установяват и с изготвената СТЕ, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна. Безспорно се установява, че макар и
с издадено строително разрешение, при изпълнението на строежа, представляващ „Работилница
за тапициране и ремонт на мебели", находящи се в УПИ VII-714 от кв.63 по
плана на с. Скутаре, съответстващ на ПИ № 66915.502.714 по КК на с Скутаре, община
Марица, област Пловдив, са допуснати отклонения от одобрените проекти. Сградата
е изпълнена с по-голяма от разрешената дължина - с 3,00 м, като удължаването е
в южна посока. Не е спазена конфигурацията на застрояването по одобрените
проекти. Усвоена е със застрояване чупка в югозападния ъгъл на сградата, където
е трябвало да се развие външна стълба за достъп до втория етаж.
В
допълнение, от посоченото по-горе, безспорно се установи, че е налице проведена
процедура и влязла в законна сила, както по отношение на заинтересованата
страна М.Н., така и на жалбоподателя В.И. /предвид двете влезли в сила решения
на АС – Пловдив/, заповед № РД-09-1 от 17.03.2011 год. издадена от главния архитект
на Община Марица, с която е отказано узаконяването на процесния строеж, представляващ
„Работилница за тапициране и ремонт на мебели", находящи се в УПИ VII-714
от кв.63 по плана на с. Скутаре, съответстващ на ПИ № 66915.502.714 по КК на с.
Скутаре, община Марица, област Пловдив.
Съгласно §
184, ал.5 от ЗУТ Строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на
името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Ако строежът
е изграден от несобственик, отношенията между строителя и собственика се
уреждат съгласно изискванията на чл. 72 - 74 от Закона за собствеността. В
случая продедурата е била инициирана от заинтересованото лице М. Н., явяваща се
носител на учреденото право на строеж, съответно издадено строително разрешение.
В
разпоредбата на чл. 225, ал.2 ЗУТ е посочено, че строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон;5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал.
5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за
издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви
фактически констатации е направил административният орган при издаването на
акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта,
изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на
страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията,
по които административният орган е издал или отказал да издаде административния
акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна,
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се
обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които
въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
В случая със
заповедта са изпълнени тези изисквания на закона. В заповедта не е изрично
посочено изследването на търпимостта на строежа, но предвид влязлата в сила
заповед за отказ за узаконяване, това не е необходимо. Прочее, при наличието на
влязла в сила заповед за отказ за узаконяване на строеж, означава, че споследният
не е търпим и подлежи на премахване.
Водим от
всичко изложено съдът намира, че обжалваната заповед като законосъобразна
следва да бъде оставена в сила, а жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
По делото е
направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от страните, които
предвид изхода от делото следва да се присъдят на ответника. Следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. с
чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, в размер от 100 лева.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Е.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, против заповед № РД-09-278/07.03.2018 г. на кмета на община
Марица, в частта, в която е наредено премахването на строеж: „Работилница за
тапициране и ремонтна мебели“ в имот с идентификатор находящи се в УПИ VII-714
от кв.63 по плана на с. Скутаре, съответстващ на ПИ № 66915.502.714 по КК на с.
Скутаре, община „Марица", област Пловдив с извършител М.А.Н. с адрес: ***.
ОСЪЖДА В.Е.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Община Марица, обл. Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: