Настоящото производство е с правно основание чл.332,ал.1,предл.ІІ и сл. от ГПК. Производството е образувано по жалба,депозирана от Минка Асенова Момчилова от гр. Златоград,действуваща в качеството си на взискател по изп.д. № 197/04 г. по описа на Момчилградския районен съд. В жалбата се твърди,че е насочена срещу постановление на съдебния изпълнител,материализирано в писмо с изх.№ 197/26.08.2005 г.,с което последният й отказал да й изплати събраната от изпълнението по цитираното дело, сума от 3 800 лв. Твърди,че същото е неправилно,необосновано,немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон,което пък го правело незаконосъобразно. В жалбата се изтъква един основен довод,а именно ,че съдебния изпълнител следва да извърши разпределение на събраните от него по изпълнителното дело,суми по реда на чл.136,ал.1,т.5 от ГПК,а именно на нея,като взискател,ползуващ се с предпочтително удовлетворение ,тъй като вземането на държавата в лицето на АДВ-гр. Пловдив не било от тези вземания ,които да са от по - преден ред на удовлетворяване от нейното вземане,тъй като същите не произтичали от задължения за данъци върху недвижимия имот,предмет на изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното постановление,вместо което да бъде постановен акт,с който да й се възложи и изплати сумата от 3 800 лв.,съставляваща нейно вземане срещу длъжника “Амира” ЕООД /в ликвидация/,с. Бенковски. При условията на чл.333,ал.2 и ал.3 от ГПК,длъжникът по изп.д. № 197 /04 г. по описа на РС,гр. Момчилград, “Амира” ЕООД /в ликвидация/,с. Бенковски, не е депозирал свои възражения. В срока по чл.333,ал.3,предл.последно от ГПК,съдебният изпълнител е дал своите обстойни писмени обяснения. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с депозираната жалба,проверка,прие за установено следното: В Момчилградския районен съд,на основание чл.323 от ГПК,е образувано изп.д. № 197 Ч / 2004 г. ,с длъжник “Амира” ЕООД /в ликвидация/,с. Бенковски и взискател Минка Асенова Момчилова ,на основание изпълнителен лист от 27.11.2003 г.,по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя,дължима сума в размер на 2 861.96 лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2000 г. до 18.06.2001 г.,ведно с лихва върху тази сума от 326.59 лв.,и сумата 395,77 лв.,от която главница 341.74 лв. и лихва върху тази сума от 54.03 лв.,ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата,ведно с разноски по делото в размер на 77.32 лв. Взискателят Момчилова е посочила като начин на изпълнение – изпълнение срещу недвижими имоти на длъжника. В частност с писмо от 30.06.2004 г.,съдебният изпълнител е поискал вписване на възбрана върху недвижим имот,собственост на длъжника,находящ се в с. Дрянова глава,в регулация,представляващ бивш двор на АПК,земя с площ от 2.480 дка,ведно с построената в него едноетажна масивна сграда. С протокол от 20.08.2004 г.,съдебният изпълнител е извършил опис на посочения недвижим имот,а с протокол от 11.10.2004 г.,същият е извършил оценка на описания недвижим имот в размер на 3 300 лв. С постановление от 17.02.2005 г.,същият е насрочил публична продан върху недвижимия имот за периода 04.03.2005 г.-04.04.2005 г. С протокол от 08.04.2005 г.,за купувач на недвижимия имот,находящ се в с. Дрянова глава,община Кирково,собственост на длъжника, е обявен Юлиян Йосифов Алчев за сумата от 3 800 лв. С постановление от 11.04.2005 г. съдебният изпълнител е възложил върху Ю.Алчев,собствеността върху недвижимият имот ,находящ се в с. Дрянова глава,за сумата 3 800 лв. Посочените действия на съдебния изпълнител като необжалвани са влезли в сила. Междувременно в резултат на предприемане от страна на съдебния изпълнител на действията,предписани от разпоредбата на чл.353 от ГПК и чл.157,ал.2 от ДПК, с Удостоверение от 03.12.2004 г. по делото, Регионалната дирекция на Агенцията за държавни вземания ,гр. Пловдив е удостоверила,че към 01.12.2004 г., срещу длъжника по изпълнителното дело,”Амира” ЕООД,/в ликвидация” с. Бенковски,агенцията има публични вземания,установени от ДОО разпореждане № 1050 /16.10.2000 г. на РУСО,гр. Кърджали в размер на главница 476.09 лв. и лихва 376.60 лв. ; от ДОО разпореждане № 485 /06.05.1998 г. на РУСО,гр. Кърджали в размер на главница 1 199.13 лв. и лихва 2 085.57 лв.; от ДОА № 153/96 г. на ТДД,гр. Кърджали в размер на главница 107.92 лв. и лихва 382.12 лв. ; от ДОА № 23/96 г. на ТДД,гр. Кърджали в размер на главница 86.05 лв. и лихва 319.67 лв. ; от ДОА № 7/95 г. на ТДД,гр. Кърджали в размер на главница 47.21 лв. и лихва 204.96 лв.; от ДОА № 251/93 г. на ТДД,гр. Кърджали в размер на главница 127.52 лв. и лихва 695.52 лв.;от ДОА № 150/92 г. на ТДД,гр. Кърджали в размер на главница 44.67 лв. и лихва 278.45 лв. и от изпълнителен лист ´о ГД № 531/00 г. на РС,гр. Златоград,в размер на главница 51.86 лв. и лихва 28.39 лв. В удостоверението са посочени и наложените върху имуществото на длъжника обезпечителни мерки,между които и наложена възбрана от ТДД,гр. Кърджали –ДС,с. Кирково ,вписана на 27.08.1996 г. върху цех “Конфекция”,находящ се в с. Дрянова Глава. По изпълнителното делото е постъпила молба от взискателката Момчилова от 16.05.2005 г.,с която моли постъпилата от изпълнението сума от 3 800 лв. да й бъде изплатена в качеството й на взискател,ползуващ се от привилегията на чл.136,т.5 от ЗЗД,тъй като нейното вземане произтичало от трудови правоотношения с длъжника,а вземанията на държавата се ползували с привилегията едва на чл.136,т.6 от ГПК,т.е. след нейното вземане. По повод на тази депозираната молба ,съдебният изпълнител е постановил своя акт –писмо с изх. № 197 Ч/04 г./26.08.2005 г. ,с което е отказал изплащането на събраната от изпълнението сума на взискателката,с основния мотив ,че при приложение на разпоредбата на чл.157,ал.1 от ДПК е неприложима посочената от същата разпоредба на чл.136 от ГПК,относно реда за удовлетворяване на различните видове вземания,като е намерил,че така събраната сума в пълен размер следва да бъде преведена на РД на АДВ,гр. Пловдив,тъй като върху имотът ,предмет на принудително изпълнение е имало наложена възбрана от Агенцията още на 27.08.1996 г. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Предмет на настоящото обжалване е Отказ от 26.08.2005 г. на съдебния изпълнител,предприет по изп.д.№ 197/04 г. по описа на СИС при РС,гр. Момчилград,с който същият е отказал да изплати на взискателя Момчилова,събраната след предприетото по делото принудително изпълнение,сума от 3 800 лв. Писмото,чрез което е обективизиран този отказ е връчено на взискателката на 30.08.2005 г. Жалбата,стояща в основата на настоящото производство е депозирана на 07.09.2005 г.,поради което същата като подадена в срок и от лице ,имащо интерес от това, е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество депозираната жалба е и основателна. Действително разпоредбата на чл.353 от ГПК,предписва задължение за съдебния изпълнител,което в конкретния казус,е било изпълнено. С оглед на това държавата се счита винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника данъци и други вземания,размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Нещо повече разпоредбата на чл.157 от ДПК,като специална по отношения на цитираната от ГПК,разпоредба,имаща характер на обща такава ,урежда конкуренцията между съдебното и публично изпълнение. В частност от тълкуването на разпоредбата на ал.2,във връзка с ал.1 на цитирания чл.157 от ДПК, когато срещу имуществото на длъжника,върху което вече са наложени мерки за обезпечаване на публично вземане, са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Безспорно ,съобразно пък разпоредбата на ал.4 на чл.157 от ДПК,която конкретизира,че с изпращането на изискуемото се от закона удостоверение,установяващо дължимите от длъжника публични вземания и обезпечителни мерки ,предприети във връзка с тях,производството продължава своя ход по започнатия ред по ГПК. Безспорно е също в настоящото производство,че във връзка с публично вземане на ТДД,гр. Кърджали,ДС,с. Кирково е вписала възбрана на 27.08.1996 г. върху недвижимия имот,находящ се в с. Дрянова Глава,предмет на предприетото по искане на взискателя Момчилова,принудително изпълнение. Безспорно е и обстоятелството,че изп.д. № 197 Ч /04 г. по описа на СИС при РС,гр. Момчилград,по което взискател е жалбодателката Момчилова,е образувано по реда на чл.323 от ГПК, години по-късно ,а именно на 19.05.2004 г. В този ход на мисли,безспорно е и обстоятелството ,че до приключване на разпределението по изпълнителното дело е постъпила информация по смисъла на ал.3 на чл.157 от ДПК,досежно размера на публичните вземания и наложените обезпечителни мерки в полза на присъединения по силата на закона взискател- държавата в лицето на РД Агенцията за държавни вземания,гр. Пловдив. В аспекта на безспорно установеното по делото до тук,се налага извода,че по силата на цитираните законови разпоредби в едно съдебно изпълнение движещо се по реда на ГПК,държавата е придобила ролята на присъединен кредитор. В този смисъл обаче, в това продължаващо по реда на ГПК,изпълнително производство,и на този етап на развитие,а именно разпределение на събраните в следствие на предприето принудително изпълнение,суми ,настоящата инстанция счита,че може,нещо повече следва да бъде приложена разпоредбата на чл.136 от ЗЗД по отношение на взискателите по изпълнителното дело. Тази разпоредба,както е приел съдебният изпълнител не се дерогира от разпоредбите на чл.157 на ДПК,а напротив нейното приложение се предопределя именно от тези разпоредба. Това е така ,защото последните уточняват,че производството продължава по реда на ГПК,а като такова следва в същото да се спазват всички основополагащи принципи,включително и приетият от разпоредбата на чл.136 от ЗЗД,основен законов принцип за реда на удовлетворяване на взискателите. В този смисъл и на този етап от развитието на изпълнителното производство,съдебният изпълнител следва да определи реда на удовлетворяване на взискателите,а той именно е посочения в цитираната разпоредба на чл.136 от ЗЗД. И доколкото безспорно е обстоятелството,че вземането на взискателката Моллова ,произтича от нейно трудово правоотношение с длъжника,то тя се ползува с правото на предпочтително удовлетворение по реда на т.5 на същия член. Що се касае до публичните вземания на държавата,то доколкото същите не се очертават от разпоредбата на т.2-защото не се доказва,че същите произтичат само от вземания на държавата за данъци върху недвижимия имот,находящ се в с. Дрянова глава ; от разпоредбата на т.3 ,защото не се доказва ,че тези вземания са обезпечени с ипотека върху същия недвижим имот ,то в този случай предпочтителното удовлетворение на държавата ще се извърши по реда на т.6 от чл.136 от ГПК. Основание за този извод,настоящата инстанция намира и в разпоредбата на чл.160,ал.2 от ДПК,според която ако събраната сума при едно публично изпълнение е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, органът по изпълнението извършва разпределение, като най-напред определя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. По аргумент от казаното ,след като при едно публично изпълнение по реда на специалния ДПК,е допустимо извършването на подбор с оглед принципа на предпочтителното удовлетворение на взискателите,то още с по-голяма сила следва този подбор да бъде извършен в едно съдебно изпълнително производство ,движещо се по общия ред на ГПК. В аспекта на изложеното до тук,безспорно отказа на съдебния изпълнител,обективиран в писмо изх.№ 197 Ч/04 г./26.08.2005 г., с който последният е отказал изплащането на събраната от предприетото принудително изпълнение,сума на взискателката Момчилова,по своя характер е неправилен. Като такъв същият следва да бъде отменен, а делото върнато на съдебния изпълнител за продължаване на действията по изпълнението. Водим от горното и на основание чл.334,ал.4 от ГПК,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Отказа на съдебния изпълнител ,предприет по изп.д. № 197Ч /04 г. по описа на Момчилградския районен съд,обективиран в писмо изх. № 197 /04 г./ 26.08.2005 г.,с който последният е отказал изплащането на събраната от предприетото принудително изпълнение,сума на взискателката Момчилова,и ВРЪЩА делото на същия за продължаване действията по изпълнението. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |