Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 929 24.06.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и шести
май две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1177 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от
ЗУТ и е образувано по повод жалбата на С.Т.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, адв. Д.С., против Заповед № 1118/14.05.2020 г., издадена
от инж. Ч. Коралска, зам.-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас. С оспорената заповед е
разпоредено на С.Т.К., Т.Т.Ж. и Д.Я.К. да премахнат незаконен строеж:
„Канализационна инсталация по южната фасада на сграда с идентификатор
07079.610.90.1“, обслужваща санитарни помещения на първи, втори и трети жилищен
етаж, находящ се в ПИ с идент. № 07079.610.90 по кадастралната карта на гр.
Бургас, УПИ V-1552 в кв. 73 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. В нея се сочи, че не е осигурена възможност на жалбоподателката К. да
упражни правото си на възражение срещу констативния акт. Оспорват се
констатациите на административния орган, като са въведени твърдения, че не е
налице незаконен строеж с характеристиките на процесния. По същество се иска
отмяна на заповедта.
По
жалба на Д.Я.К. с ЕГН ********** против същия административен акт е образувано
адм.дело № 1180/2020 г. по описа на АС- Бургас, съединено с настоящото с
определение № 1083 от 23.06.2020 г. за общо разглеждане и общо решение по тях.
В жалбата на К. са наведени доводи за търпимост на строежа в частта му до
първия етаж, като се сочи, че това е единствено възможното техническо решение за
отвеждане на отпадните води от санитарния възел на южното жилище. Твърди се, че
същата няма качеството възложител и изпълнител на незаконния строеж. Иска се
отмяна на заповедта в частта и́, с която е наредено премахване на
канализационната инсталация до първия етаж, обслужваща санитарните помещения на
южното жилище на първия жилищен етаж от сградата.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката С.К. поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта в нейната цялост,
като сочи, че цялата изпълнена канализационна инсталация по южната фасада на
сградата е единен строеж и същият е търпим.
Пълномощникът
на жалбоподателката Д.К. поддържа подадената от последната жалба. Представя
доказателства. Моли за отмяна на заповедта в обжалваната част. Претендира
разноски, като представя списък на разноските.
Процесуалният представител на ответната страна заявява
становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателства. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски по делото.
Заинтересованата страна Т.Т.Ж. не се явява и не изпраща
представител в съдебното заседание, редовно уведомена. Не заявява становище по
жалбите. Не сочи доказателства.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално
допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателите С.Т.К. и Д.Я.К. и заинтересованата
страна Т.Т.Ж. са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идент. №
07079.610.90.1 по кадастралната карта на гр. Бургас, построена в УПИ V-1552 в
кв. 73 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, на ул.
„Константин Фотинов“ № 44. По повод постъпили сигнали с вх. № 94-01-15040 от
04.05.2018 г. и № 94-01-15040/4 от 07.06.2018 г. за строителство в жилищната
сграда са извършени няколко проверки на място и по документи от служители на
Община Бургас, отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“. В
хода на проверките е установено, че по южната фасада на сградата е изпълнена
канализационна инсталация, обслужваща санитарни помещения към самостоятелни обекти
на първия и на третия жилищни етажи в сградата, а съществуващото на ниво втори
жилищен етаж канализационно отклонение към самостоятелен обект не се
експлоатира. Констатирано е от проверяващите лица, че канализацията е изпълнена
от ПВЦ тръба с Ф 110 и приблизителна височина 6.40 метра с отклонения за
включвания към първи, втори и трети жилищни етажи. Извършена е справка в архив
на техническа служба, дирекция „ЦАУ- Приморие“, при която е установено, че не
се съхраняват одобрени строителни книжа и документи за строежа, поради което на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изпратено до собствениците на трите самостоятелни
обекта К., Ж. и К. уведомление за започване на административно производство по
чл. 225а от ЗУТ. На 27.01.2020 г. е извършена в присъствието на Ж. и К. нова
проверка на място и по документи. Направените констатации са отразени в констативен
акт № П-4/27.01.2020 г., връчен на последните на 09.03.2020 г., видно от
изричното отбелязване в него. В законоустановения 7-дневен срок е депозирано възражение
срещу констативния акт от жалбоподателката Д.К. (връчването на акта на
последната не е удостоверено от ответната страна със съответните доказателства).
Въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения констативен акт, е издадена
оспорената заповед № 1118/14.05.2020 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ е наредено премахване на строежа.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че по първоначалния проект на
сградата, изработен и одобрен през 1933 г., санитарният възел и всички
необходими вертикални ВиК комуникации са предвидени и изпълнени в северната
част на сградата. След извършено преустройство и разделяне на жилището на
първия етаж, южната част остава без вертикални ВиК комуникации, поради което е изграден
нов санитарен възел. Вещото лице сочи, че за жилището на първия етаж това е
единственият санитарен възел, като отвеждането на отпадните води е възможно,
защото под него в сутерена е изграден санитарен възел и отпадните води от него са
заустени в съществуващо канализационно отклонение по южната страна на сградата,
свързано с градската канализационна мрежа. Отпадните води от съществуващия
санитарен възел на първия етаж на сградата се заустват в съществуващото
канализационното отклонение посредством външен вертикален щранг с дължина 2.00
м. изпълнен от пластмасова тръба с диаметър 110 мм. в сив цвят и е положен в
отстъп на южната фасада на сградата. Съществуващото отводняване в сив цвят е
продължено във височина с нов щранг с ПВЦ тръба диаметър 110 мм. в оранжев цвят.
В съдебното заседание вещото лице разяснява, че всички комуникации, предвидени в
проекта от 1933 г., са изпълнени в северната част на етажа. По отношение на
отклонението от южната страна сочи, че на чертежите не е отбелязано и няма
информация кога е реализирано. Отбелязва, че по проекта от 1933 г. не е
предвиден изпълненият в приземния етаж санитарен възел и няма данни кога е
реализиран същият.
В показанията си пред съда свид. Лазар Ламбов заявява,
че многократно е посещавал жилището на жалбоподателката Д.К., с която се
познава от около 1975-1976 г. Заявява, че в жилището съществува баня и тоалетна
от самото начало на контактите им, като отпадните води се отвеждат чрез PVC
тръба по фасадата на сградата, разположена от нивото на тротоара на двора до
жилището на К. на първия етаж. Свидетелят сочи, че преди 2-3 години без
знанието и съгласието на К. са поставени нови тръби в оранжев цвят до втория и
третия етажи, като същите завършват в една и съща тръба с първоначалната и се
явяват нейно продължение.
По делото са приложени нотариални актове от 1968 г. и
от 1974 г. за извършени сделки (покупко-продажба и прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане) за 2/3 идеални
части от първия етаж от процесната жилищна сграда. Приложено е също
становище от „ВиК“ ЕАД- Бургас, в което се сочи, че съществуващият начин на
отвеждане на отпадните води от санитарния възел на жилището на Д.К. е
единствено възможното техническо решение.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена от заместник- кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, в обема на
правомощията, делегирани със Заповед № 3379/08.10.2019 г. на кмета на Община Бургас
(т. 22). Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на
процесния (ІV категория).
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. В нея са
изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така,
както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в
администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството.
При извършената проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателките
са надлежно уведомени за започване на административното производство. На същите
е връчен съставеният констативен акт с възможност за възражения, с което е
осигурено правото им на защита, като постъпилите възражения са обсъдени от
административния орган при издаване на оспорения акт. Неоснователни са доводите
на жалбоподателката К. за нарушено право на защита. Дори да се приеме, че на
последната не е осигурен достатъчен срок за възражения, това процесуално нарушение
не би било съществено, доколкото не е от естество да обуслови други изводи на
административния орган.
Материалноправните
предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са
установени в нормата на 225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на
процесния с оглед препращащата норма на чл. 225а, ал. 1 от същия закон.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Съдът счита, че тези предпоставки са налице. Според дефиницията, дадена
с нормата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В
случая се касае за изпълнена с пластмасова тръба с диаметър 110 мм. външна канализационна
инсталация по южната фасада на сградата, за отвеждане на отпадъчните води от трите
жилищни етажа в съществуващо канализационно отклонение, посредством външен
вертикален щранг, непосредствено до основите на сградата. Така извършеното преустройство
е в отклонение от одобрения архитектурен проект, досежно водоснабдителната и
канализационна инсталации на постройката, което го определя като строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Не е спорно между страните, че строежът е
изпълнен без разрешение за строеж, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и
следователно е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Данните по делото сочат, че изграждането на
канализационната инсталация е завършено през 2018 г. и следователно тя не
представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ, предвид времето на изграждането и́. Макар и строителството да е частично реализирано през 1975-76 г. (според
показанията на свид. Ламбов), доколкото то е завършено през 2018 г. с
изграждане на останалите части от иначе единния строеж „Канализационна инсталация по южната фасада на
сградата“, съдът приема, че не се касае за търпим строеж и същият подлежи на
премахване. С оглед доводите на жалбоподателката К. следва да се отбележи, че
строежът не може да бъде частично търпим (в този смисъл Решение № 9123 от
8.07.2020 г. по адм. д. № 14019/2019 г. на ВАС, II отд.). В хипотезите на § 16
и § 127 от ЗУТ строежите са изначално незаконни в тяхната цялост и законодателят
не е предвидил възможност те да бъдат признати за частично търпими. Налице са законоустановените предпоставки за
издаване на оспорения административния акт и жалбоподателите законосъобразно са посочени като
адресати в заповедта за премахване на строежа, като собственици на самостоятелните
обекти в сградата, в която е реализирано преустройството. Ето защо, жалбите се явяват неоснователни и следва да
се отхвърлят.
С оглед формирания извод за неоснователност на жалбите
и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да
се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 150 лева-
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Разноските следва да се възложат върху
жалбоподателките С.Т.К. и Д.Я.К. по равно, поради неоснователно предизвикания
от тях правен спор.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбите на С.Т.К. с ЕГН ********** и Д.Я.К. с ЕГН ********** против Заповед №
1118/14.05.2020 г., издадена от инж. Ч.
Коралска, зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас, с която е разпоредено на С.Т.К., Т.Т.Ж. и Д.Я.К. да премахнат
незаконен строеж: „Канализационна инсталация по южната фасада на сграда с
идентификатор 07079.610.90.1“, обслужваща санитарни помещения на първи, втори и
трети жилищен етаж, находящ се в ПИ с идент. № 07079.610.90 по кадастралната
карта на гр. Бургас, УПИ V-1552 в кв. 73 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас.
ОСЪЖДА
С.Т.К. с ЕГН ********** *** сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д.Я.К. с ЕГН ********** *** сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчване съобщението.
СЪДИЯ: