№ 389
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Частно наказателно дело
№ 20215330204720 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда и условията на чл.243, ал.5 и следващи НПК.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив от
10.08.2020г. е образувано Досъдебното производство № 386/2020г. по описа
на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, прокурорска
преписка № 2322/2020г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив по
издирването дали през 2018 година в гр.Пловдив е съставен неистински
официален документ с цел да бъде използван – престъпление по чл.308, ал.1
от НК.
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
28.06.2021г. наказателното производство е прекратено на основание чл.243,
ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Срещу това постановление е подадена жалба до Pайонен съд гр.Пловдив от
ТП на НОИ – Пловдив, представлявано от Р.И.Д. – Директор на ТП на НОИ –
Пловдив в която се счита че постановлението на Районна прокуратура
гр.Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при
съществени нарушения на материалния закон, като развива подробни доводи
в тази насока.
Съдът след като се запозна с жалбата, постановлението на Районна
прокуратура гр.Пловдив за прекратяване на наказателното производство и
1
досъдебното производство, приема жалбата за процесуално недопустима по
следните мотиви:
Жалбата изхожда от лице, което не може да се легитимира, като
пострадал респективно ощетено юридическо лице, упражнило правата си
срещу годен за обжалване прокурорски акт, пред надлежния съд.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по
чл.308, ал.1 от НК.
Престъплението по този текст е в Глава ІХ от НК – „Документни
престъпления”, чийто обект н. увреждане или засягане са обществените
отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването н.
документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и
правната сигурност н. документирането, затруднява се дейността н.
държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и
гражданите. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали”
могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на
състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да
бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочени в
особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и
като страна в процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при
документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на
обществени отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на
обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при
резултатните престъпления.
Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и
известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с официални
документи, засягат, в известна степен, правилната дейност на държавните и
общинските органи, и оттам – отделни права и интереси на организации и
граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение
върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да
съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и
неговото „правно значение”. Този по-близък, конкретен обект на
документните престъпления не означава, че засегнатите от документно
престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал
2
по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на
документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения,
свързани с документирането. Жалбоподателят не е от кръга на лицата,
претърпели имуществени вреди от престъплението по чл.308, ал.1 от НК,
които да могат да предявят граждански иск и да се конституират като
граждански ищци в наказателното производство. Качеството „пострадал” е
задължително за активната процесуална легитимация. Жалбоподателят няма
такова качество. Документните престъпления са насочени против реда и
правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения,
свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало лице. По
силата на чл.84, ал.1 от НПК качеството на пострадал по смисъла на
наказателното право има лице, което е претърпяло вреди от конкретно
престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници.
В този смисъл следва да се отбележи, че обект на документните
престъпления по Глава ІХ от особената част на НК , включително и по
чл.308, ал.1 от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето,
ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава
от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането.
Затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и
отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези
престъпления, пострадал от тях не може да бъде лице, каквото твърди да е в
случая жалбоподателя. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко
документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки
обекти. Когато се касае до официален или частен документ, винаги е
засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските
органи /при официални/, а по-нататък вече – отделни права и интереси на
организации и граждани. Този обект на документните престъпления обаче не
означава, че засегнатите юридически лица или граждани придобиват
качеството наа пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК и чл.84, ал.1 от
НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения,
които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните
престъпления.
Отделни права на лицата (физически или юридически) могат да бъдат
засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване н.
официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те
3
придобиват качеството на пострадал.
Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е било
образувано за извършено документно престъпление по Глава ІХ от Особената
част на НК, обект на които са обществените отношения, свързани с реда и
правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не
се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не
съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици,
относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл.74 и чл.84
от НПК. Липсата на активна процесуална легитимация представлява
процесуална пречка за последните да обжалват по този ред постановлението
на прокурора, а възможността им за правна защита се ограничава единствено
с обжалване пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл.243, ал.10 от
НПК.
Следователно, водим от всичко изложено, съдът заключи, че не може да има
пострадало лице, респективно ощетено юридическо лице, от осъществяване
на престъпление чл.308 ал.1 от НК, за каквото се е водило и процесното
досъдебно производство.
При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, а изложените в нея възражения по същество не
следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ТП на НОИ – Пловдив,
представлявано от Р.И.Д. – Директор на ТП на НОИ – Пловдив против
Постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 28.06.2021г. с което е
прекратено Досъдебно производство № 386/2020г. по описа на Отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, прокурорска преписка №
2322/2020г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив водено за
престъпление по чл.308, ал.1 от НК като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ВРЪЩА жалбата на подателя ТП на НОИ – Пловдив, представлявано от
Р.И.Д. – Директор на ТП на НОИ Пловдив.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от
съобщението на страните че е изготвено, пред Окръжен съд гр.Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5