Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Станчева в.гр.дело № 10301 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК,
образувано по молба вх. № 5075443/17.06.2020 г. от „С.Г.Б.“ ЕООД
за отмяна на неприсъствено решение от открито съдебно заседание на 10.03.2020
г. по гр. дело № 72352 /2018 г. по описа на СРС, 75 състав.
В постъпилата молба за отмяна се
излагат съображения, че не са били налице предпоставките за постановяване от
първия съд на неприсъствено решение срещу ответника. Сочи се, че дружеството е
било лишено да възможността да участва в производството пред СРС, доколкото
надлежно не били връчени препис от исковата молба и приложенията, както и от
призовката за съдебно заседание. Излага подробни съображения за нередовност на
процедурите по връчване на съдебни книжа и за неправилна преценка на първия съд
относно редовността на връчването им. Счита, че СРС е можел да разпореди
връчване на книжата и на мястото на осъществяване на стопанската дейност на
ответника. Навежда съображения, че на дружеството не е назначен особен
представител съгласно разпоредбите на чл. 47 ГПК. Искането до въззивния съд е да отмени неприсъственото решение и да
върне делото на СРС за разглеждане на предявения иск от друг състав.
Постъпил е отговор на молбата за
отмяна от ищеца в първоинстанционното производство „ПроКредит Банк България“ ЕАД,
чрез адв. А.Б. – Д., с който същата се оспорва с
доводи за неоснователност. Счита за приложима в конкретния случай на
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Подчертава, че е налице тенденция за
неоткриване на ответното дружество на адреса му на управление, с оглед която
сочи, че правилно съдът е приел редовност на уведомяването. Моли за оставяне
без уважение на молбата за отмяна.
Съдът като взе
предвид изложените от молителя твърдения, възраженията на ответната страна по
молбата, и въз основа на събраните писмени доказателства в производдството по чл. 240 от ГПК,
и приложеното първоинстанционно гр. д. № 72352/2018 г. на СРС, 75 състав,
намира следното:
Молбата за
отмяна на неприсъствено решение е допустима - молбата е била подадена в съда на
17.06.2020 г., а препис от постановеното неприсъственото решение е връчен на на
ответника на 18.05.2020 г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което 1-месечният
срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК
е спазен.
Основанията за
отмяна са изчерпателно уредени в чл. 240, ал. 1 от ГПК,
като са посочени три отделни хипотези, които не се изискват кумулативно. От
обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна се налага извода, че правото на
отмяна е упражнено от отвтеника на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК - лишаване от възможност страната да участва в
делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовките за
съдебно заседание.
Неприсъственото
решение е било постановено от СРС в откритото съдебно заседание на 10.03.2020
г., в което се е явил само ищецът, представляван от адв. Г., като
първостепенният съд е приел, че ответникът е редовно призован по реда на чл.
50, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 238, ал.
1 ГПК, когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или да оттегли иска. СРС е приел, че са налице предпоставките за
постановяването на такова решение.
Тъй като в опредвидения
от ГПК ред по чл. 240, ал.
1 ГПК не са уредени изрични правила, за производството по отмяна
следва да намерят приложение по аналогия правилата на отмяната на влезлите в
сила решения пред ВКС по чл. 303 и сл.
от ГПК. Защитимото според закона право по чл. 240, ал.
1 ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото,
което нарушение засяга конституционно признатото право на защита на гражданите
и юридическите лица във всички стадии на процеса – арг. от чл. 122, ал.
1 Конституцията на РБ. Основанията, на които страната е
лишена да участва са изброени в т. 1,
2 и
3 от чл. 240,
ал. 1 ГПК, а именно по т. 1. ненадлежно връчване на препис от
исковата молба или призовките за съдебно заседание; по т. 2. невъзможност да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или за призовките
за съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност
за се яви лично или чрез повереник заради особени непредвидени обстоятелства,
който не е могла да преодолее. Молителят се е позовал конкретно на първото
регламентирано в процесуалния закон основание.
В настоящия
случай съдът е връчил на ответника „С.Г.Б.“ ЕООД препис от исковата молба,
ведно с приложенията, на установения по делото търговски адрес, разписан в ТР,
а именно гр. София, ул. *****. Длъжностното лице по призоваването /и настоящ
свидетел – В.Д. – призовкар при СРС/ е посетило адреса на молителя три пъти /на 11.01.2019
г.; на 25.01.2019 г. и на 11.02.2019 г./, тоест в рамките на повече от месец не е
намерило лице, на което да връчи книжата, доколкото е отбелязано, че на адреса
няма надпис на офис и служители. Предвид последното и с последваща разписка е разпоредено и
залепване на
уведомлението по чл. 47 от ГПК на 19.03.2019 г.
В разписката от
19.03.2019 г. е посочено от длъжностното лице по призоваването, че адресът е
посетен отново на 19.02.2019 г., на 05.03.2019 г. и на 19.03.2019 г. и не е
намерен служител /“на адреса няма индикация за офис и служители в
регламентирано работно време“/. В тези случаи, когато връчителят не може да намери достъп до
канцеларията на търговеца или не намери някой, който е съгласен за получи
съобщението следва да залепи уведомление по реда на чл. 47, ал.1
от ГПК. В разписката е указано още на молителя-ответник, че има
възножност в 2-седмичен срок от съобщението да се яви в канцеларията на съда на
посочения в бележката адрес. По същия начин е оформено чрез залепване по чл. 47, ал. 1 ГПК и съобщението за първото по делото заседание, насрочено за
10.03.2020 г. от 10:00 часа. Съдът е приел ответника за редовно призован при
условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.
За да се приложи
чл. 50, ал. 2 ГПК следва да е удостоверено по надлежен начин наличието на две
кумулативни предпоставки: че лицето е напуснало адреса си и в ТР не е вписан
новият му адрес.
Начинът на
връчване на съобщенията по чл. 50, ал. 3
и 4 от ГПК е - в канцеларията на търговеца, на съответен служител,
чиито имена и длъжност се упоменават от връчителя, а в случай, че не се намери
такова лице или няма достъп до канцеларията на дружеството, длъжностното лице
залепва уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК – еднократно. Извършването на тези действия следва да бъде
удостоверено по съответния ред.
Както се посочи
съобщението, с което е пратен преписа от исковата молба, е връчено чрез
залепване на адреса на търговското дружество. По същия начин е връчено и
съобщението за първото по делото съдебно заседание, при спазване на изброените
по - горе процесуални изисквания на ГПК.
Следователно по
делото не се установява да е реализирано основанието за отмяна по чл. 240, ал.
1, т. 1 ГПК, което е лишило молителя от възможност да участва в
производството и да защити правата си. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, които обезпечават правото му на участие по делото, по което е
постановено неблагоприятно за него решение.
Последният извод
на съда не се компрометира и от събраните в хода на въззивното производство
устни доказателствени средстава, доколкото макар свидетелят П.да твърди, че на
звънците и на една от пощенските кутии на оградата на къщата е поставено
фирмено лого, същият не сочи откога такива са поставени, като последното не
изключва по никакъв начин твърдението на другия свидетел Д., че на процесния адрес
не е имало указателни табели, индикация за офис и служители – „беше частен дом,
към онзи момент нямаше пощенска кутия, а впоследствие се появиха две пощенски
кутии“. В посочената част съдът кредитира с доверие показанията и на двамата
свидетели, тъй като същите не само не са противоречащи си, а напротив –
допълват се едни други.
Досежно
изричното възражение, касаещо наличието на куче /порода „хъски“/ в двора на
адресата, попречило на връчителя за осъществяване на законосъобразно връчване, настоящата
инстанция намира същото за неоснователно, предвид факта, че дори на територията на процесния имот
да се е разхождало
куче, то не може с категоричност да се установи дали към момента на посещението
от служителя на СРС, животното е стояло на външната порта, респективно дали с
поведението си е попречило навлизането във вътрешната част на двора от
служителя Д.. Още повече, че в своите показания свидетелят Д. установява, че не
е навлязла навътре в двора, тъй като е трябвало някой да й отвори, а на адреса
нямало никой. Тоест обстоятелството, че призовкарят
не е влязъл във вътрешния двор на къщата се дължи на факта, че не е имало лице,
което да осигури достъп, а не поради присъствието на животно зад оградата.
Поради това и напълно ирелевантно за спора е инвокираното възражение за присъствие на куче на
територията на процесния адрес, както и, че
последното е повдигнато на въпрос от свидетеля Д. едва пред проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание.
Само за пълнота на изложението, въззивният съд намира за необходимо да посочи още,
че възражението в молбата по чл. 240 ГПК досежно неназначаването на особен
представител по реда на чл. 47 от ГПК е изцяло неоснователно. Трайна е
практиката на Върховната инстанция (виж. Решение №
100 от 8.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2030/2013 г., III г. о., ГК; Решение
№ 34/15.05.2014г. по т.д. № 4652/2013г., I ТО, ВКС;
Решение № 803/2011г. по гр.д. № 1236/2010г., III ГО, ВКС), че хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК не намира приложение
касателно юридическите лица и/или търговците (вкл. едноличен търговец), за
които се прилага чл. 50 ГПК, предвид което и институтът на особеното
представителство е напълно неотносим към горните.
С оглед всичко
гореизложено, молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и
следва са е остави без уважение.
По разноските в
производството:
С оглед изхода
от производството, ответникът по молбата има право на разноски, като същият
своевременно е претендирал сторените такива съобразно представен списък по чл.
80 ГПК в размер на общо 838,82 лв., от които 30 лева за депозит за свидетел и
808,82 лева – изплатено на два транша адвокатско възнаграждение, доказателства
за което са приложени по делото /вж. л. 51 - 52/.
Доколкото в
откритото съдебно заседание на 09.12.2021 г. процесуалните представители на
молителя са навели нарочно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да се
произнесе по същото. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна е допустимо като своевременно предявено - до
приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция. В случая съдът следва да извърши
преценка дали заплатеното от ответника по молбата възнаграждение за адвокат в размер
на 808,32
лв. е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. При съобразяване на изискванията на т. 1 и т. 3 от ТР по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
оглед особеностите на конкретния случай – производство по отмяна на постановено
неприсъствено съдебно решение, при който целият материален интерес възлиза на 6 880,34 лв., като същият е
разрешен от настоящата инстанция след провеждане на едно открито заседание, в
рамките на събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен
състав, съобразявайки вида, характера и обема на извършената преценка по делото, счита че посочените
законови предпоставки са налице и следва платеният адвокатски хонорар да бъде
намален до размер на 720 лв . Сумата е определена при отчитане на правилото,
установено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според което минималният размер възлиза на сумата от
711,62 лева. Предвид уважаване възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, общият размер на дължимите на ответника по молбата разноски е сумата от
750 лева, като последната му се дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5075443/17.06.2020 г. от „С.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *****за
отмяна на неприсъствено решение от открито съдебно заседание на 10.03.2020 г.,
постановено по гр. дело № 72352/2018 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА „С.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***№ 5, сумата от 750 лева, представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
свидетел.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.