Р Е Ш
Е Н И Е 260041/15.9.2020
г.
гр.
ЯМБОЛ.15.09.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ........................ гражданска колегия
в публично заседание на .......09.07.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…..............……...........и в
присъствието на
прокурора.............................................................…като
разгледа докладваното от
.................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело
N .2976... по
описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното..........................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Теленор България“ ЕАД, като желае да се приеме
за установено наличието на вземането им по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д- № ***/2019г. по описа на Районен съд – Я. против
длъжника – ответник по делото Т.Т.Т. за следните суми: 584.38 лв., дължима се
съгласно фактура № ***/05.07.2017 г., фактура № ***/05.08.2017 г., фактура № ***/05.09.2017
г. и фактура № ***/05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират за
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между
Т.Т.Т. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за
мобилни услуги № *** от 25.08.2016 г. и Договор за лизинг от 25.08.2016 г.
Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер *** и
мобилно устройство Lenovo А6010 Black. Предоставянето на устройството е уредено
от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 175.47 лв. с вкл. ДЦС. За ползването й лизингополучателят се
задължава да извърши една първоначална вноска от 40.00 лв., платима към датата на
сключване на договора, както и двадесет и три месечни вноски в размер на 5,89
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки
за ползвани мобилни услуги.
Договор за мобилни
услуги № *** от 02.01.2016 г. и Договор за лизинг от 02.01.2016 г. Съгласно
Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер *** и мобилно
устройство Lenovo А6000 Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 171.77 лв. с вкл. ДЦС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши една първоначална вноска от 80,00 лв., платима към датата на сключване
на договора, както и двадесет и три месечни вноски в размер на 3,99 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани
мобилни услуги.
Допълнително
споразумение № ***от 20.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника
съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов
абонаментен план.
Допълнително
споразумение № ***от 30.06.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника
съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов
абонаментен план.
Към периода на
издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Т.Т.Т. мобилни номера и
мобилни устройства на лизинг се прилагат следните условия:
За номер *** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 25.08.2016 г.,
последно изменен с Допълнително споразумение № *** от 30.06.2017 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги;
За номер ***-
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***от 02.01.2016 г.,
последно изменен с Допълнително споразумение № *** от 20.06.2016 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги;
За мобилно
устройство Lenovo А6010 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от
25.08.2016 г.
За мобилно
устройство Lenovo А6000 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от
02.01.2016 г.
Ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. юли
Фактура № ***/05.07.2017
г. е издадена за отчетния период 05/06/2017-04/07/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 25,82 лв. без ДЦС - 30,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство Lenovo А6000 Black - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса 25,96 лв., както и ползвани услуги 81,23 лв. {Гласова
поща 3,60 лв., Други услуги с добавена стойност 30,06 лв., Разговори към „Грижа
за клиента" 0,02 лв., Роуминг таксуване (общо) 7,55 лв., Услуги с добавена
стойност (SMS) 40,00лв.), които са в общ размер на 107.19 лв. без ДЦС -128,63
лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6010 Black -
5,89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 169.49 лв., като
след приспадане на 10,99 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата е 158,50 лв.
Фактура № ***/05.08.2017
г. е издадена за отчетния период 05/07/2017-04/08/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ
размер на 26,57 лв. без ДДС - 31,89 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Lenovo А6000 Black - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса
временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги
26,50 лв. {Гласова поща 1,10 лв., Други услуги с добавена стойност 15,02 лв.,
Кратки текстови съобщения (SMS) 0,38 лв., Услуги с добавена стойност (SMS)
10,00 лв.), които са в общ размер на 54,31 лв. без ДДС - 65,17 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6010 Black - 5,89 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 106,94 лв.
Фактура № ***/05.09.2017
г. е издадена за отчетния период 05/08/2017-04/09/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС - 30,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство Lenovo А6000 Black - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,20 лв. {Гласова
поща 0,20 лв.),кото са в общ размер на 26,02 лв. без ДДС - 31,23 лв. с вкл.
ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6010 Black - 5,89 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 72.09 лв.
След предсрочното
прекратяване на договорите между „Теленор България” ЕАД и Т.Т.Т. по негова
вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № ***/05.11.2017
г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесиите номера *** и *** в
общ размер на 858.53 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за
мобилни устройства Lenovo А6010 Black и Lenovo А6000 Black в общ размер на
66.88 лв.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер *** са уредени
в раздел III, т. 4 от Допълнително споразумение № *** от 20.06.2016 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ***
са уредени в раздел III, т. 4 от Допълнително споразумение № *** от 30.06.2017
г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно посочените клаузи, които
имат идентично съдържание, в случай на предсрочно {за номер*** - преди
20.06.2018 г.; за номер *** - преди 30.06.2019 г.) прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му.
Въз основа на
уговореното между страните задължението за неустойка за номер ***е в размер на
305.14 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично.
Претендираната неустойка за номера е в размер на 102,48 лв.
Въз основа на
уговореното между страните задължението за неустойка за номер *** е в размер на
553.39 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично.
Претендираната неустойка за номера е в размер на 77,49 лв.
От своя страна,
обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство Lenovo А6010 Black, чието ползване е предоставено
с Договор за лизинг от 25.08.2016 г., предсрочно изискуемият остатък е в размер
58.90 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на десет неначислени лизингови вноски. За мобилно
устройство Lenovo А6000 Black, чието ползване е предоставено с Договор за
лизинг от 02.01.2016 г., предсрочно изискуемият остатък е в размер 7,98 лв. с
вкл. ДДС, равняващ се на две неначислени лизингови вноски.
Претендираната сума
по фактурата е в общ размер на 246.85 лв.
Предвид
гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения на Т.Т.Т.
спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените между
тях Договори, описани по-горе, е в размер на 584.38 лв. (петстотин осемдесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки).
Изискуемостта на
вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия
момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на
действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от
страна на „Теленор България" ЕАД е било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд-Я., въз основа на което беше образувано ч.гр.д. № ***/2019
г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид
Разпореждането на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че
издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, в законоустановения срок са депозирали настоящият иск.
В хода на съдебното
дирене исковете се поддържат изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с който счита, така
предявения иск за допустим, но неоснователен.
Оспорва
представените по делото заверени ксерокопия от Договори за предоставяне на
мобилни услуги с прилежащи към тях договори за лизинг на мобилни устройства,
както и допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги за промяна
на абонаментния план, тъй като същите не са подписани от едно и също лице , т.е.
не е възникнала валидна облигационна връзка между ищеца и ответника породена от
описаните Договори за предоставяне на мобилни услуги с прилежащите към тях
договори за лизинг на мобилни устройства и Допълнителни споразумения към тях.
Посочва, че в
същите договори и приложенията към тях е видно, че името на задълженото лице е
изписано с различен почерк, което поражда основателно съмнение в редовността на сключените договори.
Оспорва и
твърденията относно посоченото като основание за завеждане на настоящия иск
изтичането на договорения между страните срок за изплащане на лизинговите
вноски, тъй като в приложените документи такива срокове липсват -липсват посочени падежни дати.
Според особения
представител по делото липсват доказателства представени от ищеца досежно
задължителното уведомяване на длъжника, че задължението му е изискуемо. Липсват
данни за писмено уведомление получено от длъжника и затова спазил ли е или не
срока , който му е бил даден за отговор. По тази причина счита, че договорите
не са прекратени по съответния законен ред.
Оспорва изцяло
искането за неустойка, поради изпадане в забава за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги при посочените номера общо в размер на 858.53 лева и
предсрочно изискуем остатък за ползване на посочените мобилни устройства в
размер на 66.88 лева. Счита задължението за неустойка е неоснователно, тъй като
липсва уведомление за предсрочно прекратяване на договорите, както и посочените
по-нататък в исковата молба размери за неустойка за различните номера общо в
размер на 584.38 лева. В хода на производството особения представител поддържа
възраженията си, като с оглед събраните по делото доказателства, счита че не е
възникнала облигационна връзка между ищеца и ответника породена от
облигационните договори, поради което моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № ***2019г. по описа на ЯРС е издадена заповед за изпълнени
на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/25.04.2019г., с която длъжникът Т.Т.Т.
е осъден да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от 584.38лв. – главница по
договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението н съда – 24.04.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на
25.00лв. – платена държавна такса и 360лв. – адвокатски хонорар. В заповедта
като обстояелства са изброени посочените от ищеца фактури за неизплатени
задължения по описаните договори за мобилни услуги и договори за лизинг и
допърнителните споразумения към тях. Т.к. заповедта е била връчена на длъжника
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК съдът е указал на заявителя , че в едномесечен
срок може да предяви установителния си иск против длъжника с разпореждане №***/09.07.2019г.
Последното е връчено на „Теленор България“ ЕАД на 23.07.2019г., кота същият на
26.08.2019г. е депозирал иска си в съда в законоуставовения срок.
В подкрепа на иска
си с исковата молба ищецът е представил заверени копия от договор за мобилни
услуги № *** от 25.08.2016г. и договор за лизинг от 25.08.2016г., договор за
мобилни услуги № *** от 02.01.2016г. и договор за лизинг от 02.01.2016г.,
допълнително споразумение № *** от 20.06.2016г. към договор за мобилни
услуги и допълнително споразумение № ***
от 30.06.2017г. към договора за молини услуги, както и заверени копия от
факрура № ***/05.07.2017г., фактура № ***/ 05.08.2017г., фактура № ***/05.09.2017г.
и фактура № ***/05.11.2017г.
Предвид
направеното оспорване автентичността на договорите и допълнителните
споразумения към тях от ответната страна е открито производство по чл.193 от ГПК по молба на особения представител на ответника досежно положения от Т.Т. подпис
в тях, след като ищеца е заявил, че желае да се ползва от тях с молба вх.№ ***/27.12.2019г.
След представяне на оригиналите на договорите и споразуменията по делото бе
назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза Според изготвеното заключение
имената „Т.Т. Т.“ в документите, обекти на експертизата са изписани от три различни
лица.
1. Имената
„Т.Т.Т." в документите, обекти на експертизата са изписани от три различни лица.
Имената „Т.Т.Т." на втора страница
от Договор № *** от 02.01.2016 г., на първа и втора страница в Договор за
лизинг от 02.01.2016 г. и в Декларация- Съгласие от 02.01.2016 г. са изписани
от едно лице.
Имената „Т.Т.Т." в
Декларация-Съгласие от 25.08.2016 г. са изписани от второ лице.
Имената „Т.Т.Т." в Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 20.06.2016 г.
в Декларация-Съгласие от 20.06.2016 г.,
в Договор за мобилни услуги № *** от 25.08.2016 г., в Договор за лизинг
25.08.2016 г., в Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ***от 30.06.2017 г. и в Декларация-Съгласие от 30.06.2017 г. са
изписани от трето лице.
2. Ръкописния текст „Т.Т.Т." в Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани № *** от 20.06.2016 г., в Декларация-Съгласие от
20.06.2016 г., в Договор за мобилни услуги № *** от 25.08.2016 г., в Договор за
лизинг от 25.08.2016 г., в Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** от 30.06.2017 г. и в Декларация-Съгласие от
30.06.2017 г. е изпълнен от лицето Т.Т.Т..
Ръкописният текст „Т.Т.Т.“ на втора страница в Договор № ***от 02.01.2016 г., на първа и
втора страница в Договор за лизинг от 02.01.2016 г., в Декларация-Съгласие от
02.01.2016 г. и в Декларация-Съгласие от 25.08.2016 г. не е изпълнен от лицето т.Т.Т.
с ЕГН-**********.
3. Подписите в
Договор за мобилни услуги № *** от 02.01.2016 г., сключен между "Теленор
България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-********** заедно
със Договор за лизинг от 02.01.2016 г., Декларация-Съгласие от 02.01.2016 г.,
Декларация-Съгласие от 02.01.2016 г.,
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 02.01.2016 г.
, Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 20.06.2016
г. между "Теленор България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-**********,
Декларация-Съгласие от 20.06.2016 г., Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 20.06.2016 г.; Договор за мобилни услуги № *** от
25.08.2016 г. сключен между "Теленор България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т.
с ЕГН-**********, Договор за лизинг от 25.08.2016 г., Декларация-Съгласие от
25.08.2016 г.,
Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 25.08.2016 г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 30.06.2017 г. между
"Теленор България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-**********,
Декларация-Съгласие от 30.06.2017 г. и Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 30.06.2017 г. са
изпълнени от две различни лица.
4. Подписите на първа страница в Договор
за мобилни услуги № *** от 02.01.2016 г., сключен между "Теленор
България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-**********; в Декларация-Съгласие от
02.01.2016 г.; в Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 02.01.2016 г.; в Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *** от 20.06.2016 г. между "Теленор България" ЕАД гр.София и
Т.Т.Т. с ЕГН-**********; в Декларация-Съгласие от 20.06.2016 г.; в
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 20.06.2016 г.;
в Договор за мобилни услуги № *** от 25.08.2016 г., сключен между "Теленор
България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-**********; в Договор за лизинг от
25.08.2016 г.; в Декларация-Съгласие от 25.08.2016 г.; в Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 25.08.2016 г.; в Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 30.06.2017 г.
между "Теленор България" ЕАД гр.София и Т.Т.Т. с ЕГН-**********; в
Декларация-Съгласие от 30.06.2017 г.; в Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 30.06.2017 г. са
изпълнени от Т.Т.Т. с ЕГН-**********.
Подписите
на втора и трета страница от Договор № *** от 02.01.2016 г., както и подписите
на първа и втора страница в Договор за лизинг от 02.01.2016 г. не са изпълнени от лицето Т.Т.Т. с
ЕГН-**********.
Съдът изцяло
възприема заключението на експертизата като обективно и компетентно дадено.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в
настоящото производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК
и предявяването на иска в дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК
е способ за съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че
присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи.
Кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Предмет на иска по
чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане, представляващо стойност на далекосъобщителни
услуги, удостоверени в издадените от ищеца фактури.
Възникването на
това вземане е обусловено от установяване от страна на ищеца съществуването
между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационни
правоотношения, породени от сочените договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях с твърдените предмет и съдържание, както и изпълнението на
насрещните му задължения по правоотношенията чрез реално предоставяне за
ползване на ответника на мобилните телефонни номера и доставката на
далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадената фактура.
Въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-почеркова експертиза съдът прави извода, че направеното
оспорване на автентичността на процесните договори и допълнителни споразумения
към тях бе успешно проведено. Предвид направените изводи от вещото лице, че
подписите положени в договорите за мобилни услуги, договорите за лизинг и
допълнителните споразумения към тях на различни страници от тях са положени от
различни лица, и не са изпълнение от ответника Т.Т.Т. съдът приема, че е
оборена формалната доказателствена сила на тези диспозитивни документи, поради
което следва да се приеме, че обективираните в тях изявления не изхождат от
страната, сочена като техен автор. Предвид изложеното съдът приема, че липсва
облигационна връзка между страните, породена от сключените договори за мобилни
услуги и договори за лизинг, ведно със споразуменията към тях, като източници
на задължение за ответника, поради което отговорността на Т.Т.Т. за тяхното
неизпълнение не може да бъде ангажилана и исковете за реалното им изпълнение
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство
следва да останат за негова сметка. Ищецът следва да заплати направените от
съда разноски за почерковата експертиза в размер на 386,28лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6,със съдебен
адрес:*** искове по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД, да се приеме за установено, че Т.Т.Т., ЕГН ********** *** му
дължи следните суми: 584.38 лв., дължима се съгласно фактура № ***/05.07.2017
г., фактура № ***/05.08.2017 г., фактура № ***/05.09.2017 г. и фактура № ***/05.11.2017
г., за които е издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/25.04.2019г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа за 2019г.- на ПС-Я.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Теленор
България” ЕАД да заплати по сметката на РС-Ямбол направените от съда разноски
за почерковата експертиза в размер на 386,28лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: