РЕШЕНИЕ
№ 1654
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110108465 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от *** срещу ***, иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1752,84 лева, представляваща заплатен от застрахователя ***по щета №
***стойност на ремонт, за поправяне на причинени на застрахованя при ищеца по Договор
за застраховка „Каско” № ***, лек автомобил марка ***, имуществени вреди на предна лява
джанта, в резултат на реализирано на 26.02.2021 г. застрахователно събитие, изразяващо се
в осъществено ПТП – Д.М., управлявайки лек автомобил марка *** в гр. Варна по ул. „***“
в посока ЖП гара срещу „гуми ***“ е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, както и ликвидационни разходи в размер от 25 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2021 г., до
окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2021 г. в гр. Варна застрахования по
застраховка „Каско” по застрахователна полица № *** при ищеца лек автомобил марка*** е
попаднал в необезопасена и необозначена дупка, находяща се на общински път на ул. „***“.
Посочва се, че ищецът е заплатил в полза на автосервиза отремонтирал щетата сумата от
1752,84 лева, представляваща стойността на ремонта. Твърди се, че на ответника е изпратена
регресна покана за заплащане на сумата, но последния не я е заплатил. Направено е искане
за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се размерът на исковата претенция, като е изразено становище, че същата е в
завишен размер, неотговарящ на действителната стойност на разходите необходими за
отстраняване на процесните щети по автомобила.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че между
ищцовото дружество *** и собственика на „*** към 26.02.2021 г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско
Стандарт” на МПС по застрахователна полица № ***.
От показаниятa на свидетеля П.И., очевидец /пътувал в автомобила/ в
1
произшествието се установява, че процесното транспортно произшествие е реализирано на
26.02.2021 г., в резултат на попадане на процесния автомобил в несигнализирана дупка на
пътното платно на Крайезерния път в посока ЖП гара, при което били увредени предните
лява гума и джанта. Дупката е била с размери- около метър широчина и дълбока около 10
см. Сочи, че автомобилът не се е движел бързо, тъй като по пътя е имало множество дупки.
Въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от 26.02.2021 г.,е
образувана преписка по щета №***. Съгласно опис- заключение по щета при извършен
оглед на автомобила са установени увреждания на предна дясна лява джанта.
По делото е представено преводно нареждане от 30.03.2021 г., видно от който на ***
сервиза на който съгласно представен приемно-предавателен протокол от 17.03.2021 г. е
възложен ремонта на имота, е изплатена сума в размер на 1752,84 лв. по щета №***
От заключението *а назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че увредените детайли по
автомобила са предната лява джанта, което е подменена. Вещото лице сочи, че тези
увреждания е възможно да са получени в резултат на описания механизъм. Размерът на
щетите по процесния автомобил към датата на произшествието експертът е определил на
1863,11 лева / части и труд/.
Видно от регресна поканан изх. №***. ответникът е поканен да възстанови шетите, за
които е заплатено застрахователно обезщетение.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното
обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по
определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят да
предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са
налице основанията за това.
Успешното провеждане на иска по чл. 410,ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието на предпоставките по чл. 49 от
ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещ, собственост на ответника. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество
следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в
предмета на доказване на предявения иск.
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на
валидно сключен застрахователен договор "***" между **** и собственика на уредения лек
автомобил.
За установяване на произшествието са ангажирани гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля И., който е бил пътник в автомобила, с който е реализирано
произшествието и е очевидец на събитието. Показанията на свидетеля са, че процесните
щети са резултат именно от попадането на процесния автомобил в необозначена дупка на
пътното платно. Тези показания съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото- заключението на назначената по делото експертиза
досежно възможността повредата да е настъпила от попадането в неравност на пътя.
Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се
в гр. Варна и представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, е
възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната
община като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите,
отговарящи пряко за тази дейност. Съгласно цитираните норми задължение на Община
Варна е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да осигуряват
безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това, разпоредбата на чл.
167, ал. 1 от ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
2
отговорността на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно
собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с
автомобила му ПТП на 26.02.2021 г., настъпило при преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно – общински път, чието управление е възложено на
Община Варна, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е
възложила работа за поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на
служителите на общината за осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от
което противоправно бездействие са причинени вреди, обезщетени от ищеца –
застраховател. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на
застрахователя, поради което и предявеният иск се явява доказан по основание.
Фактът на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя не е
спорен, като от материалите по делото се установява, че сумата е заплатена на сервиза, в
който са отстранени повредите, като това обстоятелство се установява, от представения
приемно-предавателен протокол от 17.03.2021 г. за предаване на автомобила на сервиза.
Относно размера на щетата съдът кредитира заключението на вещото лице и
определя същото на 1863,11 лева. Тъй като заплатеното от застрахователя обезщетение е в
по-малък от претендирания размер, исковата претенция се явявя основателна в цялост за
сумата от 1777,84 лв., която включва сумата от 1752,84 лв.- заплатено обезщетение и 25,00
лв.- ликвидационни разходи, които не са оспорени от ответника.
По отношение на възраженията на ответника, че претендираното обезщетение е
прекомерно, доколкото сумата необходима за ремонта е завишена, съдът намира за
необходимо да отбележи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение се
определя към момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от
причинените вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма
от пазарната му стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпването на събитието. За
действителна пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента
на увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, така както е в решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ, ТК, I ТО. Именно стойността на вредите
по средни пазарни цени е определена от вещото лице / 1863,11 лв./ и същата надхвърля
заплатеното от ищеца обезщетение, с оглед на което исковата претенция е изцяло
основателна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски (за държавна такса
– 71,11 лв., 150 лв.- депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза, 25,00 лв.
– депозит за възнаграждение на свидетеля и 360,00лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение)
в общ размер 606,11 лева.
Неоснователно е възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, доколкото
адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца с ДДС е в минималния размер по чл.
7, ал. 2, т. 21 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредбата/, действаща към момента на уговарянето и заплащането им, с
оглед на което разноските за същото се следват в пълния доказан размер. Съгласно параграф
2а от Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Видно от приложената по делото
фактура, издадена от адвокатското дружество, същото е регистрирано по ЗДДС, поради
което съдът присъжда исканото адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** представлявана то кмета на общината, адр**ес: г*** ДА ЗАПЛАТИ
на * на осн. чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ сумата от 1777,84 лв. включваща сумата от 1752,84 лева,
представляваща заплатен от застрахователя *** стойност на ремонт, за поправяне на
причинени на застрахованя при ищеца по Договор за застраховка „***” № ***, лек
3
автомобил марка ***, имуществени вреди на предна лява джанта, в резултат на реализирано
на 26.02.2021 г. застрахователно събитие, изразяващо се в осъществено ПТП – Д.М.,
управлявайки лек автомобил марка *** в гр. Варна по ул. „***“ в посока ЖП гара срещу
„гуми ***“ е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, както и
ликвидационни разходи в размер от 25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2021 г., до окончателното погасяване на
вземането и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 606,11 лв.- разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4