Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на двадесет и седми февруари.…………………………
през две хиляди и деветнадесета година.........................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина
Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова…….….в. гр. дело № 83 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по редана чл.258 и сл.
от ГПК. С решение № 1393/21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 5188/2018 г.,
Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, ЕИК *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. -
заместник управител, чрез юрисконсулт Н. М., срещу М.М.В., ЕГН ********** ***,
по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за признаване за установено между
страните съществуването на парично вземане в размер на: 851.80 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 358.29 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016 г. до 10.11.2017 г.; 43.24
лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., или общо дължима сума в размер на 1253.33
лв., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда
/30.05.2018 г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за което вземане
по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед
№ 1080/01.06.2018 г., по ЧГД № 2108/2018 г., по описа на РС Пазарджик за
изпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е предявеният от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от Д. Д. - заместник управител, чрез юрисконсулт Н. М.,
срещу М.М.В., ЕГН ********** ***, в условията на евентуалност иск за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумите от 851.80 лв., представляваща главница
по револвиращ кредит под формата на кредитна карта … №…; 358.29 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016 г. до
10.11.2017 г.; 43.24 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание
чл. 76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., или общо дължима
сума в размер на 1253.33 лв., като неоснователен и недоказан.
Против така постановеното
решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че неправилно районният съд бил приел, че от представените по делото
доказателства не можело да се направи извод, че издадената кредитна карта е
получена от ответника. По делото била представена товарителница № … в номера на
която бил инкорпориран номерът на договора за револвиращ кредит - № ... С
отговора на исковата молба ответникът не бил оспорил получаването на тази
товарителница, което означавало, че не е оспорил и получаването на кредитната
карта.
Неправилно
съдът бил приел, че кредитното правоотношение било недействително на основание
чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не била разписана методика
за формиране на ГПР по кредита. Смисълът на нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
бил да се посочат онези допускания, които биха могли да доведат до промяна в
ГПР. В конкретния случай договорът не съдържал такава възможност, тъй като
лихвеният процент бил фиксиран за целия период на действие на договора.
Искането
е решението да бъде отменено, вместо което исковата претенция да бъде уважена
или по установителния, или по осъдителния ск с присъждане на разноските.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен
представител с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Било налице само съвпадение в номера на
товарителницата и номера на договора за кредитна карта, а в известието за
получаване не било посочено, че е приложен договор със същия номер. Правилни
били и изводите на съда за недействителност на кредитното правоотношение на
основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В исковата си молба против ответника М.В. ищецът е
твърдял, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер …. е дал съгласието си, освен посоченият усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ... На
28.01.2016 г. В. е активирал картата, предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, кредитната карта № …, с максимален кредитен лимит в размер
1000.00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви трансакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ищецът е твърдял, че М.М.В. е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.06.2016 г., когато било последното му
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1210.09 лв. Това
принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за
контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения
доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява, което пораждало интерес от
страна на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си. Към датата на
подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната
карта било в размер на 1210.09 лв., представляващо използваната главница в
размер на 851.80, както и договорна лихва от 01.06.2016 (първа пропусната
вноска) до 10.11.2017 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение)
върху използваната сума в размер на 358.29 лв. Съгласно изложеното в исковата молба,
М.М.В. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
43.24 лв. за периода от 10.11.2017 (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) до 11.05.2018 (дата на завеждане на дело).
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск,
който имал характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна. Моли съдът да има предвид, че
претендираната главница, ведно с възнаградителна лихва е с 60.00 лв. по-малка
от посочената в графа "Използван кредитен лимит (28)" в последното
месечно извлечение сума. Същата съставлявала такса, която била опростена
едностранно от фирмата - кредитор. Твърдял е, че към настоящия момент
ответникът дължал на дружеството следните суми: главница - 851.80 лв., възнаградителна
лихва - 358.29 лв., законна лихва за забава - 43.24 лв. Общо: 1253.33 лв.
Ищецът е предприел действия по съдебното събиране на
вземането си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик. По частно гражданско дело №
2108/2018 г., 9 с-в била издадена заповед за изпълнение и тъй като тя била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, последвали указания
заявителят да предяви иск относно вземането си. На основание чл. 415, ал.2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявил настоящия иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
Искането е съдът да установи, че е налице вземане от
страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от М.М.В. в размер на: 851.80 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 358.29 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016 до 10.11.2017; 43.24 лв.,
представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., или общо дължима сума 1253.33 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Моли съдът,
при условията на евентуалност да разгледа осъдителния иск, да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените
суми, ведно с направените разноски.
Претендират се сторените разноски в заповедното
производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника чрез назначеният му особен представител, в който се посочва, че
подадената искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София е
неоснователна. Предявеният иск е оспорен по основание и размер. Твърдението е,
че доколкото договорът за заем бил реален договор, то по делото не се
установявало заплащане на заемната сума. Не били представени доказателства, че
сумата от 1000 лева била реално усвоена от ответника. От представените с
исковата молба доказателства не можело да се направи извод, че издадената от
кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е
извършвал трансакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Върху
представената от ищеца обратна разписка за доставени на ответника пратки липсвало
отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта №…. Там било
отбелязано само, че се изпращат документи, а не кредитна карта. Липсвали и
други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника и
последният да е изтеглил суми от нея.
Твърди се също, че потребителският кредит бил
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така в процесния договор кредиторът се бил задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема
и ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 44,90 % /. Съобразно гореизложеното, дори да се
установяло, че бил налице сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез
предоставена на последния кредитна карта, то кредитното правоотношение между
страните се явявало недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици.
Не били представени доказателства за надлежно обявена
предсрочна изискуемост, както и че това обявяване било стигнало до знанието на
ответника. Ищцовото дружество било небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), но спрямо него били
приложими изискванията на разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ, във връзка с
приетото в т.18 от TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за обявяване на предсрочната
изискуемост. В конкретния случай по делото не били представени доказателства,
от които да се направи извод, че волеизявлението на ищеца за настъпването на
предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника - ответник преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Следователно
вземането не било изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
Предявения осъдителен иск при условията на
евентуалност също трябвало да бъде отхвърлен въз основа на гореизложеното.
Твърдял е, че не били доказва същият да е получил кредитната карта и да е
изтеглил процесната сума.
Установява се от доказателствата по делото, че договор за
потребителски паричен кредит № … г. бил
сключен между ищцовото дружество и ответника М.М.В., ЕГН ********** ***, в
качеството му на кредитополучател. Въз основа на него ищцовото дружество
отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 20 000 лв., който ответникът
се задължил да погаси заема на 62 месечни вноски - всяка по 629,09 лв., включващи главницата,
ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 26.48 % и
годишния лихвен процент - 23.00 %, посочени в параметрите по договора.
При сключване на договора за потребителски паричен кредит
с номер …5 г., ответникът М.М.В. е дал съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта … /чл. 12 - чл. 21 от договора/. Това се установява от
представените към исковата молба и прието по делото приложение към договора за
потребителски кредит.
Представена е товарителница № … на заявка ….. от
22.01.2016 г., видно от която до ответника е изпратена пратка, като върху
товарителницата е отбелязано, че пратката съдържа „документи“. По делото е
приложено известие за доставяне, видно от което ответникът е получил пратката
на 27.01.2016 г. Върху известието не е отбелязано съдържанието на пратката.
За изясняане на спора от фктическа страна по делото е
назначена и изслушата икономическа експертиза, видно от която съгласно приложение
към договор за потребителски кредит от 03.02.2015 г. на името на ответника е
отпуснат револвиращ кредит и е била издадена и ползвана кредитна карта… в
размер на 1000.00лв. Кредитът е отпуснат при годишен лихвен процент от 35 % и
годишен процент на разходите от 44.90%, който не надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове. Били са изтеглени в брой от
АТМ устройство сумата от 1020.00 лв. /400.00 лв. на 28.01.2016 г.; 400.00 лв.
на 29.01.2016 г.; 150.00 лв. на 19.02.2016 г. и 70.00 лв. на 15.04.2016 г./, за
което били начислени такси в размер на 28.40 лв., като общото задължение е в
размер на 1048.80 лв. Ответникът е внесъл сума в общ размер на 580.00 лв., с която
били погасени 278.22 лв. главница; 229.06 лв. лихви; 48.72 лв. застраховка и
24.00 лв. – месечна такса. От общо изтеглените 1048.80 лв. са погасени 278.22 лв.,
като остават дължими 770.58 лв. Към момента на подаване на заявлението по реда
на чл.410 ГПК /30.05.2018 г./ са останали непогасени следните задължения:
главници – 770.58 лв.; застраховки – 81.41 лв.; възнаградителна лихва – 334.29 лв.;
такса обслужване – 24.00 лв., или сума в общ размер на 1210.28 лв. Заключението
на вещото лице е прието по делото като неоспорено от страните, поради което съдът
го кредитира като обосновано и компетентно изготвено.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Сключването на договора за револвиращ кредит за
издаването на кредитна карта с ответника е останало недоказано. Съгласно чл.10,
ал.1 от ЗПК той се сключва в писмена форма и това е форма за действителност на
договора. В представения договор № … в чл.12 е предвидено, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя
кредитна карта с лимит до 10 000 лв. Издаването ще бъде в период не
по-късно от 18 месеца от погасителната вноска по кедита. Всички задължения,
произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитната карта, ще
възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна
карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Съгласно чл.21 от
договора кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя, ведно с документ – приожение,
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия
револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата.
Тъй като договорът за кредит е реален договор, задължение
на ищеца е било да докаже, че е доставил кредитната карта на кредитополучателя
съгласно чл.21 от договора. Както правилно е приел районният съд, в
товарителницата, с която се твърди, че кредитната карта е доставена на
кредитополучателя, е записано само, че са изпатени документи. Частичното
съвпадение на номера на товаритеницата с номера на договора не може да обоснове
безспорен извод, че с пратката е доставена и кредитната карта. Безспорно е, че
кредитнатакарта е активирана и от нея са извършвани тегления, но липсват
доказателства, че тези действия са извършени от ответника. Не може да се приеме
като признание на иска от страна на ответника и фактът на извършеното частично
погасяване, тъй като такова може да бъде извършено по сметката на ответника от
всяко трето лице, вкл. от лицето, активирало картата.
При липсата на категорични доказателства за изпълнение
на задължението на кредитора да достави кредитната карта на кредитополучателя,
следва да се приеме, че както установителният, така и осъдителният иск е
недоказан, поради което те следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до подобн изводи, районният съд
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се
присъединява към тях.
Като взе предивд гореизложеното, Пазарджишкият окръжн
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1393/21.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 5188/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: