№ 496
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215624 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН:
Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 602862-F620251 от 30.09.2021 г., издадено от и.д. заместник-
директор в ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл.124, ал.5 от Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление поради
неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на производството. Сочи се, че процесното
кредитно известие било изпратено на по-късна от отразената дата на издаване, едва
след постигане на съгласие относно условията за наема и възобновяване работата на
търговския център, поради което било включено в дневника за покупки в месеца, в
който било получено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се
представлява. Депозирани са писмени бележки, с които се поддържа жалбата и
искането за отмяна на издаденото НП.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата. Моли съда
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Посочва,
че нарушението било доказано по категоричен начин. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендиран
адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Към месец април 2020 г. дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД е било
регистрирано по ЗДДС. На 30.04.2020 г. от доставчик „****“ ЕАД било издадено
кредитно известие № **********/30.04.2020 г. към фактура № **********/01.03.2020
г. Кредитното известие било с данъчна основа 1629,96 лева, а размерът на данъка
добавена стойност бил 325,99 лева. Получател на кредитното известие било
дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД.
На 04.05.2020 г. от дружеството-жалбоподател била подадена справка -
декларация по ЗДДС с вх. № 22104015770/04.05.2020 г. за данъчен период 01.04.2020 -
30.04.2020 г. с деклариран нулев резултат. Заедно със справката-декларация били
подадени и отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите.
Кредитното известие № **********/30.04.2020 г. към фактура №
**********/01.03.2020 г., издадено в данъчен период месец април 2020 г., не било
отразено в дневника за покупки на дружеството-жалбоподател за данъчния период
месец април 2020 г. Цитираното кредитно известие било отразено в дневника за
покупки на „******“ ЕООД за данъчен период месец февруари 2021 г. Неотразяването
на кредитното известие в дневника за покупки за данъчен период април 2020 г. било
довело до определяне на ДДС за месец април 2020 г. в по-малък размер, а именно с
329,99 лева по-малко.
На 23.07.2021 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН №
F620251. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.124, ал.5 от
ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на съставянето му,
след което бил предявен на упълномощено лице, което го подписало без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление №
602862-F620251 от 30.09.2021 г., с което за нарушение на чл.124, ал.5 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката В.П., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката П. подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията й са логични, последователни и
2
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те
изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал.
От изложеното до тук може да се направи извод за категорична доказаност на
описаните по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Актът е съставен в тримесечен срок от
откриване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушението, понеже
се касае за данъчно нарушение. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до
степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, независимо от ал.4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. За да възникне
посоченото задължение не е достатъчно наличието на издадено кредитно известие, а е
необходимо същото да е и получено от регистрирано по ЗДДС лице, доколкото
разпоредбата визира задължение за отразяване не на всички кредитни известия, а само
на получените от него. Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДДС също предвижда
налагане на административно наказание за лице, което не отрази получения данъчен
документ в отчетните регистри. Иначе казано задължението за отразяване на
кредитно известие в дневника за покупките е обусловено от получаването на този
счетоводен документ от регистрираните лица. В този смисъл е и константната
практика на касационната инстанция, а именно Решение № 4111 от 23.06.2021 г. на
АдмС - София по адм. д. № 2535/2021 г.; Решение № 3569 от 2.06.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 3342/2021 г.; Решение № 7200 от 11.12.2020 г. на АдмС - София по
адм. д. № 9850/2020 г. и други.
3
В настоящия случай по делото не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на АНО относно датата на получаване на кредитното известие
от страна на наказаното лице. Дружеството не е следвало да доказва, че е получило
кредитното известие след датата на издаването му - липсва презумпция, че кредитното
известие се счита получено на датата на издаването му, а на следващо място тежестта
на доказване в административнонаказателното производство изисква АНО да докаже
извършването на нарушение от страна на наказаното лице, а не обратното - соченият за
нарушител да установява, че не е нарушил закона. В настоящия случай и в АУАН, и в
НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие от страна на
наказаното лице. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба и
че дружеството не е отразило полученото от него кредитно известие, като нарушението
на чл.124, ал.5 от ЗДДС се твърди да е извършено на 15.05.2020 г., в деня, следващ
изтичането на срока за подаване на справки-декларации по ЗДДС и регистрите -
дневник за покупките за данъчен период месец април 2020 г. За да се приеме, че
дружеството е извършило вмененото му нарушение следва да се докаже, че кредитното
известие е получено преди изтичане на срока за подаване на дневника за покупките за
месец април 2020 г., тоест преди 14.05.2020 г. При липса на доказателства относно
датата на получаване на кредитното известие /и по-конкретно, че то е получено преди
14.05.2020 г./, неправилно АНО е приел, че на 15.05.2020 г. дружеството-жалбоподател
е извършило вмененото му нарушение. Действително, за получени след крайния срок
за подаване на справка-декларация по ЗДДС кредитни известия съществува
възможността, уредена в чл.126, ал.3 от ЗДДС за поправяне на грешки в регистрите по
чл.124, ал.1 от ЗДДС, но съгласно т.1 необходимите корекции се извършват през
данъчния период, през който грешката е установена, тоест през данъчния период, в
който кредитното известие е получено. В тази хипотеза обаче АНО следва да установи
през кой данъчен период е получено кредитното известие, съответно до коя дата е
следвало да се поправи грешката, допусната в отчетния регистър, но такива данни нито
са изложени, нито са доказани по настоящото дело. Дори и при наличие на
възможността по чл.126, ал.3 от ЗДДС за поправяне на грешка в дневника за покупки,
датата на получаване на кредитното известие е от съществено значение, доколкото
предопределя през кой данъчен период следва да се извърши поправката, респ. до коя
дата е дължимо това поведение, поради което има определящо значение и за датата на
нарушението.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай не се установи, че
дружеството е извършило вмененото му нарушение на посочената в АУАН и НП дата -
15.05.2020 г., поради което отговорността му е била неправилно ангажирана и
обжалваното НП следва да се отмени.
При този изход на спора и след като обжалваното НП се отменя, то няма как да
бъде уважено искането на процесуалния представител на наказващия орган за
4
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от друга страна жалбоподателят не
е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 602862-F620251 от 30.09.2021 г.,
издадено от и.д. заместник-директор в ТД на НАП-София, с което за нарушение на
чл.124, ал.5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на „******“
ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5