№ 1185
гр. Плевен , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
Секретар:ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20204430104085 по описа за 2020 година
Предявени са от А. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен срещу
„Рубин Трейдинг“ ЕАД ЕИК203365700, със седалище и адрес на управление в
гр. Плевен, представлявано от изп. Директор *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225
КТ с искане да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № 123/23.06.2020 г., да бъде възстановен
ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „портиер“, както и да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без
работа в размер на 2354,22 лв. за периода от 24.07.2020 г. до 19.11.2010 г.,
обезщетение по смисъла на чл. 225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковато молба в съда, до
окончателното издължаване.
В обстоятелствената част на исковата си молба ищцата твърди, че на
23.06.2020 г. й е връчено предизвестие, с което е била уведомена, че поради
съкращаване на единствената бройка на длъжността „портиер“, въз основа на
заповед на изпълнителния директор ТД ще бъде прекратен, считано от
24.07.2020 г. Излага, че са същата дата й е връчена заповед №123, с която на
основание чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ се съкращава длъжността й с оглед
намаляване на разходите, подобряване на ефективността и извършване на
оптимизация в ответното дружество. Сочи, че с връчването на заповедта е
уведомена, че е поискано и дадено разрешение за уволнението й от
Инспекция по труда в гр. Плевен, и, че не е дадено такова от ТЕЛК, въпреки
че е освидетелствана с 60% трайно намалена работоспособност. Счита, че
процесната заповед, с която се прекратява ТПО е незаконосъобразна. Твърди,
1
че мястото на работата й е била в административната сграда на завода.
Излага, че в завода има и представители на охранителна фирма, които
изпълняват задълженията си на портала на завода. Навежда доводи, че след
нейното уволнение административната сграда не е останала без портиер, а
длъжността е продължила да съществува, но е изпълнявана от лице от
охранителната фирма, със същото работно време. Поради изложеното счита,
че съкращаването на щата е фиктивно и, че нейната длъжност не е съкратена
и се изпълнява и в момента. Твърди, че в случая не е налице „фактическо
премахване на съответната трудова функция“. Излага, че ответникът е
поискал разрешение от Инспекцията по труда гр. Плевен за прекратяване на
ТПО, като такова е дадено, но че становището на ТЕЛК е в обратен смисъл.
Навежда доводи, че не е спазена процедурата по чл.333, ал.4 КТ, тъй като
ответникът не е поискал съгласието от синдикалния орган, в който участва.
Твърди и, че заповед №14/21.04.2020 г., с която е съкратена нейната щатна
бройка незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган.
Претендира обезщетение за оставането си без работа за шест месеца. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищцата
моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски. прави
възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение
от ответната страна.
В нарочна писмена защита, депозирана по делото извън дадения от съда
срок ищцата, чрез процесуалния си представител моли съда да уважи
предявените искове. Твърди, че съкращаването на щатната бройка, заемана от
нея - "портиер" е фиктивно, тъй като същата е съществувала, както преди
уволнението й, когато е изпълнявала временно длъжността "чистач", така и
след прекратяването на ТПО. Сочи, че нейната длъжност се заема от други
лица, които работят на същото работно време като нея. Излага, че в
задълженията на охранителната фирма не съществува задължението за охрана
на административната сграда на завода. Твърди, че към датата на о.с.з. липсва
валиден договор за охрана на ответното дружество, тъй като същият е с
изтекъл срок. Поради изложеното счита, че исковата претенция е основателна
и доказана.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника по делото, чрез
процесуалният му представител.Счита, че предявеният иск е неоснователен,
поради което моли съда да го отхвърли. Не отрича факта, че между страните
по делото е съществувало ТПО. Сочи, че на 20.01.2020г. СД на ответника взел
решение за приемане на нова организационна структура на дружеството,
която била свързана с масови уволнения на служители. Твърди, че на
21.04.2020г. била издадена заповед за промяна на щатното разписание,
предвиждаща съкращаване на 136 щатни бройки от щатното разписание на
дружеството. Излага, че сред предвидените за съкращаване длъжности е и
единствената щатна бройка за „портиер“, заемана от ищцата. Сочи, че
съгласно щатното разписание от 01.11.2019 г. е съществувала една
2
единствена бройка за тази длъжност в отдел „Обща поддръжка и вътрешен
ред“, а съгласно новото щатно разписание от 15.05.2020 г. такава длъжност не
съществува.Твърди, че е изпратено искане за мнение по реда на чл.333, ал.2
КТ до ТЕЛК, І състав, като в отговор на запитването е получено писмо от
РКМЕ към РЗИ Плевен, че промяната в условията на труд биха повлияли
негативно на еволюцията на заболяването и уволнението е нецелесъобразно.
Излага, че е изпратено искане и до Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен
по реда на чл.333, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор с ищцата, от
което са дали предварително разрешение за прекратяване на ТД, поради което
и същият е бил прекратен. Твърди, че издадената заповед не страда от пороци
– издадена е в предвидената форма, от компетентен орган и е мотивирана.
Навежда доводи, че извършеното уволнение е законосъобразно, тъй като: е
налице валидно решение за съкращаване на щата от компетентния за това
орган; е налице ново щатно разписание на ответното дружество от 15.05.2020
г., в което длъжността, която е заемала ищцата не съществува; съкращаването
на щата предхожда факта на уволнението; липсва задължение за извършване
на подбор на заеманата от ищцата длъжност, тъй като заеманата от нея
длъжност е била единствена с такива трудови функции и след съкращаването
й тези функции не съществуват в друга длъжност. Поради изложеното счита
и, че не е налице фиктивно съкращаване на щата. Навежда доводи, че към
момента на прекратяване на ТПО не е действал КТД, поради което и
ответникът не е имал задължението да иска разрешение от синдикална
организация Излага, че до 01.03.2020 г. е действал КТД, но за 2020 г. такъв не
е съществувал. Твърди, че процесната заповед е подписана от законния
представител на ответното дружество, поради което и не страда от сочените
пороци. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита сочи, че съкращаването на щата на ищцата е
реално, а не фиктивно, тъй като в новото щатно разписание заеманата от нея
длъжност не съществува, както и не е запазена длъжност, която да включва в
себе си съществено съдържание на длъжността на ищцата. Излага и, че от
разпитания по делото свидетел се е установило, че охраната се осъществява
от лица, наети от трето лице, чиито функции се различават съществуващо от
тези на ищцата. Сочи, че ищцата не твърди да е изпълнявала функции по
охрана, но дори и да е изпълнявала такива, то сочи, че същите липсват в
длъжностната й характеристика. Навежда доводи, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган и предхожда уволнението, поради което и не
страда от пороци. Твърди, че преди издаване на заповедта на прекратяване на
ТПО е преодоляна и закрилата по чл.333, ал.4 КТ. Сочи, че към датата на
прекратяване на ТПО не е действал КТД, поради което и ответникът не е бил
задължен да иска разрешение от съответната синдикална организация.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
3
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото трудов договор
№525/21.03.2015г и допълнителните споразумения по тях, че между страните
е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала в ответното дружество първоначално длъжността „обслужващ
работник трошки“, впоследствие длъжността "сортировач", а към датата на
прекратяване на ТПО и длъжността "портиер.
Приобщени като доказателства по делото са и длъжностните
характеристики на заеманите от ищцата длъжности "обслужващ персонал
трошки" и портиер".
Видно е от длъжностната характеристика за длъжността "портиер", с
която ищцата е запозната на 08.05.2018 г., че: основната цел на длъжността й
е да осъществява контрол върху пропусквателния режим в
административната сграда на "РУБИН ТРЕЙДИНГ" АД; че заместването
може да е: общ работник и чистач; че функциите, които са включени в
длъжността и са следните: 1. осъществява контрол по пропускателния режим
на работници и служители в административната сграда; записва в определена
за целта книга данните на всички външни посетители, които влизат в
административната сграда на "РУБИН ТРЕЙДИНГ" АД; уведомява и иска
разрешение по телефона от съответното длъжностно лице, преди да допусне
посетител при него; издава временен пропуск, който се връща срещу подпис,
след срещата със съответния служител; изпълнява задълженията на
информатор и следи за престоя на външните посетители в сградата; следи за
хигиената и участва в почистването и засаждането на тревните площи пред
административната сграда; при възникване на необходимост, налагаща
отсъствие е длъжен да информира незабавно "ръководител група" с цел
адекватно разпределяне на персонала; спазва трудовата дисциплина и
правилата на безопасност на труда; поддържа повереното му имущество;
изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.
Установява се от приложените по делото ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ "д-
р" Георги Странски" гр. Плевен с №№ 277/30.01.2019 г. и №3390/13.12.2019
г., че към датата на прекратяване на ТПО ищцата е с 60% трайно намалена
работоспособност.
Видно е от представения по делото Протокол от заседание на СВ на
ответното дружество от 20.01.2020 г., че на проведеното събрание са взети
следните решения: 1. Приема се нова организационна структура на ответното
дружество, описана в Приложение към решението; 2 упълномощава
изпълнителния директор да проведе процедура по масови уволнения на
служители съгласно новоприетата организационна структура.
Установява се от представената по делото Заповед №14/21.04.2020 г.,
издадена от ответното дружество, че е: 1. наредено да се съкратят 136 щатни
бройки от щатното разписание на дружеството, сред които и единствената
щатна бройка на длъжност „портиер“ 2. Да се изготви и утвърди нова щатно
4
разписание в сила от 15.05.2020 г., в което да бъдат отразени промените,
както и приетата на 22.01.2020 г. от СД нова организационна структура.
Приобщени като доказателства по делото са и щатните разписания на
ответното дружество, действали от 01.11.2019 г. и от 15.05.2020 г., от които
се установява, че в щатното разписание на ответното дружество от 2019 г. е
съществувала, длъжността, която е заемала ищцата, а в новото щатно
разписание същата е премахната.
Представеното по делото е Искане по чл.333 КТ, от което се установява,
че ответното дружество е поискало от ищцата информация дали попада в
някоя от категориите защитени лица по чл.333 КТ, както и, ако попада да
представи доказателства.
Видно е, че ищцата е декларирала, че попада в категорията по чл.333
КТ.
Установява се от представеното по делото писмо, изпратено от
ответното дружество до ТЕЛК, първи състав към УМБАЛ "д-р" Георги
Странски" гр. Плевен, че е поискано мнението на експертна лекарска комисия
във връзка с предстоящото прекратяване на ТД на ищцата.
От приложеното писмо от РМКЕ към РЗИ Плевен, изпратено до
ответното дружество /л.71/, че ТЕЛК към УМБАЛ "д-р" Георги Странски"
гр. Плевен /л.73/ счита, че промяната в условията на труд на ищцата биха
повлияли негативно на еволюцията на нейното заболяване, поради което и
уволнението на лицето е нецелесъобразно.
Приобщено като доказателство по делото /л.74/ е и изпратено искане от
ответното дружество до Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен с искане
за даване на предварително разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата.
Установява се, от приложеното по делото разрешение /л.75/, че
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен е дала предварително разрешение
за прекратяване на ТПО с А. И. Н. на длъжност "портиер" в ответното
дружество.
Видно е от представеното по делото предизвестие за прекратяване на
ТД №525/21.03.2015 г. е, че ищцата е уведомена на 23.06.2020 г., че на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ трудовото й правоотношение се
прекратява считано от 24.07.2020 г.
От приобщената по делото Заповед №123/23.06.2020 г., издадена от
ответника по делото се установява, че на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от
КТ е прекратено ТПО по ТД №525/21.03.2015 г., считано от 24.07.2020 г. с
ищцата по делото.
Приобщени като доказателства по делото са и фишове от изплатени на
ответницата заплати.
Приложено по делото е и доказателство, че ищцата е член на КНСБ.
Видно е от представеното по делото /л.85/ предложение от
синдикалното ръководство на КНСБ към ответното дружество, че на
10.08.2020 г. е направено предложение е да се възобновят преговорите по
сключването на КТД за 2020/2021 г.
5
Представено по делото е и писмо от 02.09.2020 г., от което се
установява, че същите са съгласни да участват в определена от ответното
дружество среща.
Установява се от представения като доказателство по делото КТД от
01.03.2019 г., че такъв е бил подписан в ответното дружество и е действал от
01.03.2019 г. до 01.03.2020 г.
От приложеното по делото писмо от СС на КНСБ при "Рубин
Трейдинг" ЕАД се установява, че в периода след 01.03.2020 г., когато е
изтекъл срокът на КТД от 01.03.2019 г. до 01.10.2020 г., когато е сключен
новият КТД не е имало Анекс или споразумение за продължаване действието
на изтеклия договор до сключването на нов. Посочено е и, че ищцата е
заплащала членски внос до датата на прекратяване на ТД.
Приобщен като доказателство по делото е и договор за физическа
охрана от 01.04.2018 г, сключен между ответното дружество, в качеството на
възложител и "Куантико " ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата на
който изпълнителят е приел да осъществява 24 часова физическа охрана на
имуществото на възложителя, находящо се в: стъкларски завод " Рубин".
Посочено е и, че срокът на действие на договора е за две години и включва 24
броя охранители, работещи на 12 часови смени и 1 началник охрана.
Установява се от приобщените по делото доказателства, че към датата
на ос.з. -19.11.2020 г. ищцата не се е намирала в ТПО.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита
на свидетелката ***. Свидетелката сочи, че е работила в ответното дружество
на длъжност "чистач" в производствените помещения. Излага, че ищцата е
чистила административната сграда, като преди тя да започне да чисти е имало
друг работник, който е изпълнявал тези функции, но бил съкратен. Обяснява,
че докато ищцата изпълнявала функциите на чистач, сградата се охранявала
от охранител към охранителната фирма. Предполага, че "заводът е плащал"
на охранителната фирма, без да е сигурна за това. Разказва, че в длъжността
на ищцата се включва: да записва номерата на камионите, които идват и, ако
някой желае да отиде при "шефовете" да попита дали могат да ги приемат.
Обяснява, че след м. май камионите са подавали пътните листове на отделно
гише. Сочи, че охраната на фирмата не записва лицата, които влизат в
административната сграда. Пояснява и, че когато отишла да получи
последното си ТВ видяла, че няма тетрадка, в която да се записва кой влиза,
както и, че дори нямало телефон, по който да се обаждат.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните. От заключението на същата се установява, че
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, дължимо на ищцата за първоначално
претендирания период от 24.07.2020 г. до 24.01.2021 г. е в размер на
4032,00лева, а за периода от 24.07.2020 г. до 28.10.2020 г. /датата на о.с.з./ е в
размер на 2130,22 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
6
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с
чл.225 КТ.
В тежест на ищеца е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в
исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на
твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на
това уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово
възнаграждение в този период.
В тежест на работодателя е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство /спазване на разпоредбите на чл.329 КТ/ е извършил подбор
между лицата, заемащи съответната длъжност е упражнил правото на
уволнение.
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно
критериите за посоченото прекратително основание.
Между страните не се спори, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че между тях е съществувал валиден трудов договор, по силата
на който ищцата е заемала, към датата на прекратяване на ТПО, при
ответника длъжността „портиер“
Страните не спорят и, че със Заповед от 23.06.2020 г. ТПО на ищцата е
прекратено, порази съкращаване на заеманата от нея длъжност.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че работодателят е взел валидно решение за съкращаване на
щатната бройка, заеманата от ищцата, както и, че в новото щатно разписание
на ответното дружество същата не съществува.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се
установява, че процесната заповед е редовна от формална гледна точка, като
същата съдържа всички нормативно предвидени реквизити - издадена е от
компетентен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена
форма.
Безспорно по делото е установено и, че доколкото ищецът се ползва от
закрила при уволнение, поради факта, че е трудоустроен работник
прекратяването на ТПО е извършено след предварително предоставено
разрешение от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен.
Разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, предвижда, че при закриване на част
от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема
на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Преценката на
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-
висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол
7
съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.Критериите, заложени в чл.
329, ал. 1 КТ имат обективни признаци, като тяхното спазване е начина за
упражняване на правото на подбор и правото на уволнение на работодателя.
В настоящата хипотеза, прекратяването на трудовото правоотношение
от работодателя с предизвестие при закриване на щатната длъжност не следва
да се предхожда от подбор по преценка на работодателя, който следва да бъде
извършен съобразно критериите, заложени в чл. 329, ал. 1 КТ –
професионална квалификация и ниво на изпълнение на работа. Този извод се
налага доколкото в настоящата хипотеза е извършено както прекратяване на
правоотношението на единственият служител заемащ длъжността, така и
поради факта, че в дружеството не са налице други длъжности, които да са
идентични или близки със заеманите от ищцата. Работодателят няма
задължение за подбор когато премахва единствената щатни бройка за
определена длъжност. Такова е налице тогава, когато работникът или
служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица,
които заемат други длъжности. Преценката за идентичност следва да изхожда
от характера и спецификата на трудовите функции, като в тежест на ищеца е
да установи наличие на твърдяното сходство в длъжностите. В случая, видно
представеното по делото щатно разписание не са налице такива близки
функции.
Обстоятелството, че служители, на друга фирма, сключила договор с
ответното дружество за охрана изпълняват сходна длъжност, доколкото
следят за пропусквателния режим в административната сграда не засяга
законосъобразността на уволнението. Закриване на щата е налице, когато се
преустановява изцяло дейността на закритата бройка, създадена в рамките
на самото дружество. В случая охраната на административната сграда се
извършва от отделно ЮЛ, а не от служители на ответното дружество.
Недоказани останаха твърденията на ищцата, че именно ответното дружество
плаща лично заплатите на охраната на административната сграда.
За неоснователни съдът приема възраженията на ищцовата страна, че
ответникът не е поискал разрешение от синдикалния орган, в който тя
членува. Видно е от представените доказателства, че към датата на
прекратяване на ТПО на ищцата не е действал КТД, а действието на стария не
е прекратен, поради което и ищецът не е имал задължение да иска такова
разрешение.
По изложените съображения, се налага извода, че извършеното със
процесната Заповед № 123/23.06.2020 г. уволнение е законосъобразно, поради
което и предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
неоснователни са и акцесорните претенции за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – "портиер" и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2354,22 лева за периода от
8
24.07.2020 т. до 19.11.2020 г., представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради незаконосъобразното уволнение.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. От ответника
своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът като взе предвид разпоредбата на чл.7, ал.1, т. и чл.7,
ал.2, т.2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, както и
правната и фактическата сложност на спора, счита че следва да присъди
разноски на ответната страна в размер от 1004. 80 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
Плевен срещу „Рубин Трейдинг“ ЕАД ЕИК203365700, със седалище и адрес
на управление в гр. Плевен, представлявано от изп. Директор *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3,
вр. с чл.225 КТ с искане да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 123/23.06.2020 г., да бъде
възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност
„портиер“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за оставане без работа в размер на 2354,22 лв. за периода от
24.07.2020 г. до 19.11.2010 г., обезщетение по смисъла на чл. 225, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда, до окончателното издължаване, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА А. И. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен да заплати на
„РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Плевен, представлявано от ИД *** сумата от 1004,80 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок, считано от датата на обявяването му – 03.12.2020 г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9