Решение по дело №2869/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   460         Година  2022, 16.03.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.02.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2869 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Б.Ф. *** срещу Решение №1084/14.07.2021 г. по АНД №3075/21г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, IX-ти н. с., с което е пот­върдено нака­зателно поста­­нов­ление /НП/ №20-1030-010443 от 06.10.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Ф. е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП на основание чл.182 ал.1, т.6 от с.з., както и са му отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Жалбоподателят счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и сочи касационни основание по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК. Настоя­ва за отмяната му и отмяна на издаде­ното нака­зателно постановление като незаконосъобраз­но. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Сектор “ПП” към ОД на МВР – Плов­­­­див не взема становище по така депозираната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП в посочената му част, състав на Районния съд е приел, че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Иванов на вме­­неното му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложе­ното му на­ка­­зание съответстват на осъществената от него про­тивоправна дей­ност, как­то и че не са налице допуснати нарушения на съществени процесуал­ните правила от ад­ми­н­ист­­ра­­тив­но – наказващия орган.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП от 06.10.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна поли­ция“ на Ф. е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 800 лева и същият е бил лишен от право да управлява ППС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП(управлява МПС на територията на населеното място гр.Плов­див над разрешените 50 км/ч., а именно със 113 км/ч., установени с АТСС).

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил вся­ко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­верка по реда на ЗАНН.

По същество с касационната жалба се сочат основания за оспорване на първо място във връзка с използваното техническо средство, с което е изме­рена скоростта в посочения участък, като се сочи, че то е следвало да мине тех­ническа проверка в гр.София, респ. не е имало към датата на нарушението валидно удостоверение.

Тук следва да се посочи на първо място, че по отношение годността на използваният в случая одобрен тип на средст­вото за измерване, то ясна е нове­­лата на чл.30 ал.5 от Закона за измерва­нията/ЗИ/, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намира­щи­те се в употреба средства за измер­ване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“(въп­рос­­ният АТСС е в употреба преди датата 24.02.2020г. съгласно Удостовере­нието, представено с преписката от 24.02.2010г.). Що се отнася до това, че про­верката на дата 13.03.2020г., за което е представен Протокол на Лабора­торията при МВР, не е извършена в ДАМТН, то следва да се посочи, че оправо­мощаването на Лабораторията на МВР по цитирания Протокол(в който изрично е посочена и заповедтта за оправомощаване от ДАМТН от 2019г. със срок до 11.02.2024г.) е публично достъпно на сайта на ДАМТН/чрез публикувания Спи­сък на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на компо­ненти и допълнителни устройства към тях/, като в регистъра под №37 фигури­ра именно Лаборатория към ГД "Национална полиция", където изрично е вписан за предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.

По отношение датата на съставяне на Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пъти­щата, като тези условия и ред обхва­щат както стационар­ните, така и моби­л­ните АТСС, то следва да се посочи, че това не представлява нарушение, тъй като в случая е видно, че самата контролна дейност е продъл­жила на място до 23,30 часа. След това е следвало да се отразят(т.е. да се прегледат) всички клипове, за да се отрази и броя на установените с АТСС нару­шения, които са били общо 28, т.е. след попълване на протокола е следва­ло той са де входира в администрацията на сектора, което също изисква време. Очевидно е, че в посочените 30 минути тези дейности не биха могли да се извър­шат, а то няма и преклузивен срок за това, поради което входирането на прото­кола на следващия ден(когато работи администрацията на Сектора) – 11.03.2020г. не представлява никакво нарушение.

По отношение приложението на цитираното ТР на ОСС на ВАС на РБ от 2014г., то последващо настъпиха законодателни промени.

Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП е приведена в съответствие именно с мотивите на ТР, като на Министъра на вът­решните работи е вменено задъл­жение да приеме наредба за реда за използ­ване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на прави­лата за движение по пътищата.

В изпълнение на законовата разпоредба е издадена именно и посочената Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани техни­чески средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пъти­щата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и моби­л­ните АТСС.

Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изобра­жения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за дви­же­ние, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС нарушения на пра­вилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез из­полз­ване на автоматизирана информационна система. Т.е. нямат резон дово­ди­те, че само със стационарни технически средства е могло да се установи нарушението на Ф..

В тази връзка е отпаднало и изискването за обозначаване на мястото за контрол, че такъв се осъществява, респ. на автомобила, където АТСС е било монтирано, че е такъв за видеоконтрол. Нещо повече в случая дори не е било необходимо и представяне на снимка на разположе­нието на уреда, тъй като съгласно чл.10 ал.3 от цитираната Наредба това изискване са отнася само до мобилни АТСС, които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било монтирано в посо­чения в Протокола по същата Наредба слу­жебен автомобил, поради което правилото е неотносимо.

Неотносими са и обстоятелствата имало ли е заповед на съответния Начал­ник за видеоконтрол на това място и от този екип на ответното учреж­дение, доколкото същите не засягат компетентността на органите съставите Протокола по Наредбата, АУАН и НП.

По отношение на представената в преписката декларация(по типов обра­зец), с която Ф. сочи, че той е управлявал ППС в посочения ден и час, то посо­чените възражения, че е налице дописване са въведени едва с касацион­ната жалба, но по-същественото е, че не е оспорено съдържанието и своевре­менно през първата съдебна инстанция, а подписът въобще.

Що се отнася до финалните доводи, касаещи недостатъчна конкретизация на мястото на нарушението при използване на GPS система за локализация, то ако е имал съмнение за това, то е сладволо страната да направи и съответни иска­ния в тази насока пред първостепенния съд, вкл. и за проверка чрез съдеб­на експертиза, каквито обаче не са били направени.

Или следва да се обобщи, че районният съдия е извел аргументирани и обосно­ва­ни из­води на база наличните доказателства, при отчитане на тях­ното зна­чение и стойност.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                                   

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1084/14.07.2021г. по АНД №3075/21г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, IX-ти н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.