№ 11671
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110130514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №116687/08.06.2022 г., подадена от
М. И. К., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Б. П., срещу
И. К. З., с която е предявен иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2
от СК - за увеличаване на месечната издръжка, дължима от ответника, в полза
на ненавършилата пълнолетие ищца, от сумата от 120 лева на сумата от 300
лева месечно, считано от 08.06.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/.
Направено е искане и за присъждане на законна лихва за забава с правно
основание чл. 146 от СК. Претендира се присъждане на разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като
същият е задължен с решение № 897 от 16.11.2017 г., постановено по гр.д. №
4338/2017 г. по описа на РС - Перник, влязло в сила на 16.11.2017 г., да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на сумата от 120 лева. Сочат се
увеличени нужди на детето с оглед изминалия период от време, стандарта на
живот и нуждите на ищеца.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва иска по размер, като заявява възможност да заплаща
издръжка в размер на сумата от 150 лева. В проведеното по делото на
12.10.2022 г. открито съдебно заседание същият поддържа, че би могъл да
осигурява издръжка в размер на сумата от 180 лева.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства – удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
1
раждане № 0307/26.08.2010 г., съставен в гр. София, Район „Връбница“, се
установява, че ответникът И. К. З. е баща на ищцата М. И. К..
С решение № 897 от 16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 4338/2017 г. по
описа на РС - Перник, влязло в сила на 16.11.2017 г., И. К. З. е осъден да
заплаща на детето М. И. К., месечна издръжка в размер на сума от 120 лева,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
От присъждането на издръжката на ищеца до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия немалък период от време – близо 5 години, детето е пораснало, с
което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване и социално-културно развитие /доколкото всеки човек има
нужда от такИ./, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер, още повече, че присъдената в полза на М. И. К.
издръжка към момента е под установения в закона минимален размер.
Отделно, за учебната 2021/2022 г. ищцата е ученичка в 5ти клас в 54 СУ
„Свети И.н Рилски“ – София. Всичко това дава основание на съда да приеме,
че е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била определена
издръжката по смисъла на чл. 150 от СК, поради което и последната следва да
бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези близо пет години обичайни,
според възрастта, нужди на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищецът по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
2
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява,
че за периода м. 01.2022 г. – м. 07.2022 г. средномесечният осигурителен
доход на майката е в размер на сумата от около 2 400 лева. Бащата - ответник
по делото, е в работоспособна възраст, трудоспособен е, като макар със
Заповед с рег. № ЧР-з-544/03.11.2021 г. на Председателя на ДАНС да му е
прекратено служебното правоотношение, то същата е обжалвана и липсва
влязъл в сила окончателен съдебен акт. Отделно от гореизложеното, от
представените от И. З. към подадената от него допълнителна молба към
писмен отговор с вх. № 173190/18.08.2022 г. писмени доказателства –
месечни извлечение от разплащателната му сметка в „Банка ДСК“ АД, се
установява, че в периода м. 01.2022 г. – м. 07.2022 г. той получава
обезщетение за безработица, чийто средномесечен размер е 1 015,30 лева,
като това обезщетение ще е дължимо поне до м. 12.2022 г. /предвид
направените изявления в тази насока в проведеното на 12.10.2022 г. о.с.з./. Не
се установява след присъждането на издръжката на детето за ответника да са
възникнали други алиментни задължение. Така, всичко изложено дава
основание на съда да приеме, че е настъпило изменение в обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 от СК, при които е била определена издръжката, поради
което и последната следва да бъде увеличена до размер на сумата от 250 лева,
която съответства на получавания от И. З. средномесечен доход към датата на
приключване на устните състезания по делото и която е съобразена с неговата
работоспособна възраст и трудоспособност. Тук е мястото да бъде посочено,
че съдът не възприема доводите на ответника, изложени във връзка с
неоснователността на исковата претенция, свързани с това, че същият
заплаща ежемесечни вноски по кредити, доколкото всеки родител е длъжен
да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие
на своето дете, както и да осигурява условия на живот, необходими за това. С
други думи, наличието на кредити към една или друга банкова институция не
следва да освобождава дължащия издръжка родител, още повече, когато той
сам се е поставил в това положение.
Или, съдът намира, че присъдената издръжка в полза на ищеца в размер
на 120 лева следва да бъде увеличена до сумата от 250 лева, считано от
08.06.2022 г. - датата на исковата молба /съобразно искането в тази насока и с
оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г./ Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва. Исковата претенция за
увеличаване на присъдената издръжка, дължаща се от родител на
ненавършилото му пълнолетие дете за разликата над 250 лева до пълния
предявен размери от 300 лева, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
3
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
такИ. са претендирани единствено от ищеца.
Ищцата претендира разноски по делото, като е доказала за дължими
направени такИ. в размер на сумата от 500 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, като с оглед
своевременно релевираното от ответника възражение за прекомерност на
същите, съдът намира следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав съобрази, от една страна, че делото се
отличава с ниска фактическа и правна сложност, а от друга страна - обема на
предоставената адвокатска защита и проведеното само едно открито съдебно
заседание по делото, както и обстоятелството, че минималното предвидено в
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата № 1/2004 г. възнаграждения възлиза на сумата
от 300 лева, като намери възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно,
респ. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца за
прекомерно, поради което и последното следва да бъде намалено до
минималния размер от 300 лева. Или, при съобразяване уважената част от
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на сумата от 216,67 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения размер
на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 187,20 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК размера на
дължимата месечна издръжка от И. К. З., ЕГН **********, определена с
решение № 897 от 16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 4338/2017 г. по описа
на РС - Перник, влязло в сила на 16.11.2017 г., в полза на М. И. К., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. Б. П.,
ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, да заплаща на М. И. К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Г. Б. П., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на сумата от 250 лева, считано от
08.06.2022 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 250 лева месечно до пълния предявен размер от 300 лева месечно,
като неоснователен.
4
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. К. З., ЕГН **********,
да заплати на М. И. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Г. Б. П., ЕГН **********, сума в размер на 216,67 лева,
представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 187,20 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 26.10.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 26.10.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5