№ 13
гр. Свищов , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова
Административно наказателно дело № 20214150200025 по описа за 2021
година
Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.П.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
Л. И. Д. - Управител, със седалище и адрес на управление гр. Свищов,
********** срещу НП № 389361-F424714/13.12.2018г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.118, ал.1 от
ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по аргументи,
подробно изложени в депозираната жалба. Навеждат доводи, че в конкретния
случай обектът, стопанисван от жалбоподателя не е работел, била извършвана
текуща поддръжка на заведението. Не се отрича обстоятелството, че
служителите на НАП са консумирали кафе и сок, но се твърди, че същите
били поканени на терасата на семейната къща на управителя на дружеството
жалбоподател и консумираните напитки били почерпка от негова стана.
1
Твърди, че служителите на НАП са настоявали на няколко да си платят,
поради което, за да не настояват повече, взел парите им. На следващо място,
счита че АНО неправилно не приложил чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка
изразява становище, че случая е маловажен. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Бадев, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на процесното
НП.
Ответникът по жалбата – Главна дирекция „Фискален контрол“ съм ЦУ
на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б.К., взема
становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за това. Сочи,
че процесния обект представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от
ДР на ЗДДС, според която разпоредба търговски обект е всяко място,
помещение или съоръжени, независимо, че помещението или съоръжението
може да служи същевременно и задруги цели, включително за жилище.
Счита, че дори и да се приеме, че управителят временно живее в имота, то
това не го освобождава от задълженията, произтичащи от закона и наредбите.
Счита, че не са налице процесуални нарушения на разпоредбите на ЗАНН,
тъй като нарушението е индивидуализирано по време и място. Още повече, че
издадените АУАН и НП почиват на основа на протокола, изготвен по реда на
чл.50 от ДОПК. Не е налице и маловажност на случая, тъй като при
извършената проверка са допуснати и други нарушения. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2018 г., в 14,55ч. от служители на НАП – Х.Д. и Я.Б.
извършили проверка в търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
Комплекс „М.Ч.“, който включва къщи и стаи за гости, летен ресторант,
детски кът и зимен ресторант, находящ се в гр. Свищов, местност „М.Т.“,
стопанисван от дружеството жалбоподател „К.П.“ ЕООД ЕИК *****.
Първоначално двете свидетелки консумирали напитки -2бр. натурален
сок и 2бр. кафе на обща стойност 6,20 лв., които св. Х. И. Д. заплатила на
управителя Л. И. Д.. Същият приел парите им, но не издал фискална касова
2
бележка от монтираното, регистрирано и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. Плащането
било прието от управителя на проверявания обект – Л. И. Д. с ЕГН
********** „К.П.“ЕООД едновременно с плащането не е предоставило на
клиента фискална касова бележка от наличното ФУ в обекта. Тази
констатация, заедно с други била отразена в Протокол за извършена проверка
№0194516 от 13.10.2018г., съставен в същия ден от св. Д. в присъствието на
св. Б. и Управителя на дружеството жалбоподател – Л.Д.. Констативният
протокол бил подписан от всички лица. С него на управителя на дружеството
било указано да се яви на 16.10.2018 г. в НАП и да представи документи. С
оглед констатираните обстоятелства св. Д. съставила на жалбоподателя
АУАН № F 424714 от 16.10.2018 г. за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., който бил
връчен на управителя. Последният го подписал без възражения. Такива не
били направени и в срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Видно от представената по делото справка КЛЕН за периода от
01.01.2018г. (14,46ч.) до 13.10.2018г.(16,00ч.) има регистрирани отразявания в
касовия апарат за месец септември и месец октомври 2018г., като последната
преди датата на проверката – 13.10.2018г. е от дата 02.10.2018г.
Въз основа на АУАН, на 13.12.2018г. Началник отдел „Оперативни
дейности“ –Велико Търново в ЦУ на НАП издал процесното наказателно
постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв.
Описаната в НП нарушение възпроизвежда описанието в АУАН.
Наказателното постановление било връчено на 11.03.2020г. Жалбата до
районния съд била подадена чрез наказващия орган на 13.03.2020г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на
3
твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената от съда проверка се констатира, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчен. Наказателното постановление съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в
акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление,
кореспондира със събраните в хода на производството доказателства.
Според чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
относима към дата 13.10.2018г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. Съгласно чл.3, ал. 1 от Наредбата всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство. От представените по делото писмени
доказателства - дневен отчет от контролна лента от 13.10.2018 г. не се
установява извършена продажба на 2 бр. кафета и 2 бр. натурален сок в
търговския обект. Ето защо с поведението си търговецът е нарушил чл.25,
ал.3 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В тази връзка съдът съобрази, че към
настоящия момент разпоредбите на чл.25, ал.3 и чл.25, ал.1 от Наредбата са
изменени. При това положение и с оглед изискванията на чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН, то следва да се приложи нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването на административното нарушение, като се извърши
преценка дали до влизането в сила на обжалваното наказателно
постановление, не са последвали по-благоприятни закони /чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН/. Безспорно обжалването на настоящето наказателно постановление е
4
попречило то да влезе в сила /арг. от чл. 64 от ЗАНН/. Поради това е
необходимо да се прецени наличието на различна правна уредба в двата
нормативни акта, която евентуално да налага приложението на по-
благоприятния за дееца закон. Съдът намира, че действащата към настоящия
момент разпоредба не се явява по-благоприятен за дееца закон, доколкото от
съдържанието на цитираните разпоредби отново се предвижда задължително
да се издава фискална касова бележка от ФУ при всяко плащане. От друга
страна чл.118 от ЗДДС изисква всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон). В случая търговецът е лице,
което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата - извършва продажби на
стоки или услуги в търговски обект, стопанисван от него. Следователно, към
настоящия момент разпоредбите, квалифициращи процесното деяние като
противоправно такова не са отменени и същото съставлява административно
нарушение.
Възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на нарушението,
поради обстоятелството, че свидетелките – служители на НАП са
консумирали на терасата на семейната му къща са неоснователни. Съгласно
даденото определение в §1, т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки
или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от
което се извършват продажби. Независимо, че съдът счита за доказано
обстоятелството, че при проверката служителите на НАП са консумирали в
остъклен навес, представляващ летен бар, то дори и да се приеме за вярно
твърдението на жалбоподателя, че всъщност това място представлява тераса
на семейната му къща, то същото е ирелеванто с оглед даденото от закона
определение за търговки обект. Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че заведението по време на проверката не е работело. От
свидетелските показания на двамата разпитани по делото служители на НАП
5
се установява, че същите са били поканени от управителя на дружеството в
търговския обект.
Съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната норма на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС лице, което не издаде
фискална касова бележка /фискален бон/, подлежи на наказване с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци. Посочената разпоредба изрично
предвижда отговорност както за физически лица, така и за ЕТ и ЮЛ. За
извършеното от юридическото лице нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се
предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв.
Наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател санкция в
минималния размер от 500 лв. Съдът достигна до извод, че наказанието е
определено правилно при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не може да
бъде изменяно, тъй като е към предвидения в закона минимум.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че
самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Самите нарушения, свързани с фискалните устройства
се характеризират с висока степен на обществена опасност с оглед значимите
обществени отношения, които се защитават. Изложеното до тук е достатъчно
за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към
процесния случай. Видно е от приложения по делото Протокол за извършена
проверка, че са установени и други нарушения на дружеството по ЗДДС. Ето
защо, съдът счита, че липсват обстоятелства, които да характеризират
процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност
6
от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения
безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но същото е съобразено от
наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е
заканосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че
въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от
юрисконсулт, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН дружеството
жалбоподател следва да бъде осъдено да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 27е от НЗПП във
връзка с чл. 37 от ЗПП - 80 лева, който съдът намира за адекватен на
фактическата и правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 389361-
F424714/13.12.2018г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново при ЦУ на НАП, с което на „К.П.“ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от Л. И. Д. - Управител на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение
на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.3 вр. чл.25, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № Н-
18 от 13.12.2006 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К.П.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Л. И. Д. -
Управител да заплати на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 лв.,
представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7