РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Б.С., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Административно
наказателно дело № 20231410200123 по описа за 2023 година
С наказателно постановление № 22-0248-000742/ 05.12.2022г. на Д.С.Н., Началник на
РУ-Б.С., към ОД на МВР-В., упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., са наложени
на А. И. Н. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Балчик“ № 1, ет.7, ап.31, на основание чл.53 от
ЗАНН във вр. с чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева, за това, че на
08.11.2022 г. в 13:30 часа, в община Б.С., на път втори клас № 15-КМ 41+500, като водач на
лек автомобил, „Форд Фиеста“ с рег. № СВ9539РА, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: На път
II-15 км 41+500 в посока на движение към с. А. управлява собственият си лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № СВ9539РА, като при несъобразена скорост с пътните условия при
наличие на препятствие по пътното платно(дупки), губи контрол над управляваното ППС,
излиза вдясно от пътното платно. Не носи КТ към СУМПС. Водачът е изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN- 0018, като уреда
отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1
от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката А. И. Н., която
го обжалва в частта за наложената й глоба от 200,00 лв. в срок и моли същото да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Излага, че описаното в НП не отговаря на обективната истина, тъй като тя изгубила
контрол над автомобила си поради непредвидимо препятствие (дупките) на път II-15 км
41+500 В.-Б.-М.-п.к.С.-О.. Излага, че допустимата скорост в извън населените места е 90
км/ч, а тя се е движила с по-ниска от тази скорост и изневиделица пред погледа са й
изникнали описаните и заснети от мл.автоконтрольор Ат.Д. при РУ-Б.С. дупки на пътното
платно. Пътят е прав без денивелация, като дори в светлата част на деня е невъзможно
въпросните препятствия да бъдат видени.
Жалбоподателката не е имала много време за реакция, като натиснала спирачка и
успяла да намали скоростта, но не и да избегне дупките на пътното платно. Вследствие на
попадането в дупките управляваният от нея лек автомобил спукал предна гума и изкривил
джанта, в резултат на което станал неуправляем, поради което се реализирал описаният в
1
АУАН удар в крайпътна мантинела, довел до излизане на автомобила от пътното платно и
причиняване на редица материални щети по него.
Реалната обстановка не е описана в обстоятелствената част на АУАН, респ.издадено
въз основа на нето НП е бланкетно.
В жалбата се излагат доводи, че при издаването на НП и предхождащия го АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
незаконосъобразността на обжалваното НП. Сочи за нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, а именно, че акта е съставен в присъствието на свидетели, които не са очевидци
на нарушението. Посочените свидетели са служителите на Пътна полиция -
актосъставителят и фигуриращото като свидетел по акта лице, отишли на мястото, след
подаден сигнал.
Излага, че наказващият орган е издал НП, без въобще да разгледа и да се произнесе по
подаденото от жалбоподателката възражение срещу АУА, което е депозирано в
законоустановеният срок чрез системата за сигурно електронно връчване.
Излагат де доводи, че при описание на извършеното нарушение, както в АУАН, така и
в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са посочени с
необходимата конкретност, изисквана от спецификите на сочената за нарушена правна
норма - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „обстоятелствата, при които е извършено нарушението", а
единствено е посочено, че Н. не е съобразила скоростта си на движение, без да е отразено
особеностите на пътя, нито е описан механизма на станалото ПТП. Счита, че съвсем
бланкетно е посочено, че водачът на автомобила не се е съобразил с „атмосферните
условия“, без да се отбелязано какви са били те.
Излага, че наказващият орган е възприел препятствията на пътното платно като
„предвидими обстоятелства“ по см. на чл.20,ал.2, изр.1 от ЗдвП.
В случая с визираното от наказващият орган ПТП е без съмнение, че дупките на пътя
са заснети от самият актосъставител и представляват препятствия и създават опасност за
движението. Но законът вменява на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да
могат да спрат пред предвидимо препятствие. В случая наличието на множество големи и
дълбоки дупки на пътното платно в този прав участък следва да се приемат за непредвидимо
обстоятелство и не могат да бъдат изначално съобразени от водачите на пътя.
Сочи, че пътят по който се движила жалбоподателката не бил сигнализиран с
предупредителен пътен знак А12 „Неравности по платното за движение“ или
предупредителен пътен знак А39 “Внимание.Други опасности“, респ. пътна маркировка,
чрез която водачите да бъдат предупредени за наближавани подобни препятствия.
С оглед на изложеното, счита, че позоваването от АНО на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП се основава на предположение, поради което фактическата обстановка
досежно механизма на извършеното деяние и извода за нарушения материален закон излага,
че се явяват необосновани.
С оглед всичко гореизложено, жалбоподателката А. И. Н. моли съда да отмени
Наказателно постановление № 22-0248-000742/ 05.12.2022г. на Д.С.Н., Началник на РУ-Б.С.,
към ОД на МВР-В.,в частта, в която на основание чл.179,ал.2, предл.1 от ЗДвП ей наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лв. и да й се присъдят направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
В с.з. жалбоподателката Н. редовно призована, не се явява, а се представлява от
пълномощникът й адв.М. Д. от АК-В.. Същият поддържа жалбата от името на доверителката
си, излагайки подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
По делото е приложена административно наказателната преписка, събрани са писмени
и гласни доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
2
разпитаните свидетели., от становището на жалбоподателят отразено в жалбата,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Настоящия състав приема, че
жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Наказателното постановление е получено
на 09.02.2023г. от жалбоподателката и същата е обжалвала процесното постановление, като
на 23.02.2023г./виж пощенското клеймо/ е внесла жалбата в РУ – Б.С., входирана на
27.02.2023г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 08.11.2022 г. бил съставен Акт серия GA с бл. № 695821 за установяване на
административно нарушение от св. А. К. Д. в присъствието на св. М. С. М. против А. И. Н. с
ЕГН ********** от гр.С., ул.“Балчик“ № 1, ет.7, ап.31, за това, че на 08.11.2022 г. в 13:30
часа, на път II-15 км 41+500 в посока на движение към с. А. управлява собственият си лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СВ9539РА, като при несъобразена скорост с пътните
условия при наличие на препятствие по пътното платно(дупки), губи контрол над
управляваното ППС, излиза вдясно от пътното платно, удря около 10 метра крайпътна
мантинела, завърта се и излиза вдясно извън пътното платно. Не носи КТ към СУМПС.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.
номер ARDN- 0018, като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушил:
1/ чл.20, ал.2 от ЗДвП - ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА
НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО АТМ0СФЕРНИТЕ УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, С УСЛОВИЯТА
НА ВИДИМОСТ, ИНТЕЗИВНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ И ДР. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА
СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА
ДВИЖЕНИЕТО. ПТП от ЗДвП.
2/ чл.100,ал.1,т.1 - НЕ НОСИ КОНТРОЛНИЯТ ТАЛОН от свидетелство ЗА
УПРАВЛЕНИЕ от ЗДвП.
В акта в графа възражения е вписано „Нямам възражения”.
Жалбоподателката е подписала акта, като й е бил връчен препис от последния.
Въпреки това тя е изпратила възражение до МВР ОД на МВР-В. възражение против
Акт серия GA с бл. № 695821/08.11.2022г. в частта, в която е установено нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП, чрез пълномощника й адв.М.Д. от ВрАК по системата за сигурно
електронно връчване.
Съдът е изискал служебна справка от АНО дали има писмено произнасяне по
възражението на А. И. Н. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Балчик“ № 1, ет.7, ап.31, като се
изпрати препис от писменият отговор или е налице отказ от произнасяне. С писма вх.№
1428/20.03.2023г. и вх.№ 1575/28.03.2023г. АНО е отговорил, че в РУ-Б.С. не е постъпвало
възражение по АУАН серия GA № 69582/18.11.2022г. от лицето А. И. Н. или от адв.М. Иво
Д..
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не
може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. А. К. Д., за когото не се спори, че е
служител в РУ-Б.С. при ОД на МВР -В.. НП също е издадено от компетентно лице, в случая
от Д.С.Н.- Началник на РУ-Б.С., към ОД на МВР-В., упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от
02.12.2021 г.
От показанията на св. А. К. Д.(без родство със страните по делото) се установява, че е
актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че нарушението не е
извършено в негово присъствие, че е бил изпратен на сигнал от ОДЧ, че има реализирано
3
ПТП с големи щети на 10-метрова мантинела. ПТП-то е станало на пътен участък посока от
с.Д. към с. А., на главния път В.-О..
При пристигане на мястото на ПТП-то, жалбоподателката била на мястото на ПТП-то
и се представила като водач на МПС-то. Казала, че колата е нейна собственост и до колко си
спомня с нея на предна дясна седалка била възрастната й майка.
Автомобила бил самокатастрофирал в пътната мантинела.
На водача на автомобила била извършена проверка с Дрегер за алкохол и пробата
излязла отрицателна.
Пътното произшествие е настъпило вследствие на несъобразена скорост и неравности
по пътното платно-дупки.
До колкото си спомня св. Д. дупките на пътното платно на мястото на ПТП-то били
на 10-15 метра от инцидента. Няма представа Н. първо е минала през дупките и след това се
е ударила в мантинелата, а там няма и видео наблюдение за да се разбере.
В този пътен участък не смята, че има знак за неравности и не си спомня, но по
принцип мисли, че няма и знак за ограничение на скоростта.
Според закона и правилника разрешена скорост в този пътен участък е 90км./ч.
Не могъл да констатира с каква скорост жалоподателката е управлявала автомобила си,
но след като има реализирано ПТП, скоростта на движение най-вероятно е била с над
разрешената за безопасно шофиране по пътя.
Може и с разрешената допустима скорост да се е движела и пак да има ПТП.
Съставили АУАН на основание-несъобразена скорост, а в случая водача на
автомобила не носел и контролния талон.
Времето на ПТП-то било през светла част на деня, нямало дъжд и мокра настилка, а
пътят бил сух. Участъкът на ПТП-то е прав, няма завой, няма денивелация, пътя е равен.
Препятствията–дупките по тъпя са с размери 0,5м. дължина и ширина и 5-10 см.
дълбочина. Дупките били три на брой по негов спомен.
Според св.Д. дупките могат да се избегнат с намаляване на скоростта, но ако водача не
познава пътя дори и с по-малка скорост не може да ги избегне.
Снимковия материал е представен в системата за ПТП-то и поради тази причина не се
намира в преписката.
Свидетели-очевидци в акта не са посочили, защото не си спомня да е имало такива на
пътното платно.
Другият свидетел М.М (без родство със страните по делото) заявил в с.з., че на
08.11.2022г. около 13:30 часа посетили съответното ПТП по сигнал изпратени от ОДЧ,
което е реализирано на път II-15км между с. Б. и с. А..
На място установили водача А. И. на автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с цвят
сив, която не познава.
Тя заявила, че е собственик на автомобила и го управлявала, а до нея на предна дясна
седалка имало възрасна жена.
По информация на И., тя изгубила контрол над автомобила, тъй като се опитвала да
избегне дупките и се ударила в крайпътна мантинела, излизайки в дясно на пътното платно.
По колата имало щети. На водача на автомобила нямало видими наранявания, а само
възрастната жена имала ожулване.
С колегата Д. съставили акт на основание несъобразена скорост.
Препятствията-дупките са с около 1м. дължина и ширина.
Пробата за алкохол, която била взета на водача на автомобила била отрицателна, но
4
не носила със себе си контролният талон.
Съгласно закона извън населени маса допустимата скорост е 90км./ч., но в
конкретния случай св.М. не знае с каква скорост се е движела жалбоподателката. Опитвала
се е да избегне неравностите(дупките) които били 2-3 на брой, като същите към момента са
поправени.
Към датата на ПТП-то по пътя нямало знак, с който да се обозначават неравностите.
Други очевидци имаше на мястото на ПТП-то, но не са установили тяхната самоличност и
не са вписани в АУАН. В повечето случаи свидетелите-очевидци отказват да бъдат вписани
в акта. В случая не се сеща да са канили свидетели да подпишат акта.
Имало една кола с хора, които казали, че са спрели да укажат помощ и след това си
тръгнали.
Имало медицински лица от ЦСМП-Б.С., които били изпратени по сигнал от тел. 112.
Свидетелят Д. С. (без родство със страните по делото), който е свидетел на
жалоподателката посочил, че пътувал заедно със съпругата си в посока от гр. В. за гр. М..
След разклона на с. Д. по пътя за с. А. настигнал колата на А., която виждал съвсем ясно,
тъй като била на 60-70 метра от неговата и била модел „Форд Фиеста“.
Било в светлата част на деня, ранния следобед към 13:00ч. Пътят бил сух, не бил
мокър и имало достатъчна видимост, като виждал колата ясно, номера й, марка, цвят. Вътре
в нея имало две жени, като жалбопадателката шофирала, като дори помислил да я
изпревари.
Видял, че в началото колата на жалбоподателката се опитала да избегне дупка на пътя,
която била почти през целия участък. След това се опитала да се прибере обратно на
пътното платно, но не предвидила, че има следваща дупка още по-дълбока и минала през
нея. Минавайки през дупката се вдигнал дим и пепел от задната гума и колата излязла от
пътя и се ударила в мантинелата.
Тези дупки не могат да бъдат забелязани, както и тяхната големината, защото идват
ненадейно и не се виждат от далече, за да се предвиди препятствието. Жалбоподателката не
би могла да реагира, защото те на преден план не се виждат, те са изненадващи, идват
ненадейно.
Св.С. веднага слязъл от своя автомобил, а съпругата му позвънила на тел.112 от
нейният телефонен апарат.
Отишъл до катастрофиралата кола, като водачката била излязла, а от дясно била
възрастна жена(майка й), която припаднала. След това спряла и друга кола, като една жена
представила се за медицински работник донесла вода и наплиска лицето на жената и те се
съвзела. Цялата й ръка бил ожулена.
На мястото пристигнала полиция, един от полицаите извади таблет и започнал да
снима обстановката на пътя.
Според св.С. колата на жалбоподателката се движела леко, защото той шофирал с 60-
70км./ч. и я настигал. По негова преценка тя се движела със скорост около 60 км/ч., а
разрешената скорост на този път е 90км./ч. На пътя нямало никакви знаци, нито за
ограничение на скоростта, нито за неравности по пътя.
Дупките били много, почти през цялото платно.
Св.С. заявил, че той през седмица минава по този път и дупките се променят
постоянно и всеки път се увеличават и винаги се изненадва, че има нова дупка.
Пред жалбоподателката нямало кола, нито в насрещното пътно платно.
Направило му впечатление, че задна дясна джанта на автомобила на жалбоподателката
била смачкана, а гумата била сцепена.
5
Втората дупка, в която навлезла гумата на колата на И. била с остри ръбове и дълбока.
Свидетелят също минал през първите дупки, но неговата кола е джип, а нейната гума
на колата не е издържала на ръбовете на дупката.
Св.С. не е присъствал на съставянето на АУАН, но казал на полицая, че ако се налага
може да свидетелства, но той му отговорил, че няма нужда. Не са го канили да се подписва в
АУАН, нито е видял да съставят такъв на жалбоподателката.
Жалбоподателката му записала телефонния номер, ако се наложи при нужда.
При така установената фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината,
т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП
обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне
до категоричният извод, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение. Съдът
намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От
свидетелските показания на актосъставителят А. К. Д. и свидетелят по акта М. М. се
установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписаният като свидетел по акта свидетел
също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели,
присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива
свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява
изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални
документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише
акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като
в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. Както се
установи от показанията на св.С., същият е бил свидетел-очевидец и е бил на мястото на
ПТП-то, когато полицаите пристигнали. Дори поискал да го впишат като свидетел-очевидец,
но те отказали.
При така установената фактическа обстановка, липсата на свидетел-очевидец, при
наличие на такъв на мястото на ПТП реализирано на инкриминарата дата 08.11.2022г., се
явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на
разпитаните по делото свидетели, които не са очевидци на нарушението, не опровергаха
възраженията на жалбоподателят.
На следващо място, и в АУАН, и в НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП,
който има няколко предложения, но и в двата акта не е посочено, предложението, което е
относимо в случая. В случая е възприето в санкционния акт, че жалбоподателката не е
съобразила скоростта си на движение с условията на видимост и минайвайки през
предвидимо препятствие на пътното платно /няколко на брой дупки/ губи контрол над
управляваното ППС, излиза вдясно от пътното платно и удря около 10 метра крайпътна
мантинела. Жалбоподателката не оспорва факта, че на пътното платно е имало няколко
6
дупки, и че минавайки през тях е спукала предната гума и изкривила джанта на
управлявания от нея автомобил.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че вмененото на
жалбоподателката ПТП не е в причинна връзка със скоростта на движение на управлявания
от нея автомобил. Съдът не споделя убеждението на актосъставителя и
административнонаказващия орган, според което жалбоподателката е била длъжна при
избиране скоростта си на движение да се съобрази с наличието на „няколко на брой дупки“,
в светлата част на денонощието, около 13:00 часа, в условията на видимост. Сами по себе си
тези дупки действително са препятствие на пътното платно и представляват опасност за
движението. От друга страна обаче, закона е вменил в задължение на водачите да
управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Дупката на пътя не се възприема от съда като предвидимо препятствие, тъй като същата не
е била обозначена. Въпреки че такива неравности са обичайно явление по пътищата, не
може да се изисква от водачите на МПС да предвидят къде точно би могло да има такова
препятствие и да се съобразят с него.
Наличието на няколко на брой дупки на пътното платно следва да се приеме за
непредвидимо обстоятелство и не следва да бъде и може съобразено изначално от водачите
на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за водача, ако
опасността от неравности по пътя, в т.ч. и наличието на няколко големи дупки е била
сигнализирана с предупредителен пътен знак А12 "Неравности по платното за движение"
или предупредителен пътен знак А39 “Внимание.Други опасности“, респ. пътна маркировка,
чрез която водачите да бъдат предупредени за наближавани такива препятствия.
По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв пътен знак, а
свидетелите Д. и М., които са съставили АУАН също в показанията си обясняват пред съда,
че на инкриминираната дата на този път II-15км нямало предупредителни знаци, които да
предупреждават водачите на ППС за неравности по пътя(дупки) които тогава били поне 2-3
на брой и дълбоки. В тази ситуация за жалбоподателка са липсвали обективни предпоставки,
които да формират у нея знание или поне предположение, че на пътното платно ще има
такива големи дупки. От изложеното става ясно, че жалбоподателката не само не е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, но и не е била длъжна и не е могла
да предвиди общественоопасните му последици, т.е. не е налице виновно поведение от
страна на жалбоподателката, в нито една от двете му форми - умисъл или непредпазливост,
което определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.
Поради това съдът счита, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателката за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, предвид което наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълна яснота следва да се подчертае, че не се изисква установяване на
конкретната скорост на движение на автомобила, поради което и направените в тази насока
възражения от жалбоподателката се явяват неоснователни. Характерно за несъобразената
скорост е именно това, че тя няма конкретни параметри и цифрово изражение. Тя не е
нарушение на правилата за разрешена скорост, а фактор, осигуряващ безопасността на
всички участници в движението, включително и на самите водачи на МПС. Въпреки това,
възникването на транспортно произшествие може да се дължи и на други обстоятелства,
какъвто според настоящият съдебен състав е конкретния случай.
При извършване на преценката си, съдът взе предвид, както фактическите данни по
конкретния случай – вида на нарушението, начина на извършването му, степента на
обществена опасност, така и моралната му укоримост.
В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена
опасност, характера на засягане на обществените отношения и факта, че потърпевш е самата
жалбоподателка и възрастната й майка.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
7
По отношение на разноските:
По делото жалбоподателката е представлявана от адв.М. Д. от АК-В.- упълномощен
процесуален представител на който заплатила хонорар в
размер на 300,00 лв. за изготвяне и подаване на възражение срещу АУАН и 600,00 лв. за
изготвяне, подаване на жалба срещу НП и процесуално представително в съдебно заседание
съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна помощ и
списък на разноските. В хода на съдебните прения, адв.Д. претендира присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение именно в този размер.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане
на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващ орган в
настоящият случай е Началника на отдел РУ-Б.С. към ОД на МВР-В..
От страна АНО е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Договореният между
страните размер на адвокатското възнаграждение надвишава определения в нормата на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум /400,00 лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата
наредба.
Като съобрази разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК,
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира,
че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
Съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 400,00 лв.
В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600,00 лв.,
като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. Делото не представлява фактическа
и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и
процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателката
размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата,
като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от
400,00 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР-В., именно същата в качеството й на юридическо лице следва да
понесе разноските по делото.
Адвокатското възнаграждение в размер на 300,00 лв. за изготвяне и подаване на
възражение срещу АУАН не следва да се присъжда, тъй като от приложените служебни
справки изд. от ОД на МВР-В. е видно, че не е постъпвало такова от жалбоподателката А. И.
Н..
Водим от гореизложените мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0248-000742/ 05.12.2022г. на
Д.С.Н. - Началник на РУ-Б.С., към ОД на МВР-В., упълномощен със Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта, с което е наложена на
жалбоподателката А. И. Н. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Балчик“ № 1, ет.7, ап.31, на
основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП административно наказание
„Глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-В., ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателката А. И. Н. с ЕГН
********** от гр.С., ул.“Балчик“ № 1, ет.7, ап.31 направените деловодни разноски в размер
на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – В.
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9