Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. Плевен, 28.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 5028 по описа за 2016 г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, вр.чл.242 КТ с цена на
иска 1996,91 лв. и чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 399 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Т.Д.Т., ЕГН**********,***
против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т.Н.Т.,
в която се твърди, че с трудов договор № 6493/01.06.2015г. ищеца работил при
ответника "*** до 07.05.2016г. на длъжност „охранител“. Твърди, че
договорът му бил прекратен на основание чл.325, т.1 от КТ считано от
07.05.2016г. Твърди, че работил при ответника с месечна работна заплата от
360,00лева. Твърди, че работодателя не му е изплатил суми от полагащите му се
трудови възнаграждения, както се следва: 1/ За месец юни 2015г. в размер на 360.00
лева., 2/ За месец юли 2015г. в размер на
380.00 лева., 3/ За месец декември 2015г. в размер на
130.00 лева., 4/ За месец януари 2016г. в размер на
420.00 лева., 5/ За месец февруари 2016г. в размер на 420.00
лева., 6/ За месец март 2016г. в размер на
420.00 лева., 7/ за месец април 2016г. в размер на
420.00 лева., 8/ 7 дни от месец
май 2016г. в размер на
98.00 лева. Твърди, че общата
дължима сума неизплатени
заплати в е размер
на 2 648.00 лв. Твърди, че ответникът му дължи и
обезщетение за неизползван отпуск от 20 дни на основание чл.224, ал.1 от КТ в
размер на 420.00лв..Твърди, че многократно поканвал ответника да му заплати
дължимите суми, но до датата на завеждане на делото липсват плащания. Моли
ответника да бъде осъден да плати на ищеца полагащите му се трудови
възнаграждения, както се следва: Общата
дължима сума неизплатени заплати в размер на 1996,91лв., след изменение в
размера на претенцията ведно със законната лихва върху тази сума считато от
датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане и обезщетение за неизползван отпуск от 20 дни
на основание чл.224, ал.1 от КТ в размер на 399.00лв., след изменение в размера
на претенцията, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който твърди, че
ищецът е назначен на МРЗ за страната, която в годините се променя, съобразно
гласуваните ПМС.Твърди,че за 2015г. след
приспадането на дължимите суми за социално, здравно осигуряване и данък,
чистата сума за получаване е в размер на 297.88лева. Във връзка с горното
оспорва претендирания размер на трудовото възнаграждение. По отношение на
претенциите за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ оспорва размера.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че ищецът Т.Д.Т.
е работил по трудово правоотноиение при ответника на длъжността “охранител” считано
от 01.06.2015г., който е прекратен съгласно Заповед № 7547/07.05.2016г.,
считано от 07.05.2016г. по взаимно съгласие.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като обективна,
компетентна, обоснована и безпристрастна
се установява, че неплатените трудови възнаграждения на ищеца по делото Т.Д.Т.
за м.06.22015г., м.07.2015г., м.12.2015г. и от м.01.2016г. до м.05.2016г. са в
общ размер от 1996,91 лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
на ищеца за 19 дни е в размер на 399,00 лв
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с цена на иска 1996,91 лв.:
Разпоредбата на чл.128 от КТ
установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки
на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в
предвидените срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му
заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса
разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение
между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово
възнаграждение. Изплащането на уговореното трудово възнаграждение е не само
задължение на работодателя по чл.128 вр. чл.270 КТ, но и гарантирано от закона
право на работника да го получи в пълен размер /арг. чл.242 КТ/, като основен
източник на средства за издръжка.
В конкретния случай безспорно
установено се явява обстоятелството, че страните са били във валидни
трудовоправни отношения, по силата на които ищеца е изпълнявал задължението си
да престира труд. Установи се от приетата по делото съдебно-икономическа
експретиза, че в счетоводството на
отвтеника е начислено трудово възнаграждение на ищеца по делото, от което има
изплатени частични суми, а като задължение към него се води сумата от 1996,91
лв. за трудово възнаграждение за м.06.22015г., м.07.2015г., м.12.2015г. и от
м.01.2016г. до м.05.2016г., поради което искът се явява основателен и доказан в
предявения си размер, след допуснатото изменение в размера на исковата
претенция, поради което следва да бъде уважен, заедно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2016г.- датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Налице са
условията по чл. 224, ал. 1 КТ за пораждане правото на ищеца за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, тъй като трудовото му правоотношение е
прекратено и към датата на уволнението той е имал 19 дни неизползван платен
годишен отпуск, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Последната цитирана норма
предвижда като основа за изчисляването полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска
- в случая прекратяването на трудовото правоотношение, през който са отработени
най-малко 10 работни дни. Съгласно §. 1 от Наредбата за допълнителните и други
трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение по чл. 177 КТ и чл.
228 КТ се включват наред с основното трудово възнаграждение за отработеното
време и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, определени с КТД
и/или Вътрешните правила за работната заплата. Ето защо в конкретния случай
дължимото на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде определено на
база среднодневно брутно трудово възнаграждение с включени в него основно и
допълнителни възнаграждения, между които и така нареченото допълнително
възнаграждение по чл. 294, т. 7 КТ предвид постоянния им характер или видно от
възприетата по делото СИЕ общо възлиза на 399,00 лв. за 19 дни неизползван
платен годишен отпуск. По делото не са ангажирани доказателства за изплащането
на сумата, от носещия доказателствената тежест- ответника по делото. По
изложените съображения на ищеца следва да се присъди сумата от 399,00 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ заедно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.07.2016г.- датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждени
съразмерно с уважената част на исковите претенции в размер на 720 лв.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 129,88 лв./79,88лв.+4 по 50лв./,
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ, ***. ***, *** да заплати на Т.Д.Т., ЕГН**********,***
сумата от 1996,91 лв., представляваща
неизплатено трудово за трудово възнаграждение за м.06.22015г., м.07.2015г., м.12.2015г. и периода
от м.01.2016г. до м.05.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ, ***. ***, *** да заплати на Т.Д.Т., ЕГН**********,***
сумата от 399,00 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.06.2015г. до
07.05.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ***. ***, ***, да заплати на Т.Д.Т., ЕГН**********,*** сумата от 720 лв. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК , ***. ***, ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 129,88 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: