№ 402
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601282 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 27.02.2024 година, постановена по НОХД 12/2020 година,
Окръжен съд Монтана признал подс. Г. Р. Р. за виновен в това, че на 09.10.2018
година в местността „Б.“ в земището на гр. Монтана умишлено умъртвил чрез
изстрел с гладкоцевна ловна пушка Г. М. Б., при който в главата му попаднали
3 броя сачми с размер 13/0, които причинили тежки увреждания на мозъка,
оказали с несъвместими с живота, поради което и на основание чл. 115 НК и
чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда ОС Монтана признал подс. Р. за виновен и в това, че
към 10.10.2018 година в частен имот – ферма обособена от поземлени имоти
№ 4848.4.145, собственост на К. П. Р. и имот № 48489.4.505, негова
собственост, находящ се в местността „М. п.“ в землището на гр. Монтана,
държал без надлежно разрешително боеприпаси за огнестрелни оръжия - 86
бр. патрони калибър 5,6 мм, 5 бр. патрони 5,6 мм (22 Магнум) и 10 бр. ловни
1
патрони 12 калибър, снарядени с различни по размер сачми, поради което и на
основание чл. 339, ал. 1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание седем години
лишаване от свобода и на основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 НК
определил едно общо наказание между така посоченото до размера на по-
тежкото наказание – петнадесет години лишаване от свобода, което Р. да
изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
С присъдата съдът осъдил подс. Р. да заплати на гражданския ищец М. Т.
Б. обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 115 НК
неимуществени вреди в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, възложил му
направените деловодни разноски в размер на 1200 лв., държавна такса върху
уважения иск в размер на 8000 лева и се произнесъл по веществените
доказателства по делото.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК присъдата е обжалвана и от повереника на
частния обвинител и граждански ищец М. Б. А. – А. Б., в частта относно
наложеното на подс. Р. наказание за деянието по чл. 115 НПК. Според
жалбоподателя то е явно несправедливо, тъй като е в неоправдано нисък
размер и няма да постигне целите на наказанието по чл. 36 НК. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на искането наказанието да бъде увеличено
до максималния предвиден от закона размер за престъплението по чл. 115 НК
и за прилагането на чл. 24 НК.
След запознаване с мотивите на присъдата в допълнение към жалбата
повереникът сочи, че съдът е бил твърде лаконичен в обсъждането на всички
обстоятелства от значение за определяне на правилен размер на наказанията за
всяко от двете престъпления и излага съображения за явна несправедливост и
на наложеното на подсъдимия Р. наказание за престъплението по чл. 339, ал. 1
НК.
В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана изцяло и от защитника
на подс. Г. Р. Р. – А. С., като неправилна и незаконосъобразна и с искане за
отмяната й и оправдаване на подсъдимия Р. поради недоказаност на
авторството в престъпленията по чл. 115 НК и чл. 339 НК, отхвърляне на
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди по обвинението по чл.
115 НК и отмяна в частта относно разноските. В жалбата бланкетно се заявява
и наличието на допуснати от решаващия съд съществени нарушения на
процесуалните правила.
2
След запознаване с мотивите на съда, в допълнение към въззивната
жалба вече се релевират пространни оплаквания за наличие на съществено
нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на
мотиви.
Поддържа се, че съдът е изложил фактическа обстановка относно
обвинението по чл. 115 НК без да посочи въз основа на кои доказателства е
формирал волята си относно приетата от него фактология. Контролираната
инстанция бегло се позовала по отношение на някои обстоятелства,
установени от съдебно-медицинската експертиза относно причините за
смъртта и частично на показанията на св. Г. относно приетото от съда, че този
свидетел е разпознал подсъдимия като лице, произвело изстрела, от който е
настъпила смъртта на Г. Б.. Сочи се, че съдът не е изложил никакви аргументи,
изведени от събраните по делото писмени и гласни доказателства относно
изводите за авторството на деянието. На практика липсвал какъвто и да е било
анализ на събраните по делото доказателства. От някои части на мотивите се
налагал и извод, че съдът не познава съдържанието на съответните експертизи
и на процесуалните действия, извършвани както в хода на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие. Като пример се сочи
интерпретацията на страница 6 в мотивите (л. 452 от делото) на откритите
капсулни микрочастици върху лявата ръка на подсъдимия, проектилите-сачми,
извадени от трупа на пострадалия и боеприпасите за газов пистолет „Екол“,
собственост на подсъдимия. Съдът съвсем бегло се позовал на показанията на
св. Г. Г. Б., според които същият „видял“ подсъдимия на мястото на
извършване на деянието и го е разпознал, но не обсъдил противоречията по
този въпрос в показанията му, дадени на досъдебното производство и в
съдебното следствие. В мотивите липсвал отговор на направените от защитата
възражения относно недостоверността на показанията на св. Г. Б. в хода на
съдебното следствие и на изложените от защитата аргументи относно
останалите събрани по делото доказателства.
Поддържа се, че съдът не е изложил фактически и правни доводи и по
обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, вместо това е боравил с предположения,
поради което се твърди, че отново на практика е налице липса на мотиви по
отношение и на това обвинение. Съдът не изложил и съображения как е
индивидуализирал наказанията, които е наложил за всяко едно от
3
престъпленията, за които е признал подс. Р. за виновен и изобщо не се е
мотивирал защо е определил подсъдимият да заплати обезщетение на
гражданския ищец в размер на 200 000 лв.
След собствен обстоен анализ на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателствени източници, жалбоподателят излага
аргументи за необоснованост на изводите на съда за доказаност на
авторството на подсъдимия във всяко едно от престъпленията, за които е
признат за виновен и наказан.
С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В срока по чл. 322 НПК срещу въззивните жалби не са постъпили
писмени възражения от ОП Монтана и останалите страни по делото.
В съдебното заседание повереникът на частния обвинител – адв. Б.,
поддържа въззивната жалба, изложените в нея съображения за
несправедливост на наказанията на подс. Р. и пледира за увеличение на всяко
едно от тях. Сочи, че извън вниманието на решаващия съдебен състав от МОС
е останало обстоятелството, че подсъдимото лице, съгласно показанията на
свидетеля Б., е възпроизвел още 1 изстрел по посока именно на свидетеля,
като тази информация свидетелят Б. споделял постоянно – и в хода на
досъдебното производство при проведените негови два разпита, и в хода на
съдебното следствие. Според повереника тези данни налагали извод, че подс.
Р. се характеризира като лице със сериозна склонност да нарушава
обществения ред, както и да нарушава по значителен начин правата на
другите, след като без каквито и да било действия от страна на самия
пострадал и свидетеля Б. са възпроизведени не един, а два изстрела по посока
на тях, като единият от тях е ранил смъртоносно и пострадалото лице.
Оспорва основателността на въззивната жалба на подсъдимия, а в реплика – и
развитите от защитника му в съдебните прения аргументи за допуснато от
долния съд съществено нарушение на процесуалните правила от категорията
на абсолютните – липса на мотиви. Моли възивния съд да увеличи
наложените на подс. Р. наказания.
Гражданската ищца и частен обвинител А. (Г.) заявява, че иска подс. Р.
да си получи наказанието и да влезе в затвора, тъй като е убил едно невинно
дете, ученик, който е бил на 17 години.
4
Защитникът на подс. Р. – адв. С., също поддържа въззивната жалба и
изложените в нея съображения. Счита, че при постановяването на присъдата,
респективно – при изготвяне на мотивите, контролираната инстанция е
допуснала съществени процесуални нарушения. Твърди, че на практика
първоинстанционният съд изобщо не бил обсъдил нито едно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Вън от вниманието на съда били
останали всички свидетелски показания, с изключение частично на
показанията на свидетеля Г. Г. Б., които били обсъдени в един изключително
пестелив обем. Невъзможно било да се разбере как съдът е изградил своето
вътрешно убеждение, за да стигне до крайния извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна както деянието по чл. 115 НК,
така и деянието по чл. 339, ал. 1 НК. Съдът изобщо не е обсъждал събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията
на многото химически, дактилоскопни, съдебномедицински и всякакви други
експертизи, които били назначени по делото. Пледира се, че е налице
абсолютното касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК липса на
мотиви. Контролираната инстанция не е отговорила на всички направени от
защитата възражения, в мотивите няма дума по какви причини съдът е
присъдил обезщетение на гражданската ищца за неимуществени вреди в
определения размер, нито как е индивидуализирал наказанието на подс. Р. за
всяко едно от престъпленията, за които го е признал за виновен. Съдът общо
посочил смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по двете
деяния, от които не ставало ясно как е определен конкретния размер на
наказанията за всяко едно от тях. По изложените съображения защитникът
счита, че обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В
условията на алтернативност, ако бъде преценено, че ОС Монтана не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, се иска
постановяването на оправдателна присъда и по двете повдигнати на подс. Р.
пред съда обвинения, като се излагат пространни съображения, основани на
собствен анализ на доказателствените източници, за недоказаност на
авторството на подсъдимия в извършването на което и да е от тях.
Подс. Р. се присъединява към доводите на защитника и в своя защита
сочи, че при спирането му за проверка от органите на полицията в близост са
се намирали родните на пострадалото момче и са възприели задържането му, а
5
в натривките, иззети от ръцете, главата и ушите, не били намерени следи от
употреба на ловно оръжие, с каквото е било извършено убийството.
Според прокурора от САП постановената присъда е правилна и
законосъобразна. Счита, че не са допуснати претендираните от защитника
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображенията си
защо авторството на подс. Р. във всяко едно от престъпленията, за които е
обвинен, се доказва от събраните по делото доказателства. Моли присъдата да
бъде потвърдена.
В последната си дума подс. Р. моли да бъде отменено наложеното му
наказание, тъй като е невинен.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивните жалби на частното обвинение и на защитата са допустими
като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.
С приоритет следва да бъде разгледана въззивната жалба, подадена от
защитника на подс. Р., поради оплакването за наличие на абсолютното
касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви.
Настоящият състав на САС констатира, че то е основателно.
Действително, оценъчно-аналитичната дейност на първостепенния съд
не е в съответствие с разписания за това ред в процесуалните правила на чл.
14, ал. 1, чл. 303 и чл. 305, ал. 3 НПК, което не позволява на въззивната
инстанция да проследи как е формирано вътрешното убеждение
контролираната инстанция и да провери правилността на постановената
присъда, както от фактическа, така и от правна страна.
Съдът на л. 448 от делото обобщено е посочил, че по делото са събрани
гласни, писмени, веществени (вероятно доказателства и доказателствени
средства) и експертни заключения, при чийто анализ се установявала
възприетата от него фактическа обстановка. Такъв анализ обаче, който да е в
съгласие с предписанието на чл. 305, ал. 3 НПК и от който да е видно от кое
6
конкретно доказателство или доказателствено средство съдът е счел за
установено определено обстоятелство, няма.
По досъдебното производство са били назначени множество експертизи
– съдебно-медицинска експертиза, три физико-химични експертизи, три
съдебно-балистични експертизи, дактилоскопна експертиза, съдебно-
психиатрична експертиза на подс. Р., а сам съдът е назначил за разкриване на
обективната истина и още една съдебна физико-химическа експертиза. В
съдебното производство са били разпитани посочените от прокурора 24
свидетели, на част от които показанията им, дадени на досъдебното
производство, поради липса на спомен или противоречие със заявеното пред
съда, са били приобщени по реда на чл. 281 НПК. Освен това по искане на
страните са били допуснати и разпитани като свидетели и поемните лица,
участвали в действия по претърсване и изземване.
Нито един от тези доказателствени източници не е обсъден поотделно и
в съвкупност с останалите, след което да бъдат изведени фактическите
положения, които съдът намира за доказани от тях. Подобно обсъждане освен
че поначало се изисква от процесуалния закон, е било и абсолютно
наложително, защото в част от доказателствените материали са налице
противоречия. От мотивите на присъдата става ясно, че съдът приема за
доказано авторството на подсъдимия от показанията на св. Г. Г. Б., дядо на
пострадалия. Показанията, дадени от този свидетел пред съда обаче, са в
непримиримо противоречие с тези, които е дал в досъдебното производство
непосредствено след инцидента и които съдът е приобщил към
доказателствената маса по реда на чл. 281 НПК по такива съществени за
предмета на доказване въпроси – възприел ли е пряко и непосредствено
личността на подсъдимия да произвежда смъртоносния за Г. Б. изстрел и
съответно – имало ли е втори изстрел или не.
По подобен начин не са обсъдени и заключенията на различните
експертизи. По тази причина неразбираем за въззивната инстанция остава
изводът на първостепенния съд (л. 452-л.453 от НОХД), че логическата верига
на защитната теза на подс. Р., според която същия ден той бил стрелял с
притежавания газ-сигнален пистолет „Екол“ и затова имал капсулни частици
по ръцете си със състав олово, антимон и барий, бил опроверган от откритите
в трупа остатъчни тела от проектили – сачми 13/0, по които били регистрирани
7
капсулни микрочастици със същия химически състав – олово, антимон и
барий. Неяснотата се дължи на това, че пистолетът „Екол“ е бил изследван по
експертен път и според заключението на физикохимичната експертиза със
същия химически състав – олово, антимон и барий, били и капсулните
частици, открити по неговата цев.
Съображенията на съда както относно съставомерността от обективна и
субективна страна на всяко едно от деянията, за които на подс. Р. е повдигнато
обвинение пред съда, така и по въпроса какво наказание да се наложи за всяко
от тях и защо, са общи и лишени от всякаква конкретика, поради което и в тази
част съдебния акт страда от липса на мотиви.
Освен това, в мотивите на съда не са изложени никакви съображения във
връзка с уважения с присъдата граждански иск срещу подсъдимия Р.. Следва
да се посочи и това, че с присъдата поисканото от частния обвинител М. Б. А.
(сега Г.) обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 115
НК, е присъдено на лице, чийто имена са различни от нейните – М. Т. Б..
Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила по
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви, допуснато при разглеждането на
делото от първата инстанция, е неотстранимо във въззивното производство, но
е отстранимо при ново разглеждане на делото от първата инстанция.
Наличието на това процесуално нарушение поставя настоящият съдебен
състав в невъзможност да се произнесе както по наведените от повереника на
частния обвинител доводи за увеличаване на наложеното на подс. Р.
наказание, така и по алтернативното искане на защитника за постановяването
на оправдателна присъда поради недоказаност на авторството на подсъдимия.
Съдебният акт следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на ОС Монтана от стадия на съдебното заседание
пред първата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 НПК
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 27.02.2024 година, постановена по НОХД 12/2020
година по описа на Окръжен съд Монтана и
8
ВРЪЩА делото на ОС Монтана за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 346 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9