Номер 12023.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
Секретар:Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20203000500347 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на А. С. С. – за себе си и като майка и законен представител
на децата А. Ф. Ю. и С. Ф. Ю. против решение № 805/24.06.2020 г. по гр.д.№
1469/19 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете срещу
агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез Областно пътно управление –
Варна, с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД. Оплакванията са
за незаконосъобразност и необоснованост, с молба за отмяна и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете
бъдат уважени, с присъждане на направените разноски.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ответника оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
следното:
1
Предявени са искове от А. С. С. – за себе си и като майка и законен
представител на децата А. Ф. Ю. и С. Ф. Ю. срещу агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, чрез Областно пътно управление – Варна, с правно
основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците сума от по 150000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Ф. Ю. А. в резултат
от ПТП на 24.10.2017 г., възникнало на път – държавна собственост, за който
ответникът е следвало са осигури безопасни условия на движение. С
определение от 1.10.2019 г. като трето лице-помагач е конституирано
„Хидрострой“ АД – София.
Оспорвайки исовете, ответникът твърди, че е изпълнил задълженията си
а поддържане на пътната мрежа, а вината за настъпването на ПТП е изцяло на
починалия насредовател на ищците.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че на 24.10.2017 г., при управление на лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег.№ В 0018 КМ по път I-9 в тъмната част от денонощието, Ф. Ю. А.
ударил внезапно изскочилото на пътното платно животно – кон, като в
резултат от ПТП настъпила неговата смърт. Безспорно е, че път I-9 е част от
републиканската пътна мрежа и се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – Варна.
Писмените доказателства установят, че починалият Ф. Ю. А. е баща на
двете деца – А. и Сашо, които са негови наследници по закон.
От приложеното ДП No 3225 / 2017г. на IV РУ при ОД на МВР – Варна
се установява, че на 24.10.2017 г. на главен път I- 9 Варна- Бургас, при
управление на МПС, неизвестен извършител е нарушил правилата за
движение по пътищата и е допуснал по непредпазливост причиняване на
смърт на Ф. Ю. А., управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. No В0018КМ. С
постановление от 29.05.2019 г. на прокурор при ВОП досъдебнотго
производство е било прекратено.
От изисканата от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“
информация се установява, че на Ф. Ю. А. няма издадено свидетелство за
управление на МПС и той е неправоспособен водач, на който за периода от
2
2011 г. до 2016 г. са съставени 9 бр. наказателни постановления.
Заключението на назначената САТЕ установява механизма на
настъпване на ПТП - извън границите на населеното място, преди табелата на
с.Старо Оряхово автомобилът е навлязъл в ляв завой и е блъснал преминаващ
през пътното платно безстопанствен кон. След удара е напуснал пътното
платно в дясно по посока на движение и е спрял в отводнителен канал. В
резултат от ПТП водачът Ф. Ю. А. и конят са починали. След навлизането на
лекия автомобил в завоя, водчът е имал видимост около дължината на късите
светлини. По делото няма данни за наличие на предупредителни пътни знаци
„А21" или „А22“ - „Възможност от поява на домашни животни" или
„Възможност от поява на диви животни"; не е налично съоръжение - мрежа,
която да предпазва пътя от изскачане на животни на пътното платно. Пътната
настилка е била от едрозърнест асфалт, мокър, износен и покрит с локви от
дъжда, който е валял при огледа. Не са открити данни за следи от спирачен
път, което обосновава извод, че водачът не е успял да реагира с натискане на
спирачен педал, а характерът на деформациите по предната част на
автомобила и силно деформираната предна част на тавана на купето, косвено
потвърждават, че скоростта на МПС при удара е била около 140,0 км/ч.
Заключението на назначената СМЕ установява, че смъртта на А. е
настъпила в лекия автомобил в момента на произшествието, а при
извършената съдебномедицинска аутопсия е установена тежка черепно-
мозъчна травма - счупване на костите на черепа, тежка контузия на мозъка,
мозъчния ствол, която е и непосредствената причина за смъртния изход и
всички травматични увреждания са във връзка с процесното ПТП.
Съдът е приел за ключение на СПЕ за установяване на
психоемоционалното състояние на ищците, от което е видно, че при А. С.
водещи са депресивни и конверсионни симптоми, като остатъчни от
прекараната протрахирана Реакция на скръб. Оплакванията са продължили
повече от година, като към момента на изследването са налице остатъчни
/резидуални/ депресивни и конверсионни симптоми. Детето А. Ю. е с
нормално нервно-психично развитие, но тревожно и притеснително, като в
детските му представи баща му е още част от семейството.
Показанията на на свидетелите Л. З. С. и Ю. А. Ю. сочат, че А. и
3
починалият Ф. не са имали граждански брак, но са живеели на семейни
начала. Ф. се е грижел за семейството, което е живяло в дома на родителите
му, но семейството имало планове да си купи къща. След смъртта му, ищците
живели около година при родителите му, а после се преместили при майката
на А.. Децата боледували често, а А. страдала от астма. А. трудно преодоляла
смъртта на Ф. и до ден днешен имала оплаквания - често забравяла, не била
добре.
Свидетелят Илия Илиев, който по време на инцидента е бил в колата
установява, че с Ф. пътували от центъра на с.Детелина, където играли
хазартни игри. Преди с.Старо Оряхово, се появил кон и го блъснали. Ф. не
бил правоспособен водач, били без препазни колани и се движели със скорост
около 140 км/ч, леко валяло и било тъмно - около 21:30 ч. - 22 ч. Свидетелят
няма спомен след удара, а като се събудил разбрал, че Ф. бил починал.
Твърди, че освен коня в червен цвят, когото ударили, на пътя нямало други
животни. Според показанията му, преди да влязат в с.Старо оряхово, имало
поставен знак за опасност от диви животни по пътя.
Предявените искове за неимуществени и имуществени вреди по чл.49
от ЗЗД изискват доказването на описаните в исковата молба вреди,
противоправно поведение - действие или бездействието на лице, на което
отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа и причинно-следствена връзка
между вредите и това поведение, което доказване е в тежест на ищеца.
Безспорно е доказано, че при управление на МПС по път 1-9 Ф. Ю. А., в
тъмната част на денонощието, на 24.10.2017г., ударил внезапно изскочил на
пътното платно кон, като в резултат от удара шофьорът на автомобила Ф.
починал. Доказано е, че Път 1-9 е път от републиканската пътна мрежа и като
такъв се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура" /чл.19, ал.1 от ЗП/ и
че на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез
специализираното й звено - Областно пътно управление-Варна - чл.22, ал.1,
във вр. с чл.21, ал.2 от ЗП.
Не е доказано твърдението на ищците, че ответникът не е изпълнил
задължението си за поддържане на пътя в състояние, което да осигурява
безопасно движение на ППС, позволявайки изкачането на безстопанствен кон
на пътното платно.
4
Чл.5 от ЗП, приложим за републиканските пътища от първи клас
определя, че елементите на пътищата са: обхват, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, чието съдържание е описано в пар.1, т.3 и т.4. Сред пътните
принадлежности законодателят е поставил и оградите, които са
характеристики единствено на автомагистралите и скоростните пътища, но не
и на първокласните пътища, какъвто е процесният. Сред принадлежностите и
съоръженията на пътя няма описани такива, които да препятстват появата на
животни.
Правилен е изводът на съда, че ищците не са провели надлежно
доказване за фактите и обстоятелствата, че задължението на АПИ за
поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно и безопасно
движение на ППС не е изпълнено. Внезапната поява на диво животно на пътя
не е в резултат от неизпълнение на задължението за поддръжката и
обезопасяването му. Не е установено противоправно деяние, което да е в
причинно-следствена връзка с настъпилата вреда, поради което исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото дружество
бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78,ал.8 от ГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 805/24.06.2020 г. по гр.д.№ 1469/19 г. на
Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА А. С. С. , ЕГН ********** от гр.Варна, ул.„Светослав
Минков“ 23, А. Ф. Ю., ЕГН ********** и С. Ф. Ю., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител А. С.С., ДА ЗАПЛАТЯТ на Агенция
Пътна Инфраструктура, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ 3, сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6