Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр.Бяла,
28.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при секретаря
Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 147 по
описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.422 ГПК и чл.36, ал.1 от ЗА.
Ищцата Ц.С.В., моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответницата М.Г.Й. й дължи сумата от 3 095
лв. (три хиляди деветдесет и пет лева), представляваща дължимото възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие, както и законната лихва за забава
върху горната сума от датата на предявяването на исковата претенция, която е
19.12.2019г. - датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК, до
окончателното плащане. Претендира и разноските по делото.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си представител, е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по допустимост, основание и
размер.
След преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема следната
фактическа обстановка и изведе следните правни изводи:
Искът е допустим, но разгледан по
същество е неоснователен и недоказан.
Приложимият в случая по делото ЗА
(ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) дава ясен отговор на въпроса в чл.36, ал.1 и чл.26,
ал.1 и ал.2 ЗА, в която специална уредба по отношение на адвокатските
възнаграждения и с оглед особеностите на договора за правна защита и съдействие
между довереника и неговия адвокат, намират проява общите принципи на договора
за поръчка чл.280 от ЗЗД и правилото на чл.288, ал.1 от ЗЗД като
възнаграждение на адвоката се дължи винаги - чл.36, ал.1 от ЗА. Клиентът може
по всяко време да оттегли пълномощията - чл.26, ал.1 от ЗА, като при
неоснователно оттегляне адвокатът има право на възнаграждението в пълен размер (чл.26,
ал.2, предл. първо), а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само
за положения труд чл.26, ал.2, предл. второ.
Видно от протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 22.10.2019г. по гр.д. № 10048/2018г. на СГС, ответницата не е била
представлявана от адвокат Ц.В..
Причината за неявяването й в първото о.с.з., съдът
намира за неоснователна, тъй като от приложеното на лист 52 от настоящото гр.д.
по описа на БРС пълномощно на адв.Б., се установява, че ответницата е дала
пълномощия на адв.Б. да оттегли пълномощията на ищцата В. по гр.д.№ 10048/2018г.
на СГС. Адвокат Б. обаче не е сторил това в с.з на 22.10.2019г. или същият не е
оттеглил поръчката в първо открито съдебно заседание по гр.дело № 10048/2018г.
на СГС. Или иначе казано не попада в нито една от хипотезите на чл. 26, ал.2, предл.
първо и чл.26, ал.2, предл.второ от ЗА.
По делото е
представен и договор за правна защита и съдействие от 02.11.2017г., сключен
между адв.В. и ответницата, която тогава е действала лично и със съгласието на
майка си Н.К.П..
Основните характеристики на договора за
процесуално представителство по дела /договор за правна защита и съдействие/ го
определят като договор за поръчка - чл.280 - чл.292 ЗЗД. В отклонение на общото
правило, установено в чл.286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение
на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждението по договор за
процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл.36, ал.1
от Закона за адвокатурата /ЗА/. Посочената разпоредба предполага дължимото
възнаграждение за положения адвокатски труд да бъде уговорено с договор, но
това не е императивно изискване, тъй като договор може и да няма, без това да
лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл. 36, ал. 3 ЗА. За
разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в
писмена форма, а устно само по изключение - чл.33 ГПК и чл.25, ал. 1 ЗА, за
договора между клиент и адвокат не е предвидена писмена форма /тя е само за
доказване/. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено или
възнаграждението е дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не
е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът е приел да окаже правно съдействие.
В процесния договор за правна помощ и
съдействие от 02.11.2017г. е уговорено съгласно раздел ІV, че „Клиентът /доверителят/
ще заплати на /довереника/ адвокат
възнаграждение в размер на 30 % от размера на определените присъдените/обезщетения“. При
така договореното възнаграждение се стига до нееквивалентност на престациите. В
случая нарушаването на добрите нрави идва и от това, че предмет на договора за
застрахователна и правна помощ е постигане на обезщетение, което М.Г. В. следва
да получи от застрахователя за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
ПТП. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че е морално недопустимо
така сключения договор да породи своите правни последици и същият е нищожен
поради противоречие с добрите нрави. По делото няма данни и изразени становища,
че той би бил сключен и без клаузата за възнаграждение /чл.26, ал.4 ЗЗД/,
поради което нищожността следва да бъде обявена по отношение на целия договор в
това число и в раздел ІV пункт 4…..“ако адвокатът е изпълнил част от работата…..
пропорционално на извършената работа...“, от която и клауза ищцата черпи основанието
за иска си. В горепосочения смисъл е задължителната практика на ВКС,
постановена с Решение № 153 от 24.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 3014/2014 г., III
г.о., ГК, където е прието, че дори договор за правна помощ и съдействие, в
който е уговорено възнаграждение за постигане на застрахователно обезщетение в
размер на 25 % от постигнатото обезщетение е нищожен, като противоречащ на
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. На още по-голямо
основание следва да бъде приет за нищожен като противоречащ на добрите нрави
договор, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 % от
постигнатото обезщетение.
При
този изход на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, ищцовата
страна следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответницата,
сумата в размер на 655.00 лева, представляваща разноски за представителство
пред настоящата инстанции, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 650.00
лева и 5.00 лева разноски за призоваване
на свидетел.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.С.В., ЕГН-**********, чрез „Адвокатско дружество
В. и Б.“, ЕИК-***, представлявано от адв.Ц.В., в качеството й на управител,
с.а. гр.С., ул.“Б.“ № ***-***, офис ***, против М.Г.Й., ЕГН-********** ***, с
който да се признае за установено, че М.Г.Й.,
дължи на ищцата сумата от 3 095 лв. (три хиляди деветдесет и пет лева),
представляваща дължимото възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, както и законната лихва за забава върху горната сума от датата на
предявяването на исковата претенция, която е 19.12.2019г. - датата на входиране
на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
Ц.С.В., ЕГН-**********, чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК-***,
представлявано от адв.Ц.В., в качеството й на управител, с.а. гр.С., ул.“Б.“ № ***-***,
офис ***, да заплати на М.Г.Й., ЕГН-********** ***, сумата от 655,00 лв. /шестстотин
петдесет и пет лева/, представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: /п/