№
гр.
Силистра,
23.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 73/2019 год. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша", ул. „Околовръстен път" №' 260, представлявано от
Димитър Шумаров - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и Петя Н.
Димитрова - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, чрез адв. Г.С.,
САК, от Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници", БУЛСТАТ *********,
съдебен адрес:***, желае съда да осъди ответниците да заплатят на „Юробанк България"
АД, сумите:
166
824, 22 швейцарски франка- част от дължима главница по договор за кредит в общ
размер от 208 122,71 швейцарски франка; 120 лева- дължими такси за връчване на
покани за изпълнение чрез ЧСИ Георги Г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумите.
Представя писмени и прави доказателствени искания. Претендира разноски за
производството.
Ответниците
– 1. Г.Н.Г., ЕГН **********,***, В.М.Г., ЕГН ********** *** и Г.В.Г., ЕГН **********
***, чрез процесуален представител оспорват иска, намират, че същият е допустим
но неоснователен, като в тази връзка молят съда да го отхвърли. Излагат
аргументи в подкрепа на тезата си. Претендират деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали първоначално от сключен
между ищеца и ответниците договор за банков кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 25343/03.09.2007г., съгласно, който банката е предоставила кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността на 120 000 евро. Същият е
отпуснат целево като равностойността на 66 500 евро са за придобиване на
недвижими имоти в гр. Варна, а остатъкът от равностойността на 53 500 евро е
предвиден за други разплащания. Съгласно клаузите на договора погасването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове.
В
клаузите на договора се съдържат уговорки относно формирането и размера на дължимите лихви в швейцарски
франкове. Договорът за кредит е подписан от Г.Н.Г.В.М.Г. и Г.В.Г. в качеството
им на кредитополучатели и солидарни длъжници.
С
договор за цесия от 31.10.2007г., сключен между „Юробанк И Еф Джи
България" АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, банката е прехвърлила
на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД (БРС) всички свои вземания, произтичащи
от горецитирания договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности, каквато възможност е предвидена и в чл. 27 от договора за
кредит.
Между
страните по договора са сключени допълнителни споразумения с които страните са
предоговорили някои от условията по договора за кредит.
С
Договор за встъпване в дълг от 30.08.2010. солидарно с кредитополучателя при
условията на чл. 101 от ЗЗД, и следващите се е задължила Костадина Павлова
Янкова, изрично е уговорено, че поемането на задълженията от встъпващия
съдлъжник не освобождава първоначалния длъжник.
С
няколко допълнителни споразумения страните са констатирали наличие на
просрочените задължения по договора за кредит, като са уговаряли нови срокове
за погасяването им.
С
договор за цесия от 25.10.2017г., сключен между „Юробанк България" АД като
цесионер и „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД (като цедент), банката- ищец е
придобила обратно от „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД (БРС) всички свои
вземания, произтичащи от горецитирания договор за кредит, ведно с всички
обезпечения и принадлежности.
След
настъпила забава в плащанията по процесния договор за банков кредит, а именно
двадесет и пет вноски за договорна лихва и главница, дължими в периода от
10.04.2017г. до 10.04.2019г. на основание чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит
на 03.05.2019г. вземанията на Юробанк България АД, по цитирания договор са
обявени за изцяло предсрочно изискуеми, като в поканата за плащане се съдържали
и уведомления за двете извършени цесии. Коментираната покана е връчена на
ответниците чрез ЧСИ Георги Г., и им е даден седемдневен срок за погасяване на
задълженията по договора за кредит. Поканите са получени на 26.06.2019г. от
ответницата Г.Г..
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ може да се
установи, че размерът на дължимата главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот MHL25343 от 03,09.2007г. и сключени дванадесет допълнителни
споразумения последното от които е сключено на 28.08.2015г. е 208122,71 CHF.
На
16.3.2017г. е извършено последно погасяване на дължима главница в размер на
913,62 CHF, с падежна дата 10.3.2017г.
След
приключването на периода на облекчено погасяване, са начислени двадесет и пет
броя дължими погасителни вноски за дължима лихва и главница отнасящи се за
периода 10.04.2017г.-03.05.2019г. подробно описани от експерта. Начислените
дължими двадесет и пет погасителни вноски с падежни дати от 9.04.2017г. до
9.04.2019г. не са платени, като задълженията по тях са в размер на 11358,58 CHF
просрочена главница, 36289,75 CHF редовна лихва, 2152,10 CHF мораторна лихва и
такса 1961,48 CHF.
На
03.05.2019г. съгласно чл. 18, ал. 1 от по Договор за банков кредит, вземанията
на „Юробанк България“ АД, са обявени за изцяло предсрочно изискуеми.
Според
вещото с договора сключен между „Юробанк И Еф Джи България” АД, и Г.Н.Г., В.М.Г.,
Г.В.Г. е договорено кредита да се усвоява чрез разплащателна сметка
BG58BPBI7115137'6526601 в швейцарски франка с титуляр Г.Н.Г..
На
24.09.2007г. по тази разплащателна сметка BG58BPBI71151376526601, в швейцарски
франка е постъпила сумата 199525,00CHF с основание „ Усвояване на кредит“.
На
същата дата е изготвено Приложение № 1, към договора, с което е изпълнено
условието заложено в чл. 1 ал.З от договора за кредит и е посочен съответния за
деня курс „купува“ на банката за швейцарски франк, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Курса
„купува“ по който е преизчислена равностойността на 120 000,00 EUR в швейцарски
франкове е 1,662705 CHF, за едно евро.
Според
експерта считано до падежна дата 24.07.2008г. заплатените погасителни вноски,
съответстват на първоначално уговорените с договора за кредит и първия
погасителния план условия.
Вещото
лице сочи, че увеличаването на месечните анюитетни вноски по Договора за кредит
от датата на сключване на договора до датата на предявяване на исковата молба е
в следствие на промяната на стойностите на БЛП в посока увеличение. Така
например при подписването на договора за кредит, БЛП е бил 4,50%. След
10.09.2012 г. БЛП е със стойности 6,95% или увеличен с 2,45%. Другата причина
за увеличение според експерта е извършената капитализация на просрочени месечни
вноски. Капитализацията води до увеличаване на размера на дължимата главница,
при непроменен краен срок за погасяване.
Изменението
на БЛП за периода от 03.09.2007г. датата на която е подписан договора за кредит
до 03.05.2019г., в посока увеличение с 2,45 процентни пункта, води до
увеличаване на начислената възнаградителна и мораторна лихва по договора за
кредит. Увеличаването на дължимата месечна такса за администриране на просрочен
кредит също е довело до увеличаване на размера на дължимите суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот MHL25343 от 03,09.2007г.
Според
експерта размера на внесените суми за периода от 24.09.2007г./датата на усвояване
на сумата по договора за кредит/ до 14.08.2019г./датата на входиране на
исковата молба в СОС/по Договор за кредит за покупка на недвижим имот MHL25343
от 03.09.2007г., са на обща стойност 93042.48 CHF.
С
тази сума са погасени съответно - -главница в размер на - 23 701.49 CHF
-възнаградителна лихва - 65130.35 CHF -мораторна лихва - 0,22 CHF -такси - 3
476.52 CHF -застраховки 733,90 CHF
Вещото
лице е установило, че общия размер на извършените превалутирания на суми от
лева в швейцарски франкове за погасяване на задължения по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL25343 от 03.09.2007г., са седемдесет, с левова
равностойност 55 867.59лв. При извършеното превалутиране банката е продала общо
41 236.89CHF. Използвания валутен курс, по който е извършена продажбата е
курс-продава на „Юробанк България“ АД, към съответната дата на извършване на
продажбата.
При
положение, че за превалутирането на посочените седемдесет операции се използва
курс продава 1,1779 лева за един швейцарски франк, равностойността на 55
867.59лв. е 47 429.83CHF. Разликата между двата варианта на изчисление е
6192.94CHF. През периода от 26.02.2014г. до 11.04.2017г. погасяването на
дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот MHL25343 от
03.09.2007г. е извършено на каса в банката, като сумите са постъпвали директно
по „Разчетна сметка за погасяване на кредит “ с аналитичен номер 4985
756115765266 01101 3. Общата стойност на постъпилите суми по „Разчетна сметка
за погасяване на кредит“ за периода от 26.02.2014г. до 11.04.2017г., са в
размер на 35970.70CHF.
Според
вещото лице действително платените суми за такси по кредита за периода от
24.09.2007г. до 14.08.2019г. - датата на подаване на исковата молба, са с
729,16CHF по малко спрямо тези от първоначалния погасителен план от
24.09.2007г., отнасящи се за същия период.
Общия
размер на платените суми, които ответниците са заплатили в полза на банката
и/или на „БЪЛГЕРИЪНРИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, за периода от 24.09.2007г. до
14.08.2019г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот MHL25343 от
03.09.2007г. и сключените дванадесет допълнителни споразумения, са в размер на
93042,48 CHF. Представляващи общо (главница, лихви, такси, комисионни,
застраховки и др.),
След
настъпила забава в плащанията по процесния договор за банков кредит, а именно
двадесет и пет вноски за договорна лихва и главница, дължими в периода от
10.04.2017г. до 10.04.2019г. на основание чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит
на 03.05.2019г. вземанията на Юробанк България АД, по цитирания договор са
обявени за изцяло предсрочно изискуеми, като в поканата за плащане се съдържали
и уведомления за двете извършени цесии. Коментираната покана е връчена на
ответниците чрез ЧСИ Георги Г., и им е даден седемдневен срок за погасяване на
задълженията по договора за кредит. Поканите са получени на 26.06.2019г. от
ответницата Г.Г..
От правна страна:
Установената
и изложена по – горе фактология, като цяло не се оспорва от страните. Ищецът
претендира останалата неплатена част от задълженията по обявения за предсрочно
изискуем договор за кредит сключен между него като кредитодател и ответниците,
като кредитополучател и солидарни длъжници. Претендира се конкретна сума в
швейцарски франкове представляваща дължима главница по договора за кредит и
сума в лева представляваща дължими такси за административни разходи. От
заключението на вещото лице може да се установи, че действително сумата по
кредита е усвоена изцяло по предназначение, че при отпускането й същата е
преизчислена в швейцарски франкове с уговорката всяка една погасителна вноска
да бъде връщана във същата валута, като цената на франковете е била определена
по курса на банката в деня на отпускане на кредита и е варирала съобразно курса
в деня на всяка една погасителна вноска. Не е спорно по делото и обстоятелството,
че в периода на погасяване на кредита цената на швейцарският франк спрямо лева
нараснала, което довело до нарастване и на съответните погасителни вноски. Не е
спорно, че ответниците не са погасили изцяло договорните си задължения, същите са
преустановили плащането на кредитните вноски и банката се е възползвала от
договорната клауза да обяви всички останали задължения по кредита за предсрочно
изискуеми.
Така
установената фактология според ищеца му дава правото да претендира главницата –
предмет на настоящия иск.
Възраженията
на ответниците могат условно да се разделят на две групи. В първата група
спадат възраженията относно обстоятелствата по сключване на процесния договор
за кредит, Приложение № 1 и погасителен план от 24.09.2007г. към него и
последващата промяна към по – високо на дължимите погасителни вноски.
Според
ответниците договорената сума – предмет на кредита изчислена в швейцарски
франкове - равностойни на 120 000 евро не е била усвоена по блокираната сметка
на Г.Н.Г. във франкове, а по друга нейна сметка, чрез служебно превалутиране от
банката в евро по търговския курс „купува” на банката в деня на усвояване.
Същите твърдят, че едва на 24.09.2007г. разбрали, че реално дължат на банката
не 120 000 евро, а 199 524 швейцарски франка, като не били информирани и за
начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху
конкретните ни задължения за погасяване на кредита. Ответниците твърдят, че
били подведени да сключат неизгоден - с подвеждащо съдържание и значение
договор, тъй като служител на банката
кредитодател им обяснил, че към момента на сключване това е най - изгодният
кредитен продукт, тъй като се предоставял при най - изгодните лихвени нива, а
швейцарския франк бил една от най стабилните валути в исторически план.
Ответниците
твърдят, че при сключването на договора и Приложение № 1 към него не
пресметнали каква е действителната равностойност в швейцарски франкове на 120
000 евро, по съответния курс – съответно сключили договора и едва впоследствие
установили, че действителните стойности следва да са други. Твърди се още, че
подписването на Приложение № 1 към договора от тях било изрично условие за да
получат кредита.
Ответниците
твърдят, че към момента на сключване на Приложение № 1 и погасителен план от
24.09.2007г., вече били сключили Предварителен договор за покупко-продажбата на
имотите в гр. Варна, и в качеството си на вече задължени, към продавача по
предварителния договор лица били принудени от обстоятелствата да приемат
наложените от банката – кредитодател условия.
Твърди
се още, че след усвояването на кредита, месечната вноска за погасяването му
била увеличавана едностранно от кредитодателя в по-висок от уговорения по
погасителен план първоначален размер поради едностранно увеличаване на Базовия лихвен процент /БЛП/.
Ответниците
съобщават, че в периода на изпълнение на договора, курсът на швейцарския франк
се покачил значително, което обусловило общото оскъпяване на вноските
включително и поради увеличаване на цената на различните такси за превалутиране
и пр.
Съдът
не приема тези ответникови възражения, една част от тях нямат отношение към
договорното правоотношение, например твърдяното обстоятелство, че към момента
на възникване на облигационната им
връзка с банката ищец вече били страна по предварителен договор който ги
обвързвал със задължение за срочно плащане. От една страна това твърдение не е
установено и доказано по делото, от друга наличието му по никакъв начин не
обуславя недобросъвестно поведение от страна на кредитодателя. Съдът не
кредитира и твърдението, че ответниците едва на 24.09.2007г. разбрали, че
реално дължат на банката не евро, а швейцарски франка. Становището на съда по
този въпрос е обусловено от текста на подписания от ответниците на 03.09.2007г.
договор за кредит в чиито чл. 1, ал. 3 изрично е договорено превалутиране във
швейцарски франкове. Не се споделя и възражението за увеличените във времето
стойности на погасителните вноски, тъй като такава промяна е заложена в самите
приети и от кредитополучателите договорни клаузи.
Втората
група възражения се основават на твърдяна нищожност на облигационната връзка
между страните произтичаща от наличие на неравноправни клаузи в първоначално
сключения договор за кредит. Ответниците твърдят, че в процесния договор за
кредит липсва съдържание, което да обосновава как се сформира и какво влияе на
БЛП, влияещ на размера на дължимата лихва. Според тях съдържанието на чл. 6 ал.
2, чл. 20, и чл. 22 от договора вменяват задължение за връщането на заема в
различна валута от фактически предоставената, и възлагат тежестта от промяната
на курса на франка единствено върху кредитополучателите. Твърди се още, че
Договорът за кредит представляващ правопораждащ факт в настоящото
правоотношение е типов, предложен стандартно на голям брой кредитополучатели,
като при сключването му кредитополучателите са нямали възможност да договарят
други – различни от вече обективирани клаузи или по някакъв начин да внесат
промяна на съдържанието му.
В
тази връзка ответниците твърдят нищожност на клаузите на чл. 3 ал. 1 и ал.5;
чл. 6 ал. 2; чл. 12, ал. 1; чл. 20 ал. 1 и ал. 2, и чл. 22 от договора, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени тъй като са уговорки във вреда на
кредитополучателя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя, като позволяват
на кредитодателя да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание.
Сочи
се, че в съдържанието на договора липсва текст, който да дава яснота за начина,
по който банката изчислява БЛП, включително какви са предпоставките за
определянето и/или изменение размера на БЛП - влияещ за формирането на лихвата
- явяваща се цената за предоставената услуга. Това според ответниците дава
възможност на банката да променя едностранно и неограничено размера на лихвата,
въз основа на непредвидено в договора основание.
Ответниците
твърдят още, че щом БЛП се определя по преценка на банката, и че промяната
действа незабавно, автоматично и не подлежи на договаряне, то липсва
индивидуално договаряне между страните за това, как ще се определя размерът на
лихвата и месечната вноска.
Ответниците
се позовават и на вътрешно противоречие между отделни клаузи на процесния
договор за кредит, което според тях на отделно основание води да неговата
нищожност позовавайки се на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и чл. 5 от Директива 93/1
З/ЕИО, според който - клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
Съобразявайки
изложената фактология ответниците твърдят неравноправност и неясното на
посочените договорни клаузи и молят съда да я установи и прогласи позовавайки
се на конкретно посочени актове на ВКС и Съда на ЕС, както и на Протокол от №
22 от 27.05.2015г., на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Ответниците
твърдят, че сключените множество допълнителни споразумения, към процесния
договор за кредит са изцяло нищожни, тъй като констатираните с тях размери на задълженията,
са извършени от една страна въз основа на неравноправни клаузи, а от друга
съдържат уговорки за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви и такси, което по същността си представлява недопустим
анатоцизъм. Сочат практика в подкрепа на становището си - - Решение № 65 от
06.07.2018 г. по т. д. № 8 1556/2017 г. на ВКС, 1-во ТО, ТК.
Допълнително
ответниците твърдят и друго основание за нищожност на коментираните
допълнителни споразумения основано на нередовности в договорите за прехвърляне
на вземания. Твърди се, че цедентът „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, няма
качеството на банка, поради което не разполага със специфичните възможности
/подробно изброени/ да извършва банковите дейности по обслужване на отпуснати кредити
и въобще да бъде страна /кредитодател/ по договор за банков кредит и тъй, като
всички коментирани допълнителни споразумения са сключени с него, то според
ответниците същите са недействителни.
Съдът
приема тази част от направените възражения съобразявайки най – вече
установената съдебна практика по напълно аналогични казуси посатановени по реда
на чл. 260 от ГПК, като например Решение № 155 от
24.01.2020 г. постановено по т.д.№
2561 по описа за 2018г., Решение №
98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 51/04.04.2016г. по
т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и Решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№
4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО.
Съдът
приема, че процесното правоотношение напълно се вписва в хипотезата на случаите
предмет на коментираните решения на ВКС, според разрешението дадено там – „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП“.
Както
бе установено страните по делото са
обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот, съгласно който банката предоставила на
кредитополучателите кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 120000
евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл. 1 от договора/. Разрешеният кредит бил усвоен на 24.09.2007г., чрез превалутиране на сумата служебно от банката в евро, по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването и била преведена по
банката сметка на кредитополучателя Г.Г. в швейцарски
франкове /чл. 2, ал.
3/. Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1 от договора, но има средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк
към лева, за което кредитополучателите с подписването на договора са дали своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощили банката. В чл. 21 от договора било постигнато съгласие, че
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира /промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да
се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същата – чл. 22/ предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски
франкове на датата на превалутирането, като се съгласява банката да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от нея за
съответната валута, а за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати
съответна комисионна. В чл. 22, ал. 1
от договора кредитополучателят декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към еврото, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в
случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както, и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. С ал. 2 на чл. 22 от договора, кредитополучателят декларирал, и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл
и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
В случая е
безспорно, че предоставеният на ищците ипотечен кредит не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което ищците имат
качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката –
ответник съответно се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. С
оглед въведеното в исковата молба основание на исковете и последователно
поддържаните от страните становища, спорни по делото се явяват въпросите
относно: били ли са уговорени индивидуално процесните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл.
23, ал. 1 и 2 от договора за кредит, прехвърлени ли са изцяло последиците от
валутния риск върху ищците, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен
начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици и
нарушен ли е от ответника принципът на добросъвестност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал.
4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца. В случая посочената презумпцията не е
оборена – както въз основа на съдържанието на оспорените клаузи /подписването
на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от
задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него/, така и
с оглед липсата на ангажирани от банката доказателства, потребителите да са
могли да изразят становище по съдържанието на договора, включително по посочените клаузи, както и да са имали възможност
да повлияят върху тях. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски
франкове при очевидна необходимост за ищците от паричен ресурс в евро /с оглед целта на договора за кредит/, при клауза в
договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски
франкове /сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно договорът е
сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в
швейцарски франкове. При сключване на договора, на ищците е била предоставена
информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на
швейцарския франк, и че това ще рефлектира върху размера на дълга в
лева. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно това какви ще са икономическите последици за задълженията по
договора при значителна обезценка на еврото спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната
на курса швейцарски франка/евро, с каквато
информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност е следвало да
разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите за
минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/.
В този смисъл за
съда
е несъмнен изводът, че ищецът е могъл и е бил длъжен да предвиди устойчивият темп на поскъпване на
швейцарския франк, за което и за икономическите последици, от което, е следвало
да уведоми кредитополучателите, но такова уведомяване липсва - предоставената
от банката информация е била недостатъчна, ищците да преценят дали да носят
валутния риск /който с оглед изложеното дотук несъмнено са поели изцяло/ при
нисък лихвен процент по кредита или да получат кредит при по-висок лихвен
процент, но без да носят валутния риск, като ищците не са защитени и от
клаузата на чл. 21 от договора –
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на
банката. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за икономическите
последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния
риск, са уговорени по прозрачен начин, а при установеното по делото фиктивно
предоставяне на паричните средства в швейцарски франкове и при липса на
предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на
принципа на добросъвестност. Изложеното води до извод за неравноправност на
спорните клаузи на основание чл. 143, т.
19, вр. чл. 146 от ЗЗП /преди изм. с ДВ бр.100/2019г./ и невъзможност за приложение
на разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от същия закон, като следва да се отбележи, че
установената с императивни норми засилена защита на потребителите по никакъв
начин не може да се квалифицира като вмешателство в гражданските отношения и
като недопустима промяна в съдържанието на договора.
По
изложените съображения съдът намира коментираните договорни клаузи за
неравноправи, което на посочените правни основания води и до тяхната нищожност.
Допълнителен довод обусловил това становище на съда е задължителната практика
на СЕС, според която дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 20 от договора, тъй
като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на
банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и
би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за
кредитополучателя.
Предвид
всички изложени съображения съдът намира, че клаузите на чл. 3 ал. 1 и ал.5;
чл. 6 ал. 2; чл. 12, ал. 1; чл. 20 ал. 1 и ал. 2, и чл. 22 от договора, са
нищожни и не пораждат действие между страните.
Съгласно
чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен всяка от страните
трябва да върне на другата това, което е получила. В случая кредитополучателите
са получили реално парична сума в евро, а не швейцарски франкове, но размерът
на сумата е съобразен с нейната равностойност във франкове и именно по този
начин е обективирана и продажната цена на имотите в нотариалните актове за
покупко продажба и за учредяване на договорна ипотека в полза на банката. Ето
защо съдът приема, че ответниците следва да върнат полученото именно във
швейцарски франкове. Според вещото лице на посочената дата ответниците са
усвоили реално цялата сума по отпуснатия кредит от 120 000 /сто и двадесет
хиляди/ евро превалутирани в 199525 /сто деветдедсет и девет хиляди петстотин
двадесет и пет/ швейцарски франка, при курс „купува“ на банката за деня от
1.662705 CHF за едно евро. Пак от заключението на вещото лице за
целият период от усвояването на кредита до 14.08.2019г., когато е образувано
настоящото производство общият размер на всички платени от кредитополучателите суми
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25343
от 03.09.2007г. и сключени анекси към него са на обща стойност от 93042.48 CHF. Ето защо съдът приема, че ответниците следва да
върнат на банката сумата от 106482.52 CHF, представляваща
разликата между полученото в деня на усвояване на кредита и общо върнатото до
образуване на делото. Макар банката да е отнесла постъпилите, като погасителни
вноски суми по други сметки констатираната нищожност на договорните клаузи
обуславя да се приеме, че тези извършени вече плащания представляват връщане на
част от полученото без основание. Ето защо съдът приема, че следва да осъди
ответниците да върнат на банката кредитодател само остатъка от реално
получената при усвоявене на кредита парична сума във швейцарски франкове.
По
изложжените съображения и установената нищожност на част от клаузите на
процесния договор за банков кредит сключен между страните недължими остават и
разходите за осъществяване на принудително изпълнение по него, което мотивира
съда да отхвърли претенцията от 120 лв. претендирани, като такси за връчване на
покани за изпълнение от съдебен изпълнител.
Предвид
изхода на спора по главните искове съдът намира за основателен акцесорния иск
по чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху присъдените главници
считно от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
Предвид
констатираната нищожност на клаузите на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот MHL25343 от 03,09.2007г. сключен между страните по делото и
представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение съдът намира за
ненужно да коментира и да се произнася относно валидността на двата договора за
цесия първият от 31.10.2007г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България"
АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, и вторият от 25.10.2017г., сключен
между „Юробанк България" АД като цесионер и „Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД (като цедент).
Предвид
изхода на спора по основният иск и обстоятелството, че ответниците остават
задължени към ищеца съдът намира за неоснователно ответниковото искане да
констатира в мотивите към решението си, че правното действие на договорната
ипотека учредена за обезпечаване на тяхното изпълнение по процесния договор за
кредит е отпаднало. Това е така защото дори част от договора за кредит между
страните да е прогласен за нищожен и действието му да е заличено ретроактивно
ответниците са длъжни да върнат на кредитодателя си полученото по него и докато
това задължение не бъде изпълнено изцяло обезпечителната нужда за банката все
още е налице.
Предвид изхода от спора, чл. 78, ал. 1
от ГПК, и с оглед направеното искане ответниците следва да заплатят част от
сторените деловодни разноски на ищеца. Такива съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК, /лист №267 от делото/ се претендират в общ размер на 21343.68лв.
представляващи 12004.80лв. внесена държавна такса, 300 лв. внесен депозит за
вещо лице и 9038.88лв. заплатен адвокатски хонорар. Имайки предвид направеното
в последното открито заседания по делото възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност съдът намира, че следва да редуцира сумата за заплатено
адмоксатско възнаграждение до размера от 75566.03лв. изчислена съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските вмъзнаграждения
и съобразно цената на иска пресметната в лева по курс на БНБ към деня на
постановяване на настоящото съдебно решение. В този смисъл съдът приема, че
сборът от всички съдебни разноски сторени от ищеца е общо в размер на
19860.83лв. /деветнадесет хиляди осемстотин и шестдесет лева и осемдесет и три
стотинки/. Ето закщо съдът намира, че следва да осъди ответниците солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 12677 /дванадесет хиляди шестстотин седемдесет и
седем лева/ деловодни ръзноски съобразно уважената част от исковите претенции и
намаленото поради прекомерност на
платено адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода от спора, чл. 78, ал. 3
от ГПК, направеното искане и представения и неоспорен списък по чл. 80 от ГПК,
ищецът следва да заплати солидарно на ответниците сумата от 2875.58лв. /две
пиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/
представляваща част от платените адвокатски хонорар и депозит за възнаграждение
на вещо лице редуцирани съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
След направена компенсация ответниците
следва да бъдат осъдени зда заплатят на ищеца сумата от 9801.42лв. /девет
хиляди осемстотин и един лева и четиридесет и две стотинки/.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по възраженията направени от ответниците на
основание чл. 146 вр. с чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на чл. 3 ал. 1 и ал. 5; чл.
6 ал. 2; чл. 12, ал. 1; чл. 20 ал. 1 и ал. 2, и чл. 22 от договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот № HL 25343/03.09.2007г., сключен на
03.09.2007г. между „Българска пощенска банка“ АД, - настояща „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК *********, в качеството на
кредитодател и Г.Н.Г., ЕГН **********, В.М.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г. с ЕГН **********,
в качеството им на кредитополучатели са нищожни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 34 от ЗЗД, Г.Н.Г., ЕГН
**********,***, В.М.Г., ЕГН ********** *** и Г.В.Г., ЕГН ********** ***,
СОЛИДАРНО да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път"
№' 260, сумата от 106482.52 CHF /сто и
шест хиляди четиристотин осемдесет и два швейцарски франка и петдесет и два
сантима/, която сума представлява разликата между размера на реално полученото
по повод договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL
25343/03.09.2007г., сключен на 03.09.2007г. и погасеното от тях като кредитни
вноски до предяваване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от
106482.52 CHF /сто и
шест хиляди четиристотин осемдесет и два швейцарски франка и петдесет и два
сантима/ от 14.08.2019г. до окончателното издължаване на сумите.
ОСЪЖДА
Г.Н.Г.,
ЕГН **********,***, В.М.Г., ЕГН ********** *** и Г.В.Г., ЕГН ********** ***,
СОЛИДАРНО да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен
път" №' 260, сумата от 9801.42лв.
/девет хиляди осемстотин и един лева и четиридесет и две стотинки/, деловодни
разноски след направена компенсация.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………