№ 111
гр. Враца, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500416 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№262851/23.07.2021г. по описа на Районен съд
– Козлодуй депозирана от "Водоснабдяване и канализация"ООД, представлявано от
управителя А. П., чрез юрисконсулт В.И. против Решение №260148/02.07.2021г.
постановено по гр.дело №405/2021г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по силата на
което първоинстанционния съд е признал за установено, че В. Ц. П. от гр.Козлодуй не
дължи на ответното дружество сумата в размер на 1911.99 лв., представляваща
стойността на консумирана, но неплатена питейна вода за периода от 01.04.2011г. до
05.04.2021г., от които главница в размер на 1457.83 лв., лихва в размер на 454.16 лв.,
тъй като вземането е погасено по давност. В тежест на "Водоснабдяване и
канализация"ООД са възложени на основание чл. 78,ал.1 ГПК, вр. с чл.38,ал.2,вр. с
ал.1,т.2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.С. от АК Враца
в размер на 363.84 лв. и държавна такса в размер на 76.84 лв. в полза на Районен съд –
Козлодуй.
Релевират се оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като се иска
същото да бъде обезсилено и да бъде прекратено производството по делото,като се
претендират съдебно - деловодни разноски пред районния и пред въззивния съд, в това
1
число и юрискоконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал. 1, т. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, в размер на по сто лева за всяка инстанция.
Алтернативно, се иска решението на Районен съд – Козлодуй да бъде отменено, в
частта, с която са уважени исковите претенции на ищеца, с всички законни последици.
Поддържа се в жалбата, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е
предприел съдебни и/или изпълнителни действия за принудително събиране на
вземанията, които, както твърди ищеца в исковата си молба, са погасени поради
изтичането на погасителната давност по чл. 111,б. "в" ЗЗД. Излагат се съображения, че
предявения иск е недопустим на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради липсата на
правен интерес от предявяването му. Счита се, че изтичането на погасителната давност
върху едно вземане не погасява самото субективно право на кредитора, респективно
задължението на кредитора, което не изчезва и не се заличава. Напротив, вземането
продължава да съществува, съответно и задължението продължава да съществува и да
се дължи. Кредиторът обаче, поради бездействието си е санкциониран от закона, като е
лишен от възможността да го събере принудително.
В случая се твърди, че кредиторът-въззивник не е лишен от правото да търси,
получи и приеме доброволно изпълнение на погасеното по давност задължение
съгласно изричната разпоредба на чл. 118 ЗЗД, която гласи, че ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Навеждат се съображения, че само предприети от кредитора действия за принудително
събиране на неговото вземане върху което е изтекла погасителната давност пораждат
интерес у длъжника да търси и получи защита по исков ред, но не и такива действия на
кредитора, които са насочени към доброволното му плащане - покани до длъжника да
плати, неотписване на задължението с изтекла давност по партидата на длъжника и
пр.Твърди се, че съда се е произнесъл по недопустим петитум. Алтернативно, ако не се
приемат доводите за недопустимост, се поддържа, че решението следва да бъде
отменено, в частта, с която са уважени исковите претенции на ищеца, като неправилно
и необосновано. Твърди се, че първоинстанционния съд изцяло е игнорирал и не е взел
предвид, без да ги обсъди и да се обоснове, доводи и съображенията на ответното
дружество, включително и по отношение наличието или липсата на доказателства,
което е довело до постановяването на необосновано решение, в противоречие с
доказателствата по делото.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. С
въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна на В. Ц. П., чрез адв. М.С. от АК
Враца, е депозиран писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че в случая действително няма предприети съдебни и/или
изпълнителни действия, но по решение на ответника наличието на стари задължения е
пречка за заплащане на текущото задължение. Сочи се, че изтеклата давност не води до
2
погасяване на вземането, но постановяване на съдебно решение с диспозитив "не
дължи" е единствената правна възможност на длъжника да защити правата си. В тази
насока са изложени съображения, че наличието на подобно съдебно решение
представлява едновременно защита на длъжника от бъдещи принудителни действия и
се явява спирачка пред кредитора за започване на съдебна процедура за събиране на
вземането и натоварване на ищеца с допълнителни разноски. От друга страна
съдебното решение е единствения начин, ответното дружество да бъде принудено да
преизчисли задължението на ищеца като отпише задълженията, които са погасените по
давност. По тази причина се изтъква, че това ще даде възможност на длъжника да
заплати останалия размер на задължението, за да бъде възстановено захранването.По
отношение доводите на жалбоподателя, че съда се е произнесъл по недопустим
петитум, се счита, че същите са неоснователни. Съгласно волята на законодателя,
съдът е обвързан с петитума на исковата молба, поради което дължи произнасяне по
исканията на ищеца. Доколко ищеца е подал искова с петитум "да бъде признато за
установено, че не дължи сумите", то съда дължи произнасяне по това искане. От друга
страна, с отговора си ответното дружество не е признало иска, и не е отписало
погасените по давност задължение, поради което съдът следва да се произнесе по
искането за настъпила погасителна давност на вземането.
Сочи се, че в случая ответното дружество черпи права от собственото си
противоправно поведение, тъй като е прекъснало захранването на имота с питейна
вода поради наличие на неплатени задължения и тези негови действия са
незаконосъобразни доколкото натрупването на задължение в този размер се дължи
единствено на действията на ответното дружество - монополист, което отказва да
приеме плащане на текущите задължения и поставя абоната в невъзможност да заплати
сумите. В тази насока е приложен Протокол № 043020 от 25.09.2020г. на "ВиК" ООД -
гр.Враца за прекъснато захранването на имота с вода. Искането е жалбата на ответното
дружество да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Не се правят други доказателствени искания. Адв. С. претендира разноски.
Съдът намира искането за приемане като доказателство на Протокол № 043020 от
25.09.2020г. на "ВиК" ООД - гр.Враца за прекъснато захранването на имота с вода за
неоснователно. Съгласно нормата на чл.266, ал.1 ГПК представянето на сочения
документ е преклудирано. Устните състезания пред първоинстанционния съд са
приключили на 15.06.2021г., а представения протокол е от дата 25.09.2020г., т.е. ищеца
е имал възможност да го представи в производството пред РС – Козлодуй, но не го е
сторил.
Въззивната жалба е процесуално допустима -подадена е от лице с правен
интерес, в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка
3
с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд – Козлодуй е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от В.
Ц. П. от гр.Козлодуй, чрез адв. М.С. от АК -Враца против "Водоснабдяване и
канализация"ООД гр. Враца, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на
2459.32 лв. главници и лихви за периода от 01.04.2011г. до 18.01.2021г., поради изтекла
три годишна погасителна давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Твърди се, че през този период
ответното дружество се е снабдявало с изп.лист за вземането си, образувани са дела
при СИС при РС Козлодуй, но към момента на предявяване на иска всички
изп.производства са прекратени и ответното дружество не е отчислило задълженията
от общия размер на задълженията по партида на ищеца.
В исковата молба са наведени съображения, че ищеца В.П. е собственик на
недвижим имот находящ се в гр.*** и като такъв е абонат на ВиК услуги с партиден
номер ***. Поддържа се, че ищеца има затруднения от финансов характер и няколко
години не е заплащал задълженията си питейна вода и канал, а в последствие когато е
правил опити да заплаща текущата си фактура от дружеството са отказвали да приемат
плащане на текущото задължение, тъй като настояват да се плати най-старото от тях. В
тази насока се твърди, че ищеца не е успял да заплати текущите си задължения за
ползваните от него ВиК услуги и на касите на "Изипей" и на "Български пощи"ЕАД.
Поддържа се, че ищеца е с прекъснато водоподаване.
Към исковата се приложени писмени доказателства: справка от "Водоснабдяване и
канализация"ООД гр. Враца за задълженията на П. за адрес в гр.***;разпореждане от
ТП на НОИ за отпусната пенсия; рецептурна книжка; удостоверение за декларирани
данни към Община Козлодуй, че ищеца притежава единствено жилище находящо се в
гр.***, както и удостоверение за настоящ адрес, от който се установява,че настоящия
му адрес се намира в гр.***.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от страна на ответното дружество "Водоснабдяване и
канализация" ООД гр. Враца е депозиран писмен отговор, в който се излагат
съображения, че предявения иск е процесуално недопустим, тъй като ищеца няма
правен интерес от предявения иск, тъй като ответното дружество не е предприело
съдебни и/или изпълнителни действия за принудително събиране на вземанията, които,
както твърди ищеца в исковата си молба, са погасени поради изтичането на
погасителната давност по чл. 111,б. "в" ЗЗД. Наведени са и съображения, че липсват
доказателства в имота да е преустановено водоподаването от страна на ответното
дружество, поради неплатени от ищеца задължения.
В срок по чл. 214 ГПК ищеца е поискал изменение на иска и съда е допуснал, като е
приел, че същия е бил предявен за сумата в размер на 1911.99 лв., от която главница в
размер на 1457.83 лв. и 454.16 лв. лихва с настъпил падеж за периода от 01.04.2011г. до
4
05.04.2021г.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено, че ищеца
В.П. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1911.99 лв., от която
главница в размер на 1457.83 лв. и 454.16 лв. лихва с настъпил падеж за периода от
01.04.2011г. до 05.04.2021г., тъй като вземането е погасено поради настъпила давност.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за
съществуването на едно право законодателят е предвидил наличието на интерес.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът обосновава правният си интерес от
търсената защита от факта, че водоподаването в имота му преустановено и ще бъде
пуснато едва след заплащане на дължимите суми, както и че при искане от негова
страна да извърши плащане на касите на "Изипей" и на "Български пощи"ЕАД, не
приемат плащане за текущите му задължения, до погасяване на старите възникнали.
От ответното дружество поддържат становището, че ищеца няма правен
интерес от предявения иск, тъй като спиране на водоподаването по своята същност
представлява неизпълнение на задължението на ответника по договора и реда за
търсената защита е друг, който се съдържа в Закона за водите, Наредба №4/2004г. и
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Ответникът
твърди, че не е лишен от правото да търси, получи и приеме доброволно изпълнение на
погасеното по давност задължение съгласно изричната разпоредба на чл. 118 ЗЗД,
която гласи, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността,
той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла. Навеждат се съображения, че само предприети от
кредитора действия за принудително събиране на неговото вземане върху което е
изтекла погасителната давност пораждат интерес у длъжника да търси и получи защита
по исков ред, но не и такива действия на кредитора, които са насочени към
доброволното му плащане - покани до длъжника да плати, неотписване на
задължението с изтекла давност по партидата на длъжника и пр.Твърди се, че съда се е
произнесъл по недопустим петитум.
Следва да се съобрази и следното:
Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове -
положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК е
наличието на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск
правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца
право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца
и се поражда нужда от защита, но само в хипотезите, когато за ищеца няма друга
възможност, предвидена в закона за защита на претендираните права, както и в
5
изрично предвидените от закона случаи.
Безспорно, видно от сезиралата съда искова молба предявеният иск е за
установяване на недължимост на процесните задължения /главни и акцесорни/ поради
погасяването им по давност. Наличието или липсата на правен интерес от
самостоятелно установяване погасяването по давност на вземания следва да бъде
преценяван с оглед обстоятелството дали действително между страните по
материалното правоотношение съществува спор относно това дали едни вземания са
погасени по давност. Действително, ищецът е обосновал правния си интерес с искане
от негова страна да извърши плащане на касите на "Изипей" и на "Български
пощи"ЕАД, които не приемат плащане за текущите му задължения, до погасяване на
старите възникнали, както и че в имота е спряно водоподаването. По отношение
спирането на водоподаването по делото не е установен безспорно този факт, но
важното в случая, че видно от представената в производството справка – извлечение за
задълженията на ищеца за период от 01.03.2011г. до 05.09.2020г. такива съществуват и
се водят дължими. Видно от материалите по проведеното съдебно производство –
ответника освен доводи за недопустимост оспорва предявения иск, включително и
погасяването по давност на вземанията. Това налага извода, че между страните е
налице правен спор, който следва да бъде разрешен чрез предявения иск и по тази
причина тук е мястото да бъде обсъдено направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено, че ищеца
В.П. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1911.99 лв., от която
главница в размер на 1457.83 лв. и 454.16 лв. лихва с настъпил падеж за периода от
01.04.2011г. до 05.04.2021г., тъй като вземането е погасено поради настъпила давност.
Така постановеното от районния съд е частично неправилно.
Задълженията за начислена питейна вода и канал имат периодичен характер,
който следва както от разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, така и от постановките на
тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че
задълженията се погасяват с изтичането на три години от изискуемостта им. По делото
не се съдържат доказателства за прекъсване или спиране на давността за тези
задължения, които обстоятелства са в тежест на "Водоснабдяване и
канализация"ООД. Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ по образувано изпълнително дело, независимо дали е поискан от
взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н.
6
Със същото ТР е прието, че новата погасителна давност започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/80 г. Налице е трайна съдебна практика на ВКС в
този смисъл и преди постановяване на ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и
преди постановяването му /решение от 09.09.2010 г. по т. д. № 400/09 г., II ТО на ВКС;
Р № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/09 г., II ТО; Р № 451/29.03.2016 г. 2306/15 г., IV
ГО; Р № 325/13.01.2016 г., гр. д. № 2783/15 г., III ГО и др. /.
С оглед на изложеното, въззивният състав приема, че давностния срок за част
от задължения е изтекъл, а именно за периода от 01.03.2011г. до 05.04.2018г., поради
което правото на иск по отношение на събирането им е погасено по давност. Падежът
на първото задължение в този период, отброявайки три години назад от датата на
подаване на исковата молба /05.04.2021г./ е настъпил на 01.03.2011г. и давността е
изтекла до 05.04.2018г. От тук следва,че по отношение на претендираната главница в
размер на 1065.67 лв. за периода от 11.03.2011г. до 05.04.2018г. и мораторна лихва за
забава в размер на 454.16 лв. за периода от 04.02.2011г. до 05.04.2018г. са погасени по
давност. Извън обхвата на погасителната давност обаче остават задължения за
потребени ВиК услуги за периода след 05.04.2018 г. до 05.04.2021 г. в размер на 329.45
лева главница и те са дължими, поради което искът в тази му част се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения решението следва да бъде отменено за сумата над
1065.67 лева до пълния предявен размер от 1457.83 лева, представляваща вземане за
главница, както и че вземането до сумата в размер на 1065.67 лв. за период от
11.03.2011г. до 05.04.2018г. е погасено по давност.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
Въззивникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съобразно отхвърлената част от иска /329.45 лева/ и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Враца следва да бъде възложена
сумата в размер на 23.80 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Въззиваемата страна също в срок е направил искане за присъждане на разноски, в
полза на адв.С., който е осъществил процесуално представителство на въззиваемия П.
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В полза на адв. С. следва да
бъде присъдена сумата в размер на 336.39 лв. за представителство пред въззивната
инстанция, като възнаграждението е изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изхода на делото налага преразглеждане на разноските, присъдени пред
първоинстанционния съд, като в полза на адв. С. присъденото адвокатско
възнаграждение следва да е в размер на 336.39 лв., като за горницата над този размер,
7
решението ще бъде отменено. Присъденият размер на дължимата държавна такса в
тежест на "Водоснабдяване и канализация"ООД също трябва да бъде редуциран до
сумата в размер на 60.79 лв., като за горницата над този размер, решението ще бъде
отменено. В полза на ответното дружество се следват разноски в производството пред
Районен съд – Козлодуй в размер на 17.23 лв.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260148 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 405/2021г. по описа на
Районен съд - Козлодуй В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че В. Ц. П., ЕГН
**********, не съществува вземане на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Враца
за горницата над 1065.67 лева до пълния размер от 1457.83 лева, представляваща
вземане за главница за консумирана питейна вода, за период от 11.03.2011г. до
05.04.2021г. като погасено по давност, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с
която "Водоснабдяване и канализация" ООД – Враца, с ЕИК *** е осъдено да заплати
на адв.М.С. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата за горницата над 336.39 лв. до присъдения размер от 363.84 лв. и
държавна такса по сметка на Районен съд – Козлодуй за горницата над 60.79 лв. до
присъдения размер от 76.48 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ц. П., ЕГН **********, чрез адв. М.С. иск за
признаване установено спрямо последното съществуване на вземането му против
"Водоснабдяване и канализация" ООД - Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от А. Ц. П. за горницата над 1065.67 лв. до
предявения размер от 1457.83 /главница/, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ООД - Враца, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от А. Ц. П., да заплати на адв.М.С.,
сумата от 336.39 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Ц. П., ЕГН ********** да заплати на "Водоснабдяване и канализация"
ООД - Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
А. Ц. П., сумата от 23.80 лева, представляваща направени разноски пред въззивната
инстанция- юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението е останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9