№ 18203
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110170092 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при подадено възражение)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
368728/21.12.2023 г., от „Т-“ ЕАД, ЕИК -, представлявано от А- -
Изпълнителен директор и И-- председател на УС срещу Р. Р. Т., ЕГН
**********, гр. С-- с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 1154.35 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2020
г. и от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
15.05.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 90.50 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
04.05.2023 г., изчислена върху главница от 1154.35 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 20.62 лева главница за периода м.04.2020 г. до м.12.2020 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.05.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.64 лева -
лихва за периода 15.06.2020 г. до 04.05.2023 г., изчислени върху главница
от 20.62 лева
за които суми има издадена Заповед № 14934 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 25944 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот гр.
С--
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. С--. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в
45-дневе срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: - АД ФЦ „-", IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът признава основанието за
дължимост на вземането, както и количеството топлинна енергия и цената на
енергията. Прави възражение за погасяване на задължението чрез:
погасителна давност; плащане преди съдебния процес. Възразява срещу
дължимост на мораторните лихви, тъй като счита, че забавата настъпва от
момента на получаване на фактурите, което не е доказано, тъй като
процесният имат се намира в режим на дялово разпределение.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) редовно призовано, се представлява
от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли съдът да уважи исковете.
Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован за о.с.з. не се явява и не се представлява.
С допълнителна писмена молба уточнява, че поддържа ОИМ, че сумите са
погасени чрез плащане и че е настъпила погасителна давност. Не е внесъл
депозит за експертизата, въпреки указания по чл.161 ГПК.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща писмена молба.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 20620/19.05.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.68-74 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 20620/19.05.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 68-74 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
3
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Исковият период е от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и от м.05.2021 г. до
м.04.2022 г.
Видно от представения н.а., на 14.09.2005 г. ответникът Р. Т. дарява на
майка си - - процесния топлоснабден имот гр. С-- (л.29-30 от делото).
Видно от представения н.а. на 14.08.2020 г. Р. Т., ответник, става
собственик на процесния топлоснабден имот гр. С--, като правото на ползване
е запазено за прехвърлителя - - (л.27-28 от делото). Следователно от
14.05.2005 г. до края на смъртта на - - същата има качеството на ползвател
(ограничено вещно право) на имота. Ето защо като такъв следва да заплата
дължимите суми за доставка и ползване на ТЕ и ДР. Нещо повече от 2002 г.
същата е подала заявление до ищеца да бъде топлоснабдена (л.31 от делото).
Видно от представеното извлечение от акт за смърт, - - е починал на
23.08.2020 г., поради което нейните задължения и собственост преминават към
нейния наследник Р. Т., в това число задълженията за ТЕ и собствеността
върху процесния имот.
Както с определението по чл.140 ГПК е отбелязано страните не спорят,
че ответникът е собственик на процесния имот и има качеството на наследник
на - -. Страните не спорят, че ответникът има качеството на потребител за
процесния имот. Спорът остава плащанията е давността
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
По размера на вземанията и възражението за давност
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява
дължимите суми за процесния период по искова претенция, както и сумите, за
които не е изтекла погасителна давност, т.е. три години назад от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.05.2023 г., които суми към
15.05.2020 г. са с настъпила изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил
след дата 15.05.2020 г., съобразно исковия период.
На първо място, отт заключението се установи, че сумите, за които
твърди ответникът, че е заплатил се отнасят за друг процесен период, т.е. за
исковите суми не е извършено плащане от ответника. Ето защо възражението
4
на ответника, че сумите са погасени чрез плащане не са основателни.
Второ, съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
При съпоставка на заявена претенция и установеното по делото, се
получава следното.
№искРазмер поССчЕИзводТриИзвод
ИМгодишен
период
1Главница1154.35 лева1154.35Доказан727.16Възражението за
за ТЕразмерлевадавност е
частично
м.05.2019 г.
основателно
до м.04.2020От
г.15.05.2020
г. до
и м.05.2021
15.05.2023
г. до
г.
м.04.2022 г.
2Мораторна90.50 лева90.50Доказан62.61 леваВъзражението за
лихва заразмердавност е
ТЕчастично
15.09.2020 г.
основателно
до 04.05.2023
г.,
3Главница20.62 лева20.62Доказан20.62 леваНедоказано
за ДРразмервъзражение за
давност
м.04.2020 г.м.04.2020
до м.12.2020г. до
гм.12.2020 г
4Мораторна5.64 лева5.64основателен5.64 леваНедоказано
лихва завъзражение за
ДРдавност
15.06.2020 г.
до 04.05.2023
г.,
Общо1271.11
Доказана част1271.11
5
Дължима сума, без давността816.03
Погасена по давност сума455.08
При това положение, възражението за давност е частично основателно.
Исковата претенция за ТЕ е основателна за самата от 727.16 лева за
периода от 15.05.2020 г. до 15.05.2023 г., като следва да се отхвърли за
горницата от 727.16 лева за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и м.05.2021
г. до м.04.2022 г., до пълния претендиран размер от 1154.35 лева, а именно
427.19 лева, като погасен по давност.
Исковата претенция за мораторна лихва върху главница за ТЕ следва да
се уважи за сумата от 62.61 лева върху главница от 727.16 лева за периода от
15.09.2020 г. до 04.05.2023 г., като следва да се отхвърли за горницата от 62.61
лева до пълния претендиран размер от 90.50 лева, а именно 27.89, като
погасен по давност.
Останалите два иска са основателни и доказани по размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът представя списък с разноски (л.129 от делото).
Ответникът претендира разноски само за адвокатско възнаграждение за
исковото производство(л.60 от делото).
Общата искова претенция е в размер на 1271.11 лева, а искът е уважен за
816.03 лева и отхвърлен за сумата от 455.08 лева, като погасен по давност.
По заповедното производство
Ищецът претендира 25.42 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 75.42 лева.
Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 48.42 лева (75.42 х 816.03/1271.11).
Ето защо Р. Р. Т., ЕГН **********, гр. С-- да заплати на Т-“ ЕАД, ЕИК -
, гр. София, ул. „- сумата от 48.42 лева (четиридесет и осем лева и
четиридесета и две стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
25944/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство. Ето
защо не следва да му се присъждат.
По исковото производство
Ищецът претендира 25.42 лева държавна такса (л.26 от делото), 300.00
лева юрисконсултско възнаграждение, 400.00 за ССчЕ (л.72 от делото), 10.00
лева за такса за съдебно удостоверение (л.110 от делото). Не следва да се
6
признае сумата от 5.00 лева за административна услуга, тъй като липсват
доказателства за нейното извършване по делото (виж т. 1 от ТР № 6/6.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Съгласно определението по
чл.140 ГПК, разноските за експертиза касаят основателността на
възраженията на ответника и същият е следвало да ги заплати. Това не е
направено, но ответникът го е направил. Екпертизата касае три въпроса, като
тежестта им помежду им следва да бъде разпределена, както следва – по
първи и втори въпрос – 200.00 лева, а по трети въпрос – 200.00 лева. Третият
въпрос, който касае изцяло давността следва да бъде признат като разход на
ищеца, тъй като давността не е напълно основателна и следва този разход да
се признае пропорционално. Именно този разход е послужил за частично
отхвърляне на исковата претенция. Сумата от 200 лева, касаеща първи и втори
въпрос, следва да се признае изцяло на ищеца, тъй като това разход направен
по повод възражение на ответника, което е изцяло неоснователно. За разлика
от възражението за давността, което е частично основателно, първи и втори
въпрос са неоснователни и исковата претенция не е отхвърлена на тяхно
основание, поради което този разход следва да бъде признат изцяло. Само
сумата, поради която исковата претенция е отхвърлена частично следва да се
включи в масата по чл.78, ал.1 ГПК за определяне на пропорционалност. При
това положение разходите, които следва да се признаят на ищеца по реда на
чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част са в размер на 540.42 лева (без 200.00
лева за първи и втори въпрос на експертизата). Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски пропорционално на цялата
уважена част, независимо, дали е недоказана или погасена по давност. В
процесния случай разноските са в размер на 346.94 лева (540.42 х
816.03/1271.11). Към тази разноски следва да се прибавят и тези 200.00 лева за
експертиза, които въпроси опровергават възражението на ответника.
Следователно разходите на ищеца са 546.94 лева.
Ето защо Р. Р. Т., ЕГН **********, гр. С-- следва да бъде осъдена да
заплати на „Т-“ ЕАД, ЕИК -, гр. София, ул. „- сумата в размер на 546.94
лева (петстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 70092/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Ответникът претендира разноски. Единствено доказва адвокатско
възнаграждение – л.63 от делото в размер на 400.00 лева. Съгласно правилото
на чл.78, ал.3 ГПК (отхвърлена част, поради погасена по давност е 455.08
лева), ответникът има право на разноски на 143.21 лева (400 х 455.08/1271.11)
Ето защо „Т-“ ЕАД, ЕИК -, гр. София, ул. „- следва да бъде осъдена да
заплати на Р. Р. Т., ЕГН **********, гр. С-- сумата в размер на 143.21 лева
(сто четиридесет и три лева и двадесет и една стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 70092/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените, от „Т-“ ЕАД, ЕИК -,
гр. София, ул. „- срещу Р. Р. Т., ЕГН **********, гр. С--, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, че Р. Р. Т.,
ЕГН ********** дължи на „Т-“ ЕАД, ЕИК - следните суми:
1. 727.16 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 15.05.2020 г. до 15.05.2023 г., ведно
със законната лихва от 15.05.2023г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 727.16 лева за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и
м.05.2021 г. до м.04.2022 г., до пълния претендиран размер от 1154.35
лева, а именно 427.19 лева, като погасен по давност;
2. 62.61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 04.05.2023
г., изчислена върху главница от 727.16 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата от 62.61 лева до пълния претендиран размер от
90.50 лева, а именно 27.89, като погасен по давност;
3. 20.62 лева главница за периода м.04.2020 г. до м.12.2020 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.05.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 5.64 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до 04.05.2023 г., изчислени
върху главница от 20.62 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 14934 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 25944 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот гр.
С--.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН **********, гр. С-- да заплати на Т-“ ЕАД,
ЕИК -, гр. София, ул. „- сумата от 48.42 лева (четиридесет и осем лева и
четиридесета и две стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
25944/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН **********, гр. С-- да заплати на „Т-“ ЕАД,
ЕИК -, гр. София, ул. „- сумата в размер на 546.94 лева (петстотин
четиридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 70092/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Т-“ ЕАД, ЕИК -, гр. София, ул. „- заплати на Р. Р. Т., ЕГН
**********, гр. С-- сумата в размер на 143.21 лева (сто четиридесет и три
8
лева и двадесет и една стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
70092/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
СУМИТЕ могат да се платят по следната банкова сметка: - АД ФЦ „-",
IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF, титуляр: „Т-“ ЕАД, ЕИК -.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „-“
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-на страна на ищеца
„Т-“ ЕАД, ЕИК -.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните:
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9