Р Е Ш
Е Н И Е
София, 05.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12112/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.К.Н. твърди, че за периода от 07.02.2008 г. до
05.08.2009 г. е заемал длъжността Изпълнителен дирекор на „Информационно
обслужване“ АД. На 15.10.2009 г. срещу него е образувано сл.д. № 142/2009 г. на
НСлС.
С Постановление от 25.03.2010г. ищецът е привлечен като
обвиняем по сл.д. № 142/2009 г. на НСлС /пр.пр. № 13256/2009 г., по описа на
СГП/ за 3 престъпления – по чл. 219, ал. 1 от НК, по чл. 202, ал. 1, т.1, вр.
чл. 201 от НК и по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – всички извършени в
качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „Информационно
обслужване“ АД. На ищеца е наложена мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер
на 3 000лв.
С Постановление от 30.10.2011 г. обвинението е
прецезирано с правна квалификация по чл. 219, ал. 1 от НК, по чл. 219, ал. 3
вр. ал. 1 от НК и по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Образувано е НОХД № 2530/2012 г. по описа на СГС, НО, 26
с-в. По делото са проведени 8 заседания с негово участие.
С присъда № 394/19.12.2013 г. по НОХД № 2530/2012 г. на
СГС, НО, 26 с-в, ищецът е признат за невинен в извършването на престъпленията
по чл. 219, ал. 1 от НК и чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По второто
обвинение деянието му е било преквалифицирано по чл. 219, ал. 1 от НК, като
ищецът е признат за невинен по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и признат за
виновен по чл. 219, ал. 1 от НК. На основание чл. 1 от ЗА не е наказан.
С протоколно определение от 19.12.2013 г. е отменена
мярката за неотклонение „гаранция“, като документите за внесената гаранция са
били освободени на 26.03.2014 г.
По внесен от СГП протест и по жалба на защитата на ищеца
срещу първоинстанционната присъда е образувано ВНОХД № 319/2014 г. на САС – НО
– VIII състав, като с присъда № 22
от 14.05.2014 г. ищецът е оправдан и за последното престъпление.С решение №
389/13.12.2014 г. по н.д. № 1379/2014 г. по описа на ВКС е потвърдена присъдата
на САС, като е влязла в законна сила на 13.12.2014 г.
Ищецът в настоящото производство твърди, че вследствие на
незаконно предявеното и неоснователно обвинение срещу него му е създаден
непрекъснат дискомфорт необходимост в продължение на 4 години да се съобразява
с ограниченията, произтичащи от мярката за неотклонение „гаранция“. Наложило му
се да отделя продължително време за отганизиране на защитата си и да участва в
производствата. Наказателното пресдледване накърнило честта и достойноството
му. Обвиненията срещу него били широко тиражирани в пресата и станали достояние
на цялата общественост. Непоправимо били засегнати авторитетът му и
професионалната му репутация, изграждани с години в обществото. Загубил
уважението на колегите си и семейството си. Сериозно била затруднена
професионалната му реализация, като загубил много възможности за работа.
Негативните последици от наказателното производство срещу ищеца не били отшумели
и до днес.
Претърпял е и имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби и пропуснати ползи в размер общо на 25 356, 41 лв., от
които – 24 134 лв. – имуществени вреди в резултат от незаконното
наказателно производство и 1 222, 41 лв. – имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от законна лихва върху симата, внесена като парична
гаранция.
В тази връзка И.К.Н. предявява настоящия иск срещу П. на Р.
Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в
размер от 30 000 лв. за причинени неимуществени и 25 356, 41 лв - имуществени
вреди, ведно със законна лихва върху сумите от 13.12.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира и направените разноски по делото и адвокатски
хонорар.
Ответникът П. на Р. Б. оспорва така предявените искове
изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната
лихва.
Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
воденото наказателно производство. Липсват доказателства за претърпените
имуществени вреди.
Твърди, че по отношение на ищеца се е водило и друго
назакателно производств, по което И.Н. е предявил на същото основание искова
молба с иденитично съдържание.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно
завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в Б.,
на принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна
практика за аналогични случай.
Твърди, че не носи отговорност за вреди от медииното
отразяване на делото.
Съдът, като
взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Постановление от 25.03.2010 г. ищецът И.Н. е
привлечен като обвиняем по сл.д. № 142/2009 г. на НСлС
/пр.пр. № 13256/2009 г., по описа на СГП/ за 3 престъпления – по чл. 219, ал. 1
от НК, по чл. 202, ал. 1, т.1, вр. чл. 201 от НК и по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1
от НК – всички извършени в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен
директор на „Информационно обслужване“ АД. На ищеца е наложена мярка за
неотклонение „Гаранция“ в размер на 3 000лв.
Образувано е НОХД № 2530/2012 г. по описа на СГС, ВНОХД № 319/2014 г. по описа на САС и н.д. №
1379/2014 г. по описа на ВКС, като с решение № 389 е потвърдена оправдателната
присъда на ищеца, влязла в сила на 13.12.2014 г.
В хода на делото е изслушано заключение по назначената
ССчЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния
доказателствен материал, от която става ясно, че законната лихва върху сумата
от 3 000 лв. за периода от 09.04.2010 г. до 26.03.2014 г. е 1 222, 42
лв.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите Д.С.-Н.
и Н. Н.. Свидетелката Н. – съпруга на ищеца, заявява в разпита си, че в
резултат на обвиненията срещу мъжа й той се променил - станал много изнервен,
разстроен, трудно се концентрирал върху каквото и да било. Пътували много
заради работата на свидетелката в Русия, но ищецът трябвало постоянно да се
връща до Б. заради различни ангажименти, свързани с воденото срещу него
произвдоство. Обвинението и последвалите публикации в медиите довели до
дискредитация на неговия близо 20-годишен опит във финансите. Опитал да създаде
консултантски бизнес, но трябвало да обяснява на колегите си, че статиите срещу
него не са верни. Страхувал се, че жена му също може да изгуби работата си.
Периодът бил изключително тежък за семейството им. Стересът от производството
срещу ищеца довел до здравословни проблеми – наложило се да бъдат направени две
инвитро процедури, тъй като поради стесът ищецът не можел да има деца. След
приключване на производството ищецът все още имал проблеми със съня, като
негативните статии срещу него все още седят в интернет пространството.
Свидетелят Н. – колега на ищеца, твърди, че е научил за
водетното производство срещу ищеца от пресата. Познавал И.Н. в професиоанлен
аспект като изключително изпълнителен приятен за работа човек. Сочи, че ищецът
бил много притеснен от обвиненията, не бил същия човек – станал разсеян,
потиснат, притеснен в семеен и личен план.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав кредитира
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер от 30 000 лв. за причинени
неимуществени и 25 356, 41 лв - имуществени вреди, ведно със законна лихва
върху сумите от 13.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и П.та и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано, както и от задържане под стража, ако то бъде
отменено поради липса на законно основание. Безспорно
се доказа в хода на настоящото дело, че след повдигане на обвинение по
отношение на ищеца и продължилото от 2010 г. до 2014 г. наказателно
производство, с влязла в сила присъда на 13.12.2014 г. ищецът е бил опрадан.
Следователно за един немалък период от време – от образуването
срещу него на наказателното производство до оправдаването му, продължил общо
със съдебната фаза близо четири години и осем месеца, ищецът е бил обвиняем,
като обвинен в престъпление, което не е извършил. С оглед на това съдът счита,
че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните
принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от
българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него ищецът
е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на престижа и доброто му име пред
обществото, психически травми, които не са отшумели и до настоящия момент и
всичко това – в резултат на действията на органите на П.та, които са образували
наказателно производство, повдигнали обвинение, внесли обвинителен акт в съда и
поддържали този обвинителен акт в хода на съдебното производство без наличие на
убедителни доказателства за осъществяване от страна на ищеца /обвиняем и
подсъдим/ на фактическия състав на извършеното престъпление, както и наложените
мерки за процесуална принуда.
С оглед доказателствата по делото и предвид изложеното
съдът намира, че предявената по делото претенция от страна на ищеца за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение, наложените му мерки за процесуална принуда и осъждането на наказание
по НК, когато лицето бъде оправдано, се явява частично доказана по своето
основание. Безспорно наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
пред вид повдигане на обвинение срещу ищеца, налагането на мярка за
неотклонение „гаранзия“ и воденето срещу него на наказателно производство и
признаването му за невинен по всички обвинения в един следващ момент.
Относно размера на предявения иск
по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Неимуществената вреда
представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се
изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да
бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се
събития и отраженията, които са оказали върху него. То има за цел да репарира
накърняването на личните права и интереси, а справедливото обезщетяване на
всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен еквивалент на
негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото лице. В
случая, настоящият съдебен състав установи от представените писмени и гласни
доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на правозащитните органи.
При определяне размера на
обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл.
4 от ЗОДОВ. Предвид всички обстоятелства по делото, както и времето, през което
срещу ищеца се е водело наказателно производство приключило с постановяване на
оправдателна присъда, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди следва
да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер на 15 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда на 13.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния
предявен размер от 30 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в
размер от 1 222, 41 лв. – законна лихва върху неправомерно задържаната
сума от 3 000 лв., и претърпени загуби в размер на 24 134 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, настоящият състав на съда счита, че в хода на съдебното
производство ищецът ангажира безспорни доказателства в тази насока. В хода на
делто са представени документи относно уговореното адвокатско възнаграждение в
наказателното производство и фактури във връзка с извършените плащания, от
които може да се направи обоснован извод за плащане на договорената сума.
Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи бе подкрепена от
изслушаното заключение по назначената ССчЕ. Пред вид изложеното по-горе искът
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и доказан.
На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна съразмерно с уважената
част от иска сумата от 1 740, 69 лв., представляваща разноски в
прозводството за заплатано адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА
П.ТА НА РБ, с
адрес: гр. София, бул. „********, да заплати И.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 40 356, 41 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в
резултат на незаконни действия на ответника на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда на 13.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски в производството в размер от 1 740, 69 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 55 356, 41 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: