Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 30.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4816 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно и субективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД за
съществуване на вземания по договор за продажба на топлинна енергия на
потребител/клиент за битови нужди.
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 31.07.2016 г.
до 30.06.2018 г. ответниците Б.Б.И. и В.Й.И.,***, му дължат сумата 982, 45 лв.,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца, ул.
“Братя Миладинови” № 10, вх. А, ап. 11. Поддържа, че със Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискал от Районен съд - гр. Враца
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу двамата длъжници за
посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. № 3272/2019г. по описа
на РС Враца длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответниците
покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до
подаване на исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си
по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответниците Б.Б.И. и В.Й.И.,***, му дължат
сумата 982, 45 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. - 30.06.2018 г. вкл., сумата 207, 29
лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
31.08.2016 г. - 29.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също
съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в
размер 150,00 лв.
Ответниците Б.Б.И. и В.Й.И.,***,
редовно известени, в срока за отговор на исковата молба не вземат становище по
исковете, не правят възражения, не посочват и не представят доказателства и не
са поискали събирането на такива. Редовно призовани за участие в съдебното
заседание, не се явяват и не изпращат представител.
В съдебното заседание ищеца, чрез
пълномощника си, поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или
да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът
постановява неприсъствено решение, когато: 1. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците по предявените искове – ответниците са
получили съобщение по чл.131 от ГПК и не са представили в срок отговор на
исковата молба, същите са редовно призовани, но не се явяват и не са изпратили
свой представител в съдебното заседание и не са направили искане за разглеждане
на делото в тяхно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са
представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по
чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове следва да се уважат като основателни, като се
признае за установено по отношение на ответниците Б.Б.И. и В.Й.И.,***, че
съществуват вземанията на ищеца „Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2017, издадена на 13.08.2019г.
по ч. гр. д. № 3272/2019г. на РС - Враца, които вземания са за сумите 982, 45
лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода 31.07.2016 г. - 30.06.2018 г. вкл., 207, 29 лв., представляваща размера
на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за периода 31.08.2016 г. -
29.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението до окончателното й изплащане.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатят на
ищцовото дружество направените в заповедното производство разноски от 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в
настоящото производство от 75 лв. държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП..
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б.Б.И. с ЕГН ********** и В.Й.И. с ЕГН **********, и двамата с постоянен и
настоящ адрес:***, че съществуват вземанията на ,,Топлофикация - Враца” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Максим
Горки" № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав И. Михайлов,
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2017, издадена на
13.08.2019г. по ч. гр. д. № 3272/2019г. на РС - Враца, които вземания са за сумата
982, 45 лв., представляваща стойността на доставена в жилище с адрес: гр.
Враца, ул. “Братя Миладинови” № 10, вх. А, ап. 11, консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. - 30.06.2018 г. вкл., сумата 207, 29
лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
31.08.2016 г. - 29.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на заявлението в съда - 12.08.2019г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Б.Б.И. с ЕГН ********** и В.Й.И.
с ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ,,Топлофикация
- Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
"Максим Горки" № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав
И. Михайлов, направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 3272/2019 г.
на РС - Враца разноски от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство от 75 лв. държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: