№ 910
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20203110111127 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н.Р. срещу Община Варна иск
с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Н.Р. е
собственик на ПИ с идентификатор № **********.155 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 – 30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 140 кв.м., находящ
се в **** при граници: ПИ №№ № **********.157, № **********.156, № **********.154,
№ **********.151, № **********.150, № **********.607, придобит по давностно владение,
осъществено в периода от 1981г. до деня на подаване на исковата молба – 09.09.2020г.
Ищецът Н.Р. твърди, че без надлежен документ, е закупил ПИ с идентификатор №
**********.155 и изградени в него едноетажна жилищна сграда и селскостопанска
постройка през 1981г. от А.М.В., на когото е било учредено право на строеж върху дворното
място.
Поради отсъствие на надлежно съставен документ, се поддържа, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот упражнявайки явно, несъмнено и
необезпокоявано фактическата власт върху него за времето от 1981г. до деня на подаване на
исковата молба – 09.09.2020г. държейки го като свой, заплащайки данъци и такси за него за
процесния период.
Правният интерес от предявяване на положителният установителен иск се обосновава
с твърдения, че през 2020г. ищецът установил, че имотът е актуван от Община Варна, за
което е издаден акт за частна общинска собственост № 10386/26.06.2020г., който не се
ползва с правопораждащо действие и не легитимира същата като носител на вещното право
на собственост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, оспорва предявения иск
заявявайки свои права, изключващи тези на ищеца.
Твърди се, че ПИ с идентификатор № **********.155 е придобит от Община Варна
по силата на закона, на осн. § 42 ПЗР ЗОбС, според която разпоредба застроените и
1
незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините.
Процесният имот е актуван като държавен през 1966г., на осн. чл. 6 ЗС, а към деня на
влизане в сила на ЗОС, той е бил отреден за жилищно строителство, съгласно Заповед № Р –
351/18.08.1995г. на Кмета на Община Варна, с която е одобрено частично изменение на
кадастралния и регулационен план на кв. „Вл. Варненчик”.
На 23.09.1967г., е сключен договор, с който в полза на А.М.В., е учредено
безвъзмездно право на строеж върху ½ идеална част от държавно урегулирано място от 350
кв.м. от парцел VIII – дясна страна от кв. 34, находящо се в ****.
След деактуването му като държавен, ПИ с идентификатор № **********.155, е
актуван от Община Варна, за което ответникът се е снабдил с АЧОС № 10386/26.06.2020г.
Отделно установената с разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана, се явява пречка за
придобиването на процесния имот по давност, както и разпоредбата на пар. 1 ДР на ЗД на
ЗС, съобразно която давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022г.
Предвид изложено се настоява за отхвърляне на предявения положителен
установителен иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Твърдяното от ищеца Н.Р. оригинерно основание за придобиване на собствеността, а
именно давностно владение налага установяване на следните обстоятелства: 1./ моментът, от
който ищецът е установил фактическата власт върху дворното място; 2./ намерението за
своенето му от страна на ищеца, тоест установяване на владение, а не държане; 3./
осъществяваното на постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение на
имота през целия твърдят периода от време (1981г. до деня на подаване на исковата молба –
09.09.2020г.); 5./ липсата на законови забрани за придобиване по давност на имота или за
течението на давностния срок през горепосочения период;
В тежест на Община Варна е да установи, че правото на собственост е принадлежало
на Държавата, а след влизане в сила на на осн. § 42 ПЗР ЗОбС, е преминало в патромониума
на ответника.
Събраните по делото доказателства от значение за разрешаването на правния спор
установяват следните релевантни за делото факти:
На 12.08.1966г. е съставен акт за държавна собственост /л. 206/, на осн. чл. 6 (отм.)
ЗС относно незастроен жилищен парцел с площ от 350 кв.м., находящ се в гр. Варна,
ж.к.“Възраждане“ № 34, VIII.
В акта е посочено още, че Държавата учредява безвъзмездно на А.М.В. и И. К. право
на строеж с договор от 23.09.1967г.
С така цитирания договор /л. 208/, ГНС в гр. Варна отстъпва право на строеж в полза
на А.М.В. върху ½ идеална част, равно на 175 кв.м. от парцел VIII – дясната страна в кв. 34,
находящ се в ****.
От изслушваното и неоспорено заключение на допуснатата СТЕ, кредитирано от съда
се установява, че ПИ № **********.155 попада с площ от 98 кв.м. в парцел VIII – 99, целият
с площ от 360 кв.м. и с площ от 42 кв.м. в парцел VII – маг. в кв. 34 по КП и РП от 1967г.,
която площ не попада в имота, описан в акта за държавна собственост.
Разписен лист към КП от 1967г. липсва, поради което не биха могли да се посочат
собствениците на процесните имоти. Според експерта, отстъпеното право на строеж е
2
реализирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 (отм.) ЗС в редакцията й към 1966г. държавата
придобива имотите, които нямат друг собственик. Дори и да не е установено друго правно
основание, ако не се твърди и не се установява, имотът да е принадлежал на трето лице,
разпоредбата на чл. 6 (отм.) ЗС съставлява годно правно основание за придобиване на
собствеността от държавата.
Доколкото по делото не се твърди, а и не се установява имот VIII – 99, който е бил
актуван, както и съседния му VII – маг., да са принадлежали на трети лица, то следва да се
приеме, че и двата парцела са принадлежали на държавата, на осн. чл. 6 (отм.) ЗС.
Именно и в качеството на собственик, същата е учредила право на строеж на лицата
А.М.В. и И. К., които след реализирането му са придобили собствеността върху построените
сгради, а държавата е останала собственик на земята.
В разписния лист към КП от 1972г. е отразено, че собственик на процесния имот,
попадащ изцяло в територията на УПИ VIII – 111, 112, кв. 34 и в имот УПИ VII – маг., 34, с
начин на трайно ползване жилищно строителство, е А.М.В., а в разписния лист към КП от
1988г., като собственик на УПИ – 179, 180, 181, кв. 34, идентичен по действащия РП на ****
на ПИ № **********.155 по КК, е записана Н.Р..
Вписванията в разписните листи към плановете, не променят извода на съда, че
собствеността е принадлежала на държавата. Те са индиция, че в имотите се намират
посочените лица, но не и, че собствеността върху земята, им принадлежи.
С решение от 20.08.1985г., влязло в законна сила на 13.09.1985г. семейното жилище,
находящо се в ****, състоящо се от стая и кухня, за което няма спор, че е изградено в ПИ с
идентификатор № **********.155, е предоставено на ползване на Н.Р. и децата й.
Водените по инициатива на ищеца свидетели Цветан Тодоров и Фатме Сюлейман,
собственици на съседни имоти установяват, че до 1980 - 1981г. собственик на къщите в
имота е бил Ангел, а след това Н.Р., която ги е закупила от предишния собственик и е
живяла в тях, заедно с децата си. Освен тях, г-жа Р. ползва и дворното място с площ от 140 –
150 кв.м.
Така ангажираните гласни доказателства установяват, че ищецът е започнал да
упражнява фактическата власт върху дворното място имота от 1981г., когато същият е бил
„закупен“ без надлежен документ за собственост от А.В., в полза на което е било учредено
право на строеж, но доколкото съответният акт за държавна собственост е съставен преди
тази дата, още на 12.08.1966г., не може да се приеме, че последващото намерение за своене
сочи, че Н.Р. е собственик на процесния имот и дерогира приложението на чл. 6 (отм.) ЗС.
Пречка за придобиване на имота по давност на имота е забраната въведена с
разпоредбата на чл. 86 ЗС (ДВ бр.92/16.11.1951г.), според която не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост, а след изменението от 1990г. (ДВ, бр. 31
от 1990г.) вещ, която е държавна или общинска собственост, поради което осъществяваното
от ищеца владение от 1981г. до 31.05.1996г. не може да доведе до придобиване на имота по
давност.
Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/96г. в сила от 01.06.1996г. лимитира това
ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна
или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на
частната общинска и държавна собственост, считано от влизане в сила на посоченото
изменение от 01.06.1996г. отпада забраната за придобиване на основание давност вещи и
вещни права за имоти със статут на частна държавна собственост.
Несъмнено, след приемане на ЗДС (ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г.),
процесният имот има характер на частна държавна собственост. Държавата е запазила
собствеността върху него от деня на придобиването му и същият е изключен от кръга на
3
имотите, които са публична държавна собственост.
Придобиване по давност на имоти - частна държавна или общинска собственост,
които са владени в периода 01.06.1996г. до 31.05.2006г., какъвто е и настоящия случай, не е
възможно, тъй като преди изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен
срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС
/ДВ, бр.46 от 06.06.2006г./, в сила от 01.06.2006г., е прието, че давността за придобиване на
такива имоти спира да тече до 31.12.2017г. Понастоящем срокът е удължен до 31.12.2022г. В
мотивите на ТР № 3/17г. на ОСГК на ВКС също е посочено, че десетгодишният срок,
започнал да тече от 01.06.1996г., изтича на 01.06.2006г., от когато е в сила мораториумът,
установен с § 1ДР ЗС.
Следователно, спирането на десетгодишния давностен срок, започнал да тече на
01.06.1996г., е постановено преди той да може да изтече, поради което в полза на ищеца не
може да бъде признато право на собственост, придобито на оригинерно основание, тъй като
не му достига един ден.
С Решение № 3/24.02.2022г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 16/2021г., са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1 от Закона за допълнение на ЗС и на
§ 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността.
Посочено е изрично в мотивите на решението, че с обявяване на разпоредбата на § 1,
ал. 1 ЗДЗС за протиконституционна не се засяга нейния досегашен ефект, а последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото
решение в сила, на осн. чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията.
Следователно, давността започва да тече от влизане в сила на решението на КС, а то
влиза в сила три дни след обнародването му в ДВ. Решението е обнародвано в ДВ на
04.03.2022г. и е влязло в сила на 08.03.2022г. (обн. ДВ бр. 18 от 04.03.2022г.), от който
момент започва да тече давността.
На 26.06.2020г. е съставен акт № 10386, с който Община Варна е актувала като частна
общинска собственост ПИ с идентификатор № **********.155 /л. 130/.
Преди актуването му, със заповед № ДИ – 20 – 7703 – 27/28.02.2020г. на Областния
управител на Област с административен център Варна /л. 136/, са отписани от актовите
книги имоти частна държавна собственост, представляващ държавно дворно място,
съставляващо парцел VIII – 99, кв. 34 с площ от 350 кв.м по плана на ****, а съгласно
одобрените КККР на гр. Варна, идентичен с ПИ № **********.155 с площ от 140 кв.м.,
находящ се в ********** № 28 имот № **********.156 с площ от 112 кв.м., находящ се в
********** № 30 и ПИ № **********.157, намиращ се на ********** № 30 А.
С КНА № 79, том I, рег. № 1446, дело № 75 от 16.03.2022г., Н.Р. е призната за
собственик по давностно владение на находящите в имот № 10135.450.4.155 сгради с
идентификатори №№ 10135.450.4.155. 1 и 10135.450.4.155. 2.
Ответникът претендира да е собственик на ПИ № **********.155, на осн. § 42 ПЗР
ЗОбС, според която разпоредба в редакцията към 2020г. застроените и незастроени парцели
и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане
в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините.
Съгласно заключението на допуснатата СТЕ с всички подробни устройствени
планове: РП от 1967 на ****, РП от 1975г. на ****, РП от 1995г. за частично изменение на
РП и по общия устройствен план на гр. Варна за 2012г., територията, която попада в УПИ
VIII, кв. 34, е отредена за жилищно строителство.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ПИ с идентификатор № **********.155
по КККР е представлявал държавна собственост и е преминал в патримониума на общината
4
по реда на § 42 ПЗР ЗОбС, която в редакцията си 2020г. предвижда, че застроените и
незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че продължилото и след предявяването на
иска владение, не би могло да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл. 188, ал. 3 ГПК
/отм./) като факт настъпил след предявяването на иска от значение за спорното право, както
се поддържа в писмените бележки. Законът има предвид такива факти, които макар и
съществували в хода на съдебното производство се съдържат в заявеното от ищеца
основание на предявения иск, но не и такива, които сами по себе си обосновават ново
основание и затова могат да бъдат релевирани само чрез предявяване на нов иск.
Позоваването на нов период, различен от първоначално заявения може да стане само
по пътя на изменение на основанието на иска или чрез предявяването на нов иск, в който
смисъл е Определение 545/07.07.2014г. постановено по ч. гр. д. № 3852/2014 г. на ВКС, III
г.о.
Дори и ищецът да бе предприел действия по изменение на основанието на иска по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез прибавяне на изтеклия период от време от датата на исковата
молба до първото по делото съдебно заседание – 06.07.2021г., то искът отново би бил
неоснователен, тъй като Решение № 3/24.02.2022г. на Конституционния съд по к.д. №
16/2021г. действие занапред, съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията и считано от
08.03.2022г. започва да тече давността.
Не би могла да се сподели и поддържаната в писмените бележки теза, че давността е
текла за времето от 01.01.2018г. до 19.01.2018г. Последното седмо по ред удължаване на
забраната за придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост е до
31.12.2022г. Въведено е с § 1 ЗИЗС (обн. ДВ, бр. 7 от 2018г. в сила от 31.12.2017г.), като с §
2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността, счита от
31.12.2017г.
При този изход на спора с право на разноски за юрисконсултско възнаграждение
разполага ответната страна Община Варна в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Р. ЕГН **********, ********** № 30 срещу
Община Варна, представлявана от кмета И.П., иск за установяване в отношенията между
страните, че Н.А.Р. ЕГН **********, ********** № 30, е собственик на ПИ с
идентификатор № **********.155 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 140 кв.м., находящ се в ****
при граници: ПИ №№ № **********.157, № **********.156, № **********.154, №
**********.151, № **********.150, № **********.607, придобит по давностно владение,
осъществено в периода от 1981г. до деня на подаване на исковата молба – 09.09.2020г., на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Р. ЕГН **********, ********** № 30 ДА ЗАПЛАТИ на Община
Варна сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6