Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен , 14.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН  в публично съдебно заседание на седми  май , две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ   ДАРИЯ МИТЕВА

 

при участието на секретар Д.Тодорова  и в присъствието на прокурор …………., като разгледа докладваното от съдията Митева  АНД № 762 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят В.Й.Г. ***,ап2 с ЕГН ********** . е обжалвал наказателно постановление № 804 у/02.05.2018г. на *** , с което на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.

В жалбата се твърди, че липсват доказателства за извършено от него нарушение ,тъй  като задължение за опазване на личните си документи е спазвал стриктно ,от момента на тяхното издаване  до момента на изтичане на срокът им.Счита че стриктно е спазвал чл7 ал1 от цитираният закон ,отк издаване на личната му карта 16.06.2010г до датата на предаването й лично и доброволно в  полицията  18.04.2018г.. Тази карта той държал в тефтерче за документи за самоличност и пазел личната си карта цели осем години , но след седмата година му направило впечатление ,от въздействието на обвивката  че в средата на личната карта се появява малък дефект.И тъй като следвало да бъде сменена  до 16.02.2020г,счел че не трябва да се подменява.  През пролетта на 2018г поради предстоящо пътуване в чужбина той решил да подмени личната си карта.Жалбоподателят  лично и доброволно отишъл да подаде заявление за издаване на нова лична карта, но му бил съставен акт за повреждането й. В жалбата си жалбоподателят не оспорва, че личната му карта е била повредена, но твърди, че наказващият орган не е доказал как е станало това и че именно жалбоподателят умишлено  я е повредил.

Претендира се в жалбата да се отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично , поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:        

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 804у от 18.04.2018г. от свидетеля  ***, в присъствието на свидетеля Д.Ц., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, изразяващо се в това, че на 18.04.2018г. около 14 часа, в ***, установих че Г. е увредил документ за самоличност /лична карта/ № *** .

Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя, без писмени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление №804 у /02.05.2018г. на ***, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБЛД, а именно затова че на 18.04.2018г. около 14 часа, в ***,  Г. е увредил/счупил/ документ за самоличност /лична карта/ № ***  .

По делото липсва и  не е представена от наказващият орган попълнена от жалбоподателят декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност.

От показанията на разпитаните като свидетели по делото ***/***/, Д.Ц. /свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта/ и Д.К.Б. ***/ се установява, че на 18.04.2018г. жалбоподателят отишъл в първо РУ Плевен, където пред свидетелката Костова жалбоподателят заявил, че  е  спукана около 2 см. личната  картата.Фактът че личната карта не била счупена ,а само спукана,без да е нарушена нейната цялост не се отрича от ***ката и свидетелката.За което съгласно закона му бил съставен АУАН. В тази насока са и показанията на свидетелката на АУАН,която е връчила и НП Д.Ц..

Въз основа на горе установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че при ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото срещу него наказателно постановление. Преценката за законосъобразност на същото е процесуално задължение на съда в хода на проверката при обжалването му.

Според акта за установяване на административно нарушение и според наказателното постановление, жалбоподателят Г.. е осъществил следното деяние: не е положил достатъчно грижи за опазване на личната си карта и е допуснал увреждането й-счупил я , като в акта за установяване на административното нарушение като дата и място на извършването са посочени – 18.04.2018г., *** същото е посочено и  в наказателното постановление .

Касае се за допуснато нарушение по чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението, доколкото е видно, че на ***, както и липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Не е посочено и каква е дължимата грижа за опазване на личния документ, как е допуснато увреждането й и в какво се изразява това увреждане. Липсват каквито и да било индивидуализиращи деянието на извършителя белези. Едва в съдебно заседание бе установено, че личната карта на жалбоподателя е била спукана около 2 см., без дори да е нарушена нейната цялост .

Като съгласно ЗБЛД актове за нарушение се съставят във всеки случай, в който целостта на документа за самоличност е увредена. В случаите, в които са само леко пукнати, т.е. когато се касае за по-леки нарушения в целостта не се съставяли актове за нарушение.

Тези обстоятелства обаче е следвало да бъдат посочени, както от ***я в съставения от него акт, така и от наказващия орган в наказателното му постановление. В АУАН е посочено като изпълнително деяние-УВРЕДИЛ,а в НП-СЧУПИЛ, а в хода на съдебното следствие от самата ***ка и свидетелка се твърди че личната карта е пукната и  е в цялост.

 Жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, за което му е наложено административно наказание по чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД. Според чл.7 ал.1 от ЗБЛД, гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, а съгласно чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, наказва се с глоба от 30 до 300 лв. лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Изпълнителните деяния на нарушението са три, като осъществяването на всяко от тях предполага действия на нарушителя, следствие на които е изгубил, повредил или унищожил личния документ. Санкционният състав обаче не предвижда наказание за „допускането“ да бъде изгубен, повреден или унищожен документа, което предполага и бездействието, като форма на изпълнително деяние. В случая жалбоподателят е санкциониран не за това, че е повредил личната си карта, а че е „допуснал“ повреждането й, което не съответства на състава на нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, за което да му бъде наложена глоба на основание чл.81 ал.2 т.2 от същия закон.

 Не на последно място наказващият орган е  длъжен на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, да извърши проверка дали не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателното постановление. В конкретния случай това изискване не е спазено. В НП въобще не е била обсъдена посочената възможност и не е изложено становище и мотиви към него относно приложимостта или не на маловажност на случая. Наказващият орган не е взел предвид обстоятелствата,  че нарушителят се е явил лично в сектор "БДС" към ОДМВР-Плевен и е декларирал обстоятелствата, при което е установено повреждането на личния документ, както и оказаното впоследствие съдействие за установяване на фактите по случая. Липсват също така данни за установени от администрацията предходни санкционирания на жалбоподателя за други нарушения по ЗБЛД, поради което следва да се приеме, че констатираното е извършено за първи път. Съдът намира, че след като тези обстоятелства са били установени още в началото на административно наказателното производство, наказващият орган е следвало да отправи предупреждение към нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, прилагайки по този начин разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради тези съображения Съдът намира, че напълно обосновано следва да се приложи маловажен случай и деецът да не бъде наказван. Като не е съобразил всички тези обстоятелства, наказващият орган е издал наказателно постановление в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяната му.

Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното наказателно постановление№ 804 у/02.05.2018г. на *** , с което на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД. незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

        

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление№ 804 у/02.05.2018г. на *** , с което на жалбоподателят В.Й.Г. ***,ап2 с ЕГН **********  на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 30,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Плевен  в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: