ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 03.06.2019г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на трети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Членове: 1.ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2.ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от Съдия
Господинова адм.дело №578 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.191 от
Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на П.Т.З. *** против
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 за опазване
на обществения ред. Твърди се, че правният интерес на жалбоподателя от
оспорването се пораждал от обстоятелството, че бил с постоянен адрес ***, като
ползвал домашни уреди – прахосмукачка, сешоар и музикална техника, а освен това
бил правоспособен водач на МПС, поради което при употребата на домашна техника
или при паркиране в близост до жилищна сграда, то можел да наруши спокойствието
на живущите и да понесе санкция по чл.42, ал.1 от оспорената наредба. Като се
позовава на чл.56 и чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България,
жалбоподателят счита, че разполага с право на защита срещу оспорената част, тъй
като актът бил нищожен и противоречал на чл.3, ал.5 от Закона за защита от шума
в околната среда. Оспорената част от наредбата била нищожна, защото ответникът
бил надхвърлил нормотворческите предели, очертани от чл.8 и чл.12 от ЗНА, и тъй
като законодателят не бил делегирал правомощия на общинския съвет да създава
правила и ограничения за шума, създаван в близост до жилищните сгради, а само
относно шума, създаван в домашни условия. Не било ясно и какъв по сила шум и
дейности са забранени, както и не било ясно кое е времето, определено за
почивка на гражданите. Оспорената част била и в разрез с правилото на чл.15,
ал.1 от ЗНА, тъй като била в противоречие на акт от по-висока степен – чл.3,
ал.2-3 от Закон за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност, защото почти всяка
стопанска дейност предизвиквала шум. Ответникът не спазил и процедурните
правила на чл.2а и чл.28 от ЗНА, действали към 29.04.2004г., както и при
издаване на оспорената част – 29.09.2016г. – не бил публикуван проекта за
наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане. Иска да се постанови
решение, с което да се обезсили или отмени оспорваната разпоредба, както и да
му се заплатят направените разноски.
Ответникът - Общински съвет Д., в
изпълнение указанията на съда представя съставената административна преписка
относно издаване на оспорения акт.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените копие на лична
карта и СУМПС жалбоподателят има постоянен адрес ***, както и е водач на
собствено МПС /свидетелство за регистрация/.
Съгласно актуалната редакция на текста
на Наредба №2 за опазване на обществения
ред, чл.7, ал.1 /нов – Решение №381/29.09.2016г./ има следното съдържание:
„Чл.7 /1/ Във времето, определено на гражданите за почивка и отдих, се
забранява: т.1 Извършването на дейности от стопански и битов характер в
жилищните сгради и в близост до тях, предизвикващи шум, независимо от произхода
му, нарушаващ спокойствието на живущите.“
В хода на проверката относно валидността
на упражненото право на оспорване, като прецени представените доказателства, съдът
установи следното:
На основание чл.187, ал.1 във вр. с чл.185 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд,
включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. Безспорно
процесната наредба представлява приложим за територията на община Димитровград
подзаконов нормативен акт, който съгласно чл.1 от наредбата има за цел
осигуряване нормалното функциониране на стопанските и обществени организации,
установяване и поддържане на добър благоустройствен ред в населените места на
общината, сигурността и спокойствието на гражданите. В случая предмет на
оспорване е отделна част от разпоредбата на чл.7, а именно – чл.7, ал.1, т.1,
която съдържа подзаконова правна норма с многократно правно действие и се отнася
за неопределен и неограничен брой адресати, а така притежава характеристика на
нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения.
В конкретния случай не се установява
оспорената част от разпоредба, касаеща въведени забрани за вдигане на шум по в
близост до жилищните сгради и във време за почивка, пряко и непосредствено да
засяга правни интереси на жалбоподателя като гражданин, което да породи правния
му интерес от оспорване на същата.
Правният интерес по смисъла на чл.186,
ал.1 АПК за оспорване на подзаконовите нормативни актове не може да възникне
предварително и по принцип и единствено по силата на обстоятелството, че едно
лице има регистриран постоянен адрес на територията на съответната община или е
водач на МПС, каквито са твърденията на жалбоподателя. Правният интерес се
поражда в зависимост от въздействието, което подзаконовият нормативен акт
оказва в правната сфера на оспорващия, който трябва конкретно да обоснове
връзката между акта и неговата гражданскоправна сфера, за да има право да го
оспорва. В случая мотивирането на правен интерес от страна на жалбоподателя е
изцяло формално и така липсва обоснован правен интерес от оспорването.
Наличието на пряк, личен и непосредствен
правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните за допустимост на жалбата.
За да съществува пряк интерес, е
необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да
се отстрани настъпила, или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта,
или се предотврати настъпването на такава. Тоест интересът е личен, когато
актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ,
който няма право да подава жалбата в защита на други правни субекти, или на
общия нормативен ред. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният
нормативен административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като
отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за
него. В мотивите на Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013 г. по т.д. №1/2012 г.
на ВАС същото становище е възприето и по отношение на оспорването на
административни актове като нищожни, доколкото е посочено, че „правният интерес
от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на
заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността“,
както и че „във всички случаи, при оспорване на административните актове с
искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице
засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси“.
Настоящият съдебен състав счита, че
забраната за вдигане на шум във времето, определено на гражданите за почивка и
отдих, и при извършване на дейности от стопански и битов характер в жилищните
сгради и в близост до тях, предизвикващи шум, независимо от произхода на шума,
които нарушава спокойствието на живущите, сама по себе си не води нито до
пряко, нито до хипотетично засягане на права, свободи или законни интереси на
оспорващия и не поражда за същия конкретни субективни задължения, обосноваващи
правния му интерес да иска прогласяване нищожността на оспорената разпоредба.
Поради изложеното се налага извода, че
жалбоподателят не разполага с право на оспорване по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, и на основание чл.159, т.4 от АПК във връзка с чл.196 от АПК, то жалбата
му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ П.Т.З. *** против
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №2 за опазване
на обществения ред на Община Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №578/2019г.
по описа на Административен съд Хасково.
Определението може да бъде обжалвано в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.