Р
Е Ш Е Н И Е
№..............
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав, в открито съдебно заседание
на трети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в
състав:
съдия: даниела попова
при секретар КИРИЛКА
ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело №
8680 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ - за осъждането на ответника "Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ да заплати на ищеца Х.А.А. обезщетение
в размер на 80 000 лева /след допуснато увеличение на иска в о.с.з от
29.10.2019 г./ за претърпените от него неимуществени вреди, съставляващи болки
и страдания, вследствие на получени травматични увреждания от ПТП, настъпило на
12.10.2017 г. в с. Острец, общ. Търговище, по вина на водача на лек автомобил,
застрахован при ответника.
Ищецът твърди, че на посочената дата
пострадал като пешеходец в с. Острец, общ. Търговище, когато при движение на
заден ход водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******Н.П.С. нарушил
правилата за движение по пътищата и блъснал със задната врата на автомобила
ищеца. При това ищецът пострадал и получил следните травматични увреждания –
пертрохантерно счупване в ляво, закрито и множество охлузвания, натъртвания и
синини. Претърпял две операция. В резултат на инцидента търпял силни болки и
страдания, не се чувствал добре физически и емоционално, а възстановяването му
продължавало и до днес. С оглед на това търси овъзмездяване на претърпените от
него вреди с обезщетение в размер на 80 000 лева, както и законна лихва
върху сумата от 20.10.2017 г. – датата на която е изтекъл срока по чл. 429, ал.
3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като
недопустим и неоснователен, и прави възражение за наличие на случайно деяние, а
при условията на евентуалност и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 12.10.2017 г., в 10:50 ч. в село
Острец, община Търговище, на ул. „Х. Ботев“ настъпило ПТП между лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № ******, управляван от Н.П.С. и пешеходецът Х.А.А.,
настъпило ПТП, при което последният пострадал.
По случая било образувано ДП №
835/2017 г. по описа на РУ – Търговище пр. пр. № 1307/2017 г. на РП-Търговище,
което било прекратено с влязло в сила постановление от 15.02.2019 г.,поради
това, че деянието не съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, а би могло единствено да бъде определено като нарушение
на ЗДвП.
Видно от приложена Епикриза от
12.10.2017 г., издадена от „МБАЛ-Търговище“ АД, Ортопедо-травматологично
отделение ищецът постъпил в лечебното заведение след инцидента с диагноза
„Пертрохантерно счупване в ляво, закрито“ и претърпял две оперативни намеси – „открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“ и „закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация, фемур“, като бил изписан на 24.10.2017 г.
От заключението на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза (СМЕ), се установява, че при процесното ПТП ищецът
получил закрито счупване на лявата бедрена кост в горния й край, което довело
до затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от един месец и
наложило възстановяване на функцията на крайника по оперативен път. Било проведено
болнично лечение общо 19 дни и домашно-амбулаторно – 58 дни. По време на
болничното лечение ищецът претърпял операция – открито наместване и фиксация на
бедрената кост с метална пластина и винтове, а след това било проведено и
лечение с физиотерапия и рехабилитация. По време на домашно-амбулаторното
лечение ходел на превръзки, прегледи и провеждал раздвижване на крака. Вещото
лице посочва, че обичайният процес на възстановяване при този вид счупване бил
около 8-10 месеца. Ищецът претърпял болки и страдания с голям интензитет
непосредствено след ПТП за около 9-10 дни, а също така и след шестдесетия ден
от счупването, когато започнал активно раздвижване на крака около 13-14 дни,
болки с умерен интензитет до шест месеца след ПТП. След това интензитетът на болките
намалявал постепенно като проявлението им било предимно при ходене, движения, влажно
и студено време. Ищецът изпитвал болки и понастоящем, както и страдания, защото
не можел да се движи добре и можел да ходи само с помощта на патерица. При него
се наблюдавали остатъчни последици – нарушена походка с помощта на патерица.
Лявата тазобедрена става извършвала движения в обем по-малък от нормата с 30 %,
а лявата колянна става извършвала движения в обем по-малък от нормата с 22 %. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че при ищеца не е настъпило пълно
възстановяване понастоящем - предстояла му нова операция за изваждане на
металните тела от крака и след това била възможна преценка дали може да настъпи
пълно възстановяване, което при него било малко вероятно.
По делото е прието заключение на
съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът счита за обективно и
компетентно дадено, отхвърляйки възраженията на ответника относно нейната
недопустимост като неоснователни. От същата се установява, че процесното ПТП е
настъпило в село Острец, община Търговище, на път без маркировка, без бордюри, с
тревна площ от двете му страни, на 12.10.2017 г. около 10:50 часа, в близост до
последните къщи, разположени вляво от пътя, водещ от населеното място към село
Буховци. На мястото се събрали група граждани по тъжен повод. Между пътуващия
на задната седалка в лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******,
управляван от Н.П.С., и някои от присъстващите възникнал спор. Преди настъпване
на произшествието ищецът се е намирал на платното за движение, на около 1,0-1,5
м вляво от десния край на пътя или на 4,2 м вдясно от лекия автомобил. Лекият
автомобил бил паркиран в затревената част вляво от пътя водещ от село Острец
към село Буховци, извън платното за движение, като предприел движение на заден
ход, стартирайки от спряло положение. В този момент лицето, пътуващо на задна
дясна седалка в лекия автомобил, се движело в посока към автомобила с цел да
заеме мястото си, а след него се движили ищецът заедно с други лица. Събрали се
хора с негативно отношение към пътника на задната седалка, като се захванали за
автомобила. Когато водачът С. предприел действия по привеждане на автомобила в
движение на заден ход, захваналите се за автомобила лица паднали на земята. На
земята паднало и пътуващото на предната дясна седалка лице, тъй като слязло
по-рано и не успяло да се качи, поради което при движението на заден ход била
отворена предната дясна врата на автомобила. В това време ищецът А. се движел
напред и се придържал за отворената задна дясна врата на автомобила, когато
същият заедно с други лица също бил съборен на асфалтовата настилка, вследствие
на което получил описаните травми. От заключението се установява, че скоростта
на автомобила била около 12-15 км/ч. към момента на инцидента. Вещото лице
посочва, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП при достатъчна бдителност, наблюдателност и обезопасяване
на маневрата „движение на заден ход“. Същият технически е имал възможност да
предотврати удара, ако преди предприемане на маневрата се бе убедил, че няма
подвижни или неподвижни препятствия, вкл. хора в близост до автомобила, за
които с действията си, би създал опасност. Следвало е да следи непрекъснато
пътната обстановка зад и встрани от автомобила. Посочва се също така и че
ищецът е могъл да възприеме движението на приближаващия се автомобил в момента,
в който се е движил към него на разстояние от 2 до 4 метра от мястото на удара.
Същият е имал възможност да избегне настъпването на произшествието, ако не се
бе намирал на платното за движение в близост до потеглящия автомобил, както и
ако не бе предприел движение в посока към задната дясна врата на автомобила.
Като причина за настъпване на ПТП в заключението се посочва несъобразяването на
водача на лекият автомобил на пътя с останалите участници в движението,
включително с намиращите се в близост до автомобила лица.
Във връзка с претърпените болки и
страдания от ищеца по делото е разпитан свидетелят Б.С., чиито показания съдът
не намира основание да не цени. Същият установява, че след изписването му от
болничното заведение, свидетелят го посещавал и месец и половина и помагал на
съпругата му в ежедневните грижи за него. Сочи, че ищецът бил в много тежко състояние
– имал голяма рана на ръката си и бил превързан, кракът му бил счупен и от
тогава ходел с патерица, вече не можел да работи.
Безспорно
е установено по делото, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******
е застрахована при ответника със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Установено
е по делото и това, че претенцията е заявена пред ответника, във връзка с което
последния , на 05.12.2017г. е поискал допълнителни документи /л.10/
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при
наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Предявеният иск по чл. 432 от КЗ е
допустим, тъй като освен общите предпоставки налице е и абсолютната процесуална
предпоставка за предявяването му по чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е завел застрахователната си
претенция пред ответника, както и че е получил писмо от последния, в който са
изискани допълнителни документи. Правото на застрахователят по чл. 106, ал. 3
от КЗ да изисква допълнителни документи не може да бъде упражнявано превратно
чрез изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната
услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията, в който смисъл е и
изричната забрана на чл. 106, ал. 5 КЗ. Влязлата в сила присъда, наказателно
постановление или прокурорско постановление, експертизи и протокол за оглед от
наказателно производство и конкретни медицински документи, за които няма данни
дали са съставени, от една страна не са от съществено значение за установяване
на основанието и размера на обезщетението, а от друга - за пострадалите са
налице пречки да се снабдят с тях, доколкото няма данни към датата на
изискването им да съществуват /Решение № 50062 от 17.10.2023 г. по търг. д. №
1215/2022 г. ТК, второ отделение, на ВКС/. Поради това съдът приема, че
претенцията е надлежно заявена пред застрахователя, което обуславя и
допустимостта на предявения иск.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от
правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на
които се поражда претендираното материално право са:1/.валидно възникнало
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към
датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на
застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение;
4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена
връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът,
извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обеми характер и
причинната връзка са безспорно установени – причинено на 12.10.2017 г., в 10:50
ч. от Н.П.С. – водач на застрахованото при ответника МПС – лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № *******, пътно-транспортно произшествие в село
Острец, община Търговище, на ул. „Х. Ботев“, който, нарушавайки правилата за
движение по пътищата при движение на заден ход не съобразил пътната обстановка
и ударил пешеходеца Х.А.А., при което последният получил пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост /в този смисъл констативен протокол за ПТП,
заключение по приетите СМЕ и САТЕ/.
Вина за настъпване на процесното ПТП
има водачът Н.П.С., който при обективна възможност да предотврати удара не
обезопасил извършването на маневрата следейки непрекъснато пътната обстановка
зад и в страни от автомобила, не съобразил движещия се пешеходец А. и
реализирал процесното ПТП /така заключението по САТЕ/.
Безспорно
е установено по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение
между застрахователното дружество — ответник и собственикът на лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № *******, с който виновно е реализирано
пътно-транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за
доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат – телесните увреждания и търпените болки и
страдания от страна на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние /заключението на вещото лице по СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл.
432 от КЗ е доказан по основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането — имуществени и
неимуществени такива, като размерът на последните следва да се определи от съда
по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС
4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52
от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като
функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС
решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020
г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29
г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната
практика на ВКС на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
’’неимуществени вреди”, включващи всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите — счупване на
бедрената кост в левия й горен край, при което се наложило оперативно лечение,
възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането — 68 години,
срокът за възстановяване — периодът на възстановяване е продължил около 10
месеца, като и към момента не бил напълно възстановен, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му състояние, обществено
икономическите условия към 2017 г./ МРЗ от 460 лева/ съдът намира, че сумата от
30 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства, както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на
обезщетението съдът прие за установено /от заключенията на СМЕ/, че
пострадалият е търпял и търпи негативни емоции — болки и страдания в период от
около шест месеца след произшествието, които били с голям интензитет в
началото, а към момента продължавали умерени болки при движение на крайника, функцията
на крайника не била изцяло възстановена, като прогнозата за пълно
възстановяване е по-скоро неблагоприятна. Предвид това, съобразявайки
обичайното проявление и характер на претърпените травми, които включват и
болкови симптоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите да
се характеризират с по-висока от обичайната интензивност или продължителност,
при липсата на данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия,
съдът намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и
страдания е в размер на 30 000 лв.
В
настоящия случай ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед
неправилното движение на пострадалия при пресичане на пътното платно.
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат.
От заключението по приетата по делото
САТЕ се установи, че причина за настъпване на процесното ПТП е в поведението на
водача на лек автомобил „Фоклсваген Туарег“, който не съобразил пътната
обстановка при извършване на маневра „движение на заден ход“. От същата обаче
се установява, че настъпилото произшествие е било предотвратимо и за пешеходеца
А., ако не се е намирал на платното за движение в близост до потеглящия
автомобил, както и ако не бе предприел движение в посока към задната дясна врата
на автомобила. Следва да се има предвид, че пешеходците са длъжни да се
съобразяват с приближаващите се моторни превозни средства съгласно чл. 113, ал.
1, т. 1, пред. второ от ЗДвП и също да съобразяват собственото си поведение на
пътя с пътната обстановка, като не създават опасност за себе си, както и за
другите участници в движението. Все пак законът санкционира в по-голяма степен
поведението на водачите на МПС-та, отколкото това на пешеходците — последните
са по-уязвими участници в движението, а съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
водачите на МПС-та следва да бъдат внимателни и предпазливи към тях. Макар
приносът за настъпване на произшествието да е преимуществено на водача на лекия
автомобил, то в случая принос за настъпването на ПТП има и пострадалия.
Поради това съдът прие за основателно
наведеното възражение - с поведението си, движейки се на пътното платно в
близост до потеглящ автомобил и предприемайки движение в посока към задната му
дясна врата, без да съобрази поведението си с приближаващото превозно средство,
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, при процент на
съпричиняване от 20 %. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди с определения
процент на съпричиняване, а именно от 30 000 лева на 24 000 лева.
Въз основа на горното съдът приема
предявеният иск за доказан до размер от 24 000 лева, в който размер същият
следва да бъде уважен.
Ответникът дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение от 05.12.2017 г. - датата на отговора на застрахователя
по заявената претенция, съставляващ по същество отказ и окончателно произнасяне
по нея за заплащането й, до окончателното плащане, тъй като съгласно чл. 497 КЗ
застрахователят, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от момента на окончателното произнасяне по
претенцията. Възражението на ответника по чл. 380, ал. 3 от КЗ е неотносимо, тъй като разпоредбата се отнася до отговорността за забава на
самия застраховател, а не на деликвента, от чиято забава ищецът претендира
лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ. Доколкото
претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане
на главниците, представлява материално правна последица от уважаване на
исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано
от 20.10.2017г., както е посочено в ИМ.
При този изход на селото страните имат
право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер
на 100 лева за депозит за САТЕ /претендираните разходи за свидетел не се
възстановяват по този ред/, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, от които общо
следва да се присъдят 175 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложи сумата от 960 лева ДТ по делото,
платима по сметката на СГС, съразмерно на уважената част от исковата претенция,
както и 141 лева - част от заплатените от бюджета на съда възнаграждения на
вещите лица и на разпитания по делото свидетел.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 2 538 лева с ДДС, съразмерно на уважената част от
исковете, и опредено съобразно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид, дружество, учредено съгласно
законодателството на Република Кипър, вписано в Търговски и фирмен регистър под
№ HE71103, действащо на територията на Република България чрез „Застрахователна
компания Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** център Белисимо, ет. 2, ап. 22, да заплати на Х.А.А., ЕГН **********,
на основание чл. 432 от КЗ сума в размер на 24 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.10.2017 г. в с. Острец, общ.
Търговище и причинено виновно от водача Н.П.С., управлявал МПС, за което била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружеството
— ответник, ведно със законна лихва, считано от 05.12.2017 г. до окончателното
й изплащане, като за разликата до пълните предявени размери, ОТХВЪРЛЯ
претенциите като неоснователни.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид, дружество, учредено съгласно
законодателството на Република Кипър, вписано в Търговски и фирмен регистър под
№ HE71103, действащо на територията на Република България чрез „Застрахователна
компания Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
*** център Белисимо, ет. 2, ап. 22, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка
с чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на адв. П.К. от САК, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 538 лева с ДДС.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Олимпик“ Лимитид, дружество, учредено съгласно
законодателството на Република Кипър, вписано в Търговски и фирмен регистър под
№ HE71103, действащо на територията на Република България чрез „Застрахователна
компания Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** център Белисимо, ет. 2, ап. 22, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 1 101 лева — ДТ и платени възнаграждения на ВЛ
и свидетел от бюджета на съда.
ОСЪЖДА
Х.А.А.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да плати на Застрахователна
компания „Олимпик“ Лимитид, дружество, учредено съгласно законодателството на
Република Кипър, вписано в Търговски и фирмен регистър под № HE71103, действащо
на територията на Република България чрез „Застрахователна компания Олимпик -
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** център
Белисимо, ет. 2, ап. 22, сума в размер на 175 лева, сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: