ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1299
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501184 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Х. К., чрез пълномощника адв.Н.Г. от
АК Пловдив срещу разпореждане № 3624/14.02.2022г. по гр.д. №
12356/2021г. на РС Пловдив, І гр.с., с което е върната искова молба на Д. Х.
К. против Д. И. И. в частта й относно предявения иск за осъждане на
ответника И. да прехвърли правото на собственост върху лекия автомобил на
ищеца Д.К., като нередовна и е прекратено производството по делото в тази
му част.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди, че е изпълнил всички дадени указания на
РС Пловдив и иска отмяна на разпореждането и продължаване на
производството по главния иск.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от
ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Ищецът Д. Х. К. е предявил против Д. И. И. иск за неоснователно
обогатяване в размер на 5 000 лева, резултат от даване на сумата на трето
лице, на което ответникът е продал своето МПС, но автомобила не е бил
надлежно прехвърлен. Уговорката е била, че ответника ще прехвърли правото
1
на собственост на автомобила на ищеца, но не го е сторил. РС Пловдив е
оставял исковата молба без движение два пъти като на втория път с
определение от 13.12.2021г. е искал да се уточни, защо ищеца не претендира
изпълнение на реално поетото задължение от ответника да се прехвърли
правото на собственост върху конкретното МПС, като се посочи дали
договора между тях е бил развален и т.н.т. В изпълнение на тези указания
ищецът е уточнила иска си като е предявил първоначален иск да се осъди
ответника Д.И. да прехвърли правото на собственост върху процесния лек
автомобил на него. Предявил е втори евентуален иск за неоснователно
обогатяване.
Доколкото РС Пловдив е прекратил производството по първия иск - да
се осъди ответника Д.И. да прехвърли правото на собственост на процесния
лек автомобил, то това е законосъобразно, но не по посочените от съда
мотиви, за неизложен надлежен петитум по този иск.
Изначално РС Пловдив е дал незаконосъобразни указания на ищеца –
„да претендира ако желае изпълнение на реално поетото задължение от
ответника да се прехвърли правото на собственост върху конкретното МПС“.
Доколкото процесното регистрирано МПС се прехвърля с писмен договор с
нотариална заверка на подписа по изискването на чл.144 ал.2 от ЗДвП, то
правото на собственост се прехвърля още със сключването на този договор.
Което си е принцип в нашето право, видно от общото правило за
прехвърлянето на правото на собственост, визирано в чл.24 ал.1 от ЗЗД. Така
че страните по делото или имат сключен валиден писмен договор с
нотариална заверка на подписите за прехвърляне на правото на собственост
върху това МПС и правото е вече прехвърлено или нямат такъв договор и
никаква собственост не е прехвърлена и не може да се прехвърли при липса
на такъв договор. Единственото изключение от горепосоченото принципно
правило е наличието на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД, който се
обявява за окончателен по реда на специалното производство по чл.362 и сл.
от ГПК, каквито факти обаче в казуса не се твърдят.
Така че РС Пловдив е напътствал страната към предявяване на иск,
който не съществува в нашето право, а именно осъдителен иск да се
прехвърли правото на собственост, който е недопустим сам по себе си. Така
че по него не може да се формира надлежен петитум както се иска от РС
2
Пловдив. Ето защо в крайна сметка обжалваното разпореждане е правилно,
защото връща исковата молба и прекратява производството по отношение на
изначално недопустим иск.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3624/14.02.2022г. по гр.д. №
12356/2021г. на РС Пловдив, І гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3