М О
Т И В И
към Присъда по НОХД №1407/2017г. по описа на КРС
Обвинението срещу В.Г.М., с ЕГН – ********** ***
е за
извършени
престъпления по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, при фактическа и правна обстановка, подробно описани в обвинителен акт на КРП.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита,
че подсъдимия следва да бъде признат
за виновен по повдигнатото обвинение, като за деянието му
се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на
което да се отложи с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият не се
явява в съдебни заседания. Не е открит на известните по делото адреси и
производството по делото е проведено при условията на чл. 269 от НПК. На
подсъдимият е назначен служебен защитник, който пледира за постановяване на пирсъда , с която на лицето да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около минимално
предвиденият в НК размер, като изтърпяването на това наказание да се отложи с
изпитателен срок от 3 години.
Кюстендилският районен
съд, след като се запозна
със събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият В.Г.М. е роден на *** ***. ******е , български гражданин,
женен, осъждан, с ЕГН – ********** .
С Решение
по гр.дело № 1712/2014 год.,влязло
в законна сила на 30.10.2014 г. по описа
на КРС,
подсъдимият В.Г.М. бил осъден да изплаща
на малолетната си дъщеря Б.
В. Г. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител - О.Д.Х./бивша
съпруга/ месечна издръжка в размер на 200 лв.
С Присъда
№ 45/06.10.2015 год.по НОХД № 572/2015 год.по описа на КРС ,обвиняемият В.Г.М. бил признат за виновен, за това, че съзнателно
не е изпълнил това свое задължение
в размер на две или повече месечни вноски,а именно: в размер на общо 5/пет/ месечни вноски на обща стойност 1000 лв.за периода от м ноември 2014 г. до м.март
2015 г. включително - престъпление по чл 183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 3
/три/ месеца,изпълнението на което на основание
чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от 3 /три/ години,считано от влизане
на Присъдата в сила.
Срещу така постановената Присъда е предявена въззивна жалба и е образувано
ВНОХД № 465/2015 год.по описа
на КОС.
С Решение
№ 156/18.12.2015 год.по ВНОХД № 465/2015 год.е изменена Присъда № 45 от 06.10.2015 година,постановена от Районен съд
по НОХД № 572/2015 год.по описа
на КРС в частта
на наложеното
наказание, като вместо наказание «Лишаване от свобода» е определено наказание
«Пробация» при следните пробационни мерки «Задължителна регистрация по настоящ адрес» за срок от 6/шест/ месеца
с периодичност два пъти седмично и «Задължителна регистрация» по настоящ адрес за срок от 6 месеца.
Въпреки тази Присъда, подсъдимият В.Г.М. продължил
да не изплаща редовно месечните вноски по издръжката на дъщеря си.
За периода от м.април
2015 год.до м.февруари 2016
год.включително подсъдимият не
изпълнил това свое задължение
за 11 месечни вноски-сумата
от 2200 лв.
По този
начин той осъществил изпълнителното
деяние на чл.183,ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28,ал.1 от ,като е извършил престъплението повторно.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от свидетелските показания и от писмените
доказателства, събрани в хода на ДП № 196/2016г. на РУ МВР Кюстендил и
приобщени към ценения доказателствен
материал.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Установената и доказана фактическа обстановка по делото съдът субсимира в нормата на чл. 183, ал.4, вр. с ал.1,
вр. с чл.28, ал.1 от НК.
За да е осъществен
състава на посочената норма от обективна
страна
следва да е налице "неизпълнение на задължение за издръжка на низходящ" и то да е извършено съзнателно.
Задължението на
подсъдимия М. е възникнало
по силата на съдебен акт. Законодателят определя минимален размер на неизпълнение на задължението - най-малко две месечни
вноски. От субективна страна следва да е налице
пряк умисъл с характеристиките на същия по чл.11, ал.2, пр.1 от НК, т.е. деецът да съзнава общественоопасния характер на извършеното от него деяние, да предвижда настъпването
на общественоопасните последици и да иска тяхното настъпване.
Деянието на подсъдимия от обективна страна осъществява признаците на визираните
престъпления. В.М. е осъден с
решение на КРС по гр.
д. № 1712/2014 г., да заплаща месечна издръжка на малолетното си
дете, чрез неговата майка и законна
представителка – св. О.Х. в размер на 200,00 лева месечно, т.е. задължението на подсъдимия
е възникнало по силата на
съдебен акт. Гласните
доказателства и писмените такива
от ДП №196/2016г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил безспорно доказват неизпълнение на
вмененото задължение на подсъдимия.
Деянието на подсъдимия,
изразяващо се в неизплащане на издръжка за инкриминирания период се явява извършено в
условията на повторност, след като с присъда на КРС по НОХД № 572/2015 г. ,
влязла в законна сила на 18.12.2015 г. е осъден за извършено престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е осъществено
при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал
е настъпването на
общественоопасните
последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е имал представа
относно факта, че е осъден
да издържа детето си и че
не изпълнява това си задължение. Вината е доказана, тъй като законът защитава семейството, семейните отношения, издържката и възпитанието на децата. Задължението за заплащане на издържка
е безусловно и веднъж въникнало по силата на съдебен акт следва да се изпълнява до промяната му, независимо от възможностите
на осъдения. Затова ирелевантни
за реализиране състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК са трудовия
статус на подсъдимия, получавано или не от него възнаграждение,
здравословното му състояние,
ново семейно или фактическо съжителство, наличието на други низходящи и други обстоятелства. Законът предоставя възможност
на дължащия издържка родител да защити правата си чрез промяна на съдебното решение досежно присъдената издръжка чрез намаляването
й в граници, поносими за родителя с оглед възможностите
му. В този смисл съдът счита, че настоящото деяние е осъществено
виновно и за неизпълнение
на задължението за заплащане
на присъдената издържка подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието, което подсъдимият
следва да изтърпи, съдът
съобразява всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, като се ръководи и от целите
на наказанието по чл.36 от НК, формиращи т.нар. лична
и генерална превенция.
Осъщественото престъпление от подсъдимия е с висока
степен на обществена опасност, имайки се предвид вида на засегнатите обществени отношения, които са свързани със семейните отношения и отношенията родител-дете.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема големия размер на задължението
на подсъдимия, обусловено
от продължителността на неизпълнение
на вмененото му по силата на съдебните
актове задължение за издържка. Наличието на
предходно осъждане, с което на М. е наложено по-лекото предвидено в НК
наказание и липсата на данни, че същият
се е поправил , налага за съда при индивидуализацията на наказанието за това деяние да приеме, че има превес на отегчаващите
вината обстоятелства и да наложи
наказание при условията на чл.54 от НК ,
а именно „ лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца , като при условията на чл.
66, ал.1 от НК отложи изпълнението на това наказание с изпитателен срок от 3
години, както и да наложи кумулативно
предвиденото в чл. 183, ал.4 от НК наказание „ обществено порицание“, като за
изпълнението му бе предвидено прочитане на присъдата по кабелна телевизия
„Кабел Сат Запад“.
Чрез така наложеното наказание, съдът намери, че по отношение
на подсъдимия ще се постигне съответното превантивно и превъзпитателно въздействие.
С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: