№ 253
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500212 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ИВ. М. ИВ., чрез
процесуален представител адв. Н.П., срещу Решение № 1991/09.12.2021г. постановено по
гр.д.№ 6663/2021г. на 26 с-в, по описа на ВРС в частите, с които се признава за установено,
че ИВ. М. ИВ. дължи на Етажна собственост на сграда с административен адрес ******,
представлявана от управителя „Акорд Праим" ООД, ЕИК ******, сумата от 296 лева -
разноски по поддръжка и управление на Етажната собственост и фонд ремонт и
обновление, натрупани под формата на месечни такси към етажната собственост за
апартамент № 18, находящ се в сградата на ******, за периода от месец януари 2018 г. до
месец февруари 2021г. включително, общо за 38 месеца, съгласно решения, обективирани в
т. 4 от протокол от Общо събрание, проведено на 06.10.2014 г. и т. 2 от протокол от Общо
събрание, проведено на 29.11.2019 г., от които 152 лева за такса за управление, поддръжка и
консумативни разходи и 144 лева за фонд „ремонт и обновление", ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.03.2021 г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед № 454/22.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4038/2021г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага становище за неправилност, необоснованост и несправедливост
1
на съдебното решение по съображения, че съдът не е отчел идеалните части на отделните
съсобственици в общите част на ЕС и процента от минималната работна заплата в страната,
което представлявало грубо закононарушение. Въззивникът счита, че първоинстанционния
съд е следвало да прогласи нищожността на посочени части от решенията на ОС на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, на която всеки може да се позове, а съдът следи служебно. На
следващо място сочи, че с решенията на Общото събрание таксите за консумативни разходи
се разпределят съобразно броя на обитателите в апартамент, а от представените
доказателства бележки от Енерго-Про, се установявало, че от юли 2016г. на апартамент №18
няма начислени разходи за консумирана електроенергия, което безспорно доказвало, че
жилището не било и не е обитавано. Съгласно изискванията на чл.51, ал.2, от ЗУЕС, не се
заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от
30 дни в рамките на една календарна година. От друга страна в протоколите от Общото
събрание нямало изрично записано и прието решение, с което да се приема, че плащания за
разходи ще се извършват и от необитаеми апартаменти. По изложените съображения моли
за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Етажна собственост на сграда
с административен адрес ******, представлявана от управителя „Акорд Праим" ООД, чрез
процесуален представител адв. К.А., с който изразява становище за незаконосъобразност и
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият оспорва възраженията във въззивната
жалба относно решенията на ОС, като сочи, че доколкото не е предявен иск по чл. 40 ЗУЕС
за тяхната отмяна, същите не подлежат на разглеждане в настоящото производство. На
следващо място счита, че посочените оплаквания за тяхната нищожност са неоснователни,
тъй като по отношение на тях не важат правилата на недействителността по ЗЗД. В
заключение сочи, че представената справка за електроенергия е неотносима към предмета на
делото, а относно свидетелските показания счита, че съдът не е длъжен да обсъжда същите в
съдебното си решения. С оглед гореизложеното становище моли за потвърждаване на
решението.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника
адв. П. поддържа становището си за нищожност на решенията на ОС поради груби
нарушения на разпоредби от ЗУЕС. Счита, че таксата за управление и консумативни
разходи е неправомерно начислена, тъй като жалбоподателят не е пребивавал в апартамента
за процесния период. По изложените съображения моли за отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
С депозирано писмено становище въззиваемият потвърждава твърденията си за
неотносимост на справката от „Енерго-Про Продажби“ АД, тъй като касаела труд адрес.
Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
2
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по искова
молба на Етажна собственост на сграда с административен адрес В., ул. ****,
представлявана от управителя „Акорд Праим“ ООД, ЕИК ****** срещу ИВ. М. ИВ., с която
са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за установяване на вземането, предмет на
Заповед № 454/22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4038/2021г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 475,85 лева -
разноски по поддръжка и управление на Етажната собственост и фонд ремонт и
обновление, натрупани под формата на месечни такси към етажната собственост за
апартамент № 18, находящ се на адрес: В., ул. ****, собственост на ответника, за периода от
месец май 2016 г. до месец февруари 2021 г. включително, общо за 58 месеца, съгласно
решения, обективирани в т. 4 от протокол от Общо събрание, проведено на 06.10.2014 г. и т.
2 от протокол от Общо събрание, проведено на 29.11.2019 г., от които 271,85 лева за такса за
управление, поддръжка и консумативни разходи и 204 лева за фонд „ремонт и обновление“,
ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 18.03.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от месец май 2016 г. до месец
февруари 2021 г., включително, за притежавания от ответника в Етажната собственост
апартамент № 18 е начислена сума съгласно приети решения на Общото събрание на ЕС в
общ размер от 475,85 лева, от които 271,85 лева за такса за управление, поддръжка и
консумативни разходи и 204 лева за фонд „ремонт и обновление“. Ищецът твърди още, че с
решение, обективирано в т. 4 от протокол от Общо събрание, проведено на 06.10.2014г., е
определен размера на таксите, дължими към ЕС, които се разпределят съобразно
обитателите в апартамент, а вноската за фонд „Ремонт и обновление“ е определена в размер
на 3 лева месечно от апартамент. С решение, обективирано в т. 2 от протокол от Общо
събрание, проведено на 29.11.2019 г. било прието вноската за фонд „Ремонт и обновление“
да се увеличи на 5 лева месечно за апартамент, считано от м.12.2019г. Сочи, че с решение,
обективирано в т. 2 от протокол от Общо събрание, проведено на 12.11.2020 г., е приета
оферта за подмяна на дограма на входа, като било определено необходимата сума да се
разпредели между апартаментите съобразно притежаваните ид.части от общите части на
сградата, като крайният срок за събиране на сумата бил 31.01.2021г. В заключение твърди,
че през м. 12, 2020г. е извършено плащане по партидата на ******, с което ищецът счита, че
са покрити най-старите му задължения, и което е прекъснало тригодишната погасителна
давност за периодичните задължения.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника И.М. Иван, с който се
оспорват предявените искове като неоснователни. Възразява се срещу проведените общи
събрания на ЕС, като се сочат нарушения на разпоредбите на ЗУЕС във връзка със
свикването на ОС. Оспорва се и съдържанието на протоколите от проведени Общи събрания
като непълни, предвид че липсвали идеалните части, притежавани от явилите се лица.
3
Оспорват се и решенията на ЕС, които били взети в нарушение на изискванията на чл.15 от
ЗУЕС. Сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС
разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределя поравно между
собствениците, като тези, които не пребивават в етажната собственост повече от 30 дни в
рамките на календарната година не дължат такива. Ответникът твърди още, че е заплатил
сумата от 67,20 лева за извършен ремонт – подмяна на дограма на 11.03.2021г. Прави
възражение и за изтекла погасителна давност. Отправеното искане е за отхвърляне на
предявените искове в цялост и присъждане на разноски.
Предявените обективно кумулативно съединени искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС. Основателността им е предпоставена от установяването в условията на главно и
пълно доказване от страна на ищеца, настоящ въззиваем, наличието на валидно решение на
ОС на ЕС за събиране на такса за управление и поддръжка на общите части и на такса за
фонд „ремонт“ от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата в определен размер и
за определен период, обстоятелството, че ответникът е собственик на посочените
недвижими имоти в процесната сграда, както и размера на дължимите такси за съответния
период. В тежест на ответника, имащ качеството на въззиваем в настоящото производство, е
доказването на положителните факти, на които основава възраженията си, от които черпи
изгодни правни последици.
Между страните не налице спор относно факта, че И.И. е собственик на апартамент
№ 18 в жилищната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в В., ул. ****
От приложеният по делото протокол от проведено на 06.10.2014 г. Общо събрание на
собствениците на обекти в сграда – ЕС, находяща се в В., ул. **** се установява, че
върховният орган на етажната собственост е взел решение всички консумативни разходи –
ток, такса асансьор, почистване, да се разпределят според броя на обитателите в апартамент,
а вноската за фонд „Ремонт“ е определена в размер на 3 лева на апартамент по равно.
От протокол от проведено на 29.11.2019 г. общо събрание ЕС е видно, че органът е
взел последващо решение вноската за фонд „Ремонт и обновление“ да бъде в размер на 5
лева месечно на апартамент, считано от м.12.2019г., а таксите за управление и поддръжка и
разходи да се определят спрямо броят обитателите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на посочените
решения на общото събрание на етажната собственост, тъй като те по правната си същност
представляват особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел, а не са сделки и за тях не се прилагат основанията за
нищожност по ЗЗД. Специалните закони – ЗС, ЗУЕС уреждат специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна
власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението на общото събрание. Неспазването на различни правила от
предвидените не е равностойно, но специалният закон /ЗУЕС/ не определя кои пороци водят
до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
4
рамките на съдебното производство по чл. 40 от ЗУЕС, което включва специфични правила.
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е само съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като
процесуален е преклузивен – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Тази специфика е съобразена с това, че тези
решения засягат широк кръг от лица и отношения, включително и трети лица, което изисква
сигурност, но и бързина, включително и при изпълнение на решенията. Именно поради
това, само в императивно установения срок може да се иска отмяна на решенията
независимо дали поради тяхната незаконосъобразност или нищожност. В посочения смисъл
е константната съдебна практика, обективирана в Решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д.
№ 1506/2008 г. III г. о. на ВКС, Решение №39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012 г. на
ВКС, I г.о., Определение № 157/25.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2621 / 2020 г. на ВКС, I г.о.,
Определение №37 от 01.03.2018г. по ч.гр.д. № 544/2018г. на ВКС, II г.о., Определение
№99/29.05.2019 по гр.дело №20/2019 на ВКС, ГК, II г.о. и други.
С оглед гореизложеното при липса на доказателства, а и на твърдения за съдебно
оспорване и отмяна на процесните решения на ОС на ЕС в рамките на преклузивния срок по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, с изтичането на последния те са станали окончателни, а с оглед на това
и задължителни за изпълнение от всички етажни собственици. Доколкото въззивникът не е
релевирал други възражения спрямо задължението си по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за заплащане
на дължимите суми по фонд „Ремонт и обновление“ в размер, то искът за неговото съдебно
установяване се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 144 лева, изчислена
в съответствие с приетите в решенията на ОС на ЕС размери и при съобразяване на
погасяването на същите вследствие на изтекла погасителна давност за периода от м. май
2016 г. до м. декември 2017 г. включително.
От друга страна, видно от приложеното по делото извлечение за фактури и плащания
от „Енерго-Про Продажби“ АД за периода от 19.02.2016 г. до 19.03.2021 г. е,че на ИВ. М.
ИВ. с клиентски номер № ********** не са начисляване задължения за електроенергия, като
изключение прави единствено фактура с падеж 17.02.2020 г. на стойност 10.50 лева. С оглед
посочената фактическа установеност се достига до извода, че в процесния период от май
2016 г. до февруари 2021 г. апартаментът, собственост на И. не е бил обитаван.
Неосноватлени са възраженията на въззиваемия за неотносимост на извлеченията, тъй като
същите са по клиентски номер на страната и обхващат всички адреси на потребление и
абонатни номера на името на И.И.. Посоченият адрес на въззивника е такъв за
кореспонденция с доставчика на електрическа енергия и неотносим към този, за който са
издадените фактурите, установяващи липса на потребление.
Съобразно съдебната практика, обективирана в Решение №60181/20.10.2021 по дело
№86/2021 на ВКС, ГК, IV г.о. императивните разпоредби на чл.51, ал.2 и 3 ЗУЕС уреждат
изключение относно дължимостта на разходите за поддръжка и управление на ЕС за лица,
пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. Тълкуването на цитираните норми налага извод, че тези лица са освободени изцяло
5
от всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и
поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на
решение от общото събрание или уведомяване на управителя.
Доколкото в настоящия случай не се установява ползване на апартамента в
процесния период, то по силата на императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС
собственикът му е освободен от задължението за заплащане на разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост по ал. 1 от цитираната разпоредба.
Въззиваемият не е ангажирал доказателства относно положителния факт, от който се
домогва да черпи изгодни правни последици, а именно, че апартамент 18 е обитаван в
период по-дълъг от 30 дни в календарната година, напротив същият е опроверган от
приложените от И. писмен доказателства. По посочените съображения следва да се приеме,
че правно релеватният факт е недоказан, с оглед на което и искът по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, а първоинстанционното
решение, с което се уважава до сумата от 152 лева – отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 166.89 лева за
въззивното производство, както и още 75.50 лева за първоинстанционното такова, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предвид отхвърлената част от въззивната жалба, на основание чл. 78, ал, 3 от ГПК на
въззиваемият следва да бъдат възстановени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 145.95 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1991/09.12.2021г. постановено по гр.д.№ 6663/2021г. на 26 с-в, по
описа на ВРС в частта, в която се приема за установено в отношенията между страните, че
ИВ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: В., ул. ****, ****** дължи на Етажна собственост на
сграда с административен адрес В., ул. ****, представлявана от управителя „Акорд Праим“
ООД, ЕИК ******, сумата от 144 /сто четиридесет и четири/ лева, дължима за фонд
„ремонт и обновление“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 18.03.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед № 454/22.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 4038/2021г. по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1991/09.12.2021г. постановено по гр.д.№ 6663/2021г.
на 26 с-в, по описа на ВРС в останалата обжалвана част.
В останалите части Решение № 1991/09.12.2021г. постановено по гр.д.№ 6663/2021г.
на 26 с-в, по описа на ВРС е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с административен адрес В., ул. ****,
6
представлявана от управителя „Акорд Праим“ ООД, ЕИК ****** да заплати на ИВ. М. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: В., ул. ****, ****** следните суми: сумата от 166.89 лева,
представляваща дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски във въззивното
производство по делото, както и сумата от още 75.50 лева, представляваща горницата над
присъдените с Решение № 1991/09.12.2021г. постановено по гр.д.№ 6663/2021г. на 26 с-в, по
описа на ВРС до пълния дължим на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: В., ул. ****, ****** да заплати на
Етажна собственост на сграда с административен адрес В., ул. ****, представлявана от
управителя „Акорд Праим“ ООД, ЕИК ****** сумата от 145.95 лева, представляваща
дължимите разноски във въззивното производство по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7