Определение по дело №85/2020 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л  № 106

 

 гр. Пловдив, 27.02.2020 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА

                                                                 МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

    

секретар АННА СТОЯНОВА,

прокурор РУМЕН БОЕВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия БУЮКЛИЕВА

ВЧНД № 85 по описа за 2020 година.

 

         На именното повикване в 10,00 часа в залата се явиха:

 

Жалбоподателят – обвиняем Б.Н.М. се явява лично и с адвокат И. Д., редовно упълномощен защитник от ДП.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото.

 

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА се частната жалба подадена от адв. Д., защитник на обв. М., както и тази на последния, против определението на Окръжен съд Пловдив, с което спрямо обв. М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

 

Адв.Д.: Поддържаме жалбата.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам жалбите.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

Адв. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Също.

 

С оглед изявленията на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебната прения, поради което  съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ.

 

 

ПРОКУРОРЪТ:  Уважаеми апелативни съдии,  моля да потвърдите  взетата от Пловдивския окръжен съд мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Б.Н.М., за извършеното от него престъпление, тъй като това определение е постановено  правилно и законосъобразно, взето в съответствие с изискванията на чл. 63 и чл.64 от НПК.

В този етап се проверяват абсолютно всички аспекти на обстоятелствата, при които е взето то. На първо място следва да се обсъди дали е  взето за престъпление, за което се предвижда такава мярка. Безспорно е взето за такова престъпление,  което е  достатъчно тежко наказание. Проблемът, който се поставя и от обвиняемия и от неговата защита е доколко са събрани доказателства, които да дават възможност да се прецени, че той е участник в пласирането на тези неистински банкноти.

Вие виждате, че делото е в начален етап на разследване и така или иначе, в този момент са събрани много на брой доказателства, които дават основание да се предположи, че той е  съизвършител, съучастник  и т.н. в това престъпление. Тези неистински банкноти видно от данните по делото, от разпити и прочее са разпространявани по пътя, където се е движила групата, а не само в П.. Така че на база на цялостното обсъждане на доказателствата и на другите събрани доказателства и писмени в тази насока, на този етап е налице абсолютно  обосновано предположение, че той е  участвал в извършването на това тежко престъпление. Вярно е, че това е една индиция, че тук трябва да се събират и други косвени доказателства. Това, както се  споделя от оперативния работник не може как да  си го измисли при неговия разпит, макар, че там е атакуван, че е разговаряно с друг обвиняем, който също е с мярка за неотклонение, той е бил казал, че  той  бил организатора и т.н. Може и онзи да е организатор, но че са съучастници, на този етап са налице.

Възприеме ли се това нещо за пореден път от Пловдивския окръжен съд, аз мисля, че с оглед съдебното минало, което се затрудних да прочета до края, особено с тези безкрайни деяние и кумулации и т.н.,  се приеме, че съществува реалната опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, защото е започнало да се укриват факти и  обстоятелства, свързани с конкретното разследване, така че другите две предпоставки са абсолютно налице, с оглед тези 17 осъждания и целият му житейски път, който не е малък и още повече, че той има най-тежката присъда за такова престъпление. За мен всички обстоятелства са били на лице, когато първоинстанционният съд е счел, че следва да се вземе тази мярка.

Затова моля да  потвърдите определението.

 

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, във въззивната жалба аз съм  изложил  доводите и няма да ги преповтарям.

 Да, безспорно разследването е в една начална фаза, буквално са минали около две седмици от както е образувано, но това не е пречка за органите на ДП така както активно са провели определени по обем действия да направят проверка има ли в района на търговския обект камери,  има ли в района на хостела камери, има ли записи и от там да се правят някакви доводи. Да, вярно,  ще  има въпроси доколко има записи, доколко са автентични, има ли манипулации по тях и ред други неща, но поне на първо време ще имаме някаква индиция този човек дали е бил засечен и видян в съответния район. В противен случай, ние оставаме в сферата на предположенията, така както казва представителя на прокуратурата – все още предстои събиране и проверка на сериозни доказателства. В момента в кориците на делото преки за негова съпричастност на деянието, доказателства не са събрани и няма представени. Нямаме дори  обяснения на обвиняем, който да е обвиняван за същото престъпление. Ще видите, че той се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Имаме беседа, разговор който не е фиксиран по съответния ред. На практика другото лице е могло да цитира името на който и да е като на човек, той може да цитира и моето име и фактически мога да стана и аз обвиняем. Няма спор, че имаме изключително като брой предходни осъждания. Няма спор, че имаме осъждане за идентични престъпни състави, но сам по себе си този факт не създава презумпцията, че след като един човек многократно осъждан и за същото, то по аналогия и в момента, в някаква процесуална фигура като деяние да е налице. Беше казано, че извършвал действия по укриване на факти и вещи. Да, действително имаме разпоредителната сделка, то тя не представлява укриване. Укриване би било, ако имахме данни, че този господин или някое друго лице с пълномощно е отпътувало  с автомобила към М., Т.или другаде и се е върнал без автомобила, т.е. физически тази вещ да е извън пределите на България. Не на последно място, самият той, разбирайки, че е обект на издирване сам организира явяването си в П. и се явява пред органите на ДП. Всеки може да каже, че е тълкувано като гузна съвест. Въпросът е в кориците на делото какво имаме  като доказателства, а нашето становище е, че доказателства - преки няма, а косвените са едни справки, които по смисъла на закона не създават достатъчна презумпция за виновност. Заявявам всичко това с оглед разпоредбата на ал.2, на чл.63, доколкото доказателствата на този етап   установяват съпричастност  към вмененото му обвинение.

Затова искането ми е за отмяна на съдебния акт на първоинстанционния съд, с който е определена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и определяне мярка за неотклонение. Самият той  казва, че има постоянен адрес, има медицински доказателства за заболявания и самият той моли за „домашен арест“.

В тази насока моля за вашето определение.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:

ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм с адвоката ми. Искам само да заявя пред вас, че аз разбирайки, че ме търсят от някъде веднага сам се явих. Два дни - понеделник и вторник  аз чакам тук в П. в хотел, за да бъда приет от издирващия полицай и аз не знам защо.Понеделник и вторник бях тук чакайки и в сряда се обадих на  адв. Д.  за да отидем там и видим защо ме търсят.

          Никога не съм не укривал и съм нямал  такова намерение да се укривам или пък да напускам страната. Затова много ви моля, тъй като имам достатъчно заболявания – хипертония, простата, сърдечна недостатъчност, моля съда, ако толкова се притеснява, че ще извърша друго престъпление, да бъда поставен под „домашен арест“.

          Имам богато криминално минало и аз  се явявам доброволно като съвестен гражданин. Затова моля съда да отмени мярката „задържане под стража“ и да бъда с друга мярка, но да се стигне до истината.

 

         Съдът, след съвещание,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:

         ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да се измени мярката ми в по- лека.

 

 

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Ив.Д., защитник на Б.Н.М., обвиняем по досъдебно производство № 127/2020г. по описа на Второ РУ на МВР гр.П., както и жалба на последния, срещу протоколно определение № 242/21.02.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 367/2020г. по описа на същия съд, с което е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража” спрямо  обвиняемия.

В жалбите се излагат доводи, че определената мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия М. е изключително тежка и не е съобразена с обстоятелствата, визирани в чл.56, ал.3 от НК. Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо последния - „домашен арест”.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Обвиняемият М. се присъединява към казаното от неговия защитник и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбите са неоснователни, а атакуваният съдебен, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.  

Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбите и заявеното от страните, намира за установено следното: 

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия М.. 

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието по чл.244, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и веществени доказателства.

  На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.       

Законосъобразни са и изводите на първостепенния съд, че съществува реална опасност обвиняемият М. да извърши престъпление и да се укрие.

Същият е осъждан многократно, два от които за престъпления по чл.243 и чл.244 от НК. Последното наказание лишаване от свобода е изтърпял на 07.03.2019г. То не му е въздействало поправително и превъзпитателно към спазване на законите. Има отношение по две досъдебни производства по описа на РУ на МВР гр.С..   

Не пребивава на постоянния си адрес, което е наложило обявяването му за общодържавно издирване. Мобилен е и пътува из страната. При настаняване за нощувка в други населени места не представя лична карта. Твърди, че я е загубил. Отчуждил е личния си лек автомобил в полза на сестра си с цел да отклони разследването от себе си. 

Доводите на защитата за здравословното състояние на обвиняемия  не води до оборване на горните изводи. Приложените по делото медицински документи се отнасят за периода 2015г. - 2017г. - време, когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода. От тях не може да се заключи, че здравословният му статус е пречка да пребивава в пенитенциарно заведение. При възникване на здравословни проблеми на обвиняемия  М. ще бъде осигурена необходимата медицинска помощ по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянието и дееца, настоящата инстанция намира,  че целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека, каквото е становището на обвиняемия. Мярката за неотклонение „домашен арест“ не би възпрепятствала последния да осъществява вменената му деятелност.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбите, като неоснователни, да се оставят без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 242/21.02.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 367/2020г. по описа на същия съд, с което спрямо Б.Н.М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 127/2020г. по описа на Второ РУ на МВР гр.П., е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                               Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 10,21часа.

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1. 

 

 

                                                                              2.

 

                                                       СЕКРЕТАР: