№ 441
гр. В., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320201383 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
„Търговска банка Д“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„К.с.“, бул. „Ген. Т.“, № 8, ЕИК *********, представлявано от А. И.а А. и М. Е.
Г., против Наказателно постановление № К-005887 от 26.08.2024г. на
Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В. със седалище М.
към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 , във вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗПК –„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева /пет хиляди
лева/ за извършено административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият изпраща
процесуален представител, който заема становище в с.з. да се отмени НП
като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з., като е
представила писмено становище чрез ю.к. Джурджинска да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
В АУАН и НП, както и от показанията на свидетеля С. И. е видно, че на
14.03.2024г. извършил проверка в банката в гр. В. При проверката изискахме
да ни бъдат представени договори които са сключени в офиса. Такива
договори не се представили, освен бланка с празен договор. Изискали и се
представили общите условия за кредит в размер на 10000.00лв. От
представените документи се установява, че Банката изисква такса за
проучване и одобрение за потребителски кредит 1 % или минимални 90лв.
Също такса се взима и за представения банков договор е посочено, че
кредитора заплаща такса за проучване на кредит. В представената тарифа
също е посочена такса за одобрение на кредит 1% минимално 90лв. С
протокола при проверката изискали да се представят горепосочените
договори, които не се представили по време на проверката. На 21.03.2024г. от
упълномощено лице на банката са приети изисканите договори. Установява
се, че договор за потребителски кредит № ЯВ 5539 от 23.01.2024г. в чл. 12 се
казва, че кредитополучателя заплаща такса проучване и одобрение на кредит в
размер на 1% или 90 лв. Такса се събира при одобрение на кредита и при
неговото усвояване. Към досието на договора е приложен СЕФ за размер на
кредита 10000.00лв. и от долу таксата за проучване и одобрение като в случая
е 100.00лв. Към досието на договора също така е приложен документ такси,
комисионни в които е посочено размера на кредита 10000.00лв., такса за
проучване и одобрение 100.00лв. Предвид, че не са представени документи за
да се установи кога е събрана такса. На 12.04.2024г. е извършена повторна
проверка и са изискани документите за извършените плащания по
представените договори, извлечение от сметката и становище, което да е
изяснено за какви действия се събира такса за проучване и одобрение за
потребителски кредит. На 18.04.2024г. са представени изисканите документи
като е представено уведомление със становище, в което е посочено, че таксата
за проучване и одобрение е пряко свързана със задължението на Банката да
оценява кредитоспособността на крадитоискателя, като цели покриване на
някой административни такси, които банката прави при проучване и др.
разходи свързани с процеса на проучване. Таксата се удържа и за разходите
свързани с вътрешнобанковия кредитен процес на одобрения. В
2
уведомлението било посочено, че са съставени документи във връзка с
посочената такса. От представените документи за движение по сметката е
видно, че таксата в размер на 100.00лв. с договор за потребителски кредит е
удържана и осчетоводена на 23.01.2024г. т.е. датата когато е усвоен кредита на
10000.00лв. От горе казано се установило, че при сключване на потребителски
кредит с потребител кредиторът е поискал плащане на такса с такса проучване
и одобрение на кредит като действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, което е нарушение от закона за потребителски кредит, за което Й.
съставил акт.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля С. Й. И. -
актосъставител, приетите писмени доказателства по делото и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съдържащото се в наказателното постановление
фактическо описание на процесното административно нарушение е
достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като
административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Първоначалната такса от
100 лева – за проверка на кредитоспособността, противоречи на чл. 10а и чл.
16 от ЗПК. Става въпрос за преддоговорни отношения по смисъла на чл. 12 от
ЗЗД. Страните по бъдещия договор за кредит имат интерес да проучат за
съконтрахента си, за да преценят дали е удачно да сключат сделка. Ако
потребителят не бъде одобрен, той няма как да дължи стойността на
проверката (въпросната такса), тази дейност следва да се финансира от
кредитора защото е в основата на предмета му на дейност. По отношение на
тези обстоятелства е налице единство между съдържането на АУАН и на
наказателното постановление. По делото е установено, че „Търговска банка
3
Д" има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, за което няма
спор между страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, кредиторът може да изисква заплащане на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тази
норма е императивна и с нея се въвежда правилото, че такси и комисионни
могат да бъдат събирани от кредитора само за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Тъй наречената "такса
кредитоспособност " не би могла да се определи като допълнителна услуга за
потребителя, защото допълнителни са услугите, предоставяни в полза на
потребителя, докато в случая предвидената в договора такса е свързана изцяло
с извършването на нормативно предвидени действия, насочени предимно към
интересите на кредитора, поради което такава такса и не следва да бъде
начислявана от кредитора, предвид изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
В случая, тази такса по естеството си представлява прикрита такса за
усвояване и управление на кредита, а не е такса за отделна допълнителна по
характера си услуга. По този начин необосновано се увеличава финансовата
тежест на длъжника. При преценка от кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица, вменени й с чл. 16
от ЗПК, и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията на потребителя по договора, което е в абсолютно противоречие,
както с чл. 16, ал. 1 от ЗПК, задължаващ кредитора преди сключване на
договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, така и с
чл. 8, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски
кредити. При така установената фактическа обстановка направеният от
административнонаказващия орган правен извод за безспорната установеност
на извършено от дружеството нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е правилен и
обоснован, за което правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения настоящият съдебен състав счита за неоснователно, установените
относими факти по случая се основават и на събраните доказателства в
административнонаказателното производство. Не всяко процесуално
нарушение е съществено, а само това което се е отразило върху правилността
на възприетите фактически обстоятелства по случая и правната им
квалификация. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в срока по чл.
4
34 от ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП има информация за дата и място на нарушението. НП е
издадено от Мария Асенова Филипова – председател на КЗП към 26.08.2024г.,
съгласно представеното Решение № 346 от 22.05.2024г. на Министерски съвет
на Република България, поради което възраженията на защитата в тази насока
са неоснователни. Няма данни приложената забповед за оправомощаване на
актосъставителя да е прекратила действието си към момента на започване на
административнонаказателниа процес.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-005887 от 26.08.2024г.
на Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В. със седалище
М. към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя „Търговска банка Д“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.с.“, бул. „Ген. Т.“, № 8, ЕИК
*********, представлявано от А. И.а А. и М. Е. Г. е наложено
административно наказание на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗПК –„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева
/пет хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл. 10а, ал.
2 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5