Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Сливница, 15.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при секретаря Паулина Велкова, като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.д. № 355
по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И.К.,
ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 15-1204-002070 от 04.12.2015
г., издадено от Ива Пламенова Григорова - началник група към ОДМВР София,
сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 3, т. 4 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ съответно в размер на 300,00 лв. и в размер на 10,00 лв. за нарушения
на разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени
твърдения, че не е доказано, че жалбоподателката не е заплатила винетна такса,
в който смисъл не оспорва, че е нямала залепен винетен стикер, но това
предполагало извършването на друго нарушение. Сочи се, че действително не е
представила контролния си талон за проверка, но същият е бил паднал под
седалката, където го е намерила по-късно. Поддържа, че по отношение на
извършеното от нея административно нарушение е изтекла тригодишната
изпълнителска давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН, с оглед което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
В проведеното публично
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна-
ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично
съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на
РС- гр. Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и
съдът да потвърди наложеното на водача наказание.
Съдът, като обсъди
доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 05.06.2019 г., видно от
разписката, а жалбата е подадена на 10.06.2019 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми
реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 28.10.2015 г., около 17.00 часа, жалбоподателката Д.И.К., ЕГН ********** се намирала извън населено място,
като се движела по ПП I-8, в района на 26-ти
км, посока към гр. Драгоман, с управлявания от нея лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № СТ 5962 СМ,
собственост на Веселин Събев Събев, ЕГН **********.
Жалбоподателката К. била
спряна за проверка в района на 26-ти километър от свидетелите Д.С.П.
и Н.Б.Г.- автоконтрольори в С „ПП” при
ОДМВР- София, като в хода на проверката К. не представил квитанция (фактура) за платена
винетна такса както валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна
мрежа за 2015 г. от категорията К-3, а също и контролния талон към СУМПС.
За констатираните
нарушения Д.С.П. - мл. инспектор при С „ПП“- ОДМВР гр. София, в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението- Н.Б.Г., съставил на жалбоподателката
АУАН № 071769/28.10.2015 г., за това че на 28.10.2015 г., около 17.00 часа, извън населено място, по ПП I-8, в района на 26-ти км, с посока на движение
към гр. Драгоман, управлява лек автомобил марка
„Форд”, модел „Фиеста”, бял. Категория М1, с рег. № СТ 5962
СМ, собственост на Веселин Събев Събев, ЕГН **********, като допуска следните
нарушения- водачът не представя контролен талон към СУМПС и водачът не
представя квитанция (фактура) за платена винетна такса както валиден винетен
стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2015 г. от категорията
К-3, с което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 139, ал. 5 ЗДвП. АУАН
бил предявен на жалбоподателката, като тя не направила възражения срещу него.
Въз основа на така
съставения АУАН на 04.12.2015 г. Ива Пламенова Григорова на длъжност началник
група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, упълномощена със Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г., издала атакуваното НП № 15-1204-002070 от 04.12.2015
г., в което АНО е приел, че с деянието, описано идентично както в АУАН, така и
в НП (като в НП не е посочено чия собственост е МПС), жалбоподателят е
извършил: Управлява по републиканската пътна мрежа пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, с което виновно нарушил чл.
139, ал. 5 ЗДвП и не носи контролния талон към свидетелство за управление, с
което виновно нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 ЗАНН, чл. 179, ал. 3, т. 4 и чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. второ ЗДвП й били
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и „глоба“ в
размер на 10 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства-
АУАН № 071769/28.10.2015 г.,, Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за служебна промяна на регистрацията на МПС, справка
за нарушител/водач, Заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г. на Ива Пламенова
Григорова, Заповед № 517з-1293/23.04.2015 г. на директора на ОДМВР София, акт
за встъпване в длъжност от 22.05.2015 г. на Н.Б.Г. и акт за встъпване в
длъжност от 23.05.2015 г. на Д.С.П., както и гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите Д.С.П. и Н.Б.Г..
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателката на 05.06.2019 г., видно от съдържащата
се в него разписка, като по делото не са представени доказателства за
предприети в периода от издаването му действия по преследване на нарушителя.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Наказателното
постановление е незаконосъобразно, с оглед което следва да бъде отменен изцяло,
а административнонаказателното производство- прекратено.
Безспорно е установено по
делото, че твърдяното нарушение е извършено на 28.10.2015 г., а наказателното
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката, макар и издадено в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН, е
връчено на 05.06.2018 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. По силата на
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според правната доктрина
обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: изключващи
преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта,
давност и амнистия; обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна
отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от
изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и
представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната
отговорност може да бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава,
че при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази
отговорност, а като краен резултат- до нейното погасяване. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН) и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна
санкция (чл. 82 ЗАНН). В ЗАНН липсва правна регламентация на института на
абсолютната погасителна давност. При това положение следва да намери приложение
чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 79, 80 и 81 НК. Неоснователно е да се изключи въобще
приложението на този институт в производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания, тъй като по
този начин ще се допусне възможността административните нарушения да се
установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето. В
този смисъл са и възприетите принципни положения в Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1 /
Съгласно чл. 79 НК
давността по т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното
преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11 ЗАНН във
вр. с чл. 79, ал. 1, т. 2 НК следва да изключи и административнонаказателното
преследване по ЗАНН. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като
давността е институт на материалното право, срокът по чл. 81, ла. 3, вр. чл.
80, ал. 1, т. 5 НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.), следва да се определи към
датата на извършване на деянието и той е четири години и половина. В случая
абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири
години и половина, считано от датата на извършване на деянието - 28.10.2015 г.
От тази дата срокът от четири години и
половина, представляващ абсолютна погасителна давност по чл. 83, ал. 3, вр. чл.
81, ал. 1, т. 5 НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.) във вр. с чл. 11 ЗАНН е
изтекъл на 28.04.2020 г. и държавата няма право да продължава наказателното
преследване срещу лицето, извършител на нарушението.
Предвид чл. 81, ал. 2 НК
вр. чл. 11 ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването,
за предприемането на каквито действия АНО не е ангажирал доказателства, но
съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
В случая, предвид посочената в АУАН и НП дата на
извършване на административното нарушение- 28.10.2015 г., към настоящия момент
е изтекъл абсолютният давностен срок от четири години и половина, с чието
изтичане се изключва въобще административнонаказателното преследване, което
включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес
срещу дееца и да му наложи административно наказание. Следователно това
правомощие следва да се счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната
давност засяга самия процес, процесното НП следва да бъде отменено, а
административнонаказателното производство, в рамките на което това НП е
издадено, следва да бъде прекратено.
С оглед горните
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление 1№ 15-1204-002070 от 04.12.2015 г., издадено от Ива Пламенова
Григорова - началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с
което на Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 3, т. 4
и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба“ съответно в размер на 300,00 (триста) лева и в размер на
10,00 (десет) лева за нарушения на разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София
област на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: