№ 12521
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110123133 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А“ ЕАД, ЕИК ............ със седалище
и адрес на управление: гр. С чрез пълномощника Ц- юрисконсулт против М. М. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. С
Ищецът твърди, че на 26.06.2018 г. М. М. М. в качеството на Кредитополучател е
сключила договор за потребителски паричен кредит № 3267288 с „У“ ЕАД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при
които „У“ ЕАД предоставя потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения
договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е
4351.38 лв., който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита
4000.00 лв., такса за разглеждане на кредита 120.00 лв., и застрахователна премия 231.38 лв.
Твърди, че страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора
да бъде в общ размер на 540.54 лв. Сочи, че общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 4891,92 лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 24 броя месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 203.83 лева, като първата погасителна вноска била дължима на
21.07.2018 г., а последната била с падеж на 21.06.2020 г, съгласно погасителния план.
Твърди, че на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в общ размер на 259.77 лв. за периода от 22.09.2019 г. до датата на входиране на
задължението в съда. Твърди, че на 20.05.2020 г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г, сключен между „У“ ЕАД, ЕИК ......... и „А”
ЕАД с ЕИК ............, по силата на което вземането на „У“ ЕАД срещу М. М. М., произтичащо
от договор за потребителски кредит № 3267288, било прехвърлено в полза на „А” ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Твърди, че В на ответника
било изпратено уведомление за извършената цесия от страна на „У“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-
1
УКФ/3267288 от дата 02.06.2020 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, като
същото било върнато в цялост като неполучено с отбелязване, че пратката не била
потърсена от адресата.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че М. М. М. дължи на „А“ ЕАД следните суми, присъдени с издадената срещу
нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
20211110149503/21 п, 143 с-в на Районен съд- София, а именно: 1752,95 лева /хиляда и
седемстотин петдесет и два лева и 95 стотинки/, представляващи главница, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, сумата в размер на 83,99 лева
/осемдесет и три лева и 99 стотинки/- договорна лихва за периода от 21.09.2019 г. до
20.05.2020 г., както и сумата в размер на 259,77 лева /двеста петдесет и девет лева и 77
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 22.09.2019 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответницата, с която оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е извършила
уведомление за извършената цесия, поради което е извършвала плащания към кредитора по
сключения договор за кредит - „У“ ЕАД. Твърди, че до получаването на исковата молба е
погасила изцяло получения кредит. Моли искът да бъде отхвърлен, като и бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В съдебното заседание на 28.06.2023 г., в което е приключено съдебното дирене,
ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично, представлява се от процесуален
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен Договор за
потребителски кредит № 3267288/26.06/2018 г. между М. М. М., ЕГН ********** и „У“
ЕАД, по силата на който на ответницата е предоставена в заем сума в размер на 4000 лв.
От погасителния план към договора /представен като писмено доказателство/,
приложения сертификат за застраховка № 3267288 и приложените Общи условия се
установява, че страните са постигнали съгласие за размера на дължимите суми, както
следва: главница в размер на 4000 лв., такса за разглеждане на кредите в размер на 120 лв. и
застрахователна премия в размер на 231.38 лв. Страните са уговорили възнаградителна
лихва в размер на 540.54 лв., фиксиран за целия период на договора и дължима всеки месец.
Страните по процесния договор са уговорили дължимите суми за главница и
възнаградителна лихва да са дължими на 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 203.83
лв., като първата вноска е била с падеж 21.07.2018 г., а падежът на последната – 21.06.2020
г.
С договора страните са уговорили лихвен процент от 11.49 %, както и 15.30 % годишен
процент на разходите (ГПР).
От представените по делото като писмени доказателства Рамков договор за продажба и
прехвърляне на просрочени и изискуеми вземания от 02.11.2018 г., Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.05.2020 г. и Приложение № 1 към
индивидуалния договор, се установява, че между „У“ ЕАД и „А“ ЕАД, ЕИК ............ е
сключен договор за цесия, по силата на който цесионерът „А“ ЕАД, ЕИК ............ е придобил
вземането, което цедентът е имал към ответницата в настоящото производство.
По делото са представени като писмени доказателства Потвърждение „У“ ЕАД за
2
извършената цесия на парични вземания от 20.05.2020 г., както и Пълномощно от 20.05.2020
г., с което „У" ЕАД упълномощава ищецът в настоящото производство да уведоми
длъжницата по процесния договор за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Въз
основа на описаното пълномощно, ищецът е изпратил уведомление до ответницата на
22.06.2020 г., което не е получено от същата, видно от представената по делото обратна
разписка, върната в цялост като неполучена.
Ответницата по делото представя като писмени доказателства извлечения от банковата
сметка на същата, от които става ясно, че М. М. М. е извършвала плащания по процесния
договор за периода от 20.07.2018 г. до 13.02.2020 г.
По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че в полза на ответницата е отпуснат кредит за сумата от 4891.91 лв., от която
главница в размер на 4000 лв., застрахователна премия в размер на 231.38 лв. и такса за
разглеждане на кредита в размер на 120.00 лв., като сумата от 4000 лв. е преведена по
банковата сметка на ответницата на 26.06.2018 г.
Вещото лице е установило и съдът приема за доказано, че за периода от 21.10.2018 г.
до 21.09.2019 г. ответницата е погасила сумата от общо 3169.05 лв., от която сумата от
2598.43 лв. за главница, сумата от 454.54 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 116.08 лв.
за обезщетение за забава. Експертизата е установила, че след последното заплащане на
21.09.2019 г. не са постъпили други плащания от страна на ответницата.
Вещото лице е установило и съдът приема за доказано, че размерът на непогасената
главница е 1752.95 лв., а на възнаградителната лихва – 85.99 лв. за периода от 21.10.2018 г.
до 21.06.2020 г. Експертизата е определила, че обезщетението за забава е в размер от 259.76
лв. за периода от 22.09.2019 г. до 26.08.2021 г. Установява се, че след начисляването на
застрахователната премия и таксата за разглеждане на кредита, ГПР не надвишава пет пъти
законната лихва, съобразно изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:
- по иска за главница - правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 420,
ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.9 от Закон за потребителския кредит във връзка с
чл.99 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за възнаградителна лихва - правната квалификация е чл. 422 от ГПК във
връзка с чл.420, ал.2 от Търговския закон във връзка с чл.9 от Закона за потребителския
кредит и във връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за законна лихва за забава - правната квалификация е чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
По допустимостта
Исковата претенция е допустима, като предявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на
специалните изисквания за неговата допустимост.
По същество
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно
главно доказване 1) по иска за главница: че между ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, като цедиран в полза на
3
ищеца, в изпълнение на което кредитодателят е предоставил на ответника заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата включително настъпването на изискуемост. Ищецът
следва да установи и наличието на валидно постигнати договорки за заплащане на
възнаградителна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва.
По акцесорния иск ищецът следва да установи възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ищецът следва да установи наличието на уведомяване за извършената цесия, както и
твърдяното споразумение между него и ответника.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Както от доказателствата по делото, така и предвид липсата на оспорване от страна на
ответницата се установи, че между нея и „У“ ЕАД е съществувало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 3267288, като същото
е цедирано в полза на ищеца. По силата на описания договор, заемодателят е предоставил на
ответницата, като заемополучател заемна сума, която ответницата напълно е усвоила в
размер от 4000.00 лева.
Към договора е приложен погасителен план, в който е посочен падеж на първата
вноска – на 21.07.2018 г. и на последната вноска – на 21.06.2020 г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г.,
сключен между „У“ ЕАД и „А“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на
купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, ведно с всички,
привилегии, обезпечения, гаранции и принадлежности, произтичащи от договори за
потребителски парични и стокови кредити, сключени с физически лица, които не се
погасяват редовно, индивидуализирани в Приложение № 1 към всеки отделен месечен
договор за цесия. По делото е представен Индивидуален договор за продажба на вземания
(цесия) от 20.05.2020 г., ведно с Приложение № 1 към договора, в което е посочено
вземането на цедента „У“ ЕАД против ответницата в настоящото производство.
Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, като
прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител –
три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането
на цедента – договор за кредит и неговият размер – към датата на сключване на
приложението към договора.
Установява се, че цесионерът по вземането – ищецът в настоящото производство е
изпратил съобщение до длъжницата за извършената цесия. От приетата като писмено
доказателство по делото обратна разписка се установява, че уведомлението за цесията не е
достигнало до длъжницата – доколкото върху обратната разписка е сторено отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя.
Следва да се посочи, че от фактическа страна извършеното връчване на исковата молба
на ответницата по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 29.04.2022 година съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжницата на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът
като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим
Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на
процесния договор и приложимите към същия Общи условия - съдът ще извърши проверка
по смисъла на чл. 143 - 147а от Закона за защита на потребителите. Това следва и от
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С- 240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
4
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-
244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-
618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания.
Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11,
т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя
в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в полза на ответницата е отпуснат кредит за сумата от 4891.91 лв., от която
главница в размер на 4000 лв., застрахователна премия в размер на 231.38 лв. и такса за
разглеждане на кредита в размер на 120.00 лв., като сумата от 4000 лв. е преведена по
банковата сметка на ответницата на 26.06.2018 г. Вещото лице е установило, че за периода
от 21.10.2018 г. до 21.09.2019 г. ответницата е погасила сумата от общо 3169.05 лв., от която
сумата от 2598.43 лв. за главница, сумата от 454.54 лв. за възнаградителна лихва и сумата от
116.08 лв. за обезщетение за забава. Експертизата е установила, че след последното
заплащане на 21.09.2019 г. не са постъпили други плащания от страна на ответницата.
Вещото лице е установило, че размерът на непогасената главница е 1752.95 лв., а на
възнаградителната лихва – 85.99 лв. за периода от 21.10.2018 г. до 21.06.2020 г.
Експертизата е определила, че обезщетението за забава е в размер от 259.76 лв. за периода от
22.09.2019 г. до 26.08.2021 г. Установява се, че след начисляването на застрахователната
премия и таксата за разглеждане на кредита, ГПР не надвишава пет пъти законната лихва,
съобразно изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При така изложеното се установява, че ответницата не е доказала изплащане на цялото
задължение към ищеца.
Съдът намира, че разпоредбата от договора, установяваща задължение за заплащане на
такса за разглеждане на кредита от 120.00 лв. е такава свързана с усвояване на кредита и е
установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма
установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление
на кредита, като в този смисъл същата е неравноправна.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
следва, че до 21.09.2019 г. е платена по кредита сума в размер на 2598.43 лв., която е
отнесена за погасяване на главницата по вноски с падеж 21.10.2018 г. – 21.09.2019 г. или
общо 15 вноски. Тъй като ответницата не дължи такса за разглеждане на кредит, тя не
5
дължи 24 пъти по 5 лева или общо 120.00 лева. Следователно заплатената такса за
разглеждане на кредит за периода 21.10.2018 г. – 21.09.2019 г. в размер на 75.00 лв. е
недължимо платена и следва да бъде отнесена за погасяване на законната лихва съгласно чл.
76, ал. 2 ЗЗД и приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
След 21.09.2019 г. ответницата не е извършвала плащания по договора, следователно
не е покривана главницата. Остатъкът по главницата е 1752.95. Тъй като ответницата не
дължи като част от главницата сумата от 45.00 лева, която е равностойността на
"неплатената" част от таксата за разглеждане на кредита, то същата следва да бъде
приспадната от остатъка от дължимата главница. Поради така изложените съображения,
искът е основателен до размера на 1707.95 лв., представляващи чистата стойност на
изискуемата главница, а за разликата над този размер – до пълния предявен размер от
1752.95 лв. предявеният иск е неоснователен.
Ищецът претендира присъждане на възнаградителна лихва в размер от 83.99 лв.,
дължима за периода от 21.07.2018 г. до 21.06.2020 г.
От представеното копие от договора за кредит и от погасителния план към него е
видно, че ответницата се е задължила да заплати възнаградителна лихва в размер на общо
540.53 лв., платима на месечни погасителни вноски (24 бр.) за периода от 21.07.2018 г. до
21.06.2020 г. Възнаградителната лихва за заявения период е била изискуема към момента на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото същото е депозирано след изтичането
на този срок – на 26.08.2021 г. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза се установява още, че част от тази сума в размер на 454.54 лева е
заплатена от ответницата. Непогасеното задължение за възнаградителна лихва за периода от
21.09.2019 г. до 21.06.2020 г. е в размер 85.99 лева. Ищецът претендира възнаградителна
лихва в размер на 83.99 лв. и доколкото съдът е обвързан от предмета на иска, в границите,
определени от страните, и като съобразява принципа на диспозитивното начало, приема, че
предявеният иск за възнаградителна лихва е изцяло основателен до размера на 83.99 лв.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите суми,
кредитополучателят дължи на кредитора освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за
всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 259.76 лева за
периода от 22.09.2019 г. до подаване на заявление в съда за издаване на заповед за
изпълнение.
Доколкото ответницата не е заплатила цялата главница по погасителна вноска от
21.09.2019 г. и следващите погасителни вноски, за нея е възникнало задължение за
заплащане на лихва за забава, считано от 22.09.2019 г. Обезщетението за забава е дължимо
до 26.08.2021 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК. За заявения период от
22.09.2019 г. до 25.08.2021 г. обезщетението за забава, изчислено върху падежиралите
вноски за главница, след приспадане на таксата за разглеждане на кредита, възлиза в размер
на 255.41 лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК. Настоящият състав намира, че не
следва да бъдат взети предвид изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза по отношение на лихвата за забава, доколкото същата е изчислена върху
вноските за главница и такса за разглеждане на кредита, а не върху чистата стойност на
главницата. С оглед на тези съображения съдът приема, че искът за лихва за забава е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 255.41 лева, като същият подлежи на
отхвърляне за горницата до претендираните 259.76 лева.
От тази сума следва да бъдат приспадната платената за погасяване на таксата за
разглеждане на кредита сума от 75.00 лв. на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Така искът следва
да бъде уважен до 180.41 лв., а в останалата част – да бъде отхвърлен.
6
По изложените до тук съображения, предявените искове се явяват частично
основателни и следва да бъда уважени за сумите 1707.95 лв. – главница, 83.99 лв. -
договорна лихва за периода от 21.07.2018 г. до 21.06.2020 г., 180.41 лв. - обезщетение за
забава за периода 22.09.2019 г. до 25.08.2021 г., а в останалата част - да бъде отхвърлен.
Върху признатата от съда главница се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 26.08.2021 година до окончателното изплащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер 1070.12 лева, от които 41.93 лева –
заплатена държавна такса в заповедното производство, 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 128.19 лева – заплатена държавна такса в
исковото производство, 350.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 500.00 лв. – депозит за извършване на съдебно-счетоводна експертиза, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода и по аргумент от чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във връзка с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк. дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 39.44 лв. – държавна
такса в заповедното производство, сума в размер на 47.04 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, сума в размер на 120.59 лв. – държавна такса в
исковото производство, сума в размер на 329.25 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сума в размер на 470.35 лв. – депозит за извършване на съдебно-
счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от иска.
Ответницата претендира разноски, но по делото не са представени доказателства
разноски да са действително направени, доколкото не е представен договор за правна защита
и съдействие, поради което независимо от изхода на делото, разноски не се присъждат в
полза на ответницата. В представеното по делото пълномощно липсва отбелязване за
платена сума като адвокатско възнаграждение, поради и което претендираните разноски
като недоказани не следва да бъдат присъждани. Не е заявено искане за определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата и съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 ГПК, и на основание чл. 420, ал. 1 от
Търговския закон, и на основание чл. 9 от Закона за потребителския кредит, и на основание
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „А“ ЕАД, ЕИК ............
със седалище и адрес на управление: гр. С чрез пълномощника Ц- юрисконсулт и М. М. М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С че съществува вземане на „А“ ЕАД, ЕИК ............
със седалище и адрес на управление: гр. С и М. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Сдължи част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
7
задължение по чл.410 от ГПК № 11013/10.9.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
49503/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1707.95 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3267288/26.06.2018 г.,
сключен между М. М. М., ЕГН ********** и „У“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
с договор за цесия на 20.05.2020 г. на „А“ ЕАД, ЕИК ............, сумата от 83.99 лв.,
представляваща договорна лихва по процесния договор за периода от 21.07.2018 г. до
21.06.2020 г, сума в размер на 180.41 лв., представляваща лихва за забава върху уважената
част от главницата за периода 22.09.2019 г. до 25.08.2021 г, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК - 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане., като за
останалите суми над този размер, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49503/2021 г. по описа на Софийски
районен съд – отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С да заплати на „А“ ЕАД,
ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. С сума в общ размер на 1006.67 лв.,
представляваща направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 3 49503/2021
г. по описа на Софийски районен съд и в исковото производство по гр. д. № 23133/2022 г.
по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8