Решение по дело №164/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 247
Дата: 31 януари 2024 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20237110700164
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                  31.01.2024 г.

 

    Номер  247                                               2 0 2 4 година                             гр. Кюстендил

 

                                                  В        И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на шестнадесети януари                                                                             2 0 2 4  година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                   Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 164 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 256 от АПК.

    Образувано е по искова молба /вх. № 2035/25.05.2023 г./ от С.М.И. ***, чрез адв. Ю., против бездействие на Кмета на Община Дупница, обективирано в заявление вх. № 94-М-498/09.06.2021 г., като се осъди да предприеме действия по прилагането на одобрения със Заповед № 479/14.04.1982 г. регулационен план на с. Джерман ,общ. Дупница, в частта за улична регулация с осови точки 121-125-126-127 и реализира на място улица с тези осови точки.  Моли да се определи и срок за извършване на дължимото фактическо действие. Претендира разноски по делото.

    Ответната страна - редовно призована, чрез адв. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмена защита представена по делото, счита жалбата за неоснователна и излага съображения по съществото на спора.             

    Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.  168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:       

    Производството пред административния орган е започнало по Заявление от С.М.И. *** о.т. 125-126-127 в кв. 35 по Регулационния план на с. Джерман.  Към него са приложени писмени доказателства, подробно описани в същото. По повод на заявлението е извършена проверка от служители на Община Дупница, обективирана в Констативен протокол от 23.06.2021 г., в който е установено, че на място има съществуващ път за достъп до УПИ VIII – 419, УПИ VII - 419 и УПИ V – 419, кв. 35 по рег. План на с. Джерман, с адм. адрес с. Джерман, ул. „Никола Чуковски“, който е отразен на плана. В участъка откъм улица с о.т. 121-125 е монтирана метална врата, която е отворена и не възпрепятства достъпа до имотите. За проверката заявителят е уведомен с писмо изх. № 94-С-464/1/ от 29.06.2021 г., като е посочено и обстоятелството, че Община Дупница в инвестиционните си намерения за 2021 г. не предвижда реализирането на улица с о.т. 125-126-127 в кв. 35 по Регулационния план на с. Джерман.

   С последваща молба с вх. № 94-С-631/01.07.2022 г. С.М., в качеството му на собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VIII-419, кв. 35 по рег. план на с. Джерман, общ. Дупница е поискано да бъдат предприети действия за прилагане на място на одобрената улична регулация с цел възстановяване на достъпа до имотите от улиците на място. Към молбата е приложена и комбинирана скица, изготвена от правоспособно лице геодезист, онагледяваща заснемане на място и действащия регулационен план на с. Джерман. Извършена е нова проверка и е съставен Констативен протокол от 29.07.2022 г., от който е видно, че има съществуващ път за достъп до горецитираните УПИ, който е отразен на плана и достъпа до съседните имоти не се възпрепятства. Молителят отново е уведомен с писмо изх. № 94-С-631/1/ от 01.08.2022 г., като на 08.09.2022 г. му е предоставено и копие от Констативния протокол от 29.07.2022 г.

   С молба /вх. № 94-С-457/09.05.2023 г./на основание чл. 256 от АПК, С.М. *** да бъдат предприети необходимите действия за прилагане на място на одобрената улична регулация на горецитираната улица.

   С писмо с изх. № 94-С-457/1/ от 08.06.2023 г. е изпратен отговор до М., в който същият е уведомен каква е процедурата, която следва да се извърши за прилагане на място на одобрената улична регулация.

    В административната преписка предоставена от ответника се съдържа отговор на За Кмет на Община Дупница  с изх. № 11-03-259/3//26.06.2023 г., в който същият уведомява съда, че в случая не е налице бездействие от страна на общината при или по повод извършване на административна дейност, както и задължение за извършване на фактическо действие, което да произтича пряко за Община Дупница по силата на закона.

    Прието е и заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Д.Х., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.  Приема като достоверно изготвени и оспорените Констативни протоколи от 23.06.2021 г. и 29.07.2022 г. , доколкото противното не беше доказано.   

    Жалбата е редовна и допустима, подадена в законовоустановения срок.  

    Според чл. 256 ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Фактическият състав на чл. 256 ал. 1 от АПК включва наличие на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Защитата срещу неоснователни бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на тези разпоредби действията, които се състоят в изявления /удостоверителни или волеизявления/. Отказът да се извърши изявление е или административен акт или отказ за административнопроизводствено действие, затова защитата срещу него е посредством оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл. от АПК, а осъдителен иск по чл. 256 от АПК в този случай е недопустим. Хипотезата на „бездействието“ по смисъла на визираната норма изисква наличието на административен орган, на който в това му качество да е вменено задължение, произтичащо пряко /директно/ от нормативен акт да извърши определено фактическо, не и правно действие, което да не е изпълнено, т.е. да не е опосредено от властническо волеизявление. Това бездействие настъпва само в случаите, когато при настъпването на юридическия факт предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си бездейства.

   В приложената по делото съдебно – техническа експертиза е посочено, че процесната улица е предвидена с одобрението на регулационния план, т.е. със Заповед № 479 от 14.04.1982 г. на Председателя на ОНС гр. Станке Димитров, като съгласно същия тя трябва да обслужва урегулирани поземлени имоти, а не неурегулирани V419 и VII 419. Достъпът до тях се осъществява от улица с от 121-от 125 и посредством част от УПИ VIII419.

   В случая, не могат да бъдат квалифицирани като бездействие, непредприети действия/бездействия на кмета на общината, за прилагане на място на одобрения със Заповед № 479 от 14.04.1982 г. на Председателя на ОНС гр. Станке Димитров, регулационен план на с. Джерман, общ. Дупница, в частта за улична регулация с о.т. 121-125-126-127 и реализиране на място на улица с тези осови точки.

   Нормите, уреждащи прокарването на улици, се съдържат в Закона за устройството на териториите /ЗУТ/. В чл. 14 ал. 4 от закона се сочи, че УПИ имат задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк, а съгласно § 5 т. 11 от ДР на ЗУТ „урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Тези норми не вменяват задължение на кмета на общината да извърши определени фактически действия във връзка с прокарването на улици. След като в нормативен акт не е пряко формулирано задължение за административния орган за извършване на конкретни фактически действия, то тяхното извършване не може да се приеме за бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Това административно правомощие не трябва да включва извършване на правни действия или на определена процедура за изпълнението му. За да се приложи защитата по чл. 256 от АПК е необходимо нормативно определеното задължение на административния орган да може да се изпълни с обикновено фактическо действие /Решение № 13103/21.12.2021 г. по адм. дело № 4201/2021 г. на ВАС/.

   Заявителят е поискал „предприемане на действия по прилагане на одобрения със Заповед № 479/14.04.1982 г. на Председателя на ОНС гр. Станке Димитров регулационен план на с. Джерман, община Дупница, в частта за улична регулация с осови точки 121-125-126-127 и реализиране на място улица с тези осови точки“. В случая не се касае за извършване на фактически действия, а е цялостна процедура по отчуждаване и издаване на съответните административни актове по реализирането им. Задължението за изграждане на пътна инфраструктура за общината произтича не от нормативен акт, а от качеството й на титуляр на правото на собственост на общинската пътна инфраструктура. Общината като собственик има право да изгради съответната инфраструктура, но не и задължение, произтичащо от административна дейност определена с нормативен акт като задължение за извършване на определено фактическо действие. Друг е въпросът, че всяка община би следвало да се стреми към реализиране на съответна инфраструктура в интерес на населението на общината. Това обаче е въпрос на финансови средства, които следва да бъдат планирани предварително като капиталови разходи в инвестиционни програми за реализирането им на място и одобрени от съответния Общински съвет. За съжаление на жителите на община Дупница и в частност на тези в с. Джерман, съгласно писмо изх. № 08-09-2037/1/04.01.2024 г. на Дирекция „Устройство на територията и строителство“ – Община Дупница такива до настоящия момент не са предвидени.    

  С оглед на всичко изложено, действията, които заявителят желае да бъдат извършени от ответната страна, не могат да бъдат наложени по реда на чл. 256 от АПК, тъй като не произтичат пряко от закона или от нормативен акт, а са резултат от изрично волеизявление на административния орган по издавен на индивидуален административен акт, поради което исковата претенция се явява неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.

  С оглед изхода на спора, на ответната страна ще бъдат присъдени разноски по делото, съгласно представените доказателства за това.

    

 

  Воден от горното и на основание чл. 256 ал. 3 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

  ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.М.И. ***, чрез пълномощника си адв. Г.Ю.,*** , с искане да се осъди ответника да изпълни произтичащото от закона негово задължение, а именно да предприеме действия по прилагането на одобрения със Заповед № 479/14.04.1982 г. на Председателя на ОбНС Дупница регулационен план на с. Джерман, общ. Дупница, в частта за улична регулация с осови точки 121-125-126-127 и реализира на място улица с тези осови точки.

  ОСЪЖДА С.М.И., с посочени по – горе адреси, да заплати на Община Дупница, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи съдебни разноски по делото.         

  Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

  Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото по реда на чл. 138 от АПК.

 

                                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: