Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
№ 22788
18.11.2019г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХVІІІ наказателен състав
На
осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Георгиева НОХД №6992/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ н.с.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство по НОХД №6992/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ н.с.
е образувано след прекратяване на съдебното производство по НОХД №2651/2019г.
по описа на СРС, НО, 103 – ти състав и изпращане на делото на Районен съд –
Пловдив по подсъдност.
На 01.12.2016г. в Районен съд – Пловдив е внесен
обвинителен акт по досъдебно производство №4/2016г. по описа на КП при ОДМВР –
Пловдив /пр.пр. №404/2016г. на Района прокуратура – Пловдив/, с който на И.П.С.,
ЕГН:********** са повдигнати обвинения за престъпления по чл.354а, ал.3, т.2,
вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.3
и ал.4, вр. ал.1 от НК, по чл.339, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.215, ал.2, т.1,
вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК; на А.В.Л., ЕГН:********** са повдигнати обвинения по чл.195, ал.2,
вр. ал.1, т.4, пр.1-во и пр.2 – ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.215, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
на Т.Д.Я., ЕГН:********** са повдигнати обвинения по чл.195, ал.2, вр. ал.1,
т.4, пр.1-во и пр. 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.215, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; на В.Н.П.,
ЕГН:********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.215, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е
образувано НОХД №7686/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ н.с. С
разпореждане №27447 от 20.12.2016г. е прекратено съдебното производство по
делото и същото е изпратено на Районен съд – София по подсъдност.
В Районен съд – София е образувано НОХД №22760/2016г.,
103 н.с. С разпореждане от 13.02.2017г., постановено по посоченото дело, потвърдено
с Определение №2042 от 22.05.2017г., постановено по ВЧНД №2222/2017г. по описа
на СГС, ХІІІ – въззивен състав, в сила от 22.05.2017г., съдебното производство
по НОХД №22760/2016г. по описа на СРС е прекратено и делото е върнато на
Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила.
С постановление от 08.06.2017г. на прокурор от СРП
досъдебното производство е върнато на Района прокуратура – Пловдив.
С постановление от 15.06.2017г. прокурор от Района
прокуратура – Пловдив е повдигнал спор за подсъдност пред Върховна касационна
прокуратура.
С постановление от 27.06.2017г. на Върховна касационна
прокуратура е уважен повдигнатия с постановление от 15.06.2017г. на Района
прокуратура – Пловдив спор за подсъдност, като е определена като компетентна
Софийска районна прокуратура да упражнява ръководство и надзор по досъдебното
производство.
С постановление от 07.01.2019г. на СРС досъдебното
производство е прекратено спрямо обвиняемия И.П.С., за всички повдигнати му
обвинения /за престъпления по чл.354а, ал.3, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1 от НК, по
чл.339, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК и по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК/.
Нов обвинителен акт е внесен чак на 13.02.2019г. в
СРС, като е образувано НОХД №2651/2019г. по описа на съда, НО, 103 - ти състав,
като с него са повдигнати обвинения на А.В.Л., ЕГН:********** за престъпления по
чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1-во и пр.2 – ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.215, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК; на Т.Д.Я., ЕГН:********** за престъпления по чл.195, ал.2, вр.
ал.1, т.4, пр.1-во и пр. 2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.215, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и на В.Н.П.,
ЕГН:********** за престъпление по чл.215, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
С разпореждане от 11.10.2019г. съдебното производство
по НОХД №2651/2019г. по описа на СРС, НО, 103 –ти състав е прекратено и делото
е изпратено на Районен съд – Пловдив по подсъдност.
Настоящият съдия докладчик не може да се съгласи със
съображенията, изложени в разпореждането на СРС, по следните съображения:
Както подробно
е посочено в разпореждане от 20.12.2016г., постановено по НОХД №7686/2016г. по
описа на ПРС, ХVІІІ н.с., местно компетентният съд е Софийски районен съд.
По силата на чл.36, ал.1 от НПК делото е подсъдно на
съда, в чийто район е извършено престъплението. В ал.2 на същия член се сочи,
че когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в
района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е
довършено. Ал.3 на чл.36 от НПК пък предвижда, че когато не може да се определи
мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко
престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на
съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Наред с разпоредбата
на чл.36, ал.3 от НПК /касаеща хипотеза на обвинения за няколко престъпления,
извършени в района на различни съдилища – какъвто е настоящият случай/
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.38 от НПК, че в хипотезата на
повдигнати обвинения за няколко престъпления срещу едно и също лице, местно
компетентният съд е този, на който е подсъдно делото за най – тежкото
престъпление. Съотношението между разпоредбите на чл.38 от НПК към чл.36, ал.3
от НПК е на специална към обща норма. Част от приложното поле на специалния
закон /чл.38/ е същото като на общия закон /чл.36, ал.3/ - местната подсъдност,
но първият изключва приложението на втория, доколкото обвинението за няколко
престъпления, извършени в района на различни съдилища, е за различни по тежест
престъпления. На тази разлика съответства и систематичното място на чл.38 от НПК – след чл.36 от НПК. В този смисъл е Определение №119 от 18.09.2009г. на
ВКС по н.д. №499/2009г., І н.о., НК, докладчик Пламен Томов. Поради това и
местната подсъдност по настоящото дело следва да се изведе от специалната
разпоредба на чл.38 от НПК. Само за пълнота следва да се посочи, че правилото
на чл.38 от НПК не изхожда от броя на обвиняемите, а от тежестта с оглед
наказуемостта на извършените от един или повече от тях едно или повече най –
тежко наказуеми престъпления /Определение №42 от 26.03.2010г. на ВКС по н.д.
№195/2010г., ІІІ н.о./. В настоящия случай най – тежкото от повдигнатите
обвинения е по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 –во и пр.2 – ро, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК /на А.В.Л./ и по чл.195,
ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1-во и пр.2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК /на Т.Д.Я./. Повдигнатото и на двамата обвинение е
за кражби при условията на продължавано престъпление в гр. Пловдив и в гр.
София, като последното от деянията, включени в продължаваната престъпна
дейност, е извършено на територията на гр. София. Продължаваното престъпление
се разглежда от закона и съдебната практика като единна престъпна дейност с
общи правнозначими последици, наказуема като едно престъпление. Общото качество
на множественост не е предпоставка за дефиниране на проявите на усложненото
престъпление, каквото е продължаваното, като множество престъпления.
Продължаваното престъпление винаги се разглежда като едно престъпление. В този
смисъл е Тълкувателно решение №2 от 21.10.2010г. на ВКС по т. д. №2/2010г.,
ОСНК. Ето защо в случая при определяне на подсъдността освен разпоредбата на
чл.38 от НПК/ засягаща въпроса за най – тежкото престъпление/ следва да намери
приложение и разпоредбата на чл.36, ал.2 от НПК, определяща като местно
компетентен съд този, в чийто район общата престъпна дейност е приключила, а
именно Районен съд - София. Поради всичко изложено съображенията на съдията –
докладчик от СРС, залегнали в разпореждане от 11.10.2019г., постановено по НОХД
№2651/2019г. по описа на същия съд, че местно компетентния съд е Районен съд –
Пловдив, категорично не могат да бъдат споделени.
Не се възприема и изложеното в цитираното
разпореждане, че ВКС следва да приложи разпоредбата на чл.43, ал.1 от НПК, тъй
като много от свидетелите живеят в района на Районен съд – Пловдив. Първо
трябва да се посочи, че възможността да се определи друг еднакъв по степен съд
в някоя от хипотезите на чл.43 от НПК е в изключителните правомощия единствено
на ВКС и това е изключение от общото правило за определяне на местно
компетентния съд. Исканата промяна от съдията докладчик при СРС е аргументирана
както с обстоятелството, че много свидетели са с адрес за призоваване в гр.
Пловдив, а други живеят в гр. Пещера и гр. Пазарджик, /които градове според
съдията от СРС се намират в област Пловдив/, така и с обстоятелството, че
единият от подсъдимите, а именно В.Н.П. живее в гр. ***. Вярно е, че 14 от 33 –
мата свидетели по делото са с адрес на призоваване в гр. Пловдив. Извън
вниманието на съдията докладчик от СРС обаче е останало обстоятелството, че
двама от подсъдимите и техните защитници са от гр. София, а за третия подсъдим В.Н.П.
има данни по НОХД №2651/2019г. по описа на СРС, /молба от защитника му – л.29 –
32/, че е задържан на о.***, което пък предполага евентуалното разглеждане на
делото спрямо него задочно. Подсъдимите и техните защитници са основните
участници в процеса, които присъстват във всяко съдебно заседание и именно
тяхното отсъствие, с оглед разглеждане на делото в друг град, би създало
затруднения за бързото и ефективно правораздаване. Неправилно е прието от
съдията докладчик при СРС, че гр. Пещера и гр. Пазарджик /където живеят част от
свидетелите и подс. П./***. И двата града се намират в обл. Пазарджик. Не е
отчетено и това, че има немалко свидетели живеещи в гр. София, а и в други
населени места, различни от гр. Пловдив – гр. Монтана, гр. Казанлък, гр. Варна
и др.
И не на последно място настоящият съдия докладчик не
може да се съгласи с виждането на колегата си от СРС за промяна на местната
подсъдност, аргументирано с това, че досъдебното производство основно се е
развивало в гр. Пловдив. Действително началото на досъдебното производство е
поставено в гр. Пловдив на 08.01.2016г. Както се посочи по – горе към края на
2016г. в Районен съд – Пловдив е внесен обвинителен акт, като на 20.12.2016г.
съдебното производство по образуваното НОХД е прекратено и изпратено по
подсъдност на СРС. От този момент нататък производството е разглеждано от СРС и
СРП. Последната е наблюдавала досъдебното производство от момента на връщането
му от СРС /месец юни 2017г./ до внасянето на делото в съда /месец февруари
2019г./, т.е. почти две години, като внесеният в съда обвинителен акт е
изготвен от прокурор от СРП.
С оглед на горното и съобразно разпоредбата на чл.44,
ал.1 от НПК, ще следва съдебното производство по настоящото дело да бъде
прекратено и да бъде повдигнат спор за подсъдност пред ВКС.
Ето защо
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното
производство по НОХД №6992/2019г. по описа на ПРС, ХVІІІ н.с.
ПОВДИГАМ спор за подсъдност пред ВКС между
Районен съд - Пловдив и Районен съд – София.
ИЗПРАЩАМ материалите по НОХД №6992/2019г. по описа на ПРС,
ХVІІІ н.с. на Върховен касационен съд на Република България по компетентност.
Разпореждането е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ