Р Е Ш Е Н И Е № 2839
гр. Пловдив, 06.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17835 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„Б.“ ЕООД е предявил против В.С.Х. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 6159,65 лева, представляваща част от общо дължимата сума
в размер на 9009,65 лева, представляваща обезщетение за стойността, с която
ответникът се е обогатил поради неоснователно ползване на лек автомобил марка
„Порше“, модел „Каен Дизел“, с рег. № *******, за периода 11.04.2016 г. до
15.07.2016 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В
исковата молба се излага съображения, че ищецът е собственик на процесния
автомобил. Посоченото обстоятелство е установено по несъмнен начин с влязло в
сила Решение № 3808/14.10.2019 г. по гр.д. № 908/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, 3 гр. с-в.
Посочва
се, че на 10.01.2016 г. ищецът е предоставил на ответника процесния автомобил
за временно ползване, с уговорка, че ако ответникът го хареса, следва да го
закупи в срок до 6 месеца. На 10.04.2016 г. ищецът, чрез неговия *******,
уведомил лично ответника, че следва да върне посочения автомобил. Последният не
предал владението върху автомобила, като използвал същия до 15.07.2016 г.,
когато бил иззет от органите на МВР във връзка с образувано досъдебно
производство.
Предвид
изложеното, ищецът посочва, че за процесния период същият е лишен от ползите на
автомобила, поради което му се дължи обезщетение. Определя обезщетението за
неоснователното ползване на имота за процесния период в размер на
среднопазарния наем за ползването на имота, а именно: 9009,65 лева. За част от
посочената сума, а именно: 2850 лева, било образувано гр. д. № 796/2018 г. по описа
на Районен съд Пловдив. С Решение от 03.01.2019 г. предявеният иск за
главницата бил уважен. Решението било обжалвано, като било образувано в. гр. д.
№ 395/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С Решение на въззивния съд,
първоинстанционното решение било потвърдено.
Ответната
страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание.
Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът
да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно
основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и
представените по делото доказателства.
Процесуалният
представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото прави
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно
призован за датата на първото съдебно заседание на основание чл.41, ал.2 ГПК –
л.44 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна лично – л.25 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 33 от делото.
Предвид
изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен
отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на
чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е
изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства – Свидетелство за регистрация на МПС; Решение № 3808/14.10.2019
г. по гр.д. № 908/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 3 гр. с-в; Решение
от 03.01.2019 г. по гр. д. № 796/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, 18
гр. с-в; приетата САТЕ, приложеното гр. д. № 796/2018 г. по описа на Районен
съд Пловдив, 18 гр. с-в, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно
чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след
като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният
осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на
иска за заплащане на главницата е присъждане на законна лихва върху същата от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за
държавна такса в размер на 246,39 лева, депозит за вещо лице в размер на 100
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД В.С.Х.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 6159,65 лева /шест хиляди сто петдесет
и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща част от общо дължимата
сума в размер на 9009,65 лева, представляваща обезщетение за стойността, с
която В.С.Х. се е обогатил за сметка на Б.“ ЕООД поради неоснователно ползване
на лек автомобил марка „Порше“, модел „Каен Дизел“, с рег. № *******, за
периода 11.04.2016 г. до 15.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК В.С.Х.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 846,39 лева /осемстотин четиридесет и
шест лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ