№ 15236
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110137199 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 411 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ................. твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при
него щета № **********/2021 г., в размер на 2722.24 лева, за причинени вреди на автомобил
„Опел Инсигния“, с рег.№ СА 7590 ТТ, поради настъпило ПТП на 03.09.2021 г. в гр.София.
Поддържа, че вина за настъпване на ПТП-то според протокола за ПТП има водачът на
автомобил „Опел Корса“, с рег.№ СО 5063 СК и за който е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че с изплащане на обезщетение
на застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да
възстанови сумата, но е платил частично-сумата от 2321.64 лева. Претендира сумата 415.60
лева, представляваща разликата изплатеното застрахователно обезщетение, с включени 15
лева ликвидационни разноски, съставляваща разходи за заместващ автомобил, заедно със
законната лихва от завеждането на делото- 08.07.2022 г. до окончателното изплащане,
сумата 21.47 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 03.01.2022 г. до
07.07.2022 г. и разноските.
Ответникът „................ е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от
ГПК е подал писмен отговор. Оспорва механизма на ПТП-то, причинно-следствената
връзка, вината на водача на МПС-то застраховано при него и стойността на наема на
заместващия автомобил. Твърди, че ползването на заместващ автомобил не е вреда,
причинена на застрахованото МПС, по смисъла на чл.4, ал.2, т.3 от Общите условия за
застраховка „Каско на МПС“ на ищеца, тъй като не съставлява увреждане по него. Заявява,
че представения по делото Добавък №1 към застрахователнатаполица по застраховка „Каско
на МПС“ с клауза „Е+“ „Заместващ автомобил“ от 17.09.2020 г. не съдържа подпис на
застрахования. Оспорва представената фактура за наем на заместващ автомобил. Поддържа,
че процесния автомобил е оставен за ремонт на 17.09.2021 г., а заместващия автомобил е
предоставен на 28.09.2021 г., т.е. 11 дни след започването на ремонта и собственика на
увредения автомобил не е имал нужда да ползва заместващ автомобил. Претендира
разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, във връзка с чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото доказателства, а именно Застрахователна полица по
застраховка "Каско на МПС" № 00500100380387/17.09.2020 г.; Искане за завеждане на
претенция по застраховка "Каско на МПС" от 09.09.2021 г.; Декларация от 09.09.2021 г.;
Двустранен констативен протокол от 03.09.2021 г.; Опис-протокл по щета №
**********/20.09.2021 г.; Доклад по щета №**********/05.09.2021 г. и Фактура №
**********/20.10.2021 г., издадени от "Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, за извършените
ремонтни дейности по отремонтирането на увредения лек автомобил „Опел Инсигния“, с
рег.№ СА 7590 ТТ и за наема на заместващия автомобил, се установяват възложените в
доказателствена тежест на ищеца факти и обстоятелства относно основанието за
предоставяне на заместващ автомобил на собственика на увредения при ПТП от 03.09.2021
г. лек автомобил „Опел Инсигния“, с рег.№ СА 7590 ТТ.
Видно от приложения към застрахователна полица по застраховка "Каско на МПС"
№ 00500100380387/17.09.2020 г., Добавък №1/17.09.2020 г. КЛАУЗА "Е+"- "Заместващ
автомобил", в случай на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на
изрично посочени условия, застрахователят предоставя на застрахования услугата
"Заместващ автомобил" /чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1/, като конкретния автомобил се
предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от застрахователя
дружество-наемодател, предлагащо услугите "рент – а – кар" и заплащане в негова полза на
депозит за наетия автомобил в размер на 200 лева от страна на застрахования /чл. 3 и чл. 4
от Добавък № 1/. Застрахователят изплаща само стойността на наемната цена за
заместващия автомобил, за срок не по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по
ползването на наетия автомобил и в случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за
сметка на застрахования. Услугата "Заместващ автомобил" може да се ползва от
застрахования само веднъж, в рамките на действието на застрахователния договор /чл. 9 от
Добавък № 1/. Възражението на ответника, че Добавък № 1 към застрахователната полица "К. на
МПС" за услугата "заместващ автомобил" не е подписан от застрахования, поради което няма
доказателствена стойност, е неоснователно. Действително формалният характер на
застрахователния договор изисква всяко негово изменение или допълнение да бъде извършено в
писмена форма, за да обвърже страните по застрахователното правоотношение. В случая,
формалното отсъствие на подпис на застрахования върху добавък № 1 към застрахователна полица
по застраховка "К. на МПС" № 1. г., касаещ клауза "Е +" – "заместващ автомобил", е в нарушение
на императивното изискване за форма на застрахователния договор, в т. ч. и за неговото изменение
или допълнение /чл. 344, ал. 1 КЗ/, но предвид характера на този договор като абсолютна
търговска сделка и препращащата разпоредба на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в случая
е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ и по този начин е преодоляно изискването за
форма на добавъка към застрахователния договор. Това е така, тъй като данните по делото сочат,
че застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на застрахованото лице, нито
относимостта на сключения с него добавък към процесния автомобил, като е приел и плащането на
първата вноска от застрахователната премия от застрахованото лице.
Видно от приетите по делото като доказателства Възлагателно писмо за заместващ
автомобил от 28.09.2021 г., подписано от застрахователя и застрахования, адресирано до от
"Авто Юнион Сервиз“ ЕООД; издадената от последното Фактура № **********/19.10.2021
г.; Договор за наем на заместващ автомобил № 25435/29.09.2021 г. за предоставяне под наем
от страна на "Евролийз Рент а кар" ЕООД, на лек автомобил "Опел Корса“, с рег. № СВ 2746
МР и Приемо- предавателен протокол № 0035896/17.09.2021 г., се установява, че за период
от 17 дни – от 29.09.2021 г. до 15.10.2021 г. на собственика на увредения при процесното
ПТП автомобил е бил предоставен от автосервиза, на който е възложен ремонта му,
заместващ автомобил срещу заплащане на наем в размер общо 565.22 лева, с вкл. ДДС,
който наем е бил заплатен на наемодателя на автомобила от застрахователя по застраховка
"Каско на МПС", по силата на допълнителната клауза към застрахователната полица "Е+".
От заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установява,
2
че средна пазарна цена на ден за заместващ автомобил е 22.50 евро х 1.95583 лева = 44 лева,
или 17 дни х 44 лева е 748 лева-цената на заместващия автомобил за наетия период.
Процесният автомобил е бил в ремонт от 29.09.2021 г. до 15.10.2021 г., т. е. за 17 дни,
поради което наемът за 17 дни е равен на 748 лева. На собственика на ремонтиращия се
автомобил, е предоставен заместващ автомобил "Опел Корса" с рег. № СВ 2746 МР от
сервиз „Еспас Ауто“ ООД, чрез фирма "Евролийз Рент А Кар" ЕООД, като за ползването на
заместващия автомобил е издадена Фактура № **********/19.10.2021 г. на стойност 565.22
лева. Сервизът "Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, извършил ремонта на автомобила е
калкулирал във Фактурата за ремонт № **********/20.10.2021 г. за "заместващ автомобил"
сумата от 346.33 лева, без ДДС, или 415.60 лева, с ДДС, която сума е била заплатена от
застрахователя.
На ответника е изпратена Регресна покана (изх.№ РК-014-28252/5/30.11.2021 г.) и
получена от него, видно от известие за доставяне на 03.12.2021 г.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ урежда право на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи
правопораждащи факти по предявения иск с правна квалификация чл. 411 КЗ: наличие на
валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и пострадалото лице относно
увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице
по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие,
намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка
гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество.
Гореизброените правопораждащи претендираното право факти са безспорно
установени по делото и не са спорни между страните. Не е спорно също така, че ответника е
заплатил на ищеца сумата в размер на 2321.64 лева по процесната щета, заведена при
ищеца.
Спорния в настоящото производство въпрос е за дължимостта на сумите за наем на
заместващ автомобил.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
По делото са ангажирани безспорни доказателства, че ищецът е дължал заплащането
на суми за заместващ автомобил, които суми са в пряка причинно -следствена връзка с
процесното ПТП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1 Клауза "Е+"- "Заместващ автомобил"
застрахователят предоставя на застрахования "Заместващ автомобил" в случай на
настъпване на застрахователно събитие. От представеното Възлагателно писмо за заместващ
автомобил се установява, че такъв действително е бил предоставен на застрахования от
страна на ищеца. С оглед съдържанието на това писмо, предоставянето на заместващ
3
автомобил е обусловено от факта на претърпяното по вина на застрахования при ответника
ПТП и необходимия ремонт на МПС, застраховано при ищеца. Заплатеният от
застрахователя по имуществената застраховка наем за заместващ автомобил е за срок,
попадащ в максимално допустимия такъв, съгласно застрахователния договор. По
отношение размера на наема е представена Фактура № **********/20.10.2021 г. на стойност
346.33 лева, без ДДС. Плащането на стойността по фактурата е удостоверено от
представеното на лист 37 банково извлечение (на 15.11.2021 г.), като от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че заплатената сума за заметващ
автомобил е в размер по-малък от средната пазарна стойност.
Следователно настоящият състав приема, че вредите, представляващи разходи във
връзка с наемане на заместващ автомобил са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил е несъмнено по
причина процесното ПТП, причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с ответното дружество. Засегнато е имуществото на увреденото лице, тъй като ако
автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонта му и собственикът щеше да
продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране
автомобилът не може да се ползва, което представлява вреда за неговия собственик.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той
отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение, за
които вреди причинната връзка не се прекъсва. Причинната връзка се разглежда като
необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от
самото деяние, т. е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/ свързано с резултата, т. е. закономерно
води до настъпване на вредоносните последици.
В контекста на изложеното заплатения от ищеца наем за заместващ автомобил,
предоставен на собственика на увредения при ПТП от 03.09.2021 г., автомобил, съставлява
имуществена вреда, която е пряк и непосредствен резултат от увреждането, причинено от
делинквента - водача на „Опел Корса“, с рег.№ СО 5063 СК. В тази връзка предявения иск
следва да бъде уважен за цялостния размер от 415.60 лева и като последица от това е и
присъждането на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за
застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от
отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по
търговско дело № 677/2008 г. на ВКС, І ТО). Следователно, предвид установения в чл. 412,
ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното
регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената
му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на
посочения законов срок. Поканата по писмо на ищеца до ответника за заплащане на сумата
по процесната щета е връчена на последния на 03.12.2021 г., поради което той е изпаднал в
забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване на поканата или от
03.01.2022 г. Размерът на мораторната лихва, изчислен от електронния калкулатор от
Интернет, съобразно чл.162 ГПК, върху главницата от 415.60 лева и за периода от 03.01.2022
г. до 07.07.2022 г. е 21.47 лева. В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен за
4
цялостния размер от 21.47 лева, представляващ мораторна лихва за периода от 03.01.2022 г.
до 07.07.2022 г.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид
направеното от ищеца своевременно искане, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 800 лева, представляваща направените от ищеца разноски по
производството за държавна такса от 100 лева, депозит за вещо лице от 400 лева и
адвокатско възнаграждение от 300 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..................“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на ................., ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Х.фор Колумб“ №43, на основание чл. 411 от КЗ, сумата 415.60
лева, представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение по
застрахователна щета № **********/2021 г. за реализирано на 03.09.2021 г. ПТП, и разходи
за наем на заместващ автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба- 08.07.2022 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.86
ЗЗД, сумата 21.47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2022 г. до
07.07.2022 г.
ОСЪЖДА „..................“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на ................., ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Х.фор Колумб“ №43, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
800 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5