В ИМЕТО НА НАРОДА
№............/............2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XXIII-ти състав,
В публичното съдебно заседание на двадесет и първи
юли две хиляди и двадесета година в
състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
При участието на секретаря Светла Великова като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1131/2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във връзка с депозирана жалба от М.Ю. *** против мълчалив отказ на Кмета на община Провадия за извършване на
административна услуга по заявление с вх. № СД 01-31/21.04.2020г.
В жалбата се
твърди, че обжалваният мълчалив отказ е неправилен и незаконосъобразен. Моли се
да бъде отменен, съответно задължен административният орган да извърши
административна услуга – издаване на удостоверение за липса на АОС и заверка на
2бр. молби-декларации за снабдяване с НА за обстоятелствена проверка за имот,
находящ се в гр.Провадия, ул.“Детелина“ 2, а именно дворно място- ПИ 1747, в
кв.52 по плана на града ведно с изградените в него жилищна сграда със застроена
площ от 55,1кв.м. и пристройка със застроена площ от 48,8кв.м.
С писмено становище жалбоподателката моли да
бъде уважена изцяло подадената жалба, да се отмени оспорения мълчалив отказ
като незаконосъобразен, да се върне преписката на административния орган с
указания за извършване на исканата административна услуга. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмет на община Провадия чрез
писмено становище оспорва жалбата.
Административен съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е започнато с
подаването на Заявление с вх. № СД 01-31/21.04.2020г. в общинска администрация Провадия за т. н.
„заверка на молба - декларация“ за обстоятелствена проверка, с което по
същество жалбоподателката е поискала от компетентния административен орган да
издаде удостоверение, че за недвижимия имот, описан в молба - декларацията има
или няма съставен акт за общинска собственост, респ. да впише посочената
констатация в самата декларация, както и да посочи в същата, дали за имота е
подавана и от кого декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Посочено е, че молбата -
декларация, вкл. нейната т. нар. заверка от общинска администрация е от
решаващо значение за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобита въз основа на давностно владение, т. е.
съставлява елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК.
Компетентният административен орган в законоустановения
срок по чл. 57, ал. 2 от АПК не е се е произнесъл, респ. е налице мълчалив отказ
на Началника на СГКК гр. Варна и по двете описани по горе заявления.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК, поради което същата
е допустима, тъй като:
Заявление с вх. № СД 01-31 в общинска
администрация Провадия е депозирано на 21.04.2020г. като съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК административния
орган е следвало да се произнесе по тях в срок до седем дни. Предвид и
разпоредбата на § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), във вр. с чл. 3, т. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и съгласно
§ 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването па този закон в "Държавен вестник". Безспорно е,
че до 13.05.2020г. сроковете по преписката не са текли. Независимо от това
административния орган не се е произнесъл в 7-мо дневния срок по чл. 57 ал.2 АПК. Действително едномесечния
срок по чл. 149 ал.2 АПК изтича на 20.06.2020г., поради което жалбата ,
депозирана на 29.05.20г. се явява преждевременно подадена. Въпреки това от
изисканата административна преписка се установи, че по делото няма произнасяне,
т.е. налице е мълчалив отказ.
Кодексът приравнява мълчаливия отказ на
изричния такъв (чл. 149 АПК), създавайки законова фикция, че мълчанието на
органа е акт, презюмирайки, че този акт е отрицателен за заявителя , т.е. е
отказ по заявлението. Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за
форма и на изискването за мотиви и това обстоятелство е взето в предвид от
законодателя. В името на гарантиране правото на защита на гражданите срещу
незаконосъобразното забавяне за произнасяне по подаденото заявление изричният
отказ е приравнен с непроизнасянето в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149
от АПК и в контекста на останалите законови норми на АПК, проверката за
законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната
законосъобразност на същия.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № PД-02-20-4
от 11.10.2016 г. е посочено, че за заявяване на услуги по чл. 7, ал. 1, т. 5
заявителят със заявлението предоставя документи, доказващи правото за заявяване
и получаване, които могат да бъдат: документ за самоличност при заявяване на
място; документ за собственост или друго вещно право; друг документ, доказващ
правото за заявяване и получаване на услуги. Изброяването е при условията на
евентуалност, което означава, че трябва да се представи някой от посочените
документи, за да се приеме заявлението за извършване на административна услуга,
представляваща издаване на официален документ, според определенията в Наредба №
PД-02-20-4 от 11.10.2016г.
Административният орган трябва да извърши проверка
единствено съществува ли имота и нанесен ли е в план или карта, но не да
извършва преценка дали обекта, за който се иска издаване на нотариален акт е
собственост на заявителя. В този смисъл е Решение № 5249 от 4.05.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 13890/2015 г., II о. За поисканата административна услуга
административният орган следва да установи съществува ли имота и сградите; тяхното
предназначение; данни за собствеността, собствениците и носителите на вещни
права, актовете, удостоверяващи правата и номера на имотната партида (данните
по таблица № 2 към Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г.) и дали заявителят
доказва правен интерес от исканата административна услуга. Тези данни са били
установени, но е отказано извършване на административна услуга, съгласно
обяснението на ответника, поради това, че имота не е за жилищни нужди, а е с
предназначение за болница и поликлиника. В писмените бележки е посочено, че в момента
не е изяснен статута на земята на цялото дворище, поради което не е издаден
АОС, отредено за бърза поликлинична помощ.
Съдът приема, че след като е доказан правен интерес ,
административният орган трябва да извърши исканата услуга. Удостоверяването
правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от
компетентността на съответния граждански съд.
Единствената компетентност на органите на местно
самоуправление и органите на централна власт (кмета на общината, областният
управител или лицата, на които последните са възложили тези функции) е
издаването на официални удостоверителни документи във връзка с факта на
владение – удостоверение за липса на реституционни претенции, удостоверение, че
имотът не е актуван като общинска или държавна собственост. В този смисъл
Кметът на общината е длъжен да завери молбата-декларация, дори при наличието на
акт за общинска собственост за същия имот. Компетентен да извърши проверката относно
владението на имота в течение на давностния срок, необходим за придобиването му
и да признае или да отрече правото на собственост на заявителя/молителя е
единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Отказът за
издаване на удостоверение и заверка на молбата-декларация, внесена от лице,
което не притежава нотариален акт би довело на практика до невъзможност за
извършване на обстоятелствената проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК.
Обстоятелството, че съществуват права на други собственици, записани в Имотния
регистър е без съществено значение при преценката на законосъобразността на
отказа да се издадат исканите документи. Нещо повече, не е в правомощията на
административния орган да прави изводи относно собствеността върху имота.
В производството по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариусът
преценява всички материални предпоставки за придобиване на собствеността,
законовите забрани, ако са налице такива, както и други пречки, поради което
правото на собственост върху имота са извън компетентността на държавните
органи.
С оглед на гореизложеното настоящият състав
счита, че мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК на Кмета на община Провадия за извършване на административна
услуга по заявление с вх. № СД 01-31/21.04.2020г., се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Приетият за разглеждане мълчалив отказ не позволява на съда да се произнесе по
същество за неговата законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните
мотиви на административния орган, поради което преписката следва да се върне на
компетентния административен орган за решаване на въпроса и постановяване на
изричен административен акт.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
административната преписка следва да бъде върната на административния орган,
за произнасяне по заявление вх. № СД 01-31/21.04.2020г. при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане,
за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди Кмета
на община Провадия да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на 500лева, платени като адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на община Провадия за извършване на
административна услуга по заявление с вх. № СД 01-31/21.04.2020г. на М.Ю. ***.
ВРЪЩА преписката на Кмета на община Провадия, за ново произнасяне при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение, в 14 – дневен срок от получаване на административната
преписка.
ОСЪЖДА Кмета на община Провадия да заплати на М.Ю.Ю. с ЕГН
********** *** направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
……………….