Р Е Ш Е Н И Е
№ 477 14.12.2023 г. град Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич втори касационен състав
На пети декември
година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска
Иванка Иванова
Секретар: Мария Михалева
Прокурор: Милена Любенова
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 640 по описа за 2023
година,
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото
е образувано по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Инспекция по труда“
гр. Добрич, чрез ст.юрк. Г. Н. против Решение № 22/ 29.08.2023 г.,
постановено по НАХД № 84/ 2022 г. по описа на РС – Тервел, с което е отменено
НП № 08-2200168/ 175 от 15.09.2022 г. на ИД директора на ДИТ – Добрич, с което
за нарушение на 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
и на основание чл. 79 във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ЗТМТМ на „АИК 2000“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Тервел, ул. „Гео Милев“ № 22, представлявано от В. Д. – управител е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за
отмяна – нарушение на материалния закон. Касаторът
сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си в качеството си на работодател да уведоми
писмено ИА ГИТ в 7-дневен срок от действителното започване на работа на Кармела Изет – гражданин на Р. Филипини, с което е наручена нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от ст.юрк. Г. Н.,
който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Пледира за присъждането
на разноски за юрк. възнаграждение.
Ответникът по жалбата – „А и К“ ООД, гр.
Тервел, редовно призован се представлява от адв. К. Д.
***, която изразява становище за неоснователност на жалбата, като сочи че постановения
съдебен не страда от сочените от касатора пороци.
Пледира за присъждане на сторените по делото разноски за адв.
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич
изразява становище за основателност на жалбата, а решението
на Районен съд – Тервел за незаконосъобразно. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на работодателя и е
приложил правилно материалния закон. От материалите по делото е видно, че работодателят
е наел по трудово правоотношение филипинската гражданка г-жа Изет и не е
изпълнил задължението си в 7-дневен срок от започване на работа да уведоми
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Съдът, след като обсъди оплакванията по
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в
касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните
съображения:
За да потвърди процесното
НП, РС – Тервел е приел за установено от фактическа страна, че 12.07.2022 г. в
15,00 ч. е била извършена проверка в промишлен обект – цех за пакетиране на
подправки, находящ се в гр. Тервел - промишлена зона,
собствен и стопанисван от дружеството касатор.
Проверката била извършена от служители на ДИТ - М.Д., Е. И. и Е.К.. На място в
промишления обект била заварена работничката К.Д.И.с ЛНЧ **********- като работеща
на позиция „пакетировач“. Работничката е попълнила
декларация на английски относно изясняване на обстоятелствата по наемането и на
работа. Съгласно попълнената декларация работничката декларирала, че работи в проверявания
обект, има с работодателя сключен трудов договор, с установено работно време,
осигурени почивки и трудово възнаграждение. От декларираните обстоятелства
проверяващите установили, че работничката е родена на *** година в Република
Филипини и че притежава Разрешение за продължително пребиваване № *********,
издадено от българските власти на 11.11.2021 година. Непосредствено
при проверката се е твърдяло, че са събирани писмени доказателства, а и
впоследствие на 18.07.2022 г. отново са искани такива от посочен за съдружник
на дружеството – Д. С. Д.. От представените документи е било установено, че
работничката К.Д.И.с ЛНЧ ********** е постъпила
на работа на 03.05.2022 година, но при Д „Инспекция по труда“ от работодателя
не е било изпълнено в срок задължението – да подаде заявление (писмено), с
което да уведоми Дирекцията, че е наела на трудов договор гражданин на трета
държава. Проверяващите обективирали установеното в
протокол изх. № ПР2223106/ 29.07.2022 г. На 15.08.2022 г. е съставен АУАН от М.
Д.. По него в качеството на свидетели
подпис са положили служителите Е. И. – свидетел на проверката и на
установяването на адм. нарушение и А. П. - свидетел
при съставянето на акта.
От правна страна въззивният
съд е приел, че жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.ІІ от ЗАНН от лице
разполагащо с активна процесуална легитимация и се явява допустима, като подадена
е в срок. С жалбата са наведени твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 43
от ЗАНН - при и по повод съставянето на акта- подробно описани по жалбата.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в същия закон няма особени правила за
връчване на призовки и съобщения, се прилагат правилата на НПК. Според чл. 180
ал. 5 от НПК на учреждение или юридическо лице връчването
става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата. В чл. 180
ал. 7 от НПК е отбелязано задължението на връчителя
на съобщението, да отбележи името и адреса на лицето, чрез което става връчването
и отношението му с лицето, на което трябва да бъде връчено съобщението. Макар
цитираните разпоредби да касаят връчване на призовки и съобщения, то същите се
явяват приложими и по отношение на връчването на нарушителя на препис от
издадено срещу него НП, поради липсата на друг регламентиран в ЗАНН ред. В
настоящия случай анализирайки адм. наказателната
преписка – в този и представен по делото вид и съдържание е налице писмено доказателства
– писмено доказателство –л. 21 по делото - т. нар. призовка на основание чл. 45
ал. 1 от АПК от която е видно, че проверяваното дружество е поканено да
представи искания пакет от доказателства, като тази именно призовка е подписана
от Д. Д., която по разписката за получаване на призовката с дата 12.07.2022 г.
се е посочила като служител на дружеството - на длъжност „експерт търговия“. По
делото е налице писмено доказателство – л. 17 по делото, от което е видно, че съставения
при проверката Протокол за извършена проверка №ПР 2223106 от 29.07.2022 г.
осъществена на 12.07.2022 г. е връчен на управителя на провереното дружество. Последствие
АУАН с № 08-2200168 от 15.08.2022 г. е издаден в условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН – при
отсъствие на нарушителя. Процесното НП е прието видно
от известия за доставяне на дружество BGPOST на 30.09.2022 г. от същия служител
на дружеството - именуван с имената Д. Д..
Съдът анализирайки събраните
доказателства е бил мотивиран да приеме, че неправилно е ангажирана за нарушена
от страна на ответника именно нормата на чл. 10 ал.1 от ЗТМТМ, поради следното:
Именно непълната събрана информация относно статута на установения при
проверката работник е препятствала проверяващите и те са пропуснали да
установят при проверката обстоятелството, че работника Кармела
Д.Изет има разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България,
като член на семейство на български гражданин , на основание чл. 24, ал. 1, т.
18 от ЗЧРБ. Предвид непълнотата на проверката, касаеща
изясняването на статуса на заварената при проверката на работа работничка К.Д.И.адм. нарушение вместо по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, би следвало
да се приема за такова по чл. 9 ал. 2 във вр. с чл.9,
ал1 , ал. 1, т. 5 от ЗТМТМ и чл. 36 ал. 1 и ал. 5 от ППЗТМТМ. Отговорността на ответника
при едно коректна и пълна проверка от страна на служителите на Дирекция „
Инспекция по труда“ гр. Добрич , би следвало да е ангажирана за адм. нарушение на чл. 9 ал. 2 във вр.
с чл.9 ал.1, ал. 1, т. 5 от ЗТМТМ и чл. 36 ал. 1 и ал. 5 от ППЗТМТМ.
Разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и, ал. 5 от ППЗТМТМ задължават работодателя в
7-дневен срок от началото на заетостта, да декларира заетостта на членовете на
семействата по чл. 9, ал. 1,т. 2, 5 и 6 от ЗТМТМ, като подаде в дирекция
"Бюро по труда" по месторабота на работника - гражданин на трета
държава: 1.декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7;
2.копие от валиден документ за пребиваване на гражданина на трета държава;
3.заверено от работодателя копие на трудов договор, сключен по условията на
българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и
съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на работника - гражданин на
трета държава. Именно това е реда, по който трябва да се декларира заетостта на
членовете на семействата по чл. 9, ал. 1, т. 5 от ЗТМТМ - членове на семейство
на български граждани, както изисква чл. 9 ал. 2 от ЗТМТМ.
Посочената в НП санкционна норма- тази
на чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ е неправилна. Посочената санкционна норма следва да е
тази по чл. 76 ал. 3 от ЗТМТМ. Именно тази норма предвижда, че на работодател,
който не е декларирал в Агенцията по заетостта в законово установения срок
наемането на работа на граждани на трети държави, които не са получили
разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България и са
членове на семейство на български граждани или на граждани на Европейския съюз,
на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени
международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, се
налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 2 500 лв., а при повторно
нарушение - от 2 500 до 5 000 лв. Формалността на административно-наказателното
производство предпоставя максимална прецизност на АНО
при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното влече извод за наличие
на допуснато от АНО нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че
постановения съдебен акт е валиден и допустим, но незаконосъобразен. Налице е
нарушение на материалния закон, за което съдът следи и служебно предвид на
нормата на чл. 218, ал. 2 от ЗАНН. Подадената касационна жалба е основателна. Съдебния
състав не споделя доводите на въззивния съд по
квалификацията на осъщественото адм. нарушение от
ответника по касация. Посочената от първоистанционния
съд норма на чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ е бланкетна и
препраща съответно към разпоредбите на ППЗТМТМ, поради което няма как да бъде
нарушена. Същото следва да се посочи и за санкционната норма на чл. 76, ал. 3
от ЗТМТМ. Според същата: „На работодател, който не е декларирал в Агенцията по заетостта
в законоустановения срок наемането на работа
на граждани на трети държави,
които не са получили разрешение
за постоянно пребиваване на територията на Република България и са членове на
семейство на български граждани или на граждани
на Европейския съюз, на държава
- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на
сключени международни договори с Европейския съюз имат право
на свободно движение, се налага
глоба, съответно имуществена санкция в размер 2500 лв., а при повторно нарушение
- от 2500 до 5000 лв. По
делото е установено, че лицето Кармела Изет е с ЛНЧ №
**********, следователно има и разрешение за постоянно пребиваване на
територията на страната, както правилно е установено от АНО. Поради това и
последната правна норма няма как да бъде приложена.
Налице е нарушение на чл.
10, ал. 1 от ЗТМТМ според който: „В 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на
гражданина на трета държава работодателят
уведомява писмено за това Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда".“ И тъй като за нарушената разпоредба не е
предвидена изрична санкционна норма, правилно АНО е приложил нормата на чл. 78,
ал. 1 от ЗТМТМ.
Извършеното адм. нарушение е за първи път, поради което и наложеното адм. наказание е в минималния размер на 1 500 лв.
При тези
съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като се потвърди процесното НП.
Пред настоящата съдебна
инстанция касаторът е представляван
и защитаван от юрисконсулт, поради което искането
му за присъждане на разноски
е основателно на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, във вр. с чл. 63в и 63д от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 22 от 29.08.2023
г. постановено по НАХД № 84/ 2022 год.
по описа на Районен съд – Тервел, с което е отменено НП №08-2200168/ 175 от
15.09.2022 г. на ИД директора на ДИТ – Добрич, с което за нарушение на 10, ал.
1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 79
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ на „АИК 2000“ ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул. „Гео Милев“ №
22, представлявано от В. Д. – управител е наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. И ВМЕТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №08-2200168/175
от 15.09.2022 г. на ИД директора на ДИТ – Добрич, с което за нарушение на 10,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл.
79 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ на „АИК 2000“ ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул. „Гео Милев“ №
22, представлявано от В. Д. – управител е наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „АИК 2000“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Тервел, ул. „Гео Милев“ № 22, представлявано от В. Д. –
управител да възстанови на ИА „ГИТ“ София направените по делото разноски
в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: