№ 48
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000467 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Техно- инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар
Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7, представлявано от Р.И.Р. против решение №
260021/19.05.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. №
92/2020г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на „Ексалко
Варна“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8,
представлявано от Х.С. сумата от 33 299.45 лв. неплатено възнаграждение по
договор за изработка, претендиран на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
07.07.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по
делото в размер на сумата от 253.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 2 000.00 лв./ 180,30лв + 1624,87лв/. Въззивникът счита решението в
обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно, постановено при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Изводите на първоинстанционния съд са неправилни и не
1
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Позовавайки
се на постигнатите между страните договорености в чл.8.2 относно условията
за заплащане на изпълнените СМР, вкл. и на процесните гаранционни суми за
срочно и качествено изпълнение, в чл.10 относно договорения краен срок за
изпълнение – 15.06.2017г., в чл.13 досежно реда за удължаване на срока от
процесния Договор за изпълнение на СМР от 27.03.2017г., на приобщения
към доказателствения материал по делото акт Обр.19/25.07.2017г., подписан
между страните, от който е видно, че работата е била завършена към
28.06.2017г. и предадена на 25.07.2017г. /т.е. срокът не е бил спазен/, на
подписания на 24.07.2017г. акт Обр.15 за приемане на строежа и на
свидетелските показания на водените от него свидетели въззивникът
поддържа твърдението си за отсъствието на предпоставките за изплащане на
задържаните гаранционни суми, които се явяват неликвидни и неизискуеми.
Освен това представеният протокол от 25.07.2017г. за извършени и
подлежащи на заплащане СМР не удостоверява валидно приемане на
работата от страна на инвеститора „Албена“ АД по дейности, количества и
цени. Част от извършените дейности са оспорени от инвеститора „Албена“
АД, в резултат на което се е стигнало до изготвянето на Протокол 19/5 за
изпълнение на СМР, в който са включени и изпълнените от ищеца СМР към
28.06.2017г. и са коригирани някои от позициите от протокола на „Ексалко
Варна“ ЕООД. Като резултат от това стойността на извършената и призната
работа от страна на инвеститора „Албена“ АД по отношение на дейността на
ищеца възлиза на 310 060,06лв без ДДС или на 372 072,07лв с ДДС.
Следователно претенцията на ищеца е неоснователна за сумата от
27 521,33лв. На 11.12.2017г. управителя на ищцовото дружество е бил
уведомен за извършените корекции. Направено е искане за изготвяне на
кредитно известие на стойност 36 823,13лв с ДДС към процесната фактура,
включващо и дължимата 3 % отстъпка за главен изпълнител съгласно чл.4 от
договора .Т.е ответникът няма неизплатени задължения към ищеца. В
условията на евентуалност се поддържат възраженията за прихващане,
своевременно заявени в отговора на исковата молба – за обезщетение за
неизпълнен договор и обезщетение за вредите, които ответникът е претърпял
от това, че в резултат на закъснялото изпълнение от страна на ищеца му е
удържана гаранция за срочно изпълнение по неговия договор като главен
изпълнител на обекта с инвеститора „Албена“ АД в размер на 130 000лв
2
съгласно Протокол за констатиране срочността на изпълнението от дата
18.12.2017г., подписан между възложителя „Албена“ АД и ответното
дружество; за сумата от 7 792,07лв, представляваща дължима неустойка от
ищеца по чл.55 от Договора, определена съобразно правилата на същата
клауза : 0,05 % на календарен ден от стойността на незавършеното
строителство за всеки календарен ден закъснение, считано от 16.06.2017г. до
25.07.2017г.; за сумата от 10 200лв, представляваща сторени от ответника
разходи за отстраняване на дефекти, съгласно чл.54 от Договора и приетото
заключение по СТЕ от дата 12.01.2022г.; за сумата в размер на 11 987,80лв
дължима отстъпка от 3 % за главен изпълнител съгласно чл.4 от Договора,
изчислена на база стойността на фактурираните СМР. Направено е искане
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено
друго, по съществото на спора, с което претенциите на ищцовото дружество
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда
същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от „Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8, представлявано от Х.С. против
същото решение, но в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за
плащане на сумата от 13 425.95 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата
(31.07.2017 г. - 30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По съображения, подробно
изложени в жалбата, се иска от съда да отмени решението в обжалваната част
и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск, вкл. и по
отношение на законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Счита извода, че страните са договорили изключителна
неустойка, с която са изключили отговорността на ответника по чл.86 ЗЗД за
обезщетение на вредите от неизпълнението на паричното му задължение за
напълно необоснован, направен в противоречие с клаузата на чл.60 от
договора между страните, който сочи точно обратното, а именно, че
договорените неустойки не лишават изправната страна от правото да търси
обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи съгласно ЗЗД и
българското законодателство. Тъй като изключителната неустойка е уговорка,
3
при която длъжникът е освободен от отговорността за действителните вреди,
очевидно изводът на съда за изключителност на неустойката е несъвместим с
формираната и изразена в договора воля на страните.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда
същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Граф
Игнатиев“ № 8, представлявано от Х.С., в качеството му на изпълнител
претендира от ответното дружество „Техно- инвест“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар Самуил“ № 1, вх.Б,
ап.7, представлявано от Р.И.Р., в качеството му на възложител, заплащане на
сумата от 33 299.45 лв. неплатено възнаграждение по договор за изработка,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на сумата от
13 425.95 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. -
30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за
изпълнение на СМР от 27.03.2017г., по силата на който ответникът, в
качеството му на възложител, възложил на ищеца, в качеството му на
изпълнител довършителни СМР на хотелски комплекс „Доростол“ в к.к.
„Албена“ на обща стойност от 344 635.70 лв. без ДДС. Подлежащите на
изпълнение СМР са описани в Приложение № 1, неразделна част от договора
и касаят изпълнение на фасадната част на сградата. Заплащането на
възнаграждението следвало да се извърши на няколко етапа : аванс в размер
на 261 000.00 лв. без ДДС, платим на три пъти, който аванс се прихваща
процентно от стойността на извършените работи, за предаването на които се
съставя Приемо-предавателен констативен протокол - Акт 19 за извършена и
4
приета работа; 10 % от стойността на СМР по констативните протоколи
следвало да се удържа от възложителя като гаранция за срочно и качествено
изпълнение; удържаната гаранционна сума трябвало да бъде върната на
изпълнителя на части и в срокове, както следва: ½ от гаранционната сума – в
петдневен срок, считано от цялостното завършване на възложените работи;
останалата ½ част от гаранционната сума – на две равни части с падежи както
следва: пет работни дни след изтичане на 12 месеца от подписване на Акт
обр. 15 за строежа относно първата част и пет работни дни след изтичането
на 24 месеца след подписване на Акт обр. 15 за втората част.
Няма спор, че възложителят не е изпълнил задължението си за връщане
на посочените гаранционни суми.
Установено е още, че собственикът на хотел „Доростол“ – „Албена“ АД
възложил строежа му на множество изпълнители, между които и страните по
спора. Така с „Техно-инвест“ ЕООД сключил два договора - от 11.11.2016г.,
за който страните признават, че е неотносим към настоящия спор, и от
20.02.2017г., въз основа на който е сключен и процесният договор от
27.03.2017г. за част от СМР. На 02.12.2016г. между „Албена“ АД и „Ексалко
Варна“ ЕООД е сключен и отделен Договор за изработка, доставка и монтаж
на врати, витрини, прозорци, окачени фасади и душ кабини за същия хотел
„Доростол“.
Възложените на ищеца и изпълнени от него СМР са завършени и
предадени на възложителя „Албена“ АД с Протокол обр. 15 на 24.07.2017 г. В
протокола работата е приета от възложителя без забележки относно
количество, качеството и своевременното й изпълнение. Това от своя страна
не лишава възложителя по процесния договор да оспорва извършените СМР,
но в случая ще носи тежестта на доказване по това свое оспорване.
На 30.08.2017г. е издадено и Разрешение за ползване на строежа.
Без забележки и възражения е подписан двустранно и Протокол Акт
обр.19 от 25.07.2017г., където общата стойност на всички извършени и
приети СМР е 332 994,50лв без ДДС. Издадена е и фактура №
**********/25.07.2017г. на обща стойност 399 593.40 лв. с ДДС. След
приспадане на платения аванс от 261 000лв с ДДС, остават дължими 33 299.45
лв., съставляващи сбор от претендираните задържани от възложителя
гаранционни суми за срочно и качествено изпълнение.
5
Досежно гаранцията за срочно изпълнение:
В чл.9 от договора страните са определили краен срок за извършване на
договорените СМР 15.06.2017г., като последният Акт обр.19 следва да бъде
подписан до 20.06.2017г. В друстранно подписания Протокол Акт
обр.19/25.07.2017г. изрично е отбелязано, че видовете СМР, предмет на
договора между страните, са завършени към 28.06.2017г.
Ищецът твърди, че работата е била изпълнена в цялост още в началото
на м.юни, но това че протоколът за приемането й е подписан едва на
25.07.2017г. е резултат изцяло от липсата на съдействие от страна на
ответника и главния възложител „Албена“ АД. От началото на м.юни до 28
юни 2017г. представители на страните по спора и на „Албена“ АД са
измервали количествата на изпълнената работа. Сочи двама свидетели за
установяване на този факт. Оспорва твърдението, че неспазеният срок бил
констатиран с протокол от 18.12.2017г., подписан между „Техно-инвест“
ЕООД и „Албена“ АД, в следствие на което на ответника била удържана сума
от 130 000лв за неспазен срок, като твърди, че този протокол съдържа
констатации относно срока за изпълнение на работите по договора от
11.11.2016г. с „Албена“ АД, който няма общо с възложената му работа. Макар
самият протокол – л.90, в заглавната си част да указва констатиране
срочността на изпълнението по договора от 11.11.2016г., по-долу изрично
посочва, че се касае за спазване крайния срок за изпълнение по двата
договора – този от 11.11.2016г. и този от 20.02.2017г., въз основа на който
последен договор е зададена на ищеца процесната работа. В същото време
обаче протоколът от 18.12.2017г. не доказва просрочие на изпълнителя по
договора от 27.03.2017г., чийто краен срок е фиксиран на 15.06.2017г., при
срок за изпълнение на възложената работа по договора от 20.02.2017г. –
31.05.2017г. поради неяснотата за кой договор между „Техно-инвест“ ЕООД
и „Албена“ АД се отнася и на второ място – поради по-дългия срок за
изпълнение, предоставен на подизпълнителя „Ексалко Варна“ ЕООД.
Свидетелите Д. С. С. изпълнявал монтажа на окачена керамична фасада
на хотела, и А. Б. А., работил на обекта, дават показания, че са завършил
работата си горе-долу края на м.май 2017г., когато е демонтирано и скелето.
Видно от протокол обр.19/30.05.2017г. – л.136, скелето действително е
демонтирано на посочената дата, при изяснено по делото обстоятелство, че
6
без него фасадата на хотела не може да бъде завършена. Ответникът оспорва
протокола с твърдението, че това скеле е ползвано по договора на ищеца с
„Албена“ АД, а за процесните СМР ищецът е ползвал скеле, собственост на
„Техно-инвест“ ЕООД. Този факт се потвърждава от свидетеля Г.И.П., според
когото ищецът е ползвал модулно скеле на г-н Р., което на свидетеля трябвало
за друг обект. Поради това свидетелят стоял и чакал ищецът да завърши
работата си до 29 юни, за да го демонтира. От показанията на същия свидетел
става ясно, че обществената зона имала три страни - източна, западна и
северна. Скелето, което чакал, била на западната страна. Другите две скелета
били на г-н Х.С. и той ги демонтирал по-рано, останала западната страна.
Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства води до
извода, че посочената в Протокол Акт обр.19 /25.07.17г. дата за завършване
на СМР – 28.06.2017г. не е опровергана от ищеца. Не се доказа твърдението
му, че работата е действително завършена преди 15.06.2017г., както и липсата
на съдействие от страна та ответника и главния възложител „Албена“ АД за
приемането й. Поради това съдът приема, че е налице забава в изпълнението
на предмета на договора от 27.03.2017г., което от своя страна обуславя
неоснователност на претенцията на връщане на гаранционната сума за срочно
изпълнение.
Досежно гаранцията за качествено изпълнение:
В чл.8.2 на процесния договор страните са уговорили сроковете и
условията за връщане на гаранционната сума за качествено изпълнение.
Изискването на представяне на Констативен протокол за липсата на
забележки касае процедурата по доброволно възстановяване на удържаната
гаранционна сума. При положение, че възложителят твърди некачествено
изпълнение и отказва да върне гаранцията, наличието или отсъствието на
некачествено изпълнение се установяват по съдебен ред и в този случай
липсата на посочения констативен протокол не е условие за връщане на
гаранцията. В чл.8.3 на договора е посочено изискването некачествените
СМР да бъдат установени с двустранно подписан протокол, с участието на
двете страни. Срокът, до който гаранцията може да бъде задържана, е
25.07.2019г.
Показанията на двете групи свидетели по отношение на качественото
изпълнение съдържат противоречива и взаимноизключваща се по съдържание
7
информация, обслужваща правния интерес на страната, която ги е посочила.
Предвид на това не се кредитират от съда.
Представените от ответника писмени доказателства – поправен
Протокол Акт образец 19 – л.94, Протокол 19/5 –л.97 са съставени
едностранно от ответника и трето неучастващо в спора лице – „Албена“ АД,
без участието на ищеца като изпълнител и следователно в несъответствие с
постигнатите договорености. Графикът за отстраняване на появили се
дефекти в к-с „Парадайс Блу“ – л.99 не съдържа информация за некачествено
изпълнение от ищеца, още повече, че между „Ексалко Варна“ ЕООД и
„Албена“ АД има и друг договор за изпълнение на СМР на същия хотел.
Според заключението на СТЕ с в.лице С.Ц. стойността на извършените
работи във връзка с отстраняване на дефектите, възникнали по Договор за
изпълнение на СМР от 27.03.2017г. между „Техно-инвест“ ЕООД и „Ексалко
Варна“ ЕООД е 10 000лв без ДДС или 12 000лв с ДДС. Към заключението е
приложен договора с „Естрея ГП“ ЕООД, гр.Добрич и Приложение № 1 към
него, както и три протокола с КСС към тях, установяващи описание на
извършените СМР. В експертизата съдържанието на протоколите, съставено
без участието на ищеца, е дословно възпроизведено.
Във второто си заключение същото в.лице уточнява, че т.3 от КСС от
30.11.2017г. „Почистване на окачена стъклена фасада от протекъл
уплътнител“ е по договора между „Албена“ АД и „Ексалко Варан“ ЕООД.
След подробно запознаване с материалите по делото и разпитаните в
с.заседание от 15.03.2022г. свидетели на ищеца, както и след разговор с
инж.С.Т., бивш технически директор на к.к.“Албена“ АД от 2018г. до 2021г.,
дава заключение, че не е имало дефекти по окачената керамична фасада, не е
имало нужда от демонтиране, почистване и монтиране на разлепени
гранитогресни плочи, от почистване на окачена стъклена фасада от протекъл
уплътнител, т.е. няма дефекти за отстраняване.
След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства, съдът
намира претенцията на ищеца за връщане на гаранционната сума за
качествено изпълнение за основателна. Твърденията на ответника за
некачествено изпълнени СМР по процесния договор не се доказаха.
Относно претенцията за мораторна лихва :
По делото не е спорен фактът, че възложителят е извършил дължимите
8
от него плащания със закъснение съобразно постигнатите договорености в
чл.8.1 вр.чл.8.2 от договора от 27.03.2017г. Размерът на дължимата
мораторна лихва върху неиздължената главница е изчислен от ССчЕ с в.лице
П.Г. и възлиза на 13 338,47лв.
Неоснователността на исковата претенция за мораторна лихва
първоинстанционният съд е обосновал с тезата, че уговорената от страните по
спора мораторна неустойка е изключителна, което от своя страна изключва
отговорността на ответника по чл.86 ЗЗД. Настоящият състав не споделя тази
теза. Видно от новелата на чл.60 от процесния договор така уговорената
неустойка не лишава изправната страна от правото да търси обезщетение за
претърпените вреди и пропуснати ползи съгласно ЗЗД и българското
законодателство. При наличието на тази договорна разпоредба следва да се
приеме, че уговорената неустойка за забава няма изключителен характер.
При наличието на мораторна неустойка за ищеца липсва пречка да
претендира лихви за забава върху закъснялото му плащане. Законът
забранява кумулативното им присъждане за един и същи период от време
поради страх от неоснователно обогатяване – двойно обезщетение на едни и
същи вреди. В случая се претендира единствено мораторната лихва за забава,
която съдът намира за доказана по основание и размер. Претенцията е
основателна и следва да бъде уважена.
По релевираните от ответника възражения за прихващане, поддържани
във въззивната жалба :
-със сумата от 130 000лв обезщетение за неизпълнен договор и
обезщетение за вредите, които ответникът е претърпял от това, че в резултат
на закъснялото изпълнение от страна на ищеца му е удържана гаранция за
срочно изпълнение по неговия договор с главния инвеститор „Албена“ АД в
същия размер съгласно Протокол за констатиране срочността на
изпълнението от дата 18.12.2017г., подписан между възложителя „Албена“
АД и ответното дружество. По отношение на този протокол съдът вече
установи, че неизяснено остава за кой договор се отнася – този от
11.11.2016г. или този от 20.02.2017г. Първият договор е неотносим към
процесните отношения, а вторият дава по-кратък срок за изпълнение от
15.06.2017г., поради което констатирано по него просрочие не може да бъде
зачетено в настоящия спор. Поради това възражението за прихващане се
9
явява неоснователно.
-със сумата от 7 792,07лв дължима неустойка от ищеца по чл.55 от
договора, определена съобразно правилата на същата клауза : 0,05% на
календарен ден от стойността на незавършеното строителство за всеки
календарен ден закъснение, считано от 16.06.2017г. до 25.07.2017г. С оглед
неоснователността на искането за връщане на гаранционната сума за срочно
изпълнение поради констатирано просрочие в изпълнението, това възражение
също се явява неоснователно предвид невъзможността му да се кумулира с
гаранцията за забавено изпълнение.
-със сумата от 10 200лв сторени от ответника разходи за отстраняване
на дефекти, съгласно чл.54 от договора и приетото заключение на СТЕ от
12.01.2022г. С оглед констатацията на съда, че разходи за отстраняване на
некачествено изпълнение СМР от ищеца ответникът не е направил по
процесния договор, възражението се явява неоснователно.
-за сумата в размер на 11 987,80лв дължима отстъпка от 3 % за главен
изпълнител съгласно чл.4 от договора, начислена на база стойността на
фактурираните СМР. Тази отстъпка е уговорена в чл.4 от договора и
доколкото ищецът не твърди и не представя доказателства за нейното
изплащане, съдът намира възражението за прихващане за основателно.
Сумата следва да бъде приспадната от подлежащата на връщане гаранция за
качествено изпълнение, която гаранция се редуцира до 4 661,93лв.
По отношение на сумата от 27 521,33лв, която ответникът твърди, че е
недължима като част от пълната стойност по фактура
**********/25.07.2017г.:
Съгласно чл.8.1 от договора всяко плащане за извършената работа
следва да се осъществява в срок от 5 работни дни, съгласно издадена от
изпълнителя към възложителя фактура, след подписан от „Албена“ АД и
представители на възложителя и изпълнителя Акт обр.19, придружен с
подробна КСС, декларации за съответствие, протоколи за качество,
сертификат или документ, удостоверяващ качеството на вложените
материали, протоколи за изпитание и др. В тази връзка ответникът твърди, че
подписаният между него като възложител и ищеца като изпълнителя
протокол от 25.07.2017г. не удостоверява валидно приемане на работата от
страна на „Албена“ АД по дейности, количества и цена. Част от извършените
10
дейности са оспорени от „Албена“ АД, в резултат на което се е стигнало до
изготвянето на Протокол 19/5 – л.93, в който са коригирани няколко позиции
– намалена е единичната цена на доставените и монтирани плочки „Техрам“,
коригирани са позициите относно монтаж и демонтаж на метално скеле и
транспорт на работници. Така стойността на признатата от „Албена“ АД
работа възлиза на сумата от 310 060,60лв без ДДС или на 372 072,07лв с ДДС.
Ищецът е бил уведомен за извършените корекции, но е отказал да издаде
кредитно известие към фактурата, което да включва и 3 % отстъпката за
главен изпълнител съгласно чл.4 от договора.
Доколкото Протокол 19/5 е съставен едностранно от възложителя и
трето неучастващо в делото лице, не е подписан от ищеца и не се признава от
него, извършените корекции по посочените позиции е следвало да бъдат
доказани в настоящото производство. Ангажираните в тази насока
свидетелски показания са взаимно изключващи се. Свидетелят на ищеца С.
пояснява, че керамичните плочки са пристигнали от фирмата производител в
размер различен от необходимия за монтирането им и се е наложило да бъдат
рязани на място, както и че ако се поръчат в необходимия размер цената им
би била над 10 пъти по-висока. След залепването на плочките демонтажът им
е невъзможен. Ако трябва да се подменят трябва да се счупят и да се
подменят с нови. Свидетелката на ответника В. Т. също потвърждава, че
плочките са дошли в други размери и се е наложило да се режат на място.
Свидетелят П. твърди, че окачената керамична фасада била компрометирана,
падали и се разлепяли плочките. На обекта имало три скелета – едното на г-н
Р., другите две – на г-н Х.С., който си ги демонтирал по-рано, защото
свършил работата, останало това на западната страна.
Предвид така ангажираните доказателства съдът намира възражението
на ответника за частично неизпълнен договор в размер на 27 521,33лв за
неоснователно, тъй като необходимостта от извършените от „Албена“ АД
корекции не се доказа. Отчита се и обстоятелството, че въпреки твърдяната
липса на необходимите по договора придружаващи изпълнение документи
като сертификати, протоколи за изпитване и декларации за съответствие
извършените СМР са заплатени. В този смисъл възражението се оставя без
уважение.
Въз основа на горното претенцията за връщане на гаранционните суми
11
за срочно и качествено изпълнение в общ размер на 33 299,45лв следва да
бъде уважена в размер на 4 661,93лв, след приспадане на гаранцията за
срочно изпълнение от 16 649,73лв и на -+сумата от 11 987,80лв – 3%-на
отстъпка за главен изпълнител по чл.4 от договора. Претенцията за мораторна
лихва се уважава за сумата от 13 338,47лв, съобразно заключението на ССчЕ
и се отхвърля за горницата до претендираните 13 425,95лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
присъждат разноски, както следва: Ищецът е направил разноски за двете
инстанции в общ размер на 6 483,52лв / 4 399 + 2 084,52/. Съобразно
уважената част на исковете му се дължат 2 497,64лв. Ответникът е направил
разноски за двете инстанции в общ размер на 3 282лв / 2 616 + 666/.
Съобразно отхвърлената част на исковете му се дължат 2 017,68лв. Изчислени
по компенсация на ищеца се дължат 479,96лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021/19.05.2022г. на Добричкия окръжен
съд, постановено по т.д. № 92/2020г. в частта, в която „Техно- инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар
Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7, представлявано от Р.И.Р. е осъдено да заплати на
„Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8,
представлявано от Х.С. сумата от 4 661,93лв, представляваща неплатено
възнаграждение по договор за изработка – част от задържана гаранция за
качествено изпълнение, претендирана на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
07.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта,
в която е отхвърлен предявения от „Ексалко Варна“ ЕООД иск за присъждане
на мораторна лихва, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение
на главното парично задължение за времето на забавата (31.07.2017 г. -
30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА ГОРНИЦАТА над 13 338,47лв до
претендираните 13 425,95лв.
ОТМЕНЯ решението в останалите обжалвани части, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
12
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна,
ул.“Граф Игнатиев“ № 8, представлявано от Х.С. срещу „Техно- инвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ул.“Цар Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7, представлявано от Р.И.Р. за заплащане на
неплатено възнаграждение по договор за изработка, претендирано на
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, ЗА ГОРНИЦАТА НАД 4 661,93лв до претендираните
33 299,45лв.
ОСЪЖДА „Техно- инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, ул.“Цар Самуил“ № 1, вх.Б, ап.7,
представлявано от Р.И.Р. да заплати на „Ексалко Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ № 8, представлявано от Х.С. сумата
от 13 338,47лв мораторна лихва, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата
(31.07.2017 г. - 30.06.2020 г.), определено по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 479,96лв –
разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно уважената част на
исковете, изчислени по компенсация.
Решението по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266,
ал.1 ЗЗД може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13