Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІІ-29
03.04.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен
граждански състав
на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 294 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2538/10.12.2018 год. по гр.д.№ 4739/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е осъдена З.П.А., ЕГН **********, да заплати на Г.Ж.Д.,
ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на сключена спогодба от 16.11.2016
г., развалена от ищеца с предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба на 22.06.2018г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен предявения от Г.Ж.Д. против З.П.А. иск за
разликата над присъдената сума до пълния претендирай размер от 3800 (три хиляди
и осемстотин) лева. Осъдена е З.П.А., ЕГН **********,
да заплати на Г.Ж.Д., ЕГН **********, сумата от 85,79
лева (осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
разноски по делото съобразно уважената част от иска. Осъден е Г.Ж.Д., ЕГН **********, да заплати на З.П.А.,
ЕГН **********, сумата от 434,21 лева
(четиристотин тридесет и четири лева и двадесет и една стотинки),
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск е постъпила въззивна жалба от
Г.Ж.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв. Радостин Пенев. В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно поради необоснованост. Изложени са съображения за основателност и доказаност на претенцията за цялата претендирана
сума от 3800 лв.. Твърди се, че сумата от 3800 лв., е дължима съобразно
извършеното от ищеца уточнение на исковата молба, а изводите на съда относно
правното основание на предявения иск не съответстват на изложеното в
уточняващата молба.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата З.П.А.,
ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Евелина Тончева. Твърди се, че въззивната
жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни съображения относно
липсата на предпоставки за уважаване на предявения иск. Изложена е фактическа
обстановка за отношенията между страните, твърди се, че ответницата коректно е
изпълнила поетите по спогодбата задължения, а получената сума от 3300 лв.
представлява справедливо обезщетение за претърпените вреди от престъплението
извършено от ищеца. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
С решението в
обжалваната част Бургаският районен съд се е произнесъл по предявен иск с
правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Настоящият съд е
сезиран да се произнесе по претенцията на Г.Ж.Д., ЕГН
********** против З.П.А., ЕГН ********** за осъждане на ответницата да му
заплати сумата от 3300 лв., която съгласно уточняваща молба приложена на л.51 от делото представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение
на договорно задължение на ответницата по договор за спогодба сключен между
страните на 16.11.2016 год.
С уточняващата молба на ищеца е направено искане договорът за спогодба да бъде
развален поради неизпълнение от насрещната страна. Ищецът поддържа предявения
иск, моли същият да бъде уважен с присъждане и на законна лихва считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът прави искане
за присъждане на разноските по делото, ангажира доказателства.
Ответницата е
депозирала отговор извън срока, оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за
присъждане на направените разноски, ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
По образуваното НОХД
№ 4683/2016 год. по описа на Бургаския районен съд, ищецът
Г.Ж.Д. е бил подсъдим за това, че на 25.01.2016 год. в гр. Бургас, ж.к. Зорница, принудил непълнолетния П.В.А.
– *** на ответницата, да претърпи нещо противно на
волята му, а именно да влезе в складовото помещение на магазин „Каристо“ и да остане в него, докато той прецени да го
изведе навън, като употребил за това сила, издърпвайки го с ръце в помещението,
нанасяйки му юмручни удари с ръце (като вследствие на ударите А. получил
телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания на
брадичката и челото, рана на долната устна вляво с кръвонасядане
около раната - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК) -
престъпление по чл. 143, ал. 1 отНК.
В хода на висящото
съдебно производство, на 16.11.2016 г. между ищеца и ответницата
по настоящото дело, в качеството и на майка на пострадалия П.В.А.,
е подписан договор за спогодба.
По действителността
на договора за спогодба страните не навеждат възражения. В договора е отразено,
че урежда изцяло личните и имуществените
отношения, възникнали по повод на инцидента, станал между ищеца и сина на
ответницата на 25.01.2016 г.
около 10.00 часа в гр. Бургас, ж.к.
Зорница, до бл.45, по повод на който е образувано
НОХД 4683/2016 год. по описа на Бургаския районен съд,
а също и за избягване на бъдещи спорове между тях.
Според т.3 от спогодбата, страните изразяват съжаление за станалия
инцидент, като Д. се задължава занапред да се въздържа от подобни действия
спрямо А., като заедно е това се извинява на А. за причинената му телесна повреда.
Според т.4 страните се съгласяват, че подлежат на възмездяване понесените от А. неимуществени вреди и
разноски, които са в общ размер на 3300 лева, които са изплатени напълно и
в брой в момента на подписване на договора и той служи като разписка.
Според т.5 с подписването на договора З.П.А.
се задължава да оттегли подадената
молба по НОХД 4683/2016 год. по описа на Бургаския
районен съд, с която се иска да бъдат конституирани като граждански ищци и
частни обвинители по наказателното производство.
Според т.6 страните се съгласяват, че след изпълнение на клаузите
му не могат да имат повече каквито и да е претенции за това един спрямо друг.
В проведеното на
следващия ден - на 17.11.2016 г.
съдебно заседание по наказателното дело процесуалният представител на А., адв. Дучев, е заявил, че оттегля гражданския иск и молбата за
конституиране на А. като частен обвинител. С определение от същото съдебно
заседание съдът е прекратил производството по предявения за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, но е оставил без уважение искането за
оттегляне на пострадалия в качеството му на частен обвинител, тъй като такава
възможност в НПК не е предвидена.
С присъда № 59/20.03.2017 г. по наказателното дело Д. е признат за виновен в това, че
на 25.01.2016г. в гр. Бургас, комплекс Зорница,
принудил непълнолетния П.В.А. , ЕГН **********, да
претърпи нещо против волята му, а именно да влезе в складовото помещение на
магазин „Каристо” и да остане в него, докато той
прецени да го изведе навън, като употребил за това сила, издърпвайки го е ръце
в помещението, нанасяйки юмручни удари е ръце, като вследствие на ударите А.
получил телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания
на брадичката и челото, рана на долната устна в ляво, поради което и на
основание чл.143, ал.1 от
НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година,
изпълнението на което е отложено е изпитателен срок от три години. Със същия
съдебен акт в тежест на подсъдимия са възложени разноските от досъдебното производство.
Присъдата е
атакувана от Д. и е образувано ВНОХД № 428/2017 г. по
описа на БОС. В хода на това производство, в съдебно заседание, проведено на 23.07.2016 г., пострадалият А.
заявил, че в случай, че съдът оправдае подсъдимия за принуда, изявява желание
да бъде осъден за това, че му е причинил лека телесна повреда. Майката на А.,
ответникът по делото А. е заявила, че е съгласна с изявлението на сина си.
С присъда № 162/23.06.2017 г. по цитираното дело по описа на БОС, присъдата на БРС е
изменена, като Д. е оправдан по обвинението по чл.143,
ал.1 от НК, но е признат за виновен за нанесена лека
телесна повреда на А., поради което и на основание чл.130,
ал.1, вр. чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева. Със същата присъда Д. е осъден да заплати на А.
направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 500 лева. На 26.06.2017 г.
Д., чрез своя защитник по наказателното дело е предал на А. сумата от 500 лева,
представляваща разноски по ВНОХД № 428/2017 г. по
описа на БОС, за което е съставена разписка.
С решението в необжалваната и влязла в сила част ответницата е осъдена да
върне на ищеца сумата от 500 лв. представляваща заплатени по разписката
разноски по ВНОХД № 428/2017 г. по описа на БОС.
Исканията на ищеца
за разваляне на договора са извън предоставените на съда правомощия в
настоящото производство. Развалянето в случая следва да стане по правилата на чл.87, ал.1 и ал.2
от ЗЗД – с изявление на кредитора отправено до длъжника. При твърдение за
извършено разваляне на договор поради неизпълнение, извън хипотезата на чл.87, ал.3 от ЗЗД, съдът не е
обвързан от изявлението на кредитора, а следва да извърши преценка дали са били
налице условията за такова разваляне. Тъй като в случая не са ангажирани
доказателства, че преди предявяване на иска ищецът е развалил договора сключен
с ответницата по правилата на чл.87 от ЗЗД, съдът
намира, че не е установено договорът за спогодба сключен между страните да е
бил развален.
От друга страна
настоящият съд намира, че ищецът е нямал основание за разваляне на договора за
спогодба, доколкото не споделя твърденията му за неизпълнение на договора от
страна на ответницата.
Ищецът претендира
обезщетение в размер на сумата от 3300 лв. за неизпълнение на сключения договор
за спогодба от страна на ответницата, поради което обуславящият изхода на
делото въпрос е налице ли е такова неизпълнение.
При запознаване с
клаузите на сключения договор и при тълкуване на действителната воля на
страните по сключения договор за спогодба настоящият съд намира, че такова
неизпълнение не е налице. В т.4 от договора ясно е
посочено, че процесната сума от 3300 лв. възмездява понесените
от А. неимуществени вреди и разноски. Явно се имат предвид разноски, които са
били направени до момента на подписване на договора за спогодба.
Тъй като липсват
твърдения и доказателства в по-нататъшните отношения между страните да са били претендирани или присъдени обезщетения за неимуществени
вреди или разноски направени преди подписване на спогодбата, съдът намира, че
липсват данни за неизпълнение от страна на ответницата, включително на поетото
по т.6 задължение да няма повече претенции за
неимуществени вреди или за направени разноски спрямо ищеца.
Клаузата на т.5 следва да се разглежда като модалитет.
Страните са имали предвид, че сумата от
3300 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и направени разноски
е дължима при условие, че се „оттегли подадената молба по НОХД 4683/2016 год. по описа на Бургаския районен съд, с която се иска да
бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители по наказателното
производство“.
Настоящият съд
намира, че е изпълнено и условието по т.5 от договора
за спогодба, тъй като в проведеното на следващия ден след сключване на
спогодбата-на 17.11.2016 г.
съдебно заседание по наказателното дело, процесуалният представител на
пострадалия, адв. Дучев, е заявил, че оттегля
гражданския иск и молбата за конституиране на А. като частен обвинител. Както
вече стана ясно с определение от същото съдебно заседание съдът е прекратил
производството по предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск, но е оставил без уважение искането за оттегляне на пострадалия
в качеството му на частен обвинител, тъй като такава възможност в НПК не е
предвидена.
Следва да се
посочи, че условието по спогодбата е „да оттегли“- действие, което е извършено
от ответницата, чрез процесуалния представител по делото, тъй като той е заявил
пред съда договореното оттегляне. Не е предвидено като условие по договора за
спогодба постигането на определен резултат – т.е. не
е предвидено като условие „да се прекрати наказателното производство“. Ето
защо в случая липсва отклонение от
посоченото в спогодбата дължимо поведение – т.е.
липсва твърдяното неизпълнение. От друга страна, дори да се предположи, че с
поставеното условие страните са имали предвид прекратяване на наказателното
производство, доколкото това зависи не от тяхната воля, а от преценката на
трети независим орган – в случая на съда, е налице хипотезата по чл.81 от ЗЗД – длъжникът не отговаря ако невъзможността за
изпълнение не може да му се вмени във вина.
Предвид горното
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение поради договорно неизпълнение
от страна на ответницата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като е стигнал до
краен извод за неоснователност на иска относно сумата от 3300 лв. заплатена по процесния договор за спогодба, макар и по други съображения
Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение в
обжалваната част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази част.
С оглед изхода на
делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред
настоящия съд разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2538/10.12.2018
год. по гр.д.№ 4739/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Г.Ж.Д., ЕГН **********, да
заплати на З.П.А., ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/
- заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния
съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.