Р Е
Ш Е Н
И Е №.....
гр.
Павликени, 14.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 15.11.2017 година в състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при секретаря Ирена Илиева, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 287 по описа на съда за
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Ц.Ц., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 17-
0311-000267 от 14.07.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР В. Т., РУ П., с което за
нарушения по чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.
4 от ЗДвП – за първото нарушение са му наложени административни наказания глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП – за второто нарушение е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. В жалбата и в с.з., чрез
адв. М., *** излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното
НП и моли за отмяната му.
Ответната по жалбата страна - становище
не ангажира. Не изпраща представител.
Съдът, като прецени и обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по
делото приема за установено следното:
На 14.06.2017 г. жалбоподателят се
придвижвал от гр. Б. Ч. към гр. П. по път ІІІ-*** (трети клас път № ***),
километър *** до подстанцията на „***” в гр. П., като управлявал лек автомобил
„***” модел „***” с per № ***. Същият бил забелязан
от свидетелите Й. и А., които се намирали на „установъчен
пункт” и изпълнявали службата си по контрол за спазване нормите на ЗДвП.
Свидетелите познавали служебно Ц.,
знаели, че СУМПС е отнето за предходни нарушения, възприели го докато шофира и Й.
подал сигнал за спиране със стоп палка, но жалбоподателят не спрял. Бил
последван от полицаите с полицейския автомобил и автомобила бил установен спрян
пред дома на жалбоподателя. Капака, под който се намирал двигателя бил топъл.
Свидетелите уведомили оперативния
дежурен в РУ и продължили работа. Впоследствие изготвили докладна.
Извършена била проверка от актосъставителя
в информационната система на МВР, при която констатирал, че Ц. е с временно
отнето СУМПС.
При така констатираното св. Я. на
следващия ден, в присъствието на св. М.М. – също
служител на РУ и на жалбоподателя, който бил призован в РУ, съставил срещу
последния приложения АУАН № *** от ***.2017 година за това, че на 14.06.2017 г.
около 02:30 часа на път ІІІ-***, км *** до подстанция, при подаден сигнал със
„СТОП-палка" по образец на управлявания от него лек автомобил „***” с per № *** не
спира, а продължава посоката си на движение към гр. П. Ц. не притежава СУМПС – отнето,
което квалифицирал като нарушения по чл. 103 и чл. 150 от ЗДвП.
Ц. подписал АУАН, като посочил, че
има възражения, без да ги конкретизира. Такива на са постъпили и в тридневния
срок по ЗАНН.
Въз основа на акта и за описаните в
него нарушения, които също са квалифицирани от АНО като такива по чл. 103 и чл.
150 от ЗДвП е издадено процесното НП, с което са наложени гореописаните
административни наказания и което постановление е предмет на разглеждане в
рамките на настоящото производство по делото.
От приложената Заповед № 8121з-746/01.06.2017
година на МВР се установява, че актосъставителя и АНО са компетентни да
съставят актове, респ. да издават НП по ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от свидителските показания на
свидетелите Я., Й. и А., както и от писмените доказателства по административнонаказателната преписка, приобщени по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията
на тези трима свидетели, те са
последователни, логични ,непротиворечиви и кореспондират с обективно
установените по делото факти.
По делото по инициатива на
жалбоподателя, беше разпитана и свидетелката Я. Ц., която заявява, че е *** на жалбоподателя.
Твърди *** да нямал автомобил и достъп до процесния, както и че от месец март е
с отнето СУМПС. Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира, тъй като са
неконкретни - от показанията й не би могло по безспорен начин да се стигне до
извода че твърдяното от нея е било така и на датата, на която са извършени
нарушенията описани в АУАН, а и очевидно заинтересовани, предвид че
свидетелката и *** на нарушителя. Тези обстоятелства водят до съмнение в
истинността на показанията й, като същите при това противоречат и на другите
събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът прави следните правни изводи:
Досежно нарушението по чл. 103 ЗДвП
- при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средствое длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Последните са от съществено значение
относно преценка осъществяване на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
по който текст е санкциониран жалбоподателя. Необходима предпоставка за
съставомерността на нарушението е възприемането от водача на полицейския пост и
подадения от контролния орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания.
Следователно за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е бил
възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на
практика е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на органите за
контрол. От данните по делото се установява по категоричен начин, че свидетелите
възприели жалбоподателя да управлява МПС, св. Й. подал сигнал със стоп палка и
този сигнал за спиране е бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача.
Свидетелските показания в тази насока не са противоречиви. Индиция
в тази насока е последващото поведение на Ц.,
изразяващо се в опит да избегне извършването на проверка чрез бързо
отдалечаване от полицейския автомобил, наложило полицейските служители да го
последват. Доказано по този начин е нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят относно отказа да се
изпълни нареждане на органите за контрол съгласно чл. 175 от ЗДвП за спиране.
Подаден е достатъчно ясен и недвусмислен сигнал за спиране на водача и неговите
действия по продължаване управлението на МПС могат да обосноват отговорност по
посочения в НП текст - този по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Настоящата инстанция
намира, че в случая и АУАН, и НП в частта относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП
притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното
съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на
административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по
безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Достатъчно
ясно е посочено мястото на извършване нарушението, следва да се има предвид и
че подстанция в гр. П. има само на едно място – непоследствено
до *** на град, което е известно на всички жители на града. Съобразени са и
разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
По отношение санкцията за това нарушение - наложено е наказание
200 лв. глоба и 6 месеца лишаване от право да се управлява, т.е. в максимален
размер - редакция към момента на нарушението и се явява съобразена с целите на
административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН, както и с разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН. Настоящият състав приема, че санкцията не следва да бъде
определяна в по-малък размер, тъй като жалбоподателят е проявил упоритост при
извършването на посочените в НП нарушения, а обсъжданото нарушение, водещо до
избягване на полицейска проверка е имало за цел да остане неразкрита
неправоспособността на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвидена е санкция - глоба по отношение на лице, което
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление, като нормата на чл. 150 от ЗДвП, сочена като нарушена, изисква
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, да се управлява
от правоспособен водач. Едно от задълженията на водача също така е да носи и
предоставя при поискване от контролните органи свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява /чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП/.
Жалбоподателят е санкциониран от
административнонаказващия орган при наличието на безспорност (дори и в с.з.)
относно неговата вина за констатираното нарушение по чл. 150 ЗДвП, за което е
наложена глоба по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. Настоящата
инстанция намира, че в случая и АУАН, и НП притежават изискуемите от закона
реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат
за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят
и неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Свидетелят
Я. потвърждава в съдебно заседание констатациите по съставения АУАН, послужил
за издаване на атакуваното НП. Свидетелят е установил това обстоятелство при
справка в информационните масиви на МВР. По
отношение наложеното наказание - глоба от 200 лв., съдът намира същото за
съобразено с целите на адм. наказание, посочени в
чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Относително
определената санкция по чл. 177, ал. 1 е глоба в относителни граници от 100 до
300 лв. Санкцията, наложена на нарушителя с обжалваното наказателно
постановление е глоба в среден размер от 200 лв. Така индивидуализираното
наказание е изцяло съобразено с тежестта на нарушението, която съдът определя
като средна - предвид липсата на настъпили др. вредни последици. Наказанието не
следва да бъде определяно и към минимума, тъй като от свидетелските показания
се установи, че жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № 17- 0311-000267 от 14.07.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР В.
Т., РУ П., като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. В. Т. в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.