Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 16,03,2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№6843 по описа на съда
за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния *** ****, чрез юрк.М., против И.А.Д.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 726,10 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,09,2016
г. – 30,04,2018 г., и сумата от 85,86 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02,11,2016 г. – 08,11,2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №76014/2018 г. по
описа на СРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че имотът, находящ се в ***,
е с абонатен №16734.В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи
претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Т.К., в
който сочи, че признава иска по основание и размер. В с.з. ответника сочи, че
иска е основателен.
Съдът, след като
се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК с предмет признаване за установено, че по отношение на ответника
съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното
количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От
приложеното ч.гр.д. №76014/2018 г. по описа на СРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на
чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
От
приложената от ищеца справка-извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница сумата за отопление без ИРУ е в размер на 175,86
лева за процесния период, 163,84 лева е сумата за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, 364,37 лева е сумата за БГВ, 22,03 лева е сумата за дялово
разпределение.
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предвид безспорния между страните факт, че ответника е собственик на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№16734 и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. В отговора на ИМ ответникът признава сумите по исковата молба.
На
основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По
отношение на разноските – същите следва да бъдат определени по реда на чл.78,
ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените разноски.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в
размер на 75,00 лева за държавна такса.
По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева /както в ИМ, така и в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в съдебно заседание/,
съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер,
определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането
му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства
и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.,
съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с
определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100,00 лева.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева / които, с оглед
изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че И.А.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния ***, сумата от 726,10 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,09,2016 г. – 30,04,2018 г., и сумата от 85,86 лева, представляваща лихва за забава за периода
02,11,2016 г. – 08,11,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№76014/2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.А.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00
лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.А.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: