Решение по дело №1294/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 1212

 

25.10.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На   27.09.2019г.

В публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                               ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 1294 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 1230 / 01.04.2019 г. постановено по гр.д. № 3125/ 2018 г. по описа  на Районен съд –Пловдив, III гр. състав,  е признато за установено по отношение на ответниците Л.Е.К., ЕГН: **********, П.Г.Б., ЕГН: **********, М.А.З., ЕГН: **********, Г.А.Б., ЕГН: **********, К.П.Б., ЕГН: **********, Д.Г.Б.-М., ЕГН: **********, Т.Г.Б., ЕГН: ********** и Й.Д.Г., ЕГН: **********,***  е собственик на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, във вр. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и §42 от ЗИД на ЗОС, по силата на закона, на реална част от ПИ с идентификатор № 56784.531.1795 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 509 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „***” № 10, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници: поземлени имоти с идентификатори № 56784.531.3124, № 56784.531.1796, № 56784.531.1797 и № 56784.531.9661, която реална част представлява новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № 56784.531.5105 с площ от 209 кв.м., при граници на новообразувания имот: поземлени имоти с идентификатори № 56784.531.5106, № 56784.531.9661, № 56784.531.1795, № 56784.531.1796, отразен на скица приложение № 3 към заключението на СТЕ на вещо лице В. Г., неразделна част от решение и на основание  чл.537, ал.2 ГПК са отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 91, том 13, дело № 9910/1991 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 199, том VII, дело № 4593/ 1991 г.,  в частта, надвишаваща действително притежаваната  от ответниците част от имот с идентификатор № 56784.531.1795, номер от предходен план: пл. № 1795, кв. 6, с площ от 300 кв.м. С решението са присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е обжалвано от  ответниците по спора Г.А.Б., ЕГН: **********, М.А.З., ЕГН: ********** , Й.Д.Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника им адв.Р.  И. ,  К.П.Б., ЕГН: ********** и Т.Г.Б., ЕГН: **********, чрез пълномощника им адв. Е.С., при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, а предявения по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Постъпил е писмен отговор от Община Пловдив, в който се оспорва основателността на въззивните жалби с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Община Пловдив , за установяване в отношенията на страните, че  ищецът е собственик на реална част от недвижим имот, с площ от 209 кв.м.,  която с  одобрената кадастралната карта  на град Пловдив  със Заповед  №РД-18-49/03.06.2009г. на  ИД на АГКК, погрешно  е била заснета, в очертанията на имота на ответниците  с идентификатор №56784.531.1795, целият с площ от 509 кв.м., а като последица от уважаване на иска за отмяна по реда на чл.537,ал.2 от ГПК на констативните нотариални актове в частта  легитимираща ответниците, като собственици на спорната площ.

В исковата молба са изложени съображения  , че  на основание §1 и 2 от Указ № 141 от Президиума на Народното събрание  и взето решение  № 108 на Изпълкома на Градски народен съвет,  с протокол № 24 от 10.07.1956 г. , наследниците на Н.Г. Б.  се снабдили с  нотариален акт № 197, том II, дело № 677 от 20.02.1958 г.  за  собственост по отношение  на  реална част от дворно място, с площ от 300 кв.м. , находящо се в гр. Пловдив, представляващо имот пл. № 7, кв.1,  целият с площ от 467 кв.м. по плана на кв. Б., одобрен със Заповед №44 от 08.01.1954г., който имот по действащия ПУП на кв. „***”, одобрен със заповед № ОА 2572/22.12.1993 г.  попада в ПИ с пл. № 1795, ул. „***” № 10, с площ от 490 кв.м., попадащ в УПИ I -1795, жилищно застрояване, с площ от 453 кв.м. С  одобрената кадастралната карта  на град Пловдив  със Заповед  №РД-18-49/03.06.2009г. на  ИД на АГКК,  процесният  имот с пл. № 1795 бил нанесен  като ПИ с идентификатор № 56784.531.1795, с площ от 509 кв.м.,  като негови собственици били посочени наследниците на  Н. Б.в, които се легитимирали като собственици на целия имот на основание издадени в тяхна полза през 1991г. нотариални актове  за придобиване собствеността  по наследство и давностно владение. Ищецът твърди, че ответниците са собственици по наследство само на частта от 300 кв.м. , придобита по реда на Указ №141, като останалата част от имота е останала собственост на държавата,  преминала в собственост на общината на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, във вр. §7, ал.1, т.4 ПЗР към ЗМСМЗ и §42 от ЗИД на ЗОС.Твърди, че ответниците не се легитимират като собственици на целия имот  на основание издадените  в тяхна полза констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка , с оглед забрана  за придобиване по давност на имоти държавна или общинска собственост. От страна на Община Пловдив бил внесен   в СГКК проект за изменение на кадастралната карта касаеща  поземлен имот с идентификатор 56784.531.1795 с разделянето му на два нови ПИ: ПИ с проектен №531.5105, с площ от 209 кв.м.-собственост на Общината и ПИ с проектен № 531.5106, с площ от 300 кв.м., собственост на наследници на Н.Б..От страна на СГКК е постановен отказ  за извършване на исканото изменение в кадастралната карта, с оглед  съществуващ между страните спор за материално право,  поради  което за Община Пловдив  е възникнал правен интерес  от предявяване  на настоящия иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР.

В писмения си отговор ответниците П.Г.Б. /починала след постановяване на първоинстанционното решение и заличена като страна по делото/, М.А.З., Г.А.Б. и Й.Д.Г., чрез пълномощника  адв. Р.И., оспорват предявения иск и настояват за отхвърлянето му като неоснователен. Твърдят, че се легитимират като собственици на целия имот пл. № 7, кв. 1 по плана на кв. Б., гр. Пловдив, с площ от 300 кв.м. , по силата на нотариален акт № 197, том 2, дело № 677 /1958 г., а по скица с площ от 467 кв.м., чиито граници никога не са били променяни . Процесният имот е владян първоначално от общия им наследодател Н. Б.   от 1924г. , а след това и от неговите наследници ,  явно  и необезпокоявано  без претенции за собственост от страна на общината.  Имотът никога не бил актуван като държавен или общински,  а констативните нотариални актове за собственост били издадени  преди забраната  за придобиване на  имоти  или части от имоти по реда на чл.587 ГПК.

В писмения си отговор  ответниците К.П.Б. и Т.Г.Б., чрез  пълномощника  адв. Е.С., също оспорват предявения иск и настояват за отхвърлянето му като неоснователен. Поддържат, че са съсобственици на целия имот по силата на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт през 1991г.Твърдят, че  общината не притежава права върху имота и такива никога не е претендирала,   като  в издадената декларация , необходима за снабдяване на ответниците с констативния нотариален акт,  е било удостоверено, че имотът не е държавна собственост , а от Общинския народен съвет е било издадено и разрешение на ответниците за неговото застрояване.

Ответницата Л.Е.К., чрез назначения й по делото  особен представител адв. С.  Д., оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищеца върху  претендираната реална част от поземления имот  и с оглед липсата на съставен акт  , удостоверяващ придобиване на собствеността върху имота в полза на общината. Поддържа,че по делото не са представени доказателства  след 1958г.  имотът да е принадлежал на друго лице освен на ответниците, които продължават да го владеят  явно и необезпокоявано и към настоящия момент.През годините ищецът не само не е оспорвал , но и със своите действия е признавал  безусловно правото на собственост на ответниците върху целия имот, като е заверявал молби-декларации, издавал скици-визи и др. строителни книжа.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

С нотариален акт № 197, том II, дело № 677/1958 г.  за право на собственост върху недвижим имот, придобит по укази № 547/1951 г. и № 141/1954 г., е признато правото на собственост  на З. Н. С., Ц. Н. У. и Д. Н. Б., в качеството им на наследници на Н. Г. Б., бивш жител ***,  върху дворно място, находящо се в гр. Пловдив, съставляващо имот № 7 от квартал 1, на предградието „***”, от 300 кв.м., при граници: от две страните улици и П. К., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50 кв.м.,стойността на което място в размер от 72 лева е напълно изплатена.

Нотариалният акт е издаден след като с  решение № 108 на Изпълкома на Градски народен съвет, взето с протокол № 24 от 10.07.1956 г. е разрешено на  наследници на Н.Г. Б. да се снабдят, съгласно §1 и 2 от Указ № 141 от Президиума на Народното събрание за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници /"Известия", брой 31 от 16 април 1954 г./ , с нотариален  акт за собственост на застроеното с полумасивна жилищна постройка от 50 кв.м.  , дворно място с площ от 300 кв.м., за имот 7  в кв.1 по плана на гр. Пловдив, кв. „***“,  при граници: от две страни: улици „***” и „***”, ГНС и П. К.. Видно от  приложения към решението ситуационен план процесните 300 кв.м. заемат  западната част  на държавния имот №7, квартал 1 „***“, по плана на град Пловдив.

С нотариален акт № 199, том VII, дело № 4593/1991г., С.А.Б., Н. Д. Б., А. Д. Б., Г. Д. Б., Й.Д.Б. – всички наследници на Д. Н. Б., са били признати за собственици по давностно владение и наследство  на цялото дворно място с площ от 456 кв.м., съставляващо имот пл. № 1795 от кв. 6 по плана на гр. Пловдив, кв. „***”, ведно с построените в имота две полумасивни стари жилищни сгради, при граници: ул. „***”, ул. „***” и П. К., като на 11.03.1996 г.  С.А.Б. е завещала  цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Й.Д.Б. и сина си А. Д. Б. при равни права.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка  № 91, том 13, дело № 9910/1991 г. ,  С. Б. Т. е призната за собственик по давност и наследство на 1/3 идеална част от дворното  място, представляващо имот пл. № 1795, кв.6 по плана на гр. Пловдив, включен в парцел II-жилищно строителство с площ от 456 кв.м., при граници на имота: ул. „***”, ул. „***”, ведно с построените в имота две полумасивни жилищни сгради, който имот с нотариално завещание от  23.12.2005г.  е завещала при равни права на  ответниците по делото П.Б. и  Й.Г. .

При проследяване на кадастралния и регулационен статут на процесния недвижим имот по отделните планове ,  вещото лице по приетата без резерви в първоинстанционното производство СТЕ, е констатирало  отсъствие на съществени изменения на границите на имота и съществуващите в него сгради , като е налице съответствие между имоти пл. № 7 по КРП „***” на гр. Пловдив, одобрен със заповед № 44/08.01.1954 г. и имот пл. № 1795 по КРП „***” на гр. Пловдив, одобрен със заповед № 234/12.07.1969 г., по КРП „***” на гр. Пловдив, одобрен със заповед № 1043/ 15.11.1984 г., по КРП кв. „***” – гр. Пловдив, одобрен със заповед № 2572/ 22.12.1993 г., изменен със заповед № ОА-75/ 19.01.2009 г.

Съгласно одобрените със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК кадастрална карта и регистри, имот с пл.№1759 представлява ПИ с идентификатор 56784.531.1795, с площ от 509 кв.м., номер по предходен план №1759,  парцел  I , а като негови собственици , видно от скица  №15-53283/29.01.2018г. на СГКК-Пловдив, са записани С. Т.,А.Б.,Г.Б.,Й.Г.,Н. Б. и С. Б., въз основа са издадените в тяхна полза констативни нотариални актове за собственост върху имота по наследство и давностно владение от 1991г.

От страна на Община Пловдив е бил внесен   в СГКК проект за изменение на кадастралната карта касаеща  поземлен имот с идентификатор 56784.531.1795 с разделянето му на два нови ПИ: ПИ с проектен №531.5105, с площ от 209 кв.м.-собственост на Общината и ПИ с проектен № 531.5106, с площ от 300 кв.м., собственост на наследници на Н.Б..

От СГКК е постановен отказ  за извършване на исканото изменение в кадастралната карта, с оглед  съществуващ между страните спор за материално право, с оглед на което за Община Пловдив  е възникнал правен интерес  от предявяване  на настоящия иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР.

С оглед на така установените обстоятелства относно настъпилите  кадастрални и регулационни промени с имота, както и промените в собствеността, съдът счита, че спорната част от него в размер на 209 кв.м.,  е собственост на Община Пловдив , а не на ответниците, които неоснователно поддържат , че са придобили собствеността на основание изтекла в тяхна полза  придобивна давност.

Наследниците  на  Н. Б. са придобили  през 1958г.  по реда на Указ № 141 на Президиума на Народното събрание за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници , само реална  част, с площ от 300 кв.м.,  от държавен имот с пл. №7, квартал 1 „***“, по плана на град Пловдив, който имот съгласно  одобрените със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. кадастрална карта и регистри на град Пловдив, представлява ПИ с идентификатор 56784.531.1795, с площ от 509 кв.м. Върху останалата част от имота, държавата е запазила правото си на собственост до изменение на  разпоредбата на §42 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г.), съгласно която застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините. Възраженията на ответниците, че са придобили собствеността върху недвижимия имот включително и по отношение на спорната част  по давност, започнала да тече от 1924 г., когато техния праводател Н.Б.   е  построил в завзетото дворно място  жилищна сграда са неоснователни.

         От значение за наведеното от ответниците възражение за придобивна давност, текла още от 1924 г. е дали процесният имот е могъл да се придобие по давност. За периода от 1924 г. до приемането на Закона за собствеността през 1951 г. институтът на придобивната давност се е регламентирал от Закона за давността (обн. ДВ, бр.23/30.01.1898 г., отменен 16.12.1951 г.), който е изисквал за придобиването на имот чрез давност, при добросъвестно владение изтичането на 10-годишен срок, а при недобросъвестно – 20-годишен срок. По делото е установено, че имота е завзет през 1924 година, който извод съдът формира от декларация от 17.12.1954 г. на наследниците на Н. Г. Б., че през 1924 г. са заели общинско място на ул. „***” № 1, съставляващо имот № 7 от кв.1, като през 1924 г. и са построили жилищна постройка за задоволяването на жилищните им нужди  и от основанието, на което е издаден нотариален акт през 1958 г. в полза на наследодателя на ответниците, а именно - укази № 547/1951 г. и № 141/1954 г. С първия указ са отменя Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 1928 г.) и Закона за уреждане на собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.7 от 1934 г.). С тези два закона е била дадена възможност за уреждане на собствеността върху имотите, заети от частни лица и застроени до 01.01.1927 г., респективно до 15.11.1934 г. Въпреки отмяната им, с указ № 547 е дадена възможност на купувачите на имотите, визирани в тях, да уредят своето право на собственост върху тези имоти, като изплатят дължимите от тях цени за същите в дадения им с този указ срок, като се снабдят и с нотариален акт за имота. В цитираните специални закони - чл. 15 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 101 от 1928 г.) , чл. 6 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, цитиран по-горе, чл. 222 ЗБОП (ДВ, бр. 7 от 1934 г.) е налице забрана такива имоти (заети от частни лица) да се придобиват по давност, в който смисъл е и разяснението по приложение на материалния закон, дадено  с ТР № 51/30.09.1967 г.Затова  ответниците, макар да са упражнявали фактическа власт по отношение на целия имот, не са придобили процесната реална част по давност заради наличието на изрична  законова забрана за това. С оглед  на това, че издадения нотариален акт  за собственост през 1958 г. е  за реална част от имота- от  300 кв.м.,целият с площ от 456 кв.м.,съгласно заключението на вещото лице,   останалата част от него  е останала държавна собственост.

Дори спорната част от имота да не е била държавна, както неоснователно поддържат ответниците , то съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за собствеността (редакция ДВ, бр. 92 от 1951 г.) държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. При  действието на тази законова разпоредба и липса на твърдения имота да е имал друг собственик и забраната за придобиването му  по давност, то  собствеността върху процесната реална част е преминала в собственост на държавата. Същевременно липсата на съставен акт за държавна или общинска частна собственост за терена не обосновава друг извод за принадлежността му, защото актовете  не са конститутивни , а удостоверителни за твърдяната собственост документи.

След приемането на Закона за собствеността през 1951 г. ответниците също не са придобили по давност спорната част от имота, макар да са продължили да упражняват фактическа власт по отношение на него. Това е така, доколкото в разпоредбата на чл.86 ЗС (ред. ДВ, бр.92 от 1951 г.) е налице забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа собственост. Този принцип е залегнал и в редакцията на разпоредбата  (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.), съгласно която не може да се придобива по давност вещ, която е публична  държавна или общинска собственост. След изменението на чл.86 от ЗС в ДВ бр.33 от 1996 година, в сила от 01.06.1996 година, е започнал да тече нов  10-годишен давностен срок, за придобиване право на собственост по давност върху вещите частна държавна или общинска собственост, изтекъл  на 31.05.2006 година. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно  по силата на  §1  на ЗИД ЗС ДВ бр.105/2006г. с последващи продължения до 31.12.2022г.

Предвид всички изложени по-горе съображения ответниците не са придобили по давност  и не се легитимират като собственици на процесната реална част от недвижимия имот, както  към датата на снабдяване с констативните нотариални актове за собственост през 1991 г., така и  към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция.

Ищците доказаха правото си на собственост върху претендираната площ от 209 кв.м., която с  одобрената кадастралната карта  погрешно  е била заснета, в очертанията на имота на ответниците  , поради което предявеният иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР  се явява основателен и следва да бъде уважен. Като последица от уважения иск  , на основание чл. 537, ал. 2 от  ГПК, следва да бъдат отменени и издадените    нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 91, том 13, дело № 9910/1991 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 199, том VII, дело № 4593/ 1991 г. , в частта, надвишаваща действително притежаваната от ответниците част от имота с площ от 300 кв.м.

Като е достигнал до същите  фактически и правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на правния спор жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят направените от Община Пловдив разноски по делото в размер от 740,50 лева, както и сумата от 100 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (вр.  чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП

 Мотивиран от горното, съдът

 

 

 

Р      Е      Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1230 / 01.04.2019 г. постановено по гр.д. № 3125/ 2018 г. по описа  на Районен съд –Пловдив, III гр. състав.                          

ОСЪЖДА  М.А.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.А.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, К.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, Т.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и Й.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: *** , да заплатят на Община Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, сумата от 740,50 лева-разноски по делото, както и сумата от 100 лева-юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

 

                                                                                                    2.