Определение по дело №111/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 102
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20235000600111
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600111 по описа за 2023 година
Производство по Глава 22 НПК- чл.440 ал.2 НПК.
С определение № 230/02.03.2023г., постановено по ЧНД № 378/2023г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив е била оставена без уважение молбата на
лишения от свобода В. Р. Л. за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на 3 м. и 3 дни / към
15.02.2023г. / от наложеното му наказание за срок от десет месеца лишаване
от свобода по НОХД № 6285/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив.
Недоволен от определението е останал защитникът на лишения от свобода
В. Р. Л. адв.К. Б., поради което го е обжалвал със съображения, че е
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да се отмени и се
постанови исканото условно предсрочно освобождаване.
Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в срок от
пълномощника на лишения от свобода В. Р. Л., поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд се е съобразил и правилно преценил приложените
по делото материали, включително становищата на затворническата
администрация по повод на молбата на лишения от свобода В. Р. Л. за
предсрочно условно освобождаване като обосновано е приел, че не са налице
в съвкупност предпоставките на чл.70 ал.1 от НК за уважаване на искането,
тъй като по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
осъденият Л. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне по
смисъла на чл.439а от НПК. От материалите по делото е видно, че лишеният
от свобода В. Р. Л. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено му с
протоколно определение № 7286/17.11.2022г. по НОХД 6285/22 на PC -
1
Пловдив за извършено престъпление по чл. 343б НК и чл.354а, ал.3, т.1 от
НК, на основание чл.23 от НК - в общ размер на 10 /десет/ месеца при
първоначален строг режим.
Начало на наказанието 05.08.2022г. Постъпил в Затвора на 04.11.2022г. Видно
от данните в затворническото досие и от допълнително изисканата от съда
справка, към 10.03.2023 г.
лишеният от свобода В. Л. ще е изтърпял фактически 7 месеца и 5 дни. От
работа е изтърпял 21 дни. Неизтърпеният остатък ще е в размер на 2 месеца и
4 дни. При това положение действително е налице първата визирана в закона
предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно
изтичането на предвидения срок по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК.
От писменото становище на началника на Затвора- * и от пробационния
доклад по чл.70 ал.6 НК във връзка с подадената молба се установява, че
лишеният от свобода В. Р. Л. изтърпява за втори път ефективно наказание
лишаване от свобода и бързо се адаптира към условията. Постъпил в Затвора-
* на 04.11.2022г. Внимателно подбирал обкръжението си и контактувал
избирателно. Заемал средните нива в затворническата субкултура. Към
другите лишени от свобода бил добронамерен. Липсват лидерски качества и
желание за това. Демонстрирал дистанцираност към пенитенциарния
персонал и избягвал да инициира и участва в конфликтни ситуации. Към
предлаганите социални дейности не проявявал активност. За времето на
изпълнение на присъдата не е бил наказван и не е бил награждаван. Л.св. Л.
със заповед. № 39/06.01.2023г. бил назначен и работи в „Обособено
производство“.
Във връзка с изпълнение на плана на присъдата се провеждала предимно
индивидуална работа с лишения от свобода Л.. Не се е налагало кризисни
интервенции. Позиционирането му е в средните нива на затворническата
общност. Не считал употребата и притежанието на наркотични вещества за
проблемна. Независимо от поредното наказание лишаване от свобода
свързано с наркотични вещества, осъденият Л. не е осъзнал в пълна степен
последствията от действията си за себе си и за обществото.
Първоначално извършената оценка на риска от рецидив е средна - 41т., а
след направената преоценка е намалена на 39т. в зоната трудова заетост - от
2т. на 0 т. Злоупотреба с наркотици 7т. / няма промяна/ - лишеният от свобода
е наясно с вредите от злоупотребата с наркотични вещества и негативните
последици за него и обществото, но независимо от това продължавал да
извършва правонарушения свързани с тях. Умения за мислене 8т. / няма
промяна/- бил лекомислен и склонен към рискови начинания и при решаване
на проблеми не можел да прилага ефективни методи - повтарял едни и същи
грешки. Не осъзнавал в пълна степен последиците от действията си. Липсата
на последователност при поставянето и реализирането на цели -
злоупотребата с наркотични вещества ще е фактор за продължаване на
досегашния начин на живот. Остава средна степен на риск от вреди в
условията на свобода при управление на МПС след употреба на наркотични
вещества и нисък риск от рецидив в останалите случаи.
2
При тези фактически данни съдът обосновано е преценил, както се посочи и
по –горе, че не е изпълнено второто изискуемо условие на чл. 70, ал. 1 от НК
за постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения В. Л.,
тъй като не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и
превъзпитание по смисъла на чл.439а ал.1 НПК.
От документите от затворническото досие, както и в коментираните
становища на затворническата администрация става ясно, че за л. св.В. Р. Л.
употребата на алкохол няма проблемен характер, но употребата на
наркотични вещества е проблемна и не е преодоляна. Констатира се, че
проблемите на лишения от свобода са в областта на нагласите за трайно
осъзнаване, че злоупотребата с наркотични вещества са водещ фактор за
извършване на правонарушения и уменията за мислене,
изразяващи се в неефективно решаване на проблеми и съответно са дали
отражение в поредната криминална проява на Л. след употреба и притежание
на наркотични вещества. В резултат на индивидуалната корекционна
възпитателна работа може да се обобщи, че резултатите не са достатъчни за
формиране на обоснован и категоричен извод на наличието на доказателства
за поправянето, още повече след като е бил веднъж условно предсрочно
освободен на 08.06.2021г. за същите правонарушения.
Ресурсите на осъдения Л. не са достатъчни, за да може да се потвърди
изпълнението на плана на присъдата и да се визира промяна в мислене и
поведение, изключващи нарушения на закона в бъдеще време.
Идентично становище - за липса на съществени положителни промени в
резултат на провежданата корекционна дейност с лишения от свобода - се
съдържа и в изготвения за целите на настоящето производство пробационен
доклад. В същия се сочи, че рискът от рецидив все още е в средните нива, с
изразени проблемни зони. Акцентирано е на извода, че Л. не осъзнава в пълна
степен последиците от действията си. Липсата на последователност при
поставянето и реализирането на цели - злоупотребата с наркотични вещества
ще е фактор за продължаване на досегашния начин на живот.
Предвид на изложените съображения съдът, като се е позовал и на
принципните указания в Постановление на Пленума на Върховния съд
№7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г. за постановяване на предсрочно условно
освобождаване, законосъобразно е приел, че оставащият, макар и минимален
остатък от наказанието лишаване от свобода, осъденият В. Л. следва да
изтърпи в местата за лишаване от свобода. В разглеждания случай
доказателствата за резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата на лишения от свобода и оценката за осъдения по
чл. 155 от ЗИНЗС, не установяват да е постигната нужната трайна,
необратима и категорична промяна в неговите нагласи и поведение за
постигане на целите на наказанието, поради което и с оглед на коментираните
рискове при живот на свобода, корекционният процес с осъдения В. Л. следва
да продължи в условията на пенитенциарното заведение. Ето защо и с оглед
на горното, обжалваното определение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди, поради което ПАС
3

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 230/02.03.2023г., постановено по ЧНД №
378/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4